Дуранкев Боян: другие произведения.

Третата световна война

Журнал "Самиздат": [Регистрация] [Найти] [Рейтинги] [Обсуждения] [Новинки] [Обзоры] [Помощь]
Peклaмa:
Литературные конкурсы на Litnet. Переходи и читай!
Конкурсы романов на Author.Today

Создай свою аудиокнигу за 3 000 р и заработай на ней
Уровень Шума. Интервью
Peклaмa
Оценка: 6.00*3  Ваша оценка:


УНИ­ВЕР­СИ­ТЕТ ЗА НА­ЦИ­ОНАЛ­НО И СВЕ­ТОВ­НО СТО­ПАН­С­Т­ВО

  
  
  
  
  

доц. д-р Бо­ян Ду­ран­кев

НА­ЧА­ЛО­ТО И КРА­ЯТ

НА ТРЕ­ТА­ТА

СВЕ­ТОВ­НА ВОЙ­НА

  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  

УНИ­ВЕР­СИ­ТЕТ­С­КО ИЗ­ДА­ТЕЛ­С­Т­ВО "СТО­ПАН­С­Т­ВО"

Со­фи­я,1996

  
  
   На г-н Ал Гор - пър­ви­ят
от по­бе­ди­те­ли­те,
кой­то раз­б­ра и ос­мис­ли
бъ­де­ще­то на све­та.
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
   Џ БОЯН ЛЮБОМИРОВ ДУРАНКЕВ
   c\o Jusautor, Sofia, 1996
  
   0x08 graphic
   СЪД­Ъ­Р­ЖА­НИЕ
   МИРНА ИНТРОДУКЦИЯ КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
   МИР­НА ИН­Т­РОД­У­К­ЦИЯ КЪМ ЧИ­ТА­ТЕ­ЛЯ
   В днеш­но­то нес­по­кой­но и не­си­гур­но вре­ме ед­ва ли е не­об­хо­ди­мо да се пред­с­та­вя на ма­со­ва­та ауди­то­рия още ед­на кни­га с до­ня­къ­де из­нер­вя­що заг­ла­вие. Но за­да­ча­та на по­до­бен род че­ти­во е не да об­ре­ме­ни още по­ве­че граж­да­ни­на, а да об­лек­чи не­го­во­то мис­ле­не в по­со­ка към ед­но по-яс­но виж­да­не за све­та и за про­ме­ни­те, ко­ито нас­тъп­ват в не­го. Ако поз­на­ва­ме доб­ре ми­на­ло­то и нас­то­яще­то, бъ­де­ще­то ви­на­ги е по-си­гур­но.
   По­ве­че­то от по­мес­те­ни­те раз­съж­де­ния от­час­ти ве­че са би­ли пуб­ли­ку­ва­ни в бъл­гар­с­кия пе­чат, сблъс­к­ва­ли са се от­к­ри­то с ал­тер­на­тив­ни виж­да­ния на на­уч­ни кон­фе­рен­ции или са на­ми­ра­ли съг­ла­сие сред уче­ни­те. На пръв пог­лед те се от­на­сят до ед­на чис­то фи­ло­соф­с­ка или ико­но­ми­чес­ка те­ма­ти­ка, но ед­но по-за­дъл­бо­че­но вглеж­да­не ще от­к­рие на­ме­са­та на мно­го кло­но­ве на об­щес­т­ве­ни­те на­уки.
   Как­ва е крайна­та цел на ав­то­ра?
   Тя е ед­на и ка­те­го­рич­на - да обя­ви "война" на кон­вен­ци­онал­ни­те виж­да­ния и на би­ту­ва­щи­те в ма­со­во­то съз­на­ние ми­то­ве. Ако кни­га­та спо­мог­не на чи­та­те­ли­те да на­ме­рят от­го­вор на сво­ите въп­ро­си, цел­та е пос­тиг­на­та. Но ако тя пре­диз­ви­ка но­ви въп­ро­си или въз­ра­же­ния, цел­та ще бъ­де двой­но пос­тиг­на­та.
   Ав­то­рът с удо­вол­с­т­вие ще от­го­во­ри на въз­ник­на­ли­те у все­ки лю­боз­на­те­лен чи­та­тел въп­ро­си, за да мо­же и той да тър­си сво­ите по-точ­ни фор­му­ли­ров­ки.
  
  
   Въп­ро­си­те и от­зи­ви­те из­п­ра­щай­те на ад­рес:
   1710 Со­фия 100, ПК 203
   доц. д-р Бо­ян Ду­ран­кев
  
  
  
   Пъ­р­во дейс­т­вие
   НА­ЧА­ЛО­ТО И КРА­ЯТ
НА ТРЕ­ТА­ТА СВЕ­ТОВ­НА ВОЙ­НА
   Из­хо­ден пункт за съв­ре­мен­на­та ико­но­ми­чес­ка на­ука е те­за­та, че нуж­ди­те, пот­реб­нос­ти­те и же­ла­ни­ята на хо­ра­та са на­рас­т­ва­щи, а сред­с­т­ва­та за тях­но­то за­до­во­ля­ва­не - ог­ра­ни­че­ни. По та­зи при­чи­на и от­дел­ни­те лич­нос­ти, и ко­лек­ти­ви­те чер­та­ят пла­но­ве за все по-пъл­но (соб­с­т­ве­но!) за­до­во­ля­ва­не на обек­тив­ни­те и су­бек­тив­ни­те си нуж­ди, пот­реб­нос­ти и же­ла­ния.
   Пъ­ти­ща­та за пос­ти­га­не на бла­го­по­лу­чи­ето са ня­кол­ко. Пър­ви­ят, кла­си­чес­ки­ят, е чрез соб­с­т­ве­но про­из­вод­с­т­во на не­об­хо­ди­ми­те бла­га - пред­ме­ти и ус­лу­ги. Вто­ри­ят, по-мо­дер­ни­ят, е свър­зан с раз­мя­на­та на ед­ни бла­га (соб­с­т­ве­но про­из­вод­с­т­во) с дру­ги (чуж­до про­из­вод­с­т­во). Тре­ти­ят е про­си­ята (кол­ко­то и гру­бо да зву­чи) на не­об­хо­ди­ми бла­га от друг соб­с­т­ве­ник. Мо­дер­но­то на­име­но­ва­ние на по­до­бен акт е спон­сор­с­т­во. Той съ­що е раз­п­рос­т­ра­нен и за­ко­нен. Чет­вър­ти­ят на­чин е свър­зан с от­не­ма­не­то на не­об­хо­ди­ми бла­га от дейс­т­ви­тел­ния им соб­с­т­ве­ник или чрез краж­ба, или чрез на­си­лие.
   В слу­чая ни ин­те­ре­су­ват пре­дим­но тен­ден­ци­ите, ко­ито за­ся­гат чет­вър­тия на­чин и съв­ре­мен­ни­те им из­ме­ре­ния.
   1. Ста­ри­те из­пи­та­ни ме­то­ди - то­яга­та и пуш­ка­та
   Още в на­ча­ло­то на чо­веш­ко­то съ­щес­т­ву­ва­не, в епо­ха­та на тъй на­ре­че­ни­те "тъм­ни ве­ко­ве", вър­ху пла­не­та­та Зе­мя та­зи те­за на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука на­ми­ра сво­ята ре­али­за­ция. Из­ве-
с­т­ни са и на­чи­ни­те за то­ва. Ос­но­вен е бил спо­со­бът на соб­с­т­ве­но­то про­из­вод­с­т­во. То­ва оба­че не е пре­че­ло на ди­ва­ка да раз­ма­ха бу­хал­ка­та над гла­ва­та на при­те­жа­те­ля на це­нен пред­мет или на ху­ба­ва же­на. Раз­мя­на­та и про­си­ята са би­ли аб­со­лют­ни из­к­лю­че­ния (Дар­вин, Пор­ш­нев и др.). И все пак "войни­те" са за­вър­ш­ва­ли с жер­т­ви, ко­ито поч­ти ни­ко­га не над­х­вър­лят дву­циф­ре­но чис­ло.
   С раз­ви­ти­ето на чо­веш­ка­та ци­ви­ли­за­ция - осо­бе­но през и по вре­ме на из­ти­ча­що­то хи­ля­до­ле­тие - чув­с­т­ви­тел­но на­рас­т­ват въз­мож­нос­ти­те на про­из­вод­с­т­во­то. Съ­щев­ре­мен­но - поч­ти до сре­да­та на ХVIII в. - на­се­ле­ни­ето за­паз­ва ста­ци­онар­ни­те си раз­ме­ри. Об­що взе­то, ин­ди­ви­ду­ал­но­то за­до­во­ля­ва­не на пот­реб­нос­ти­те бе­ле­жи въз­ход.
   Ако ня­кой от­не­ма не­що от ня­ко­го, за да жи­вее той по-доб­ре, то­ва ста­ва на ба­за­та на съ­щес­т­ву­ва­ща­та соб­с­т­ве­ност: гос­по­да­рят на­сил­ва ро­ба; фе­ода­лът - кре­пос­т­ния; мъ­жът - же­на­та в се­мейс­т­во­то, и т.н. Пря­ко­то на­си­лие с цел прис­во­ява­не е не­що ти­пич­но за те­зи го­ди­ни и по­ра­ди то­ва по­лу­ча­ва иде­оло­ги­чес­ка (чрез ре­ли­ги­ята и кул­ту­ра­та) и чес­то юри­ди­чес­ка зак­ри­ла. При­ла­гат се, ка­за­но на съв­ре­ме­нен език, мо­де­лът на рав­но­вес­но­то раз­ви­тие и прин­ци­път на спо­ра­зу­ме­ни­ето и до­го­во­ра.
   Ко­га­то вът­реш­но­то нап­ре­же­ние - в рам­ки­те на дър­жа­ва­та или об­щ­нос­т­та - ста­не не­по­но­си­мо, "ко­рек­тор" на ста­тук­во­то обик­но­ве­но е ре­во­лю­ци­ята. През 1775 г. за­поч­ва война­та за не­за­ви­си­мост на Аме­ри­ка, мал­ко по-къс­но - през 1789 г., тъл­па­та щур­му­ва Бас­ти­ли­ята и по то­зи на­чин по­ла­га на­ча­ло­то на Френ­с­ка­та ре­во­лю­ция. Же­ни­те - обе­ди­не­ни - пре­тен­ди­рат за ра­вен­с­т­во, ре­ли­ги­ите и уче­ни­ята - за рав­ноп­ра­вие.
   На­рас­на­ла­та си­ла на ко­му­ни­ка­ци­ите оба­че съз­да­ва по­тен­ци­ал­на­та въз­мож­ност за обе­ди­ня­ва­не на все по-го­ле­ми ма­си­ви от на­се­ле­ни­ето сре­щу дру­ги ма­си­ви. На­ро­ди - са­ми или обе­ди­не­ни - зас­та­ват сре­щу дру­ги на­ро­ди. Ос­вен сло­вес­ни бит­ки раз­ви­ти­ето на на­па­да­тел­на­та и от­б­ра­ни­тел­на­та тех­ни­ка поз­во­ля­ва же­ла­но­то да бъ­де спе­че­ле­но и с пря­ко - външ­но - на­си­лие. Да­же кръс­то­нос­ни­те по­хо­ди след 1096 г. ос­вен идей­на ук­ра­са съ­дър­жат дъл­бо­ки мер­кан­тил­ни под­бу­ди. Още по-яр­ко из­пък­ва же­ла­ни­ето за прис­во­ява­не на но­ви бла­га по вре­ме­то на мон­гол­с­ко­то на­шес­т­вие в Из­точ­на Ев­ро­па (1237-1242), Сто­го­диш­на­та вой­на във Фран­ция (1337-1453), по­хо­ди­те на Ти­мур в ог­ром­на част от Азия и Ев­ро­па (1381-1405), Три­де­сет­го­диш­на­та вой­на в Цен­т­рал­на Ев­ро­па (1618-1648), Крим­с­ка­та вой­на (1854-1857), Тайпин­с­ко­то въс­та­ние (1851-1865), Война­та на Тройния съ­юз (Ар­жен­ти­на, Бра­зи­лия и Уруг­вай), уни­що­жи­ла ця­ло­то въз­рас­т­но мъж­ко на­се­ле­ние на Па­раг­вай (1864-1870). На­ро­ди прис­во­яват от дру­ги на­ро­ди или ка­то ги уни­що­жа­ват, или ка­то ги ко­ло­ни­зи­рат. Рез­ки­те по­ли­ти­чес­ки про­ме­ни в Бъл­га­рия през по­ве­че от три­на­де­сет­те ве­ка ис­то­рия са сви­де­тел­с­т­во за най-гру­ба­та ре­али­за­ция на ос­нов­на­та те­за на ико­но­мик­са.
   След за­во­юва­не­то на но­ви­те те­ри­то­рии при­шъл­ци­те са на­ла­га­ли сво­ята власт ин­ди­рек­т­но - чрез пра­во, идеи, ре­ли­гия, кул­ту­ра и т.н.
   Ос­нов­ни­те бла­га, прис­во­ява­ни по оне­зи вре­ме­на, са би­ли сел-
­с­кос­то­пан­с­ки­те про­дук­ти
. С удив­ле­ние се е гле­да­ло на про­миш­ле­ни­те из­де­лия, ко­ито, ма­кар и прис­во­ени, най-чес­то са под­ле­жа­ли на уни­що­же­ние. На­сил­ни­ци­те - нег­ра­мот­ни се­ля­ни - прос­то не са зна­ели как да си слу­жат с тях.
   Не­ка да под­чер­та­ем: в по­ве­че­то слу­чаи ста­ва ду­ма за на­па­де­ния на на­ци­онал­ни ма­си­ви от хо­ра над дру­ги на­ци­онал­ни ма­си­ви от хо­ра.
   След края на ХVIII в. све­тов­но­то раз­ви­тие по­ема по нов път. Бур­но­то раз­ви­тие на про­миш­ле­нос­т­та съз­да­ва въз­мож­нос­ти за ряз­ко на­рас­т­ва­не на чис­ле­нос­т­та на граж­да­ни­те на све­та и за бър­зо уве­ли­ча­ва­не на сред­на­та про­дъл­жи­тел­ност на жи­во­та. На­ис­ти­на Биб­ли­ята при­зо­ва­ва­ хо­ра­та да се пло­дят и мно­жат. Мар­тин Лу­тер вяр­ва­ше, че тях­но­то раз­м­но­жа­ва­не не мо­же да бъ­де пре­ка­ле­но, по­не­же Гос­под ви­на­ги ще се гри­жи за тях. Но "те­ори­ята" е ед­но, а прак­ти­ка­та - дру­го.
   Как­то ве­че бе спо­ме­на­то, Зе­мя­та не е без­к­райна. Тя не мо­же да е тол­ко­ва ог­ром­на и пло­до­ви­та, че да при­ютя­ва и из­х­ран­ва на­рас­т­ва­що­то без край на­се­ле­ние (от­но­во от ико­но­мик­са!).
   От древ­ни вре­ме­на до на­ча­ло­то на ми­на­лия век чис­ле­нос­т­та на све­тов­но­то на­ро­до­на­се­ле­ние се е ко­ле­ба­ела око­ло не­кол­кос­то­тин ми­ли­она ду­ши - или бав­но на­рас­т­вайки, или вре­мен­но на­ма­ля­вайки. Спо­ред дан­ни на де­мог­ра­фи­те за пос­лед­ни­те 10 000 го­ди­ни еже­год­ни­ят при­раст на на­се­ле­ни­ето на све­та е бил по-ма­лък от 0,1 %. За то­ва бав­но на­рас­т­ва­не е доп­ри­на­ся­ло и "ес­тес­т­ве­но­то ре­гу­ли­ра­не", при ко­ето при­ро­да­та се е на­мес­ва­ла. Та­ка нап­ри­мер са­мо през 1347-1351 г. епи­де­ми­ята от чу­ма, за­сег­на­ла Ев­ро­па, взе­ма око­ло 75 ми­ли­она жер­т­ви - 1/3 от на­се­ле­ни­ето на кон­ти­нен­та.
  
  
   Рез­ки­ят ръст на на­ро­до­на­се­ле­ни­ето, за­поч­нал през ХVII сто­ле­тие, в на­ше вре­ме се е пре­вър­нал в де­мог­раф­с­ки взрив. За то­ва сви­де­тел­с­т­ват след­ни­те дан­ни:
  
   1830 г.
   1 млрд.
   1890 г.
   1,8 млрд.
   1930 г.
   2 млрд.
   1960 г.
   3 млрд.
   1975 г.
   4 млрд.
   1980 г.
   4,5 млрд.
   1990 г.
   5,3 млрд.
   1992 г.
   5,5 млрд.
   2000 г.
   6,2 млрд. (по соб­с­т­ве­на прог­но­за)
   2025 г.
   8,5 млрд. (по соб­с­т­ве­на прог­но­за)
   2050 г.
   10 млрд. (по соб­с­т­ве­на прог­но­за)
  
   На­рас­т­ва­не­то на на­се­ле­ни­ето оба­че не е би­ло съп­ро­во­де­но с ана­ло­ги­чен ръст на про­дук­ци­ята (не ста­ва ду­ма за арит­ме­тич­но срав­не­ние: ръст на на­се­ле­ни­ето - ръст на про­дук­ци­ята), не­об­хо­ди­ма за за­до­во­ля­ва­не на нуж­ди­те, пот­реб­нос­ти­те и же­ла­ни­ята на всич­ки (ах, то­зи Мал­тус!).
   Що се от­на­ся до от­но­ше­ни­ята вът­ре в на­ци­онал­ни­те гра­ни­ци, по­тис­ни­чес­т­во­то и на­си­ли­ето при­до­би­ват все "по-из­тън­че­ни" фор­ми (то­ва не от­ри­ча усъ­вър­шен­с­т­ва­не­то и на "гру­би­те" ме­то­ди). Пра­во­то на сил­ния се прев­ръ­ща в пра­во на бол­шин­с­т­во­то (не би­ва да се заб­ра­вят ло­биз­мът и мо­гъ­щес­т­во­то на па­ри­те) в ус­ло­ви­ята на пар­ла­мен­тар­на­та де­мок­ра­ция и па­зар­на­та ико­но­ми­ка. По то­зи на­чин пар­ла­мен­тар­на­та де­мок­ра­ция се прев­ръ­ща в за­ко­но­во на­си­лие на влас­ти­ма­щи­те над влас­т­ня­ма­щи­те (Хе­гел, Кант, Маркс), ко­ето не мо­же да бъ­де ели­ми­ни­ра­но при та­ка­ва фор­ма на ор­га­ни­за­ция на об­щес­т­во­то. На то­зи етап то не е доз­ря­ло и не мо­же (имен­но по­ра­ди ин­те­ре­си­те) да дос­тиг­не до кон­сен­сус.
   Вът­реш­ни­те фор­ми на на­си­лие обик­но­ве­но ос­та­ват "скри­ти" за граж­да­ни­те (за раз­ли­ка от пре­ди) - влас­ти­ма­щи­те вла­де­ят и ме­ди­ите. Са­мо по вре­ме на реп­ре­си­ите на Ста­лин през 1929-1953 г. в СССР око­ло 21,5 ми­ли­она ду­ши на­ми­рат смър­т­та си, но кол­ко съ­вет­с­ки граж­да­ни на­уча­ват за тях?
   Ор­га­ни­зи­ра­не­то на все по-го­ле­ми ма­си­ви от хо­ра, уве­ли­ча­ва­не­то на въз­мож­нос­ти­те за ко­му­ни­ка­ция и най-ве­че на­ис­ти­на бур­но­то раз­ви­тие на на­уч­но-тех­ни­чес­кия прог­рес до­ве­до­ха до с ни­що нес­рав­ни­мо на­рас­т­ва­не на въ­оръ­же­ни­ята - и за от­б­ра­на, но и за на­па­де­ние. Пуш­ка­та за­ме­ни то­яга­та, ар­ти­ле­ри­ята - ка­мъ­ни­те, во­ен­ни­ят - ри­ца­ря. Стре­ме­жът към сел­с­кос­то­пан­с­ки про­дук­ти отс­тъ­пи на стре­ме­жа към ин­дус­т­ри­ал­ни из­де­лия.
   Мо­дер­ни­те за на­ча­ло­то на ве­ка вой­ни ве­че де­мон­с­т­ри­рат в рам­ки­те на кон­ти­нен­ти или в рам­ки­те на ед­на го­ля­ма част от све­та (но ни­ко­га в це­лия свят) мощ­та на но­ви­те оръ­жия. Пър­ва­та све­тов­на вой­на (1914-1918) ще ос­та­не в ис­то­ри­ята ка­то най-страш­на­та и най-смър­то­нос­на­та. Вто­ра­та све­тов­на вой­на (1939-1945) е още по-об­х­ват­на и бру­тал­на, ма­кар и по-ма­ло­чис­ле­на от глед­на точ­ка на жер­т­ви­те. Ма­ши­на­та на прог­ре­са оба­че не спи­ра до­тук - са­мо две атом­ни бом­би - на 6 ав­густ 1945 г. над Хи­ро­ши­ма и два дни по-къс­но над На­га­са­ки - взе­мат 200 000 жер­т­ви. Жер­т­ви­те на на­си­ли­ето - от на­ча­ло­то на ве­ка до днес - са ве­че над 100 ми­ли­она.
   След 50-те го­ди­ни на на­шия век в све­та за пръв път се офор­мят две гло­бал­ни си­ли, об­к­ръ­же­ни със са­те­ли­ти. То­ва са два свя­та, ко­ито фун­к­ци­они­рат на раз­ли­чен прин­цип и се стре­мят към раз­лич­ни це­ли, но преп­ле­те­ни в бор­ба­та за све­тов­но гос­под­с­т­во. Еди­ни­ят свят, "за­пад­ни­ят", за­ла­га на ед­но, дру­ги­ят - "из­точ­ни­ят", на дру­го. Из­п­ра­вят се един сре­щу друг: све­тът на ед­ри­те кор­по­ра­ции сре­щу све­та на един­с­т­ве­на­та ор­га­ни­за­ция; раз­но­об­ра­зи­ето сре­щу уни­фи­ка­ци­ята; ин­ди­ви­ду­ал­на­та сво­бо­да сре­щу ко­лек­тив­на­та сво­бо­да; кра­си­ви­те иде­оло­ге­ми сре­щу дру­ги кра­си­ви иде­оло­ге­ми и т.н.
   За кра­тък ис­то­ри­чес­ки пе­ри­од две­те "ар­ми­и", из­п­ра­ве­ни ед­на сре­щу дру­га, се оказ­ват с дос­та­тъч­но мощ­но съв­ре­мен­но оръ­жие, спо­соб­но да раз­ру­ши ня­кол­ко пъ­ти пла­не­та­та Зе­мя. То­ва е ка­чес­т­ве­но но­во със­то­яние на меж­ду­на­род­ни­те от­но­ше­ния. За пръв път в чо­веш­ка­та ис­то­рия ни­коя от две­те си­ли не е спо­соб­на "да из­ро­ви то­ма­хав­ка­та" на война­та, за­що­то то­ва ще оз­на­ча­ва и за­яв­ка за соб­с­т­ве­но уни­що­же­ние. Съ­щев­ре­мен­но над­п­ре­ва­ра­та в об­лас­т­та на но­ви­те въ­оръ­же­ния про­дъл­жа­ва да се изос­т­ря. Но без сми­съл. Не­об­хо­ди­мо бе­ше да се от­к­ри­ят но­во оръ­жие и но­ви на­чи­ни на бор­ба.
   Про­це­си­те се ус­ко­ри­ха още по­ве­че, ко­га­то ед­на­та от две­те стра­ни - из­точ­на­та - се ока­за ико­но­ми­чес­ки нес­по­соб­на да из­дър­жи на на­ло­же­но­то й тем­по в об­лас­т­та на но­ви­те сто­ки и въ­оръ­же­ния.
   2. На­ча­ло­то на Тре­та­та
   Нап­рав­ле­ни­ето на глав­ния удар - окон­ча­тел­ния, из­б­ра­но от За­па­да по от­но­ше­ние на Из­то­ка в сре­да­та на 90-те го­ди­ни, бе точ­но фор­му­ли­ра­но, пла­ни­ра­но и осъ­щес­т­ве­но.
   В епо­ха­та на Тре­та­та въл­на (Тоф­лър) атом­на­та бом­ба мо­же да иг­рае съ­ща­та ро­ля, как­то то­яга­та в ръ­це­те на ди­ва­ка сре­щу пуш­ка­та на за­во­ева­те­ля. Вмес­то нея на пре­ден план из­ли­за но­ва­та цел на ан­та­го­нис­тич­но­то вза­имо­дейс­т­вие, пред­ла­га­що но­ви сред­с­т­ва за вой­на и пе­чал­би. Уро­кът бе на­учен от­лич­но от те­зи, ко­ито за­гу­би­ха война­та с ме­ха­нич­ни­те оръ­жия - Гер­ма­ния и Япо­ния.
   Но­ва­та цел и нейни­те но­ви сред­с­т­ва имат обек­тив­на ос­но­ва. От ед­на стра­на, тя е за­ло­же­на в по­со­че­на­та ве­че ди­на­ми­ка на на­се­ле­ни­ето в све­та. На­рас­т­ва­не­то на на­се­ле­ни­ето на ико­но­ми­чес­ки език оз­на­ча­ва уве­ли­ча­ва­не на тру­до­ви­те ре­сур­си (от­но­си­тел­но по-ев­ти­на ра­бот­на си­ла) и на кон­су­ма­то­ри­те (аб­со­лют­но на­рас­т­ва­не на па­за­ра). От дру­га стра­на, ре­сур­си­те (осо­бе­но въ­зоб­но­ви­ми­те) съ­що на­рас­т­ват, ко­ето е пред­пос­тав­ка за ста­би­ли­зи­ра­не на це­ни­те. При по­доб­на си­ту­ация бор­ба­та за ев­ти­на ра­бот­на си­ла и за по-ши­ро­ки па­за­ри се из­мес­т­ва от дру­го нап­рав­ле­ние на ин­те­ре­си­те - в по­со­ка към ин­фор­ма­ци­ята и но­во­въ­ве­де­ни­ята.
   Днес поч­ти ни­кой не кра­де су­ро­ви­ни и хо­ра: те се на­ми­рат в изо­би­лие. Проб­лем на вся­ка ор­га­ни­за­ция (вкл. и дър­жав­на­та) оба­че е съ­би­ра­не­то, съх­ра­не­ни­ето и об­ра­бот­ва­не­то на та­зи ин­фор­ма­ция, ко­ято ще тлас­не по-на­та­тък нейно­то раз­ви­тие. Ин­фор­ма­ци­ята - осо­бе­но за но­вос­ти­те на кон­ку­рен­ти­те и за въз­мож­нос­ти­те на па­за­ри­те - за­сил­ва вът­реш­ния ка­па­ци­тет на ор­га­ни­за­ци­ята. Не по-мал­ко ва­жен е и проб­ле­мът за за­сил­ва­не­то на външ­ния (за ор­га­ни­за­ци­ята) ка­па­ци­тет в сми­съл на вли­яние и власт. Пос­лед­но­то се пос­ти­га чрез ге­не­ри­ра­на­та и ма­ни­пу­ли­ра­на от нея ин­фор­ма­ция, ти­ра­жи­ра­на от ме­ди­ите и въз­п­ро­из­веж­да­на в ма­со­во­то съз­на­ние.
   Всъщ­ност но­ви­те сред­с­т­ва за война, свър­за­ни с ин­фор­ма­ци­ята, ве­че бя­ха из­п­роб­ва­ни от све­тов­ни­те си­ли. Та­ка нап­ри­мер още през 1916 г. пре­зи­ден­тът на САЩ Уд­роу Уил­сън ус­пя да вка­ра САЩ в Пър­ва­та све­тов­на вой­на въп­ре­ки па­ци­фис­тич­ния дух на на­се­ле­ни­ето. Той съз­да­де пра­ви­тел­с­т­ве­на про­па­ганд­на ко­ми­сия (ко­ми­си­ята Крийл), ко­ято са­мо за шест ме­се­ца ус­пя да пре­вър­не ед­но ми­ро­лю­би­во на­се­ле­ние в ис­те­рич­на, при­зо­ва­ва­ща към вой­на тъл­па. Съ­ща­та тех­ни­ка са­мо го­ди­на по-къс­но Ле­нин при­ла­га чрез то­тал­ния кон­т­рол вър­ху пе­ча­та. За­бе­ле­жи­тел­ни ус­пе­хи в та­зи об­ласт пос­ти­га про­па­ганд­на­та ма­ши­на на Хит­лер, ус­пя­ла да убе­ди ед­на го­ля­ма част от ина­че ин­те­ли­гент­ния на­род на Гер­ма­ния, че при­чи­на за всич­ки бе­ди са ци­га­ни­те и ев­ре­ите. Бъл­га­ри­те в час­т­ност бя­ха убеж­да­ва­ни, че на­че­ло на пар­ти­ята - "ар­ми­ята от ръ­ко­во­ди­те­ли"- стои "чо­век от на­ро­да", кой­то мис­ли са­мо за не­го, а не за сво­ята фа­ми­лия (де­ца и вну­ци, съг­раж­да­ни, близ­ки и род­ни­ни) и об­к­ръ­же­ние (пар­тий­ни дру­га­ри от вис­ша­та но­мен­к­ла­ту­ра, зе­ме­дел­с­ки спод­виж­ни­ци и др.).
   Да­ле­чен пра­ро­ди­тел на те­зи тех­ни­ки на въз­дейс­т­вие са фир­ме­на­та про­па­ган­да и аги­та­ция, ко­ито не­из­мен­но се стре­мят да вну­шат от­в­ра­ще­ние към сто­ки­те на кон­ку­рен­ци­ята и да кул­ти­ви­рат въз­хи­ще­ние към соб­с­т­ве­на­та про­дук­ция.
   Те­оре­ти­чес­ки тех­ни­ки­те за "фаб­ри­ку­ва­не на съг­ла­сие" са обос­но­ва­ни от Уол­тър Лип­ман, а пре­ди не­го от Хе­рълд Ло­су­ел (ав­то­рът на на­ука­та за ко­му­ни­ка­ци­ите). Спо­ред пър­вия са­мо ед­на "мал­ка ин­те­лек­ту­ал­на об­щ­ност" мо­же да раз­бе­ре зна­чи­ми­те ин­те­ре­си. Дру­ги­те, т.е. ог­ром­на­та част от на­се­ле­ни­ето, Лип­ман на­ри­ча "обър­ка­но ста­до". Те не са в със­то­яние да въз­п­ри­емат ре­ал­нос­ти­те и све­та та­къв, ка­къв­то е. То­га­ва се на­ла­га да се вне­се ко­рек­тив на тях­но­то мис­ле­не с по­мощ­та на тех­ни­ки­те на ин­фор­ма­ци­ята и про­па­ган­да­та. В то­ва от­но­ше­ние Лип­ман блес­тя­що се впис­ва в Ми­­ни-
с­тер­с­т­во­то на ин­фор­ма­ци­ята по Ору­ел.
   По­ве­че­то хо­ра (ов­це­те от ста­до­то) спо­ред не­го и Нийбър, не при­те­жа­ват ра­ци­онал­нос­т­та, ко­ято е "мно­го стро­го ог­ра­ни­че­но уме­ни­е". Те се во­дят най-ве­че от емо­ции и им­пул­си . Об­рат­но, те­зи, ко­ито при­те­жа­ват то­ва ка­чес­т­во, тряб­ва да съз­да­ват не­об­хо­ди­ми­те илю­зии и емо­ци­онал­но въз­дейс­т­ва­щи­те свръ­хоп­рос­тя­ва­ния. "За де­мок­ра­ци­ята про­па­ган­да­та е то­ва, ко­ето е со­па­та за то­та­ли­тар­на­та дър­жа­ва", твър­ди Но­ам Чом­с­ки.
   За да бъ­де вка­ра­но в ко­ша­ра­та "обър­ка­но­то ста­до" от дой­ни кра­ви (да­нъ­коп­лат­ци и ку­пу­ва­чи), тряб­ва да се уп­раж­ня­ва кон­т­рол вър­ху не­го­во­то мис­ле­не. За цел­та по­ма­га ин­дус­т­ри­ята на про­па­ган­да­та, рек­ла­ма­та и пъб­лик ри­лейшънс. Чрез тях се съз­да­ва но­ва­та кла­са от соб­с­т­ве­ни­ци - вла­де­те­ли не на сто­ки, а на об­щес­т­во­то.
   Та­ка нап­ри­мер спо­ред фи­ло­со­фи­те "от кух­ня­та" в САЩ има об­щес­т­во, на­пъл­но кон­т­ро­ли­ра­но от биз­не­са (пре­дим­но ед­ри­я). "Ме­ди­ите са под кон­т­ро­ла на кор­по­ра­ци­ите. Всич­ки те имат ед­нак­ви глед­ни точ­ки. Две­те пар­тии са всъщ­ност две фрак­ции на го­ля­ма­та биз­нес пар­ти­я." Съ­що­то мо­же да се ка­же и за об­щес­т­во­то, съ­щес­т­ву­ва­ло у нас и в дру­ги­те стра­ни от Из­то­ка - об­щес­т­во, кон­т­ро­ли­ра­но от пар­ти­ята соб­с­т­ве­ник, опи­ра­ща се вър­ху иде­оло­гия, по­соч­ва­ща из­к­лю­чи­тел­на­та ро­ля на ед­на кла­са - ра­бот­ни­чес­ка­та. Днес по­доб­ни иде­оло­гии вла­де­ят над 2/3 от пла­не­та­та Зе­мя, ка­то се стре­мят да на­ло­жат убеж­де­ни­ето за из­к­лю­чи­тел­на­та ме­си­ан­с­ка ро­ля или на биз­не­са (САЩ и За­пад­на Ев­ро­па), или на на­ци­ята (ня­кои си­ли в Ру­сия, Гер­ма­ния и Ве­ли­коб­ри­та­ни­я), или на ре­ли­ги­ята (всич­ки фун­да­мен­та­лис­т­ки ре­жи­ми и дви­же­ни­я), или на по­ла (ня­кои аф­ри­кан­с­ки и ази­ат­с­ки дви­же­ни­я), или на оп­ре­де­ле­на лич­ност и нейни­те "про­ро­ци" (ня­кои по­ли­ти­чес­ки ор­га­ни­за­ции да­же в Бъл­га­ри­я), или на не­що дру­го.
   За пръв път оба­че но­ви­те оръ­жия - ин­фор­ма­ци­он­но-про­па­ганд­ни­те - на­ме­ри­ха най-ши­ро­ко при­ло­же­ние в меж­ду­на­ро­ден ас­пект след 1980 г. в СССР, а след то­ва и в дру­ги­те "со­ци­алис­ти­че-
с­ки" стра­ни. Стар­тът бе да­ден с ос­во­бож­да­ва­не­то на мас­ме­ди­ите от опе­ка­та на пар­ти­ята и с пре­ми­на­ва­не­то им под кон­т­ро­ла на
из­вес­т­ни ди­си­ден­ти и ин­те­лек­ту­ал­ци. Те­ре­нът за об­рат­но­то
(ал­тер­на­тив­но) мис­ле­не бе раз­чис­тен. То­ва всъщ­ност бе на­ча­ло­то на Тре­та­та све­тов­на война.
   За­що война? За­що­то в сблъ­съ­ка меж­ду две­те си­ли се ре­ша­ва­ше въп­ро­сът: кой-ко­го? Има­ше са­мо ед­на ал­тер­на­ти­ва - по­бе­да на ед­на от две­те сис­те­ми и ги­бел за дру­га­та. Ни­коя от тях не би до­пус­на­ла ал­тер­на­ти­вен (тре­ти) път на раз­ви­тие на сво­ите "по-мал­ки бра­тя". Да при­пом­ним на­ме­си­те на САЩ в Гре­на­да, Па­на­ма, Ни­ка­ра­гуа, Ви­ет­нам и т.н., как­то и "по­мощ­та" на СССР в Че­хос­ло­ва­кия, Аф­га­нис­тан, Ви­ет­нам и т.н. В слу­чая оръ­жи­ята ня­мат зна­че­ние.
   За­що све­тов­на? За­що­то ста­ва­ше ду­ма за вой­на за све­тов­но гос­под­с­т­во. Лик­ви­ди­рай­ки дру­га­та си­ла, ед­на­та от две­те ста­ва­ше све­то­вен ли­дер и при­до­би­ва­ше кон­т­рол вър­ху ос­та­на­ли­те, по-сла­би "си­ли".
   С как­во оръ­жие? Как­то бе под­чер­та­но по-го­ре, ста­ва ду­ма за оръ­жие, ха­рак­тер­но не за на­ча­ло­то и за сре­да­та на ве­ка, а за края на ХХ в. - ин­фор­ма­ци­он­но­то. Кой­то вла­дее ду­ша­та, уп­рав­ля­ва тя­ло­то!
   Как се раз­ви­ха в на­ча­ло­то "во­ен­ни­те дейс­т­ви­я"? За раз­ли­ка от обик­но­ве­ни­те войни, къ­де­то има очер­тан един-един­с­т­вен (ге­ог­раф­с­ки) фронт, при но­ва­та вой­на всич­ки ули­ци, всич­ки ма­га­зи­ни и всич­ки ме­дии се ока­за­ха спе­ци­фи­чен фронт с обо­со­бе­на за­да­ча. За­пад­ни­те си­ли не бя­ха ата­ку­ва­ни ни­то от ин­фор­ма­ция, ни­то от про­па­ган­да, ни­то от сто­ки в та­къв раз­мер, в ка­къв­то бе ата­ку­ван бас­ти­онът на Из­то­ка. Той ни­то мо­же­ше, ни­то зна­еше как да из­не­се про­па­ганд­на­та си ма­ши­на нап­ред. Во­ен­ни­те дейс­т­вия бя­ха твър­де об­лек­че­ни от "глав­но­то ко­ман­д­ва­не" на СССР. Ако до­то­га­ва "съ­вет­с­ки­те ча­сов­ни­ци бя­ха най-доб­ри­те, за­що­то са най-бър­зи­те в све­та", в сре­да­та на 90-те го­ди­ни но­во­то съ­вет­с­ко ръ­ко­вод­с­т­во из­пад­на в зах­лас по дру­гия мо­дел. Осо­бе­но сил­но бе опи­яне­ни­ето на Гор­ба­чов от "пар­ла­мен­тар­на­та де­мок­ра­ция" и "па­зар­на­та ико­но­ми­ка" - два­та кра­йъ­гъл­ни ка­мъ­ка на за­пад­на­та "во­ен­на" ма­ши­на.
   Иде­оло­ги­чес­ко­то въз­дейс­т­вие на За­па­да чрез пре­дос­та­ве­ни­те му съ­вет­с­ки мас­ме­дии бе сил­но под­к­ре­пе­но от нах­лу­ва­щи­те за­пад­ни сто­ки на из­точ­ни­те па­за­ри, без да е на­ли­це ек­ви­ва­лен­тен об­ра­тен по­ток от сто­ки. Съ­ба­ря­не­то на бер­лин­с­ка­та сте­на бе са­мо сиг­нал, че по­бе­да­та е бли­зо.
   Пре­ми­на­ва­не­то на съ­вет­с­ка­та сис­те­ма към нов мо­дел на раз­ви­тие - към "от­во­ре­но об­щес­т­во" - на прак­ти­ка оз­на­ча­ва­ше ле­че­ние на бол­но тя­ло с но­ви ле­кар­с­т­ве­ни сред­с­т­ва. Те мо­же­ха да по­мог­нат, но мо­же­ха и да уби­ят па­ци­ен­та, с кой­то се ек­с­пе­ри­мен­ти­ра­ше.
   Ма­си­ра­но­то про­па­ганд­но и ико­но­ми­чес­ко на­па­де­ние, из­вър­ше­но от За­па­да и под­к­ре­пе­но от из­точ­ни­те под­дръж­ни­ци, за­вър­ши с
не­очак­ва­на и бър­за по­бе­да. На уда­ра Из­то­кът не мо­жа да от­го­во­ри с удар - не­го­ва­та про­па­ганд­на и ико­но­ми­чес­ка ма­ши­на бе из­г­ни­ла и раз­би­та да­леч пре­ди то­ва "от­вът­ре". Раз­г­ро­мът на съ­вет­с­ка­та сис­те­ма бе пъ­лен и аб­со­лю­тен. Той бе­ше не­очак­ван и за на­па­да­те­ли­те, и за зри­те­ли­те.
   Пър­ва­та бит­ка бе спе­че­ле­на!
   За­гу­би­ли­те съ­що мис­ле­ха, че пе­че­лят. Емо­ци­онал­ни­ят взрив бе не­опи­су­ем! Пър­во­то не­що, ко­ето нап­ра­ви­ха граж­да­ни­те на Из­точ­на Гер­ма­ния след ос­во­бож­да­ва­не­то си от то­та­ли­тар­на­та клет­ка, бе да оти­дат до най-близ­кия "За­пад", за да си ку­пят ба­на­ни!
   3. Кра­ят на Тре­та­та
   Да спе­че­лиш бит­ка­та не оз­на­ча­ва да спе­че­лиш война­та. Та­зи ста­ра и прос­та мак­си­ма се ока­за вяр­на и в но­ви­те ус­ло­вия. За­па­дът спе­че­ли бит­ка­та, но не и война­та.
   За­що?
   По три ос­нов­ни при­чи­ни.
   За­гу­би­ли­те война­та се ока­за­ха мно­го теж­ко бре­ме за по­бе­ди­те­ли­те. На­ро­ди­те на те­зи стра­ни на­ис­ти­на вяр­ва­ха, че проб­ле­ми­те им ще бъ­дат ре­ше­ни окон­ча­тел­но и за­ви­на­ги. Раз­би­ра се, те очак­ва­ха мно­го­обе­ща­ва­на­та по­мощ от по­бе­ди­те­ли­те. Та­зи по­мощ се ока­за (с из­к­лю­че­ние на бив­ша­та Из­точ­на Гер­ма­ния) да­леч, под фор­ма­та на тро­хи. За­па­дът ни­то ис­ка­ше (вът­реш­ни­те проб­ле­ми са­мо на САЩ и За­пад­на Ев­ро­па изис­к­ват сто­ти­ци ми­ли­ар­ди до­ла­ри за ус­пеш­но­то им ре­ша­ва­не), ни­то мо­же­ше (ре­ша­ва­не­то на проб­ле­ми­те на Юга изис­к­ва мно­го по­ве­че све­жи ин­вес­ти­ции, от­кол­ко­то Из­точ­на Ев­ро­па) да си го поз­во­ли!
   Раз­с­т­ро­ени­те про­из­вод­с­т­ве­ни връз­ки в ре­зул­тат на смя­на­та на сис­те­ма­та до­ве­до­ха до не­опи­су­ем спад на ико­но­ми­ка­та - да­леч под рав­ни­ще­то на Го­ля­ма­та деп­ре­сия! С нея дойдо­ха проб­ле­ми, ко­ито спе­ци­алис­ти­те очак­ва­ха.
   Не­очак­ва­но­то за на­ро­ди­те на те­зи стра­ни бе, че "па­зар­на­та ико­но­ми­ка" мо­же да но­си мно­го за­гу­би и стра­да­ния - не­из­вес­т­ни до­то­га­ва за тях. Още по-го­ля­мо бе ра­зо­ча­ро­ва­ни­ето от "пар­ла­мен­тар­на­та де­мок­ра­ци­я", ко­га­то, об­раз­но ка­за­но, пар­ла­мен­та­рис­ти­те ста­на­ха ми­ли­оне­ри с ико­но­мии от де­пу­тат­с­ки за­кус­ки!
   И "па­зар­на­та ико­но­ми­ка", и "пар­ла­мен­тар­на­та де­мок­ра­ци­я", при­ло­же­ни "ка­то по учеб­ник" в бив­шия из­то­чен ла­гер, дойдо­ха и с по­ло­жи­тел­ни­те си, и с от­ри­ца­тел­ни­те си стра­ни. Те раз­к­ре­пос­ти­ха в мно­го от­но­ше­ния лич­нос­т­та, но за смет­ка на си­гур­нос­т­та - пре­диз­ви­ка­ха и "бо­лес­ти­те", ха­рак­тер­ни за дру­га­та сис­те­ма - без­ра­бо­ти­ца, прес­тъп­ност, бед­ност. Та­ка нап­ри­мер днес ве­че 1/3 от рус­на­ци­те жи­ве­ят под гра­ни­ца­та на аб­со­лют­на­та бед­ност. Не­ра­вен­с­т­во­то там мно­го на­пом­ня Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка и е опас­на бом­ба със за­къс­ни­тел.
   По­бе­ди­те­ли­те не ги съ­дят. Но по­бе­да­та над съ­пер­ни­ка се ока­за скъ­па за по­бе­ди­те­ли­те. От ед­на стра­на, те на­ис­ти­на тряб­ва­ше да "по­ма­гат" на но­ви­те де­мок­ра­ции, за да "под­дър­жат но­вия ред". То­ва се ока­за мно­го­циф­ре­но де­ло от фи­нан­со­ва глед­на точ­ка. От дру­га стра­на, още по­ве­че се изос­т­ри­ха вът­реш­ни­те проб­ле­ми и про­ти­во­ре­чия в ня­кои от во­де­щи­те си­ли на За­пад. То­ва осо­бе­но яр­ко ли­чи в САЩ (Бже­жин­с­ки) - пър­ва­та ци­гул­ка на но­вия свят, ко­ято да­ва тон и на ос­та­на­ли­те. Те­зи вът­реш­ни проб­ле­ми спъ­ват ре­ша­ва­не­то на външ­ни­те, за­що­то съ­що изис­к­ват го­ле­ми ин­вес­ти­ции.
   Не­що по­ве­че - сил­но се изос­т­ри­ха, ма­кар и не­ви­ди­мо за ши­ро­ка­та пуб­ли­ка, про­ти­во­ре­чи­ята меж­ду по­бе­ди­те­ли­те. Ико­но­ми­че-
с­ки­те ин­те­ре­си се кръс­то­са­ха на но­во рав­ни­ще - меж­ду САЩ, Ев­ро­пейс­кия съ­юз и Япо­ния (и тех­ни­те са­те­ли­ти). Пре­мах­ва­не­то на "чер­ве­на­та опас­ност" раз­к­ри ис­тин­с­кия ко­рен на про­ти­во­ре­чи­ята меж­ду те­зи стра­ни. Към тях тряб­ва да се до­ба­вят и "опас­нос­ти­те" за на­ци­онал­ни­те им про­из­вод­с­т­ва от "ос­во­бо­де­ния Из­ток", и пре­тен­ци­ите на Тре­тия свят.
   Нак­рая но­ви­ят свят на­ис­ти­на се ока­за "из­вън кон­т­рол" (Бже­жин­с­ки). Ако пре­ди две­те си­ли за­ед­но и по­от­дел­но има­ха въз­мож­нос­ти в ня­как­ва сте­пен да кон­т­ро­ли­рат гло­бал­ни­те про­це­си, днес са­мот­на­та и един­с­т­ве­на си­ла - САЩ - се оказ­ва нес­по­соб­на да ре­гу­ли­ра све­тов­но­то раз­ви­тие. Ца­рят раз­ши­ри цар­с­т­во­то си, но за­гу­би тро­на!
   Из­ли­зай­ки из­вън кон­т­рол, тен­ден­ци­ите на­би­рат ско­рост. Уве­ли­ча­ва се де­мог­раф­с­ка­та ди­на­ми­ка, при­ро­да­та зас­т­ра­ши­тел­но про­дъл­жа­ва да се ув­реж­да, ре­сур­си­те (осо­бе­но не­въз­п­ро­из­во­ди­ми­те) на­ма­ля­ват. Раз­т­ва­ря­не­то на но­жи­ца­та меж­ду бо­га­ти­те и бед­ни­те стра­ни про­дъл­жа­ва, меж­ду бо­га­ти и бед­ни - вът­ре в тях - рас­те зас­т­ра­ши­тел­но.
   Не са­мо един­с­т­ве­на­та си­ла, но и на­ци­онал­на­та дър­жа­ва в се­гаш­­на­та ? фор­ма не мо­же да прек­ра­ти не­га­тив­ни­те тен­ден­ции. Не­що по­ве­че, тя или се раз­па­да (бив­шия СССР), или "из­чез­ва" стра­­ни­те от Шен­ген).
   Из­ли­за­не­то на све­та от кон­т­рол всъщ­ност оз­на­ча­ва ед­но - Тре­та­та све­тов­на вой­на не­очак­ва­но за­вър­ш­ва с по­бе­ди­те­ли, ко­ито са са­мо но­ми­нал­но та­ки­ва, и с по­бе­де­ни, ко­ито са са­мо но­ми­нал­но по­бе­де­ни, но ре­ал­но са за­ги­на­ли. Към 2001 г. Тре­та­та све­тов­на вой­на ре­ал­но ще прик­лю­чи - без по­бе­ди­тел и без по­бе­де­ни - све­тът из­ли­за от кон­т­ро­ла на по­бе­ди­те­ли­те!
   На аре­на­та зас­та­ват мно­жес­т­во но­ви - рав­ни и не­рав­ни - си­ли, обо­со­бе­ни в три гру­пи. Ви­со­ко­раз­ви­ти, во­юва­щи за ин­фор­ма­ция и тех­но­ло­гии; сред­но­раз­ви­ти, стре­мя­щи се към тех­ни­ка и су­ро­ви­ни; сла­бо­раз­ви­ти - пре­тен­ди­ра­щи за оце­ля­ва­не и "жиз­не­но прос­т­ран­с­т­во". С то­ва све­тов­но­то раз­ви­тие и све­тов­ни­те про­ти­во­ре­чия нав­ли­зат в но­ва фа­за. Но то­ва е те­ма на дру­го из­с­лед­ва­не.
   4. Бъл­га­рия:
    крач­ка нап­ред, две на­зад
   Из­ми­на пър­ва­та "пе­ти­лет­ка" на про­ме­ни­те, из­вър­ш­ва­щи се в Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, след смя­на­та на мо­де­ла на раз­ви­тие, фун­к­ци­они­ращ до 1990 г., и след ре­ал­но­то й вли­за­не в Тре­та­та.
   Са­ми­ят старт на про­ме­ни­те бе осъ­щес­т­вен в име­то на "ус­ко­ря­ва­не на со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие" (СССР) и на "ка­чес­т­ве­но но­вия ико­но­ми­чес­ки рас­теж" (Бъл­га­ри­я), ко­ито тряб­ва­ше да про­ме­нят и ко­ли­чес­т­ве­но, и ка­чес­т­ве­но би­ти­ето на хо­ра­та от т.нар. со­ци­алис­ти­чес­ки ла­гер. Фак­ти­те оба­че го­во­рят, че це­ли­те на ре­фор­ми­те не бя­ха пос­тиг­на­ти и стра­ни­те, по­ели по то­зи път, през 1996 г. се ока­за­ха в ико­но­ми­чес­ка си­ту­ация, близ­ка по ре­зул­та­ти до 1970 г. (връ­ща­не с 25 г. на­зад), а по иде­ен мо­дел - близ­ка до 1896 г. (връ­ща­не със 100 г. на­зад).
   Вло­ша­ва­не­то на ико­но­ми­чес­ка­та про­дук­тив­ност на сис­те­ма­та ка­то след­с­т­вие от ре­фор­ми­те до­ве­де до ис­то­ри­чес­ки не­поз­на­то обед­ня­ва­не на най-ши­ро­ки сло­еве от на­се­ле­ни­ето. Без­ра­бо­ти­ца­та по съ­щес­т­во над­х­вър­ли 1/4 от на­се­ле­ни­ето. Съ­щев­ре­мен­но но­жи­ца­та на до­хо­ди­те про­дъл­жи да се раз­т­ва­ря и от де­сет­ки пъ­ти дос­тиг­на раз­ли­чия в хи­ля­ди пъ­ти (свръх­бо­га­ти спря­мо свръх­бед­ни).
   За шест го­ди­ни за­вър­ш­ва пре­хо­дът от ико­но­ми­чес­ко уп­рав­ле­ние на дър­жав­ния ка­пи­тал от стра­на на вис­ша­та пар­тий­но-дър­жав­на но­мен­к­ла­ту­ра (кон­вен­ци­она­лен мо­дел на дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм) към ико­но­ми­чес­ко уп­рав­ле­ние на ка­пи­та­ли­те - дър­жав­ни, час­т­ни и сме­се­ни - от стра­на на мо­гъ­щи гру­пи­ров­ки (кон­вен­ци­она­лен мо­дел на дър­жав­номо­но­по­лис­ти­чес­ки ка­пи­та­ли­зъм).
   Об­щес­т­ве­но­то бо­гатс­т­во, нат­руп­ва­но в про­дъл­же­ние на де­се­ти­ле­тия чрез тру­да на ми­ли­они­те, днес е по­ве­че или по-мал­ко тран­с­фор­ми­ра­но в че­рен, чер­вен и син ка­пи­тал. В пос­лед­но вре­ме се наб­лю­да­ва тен­ден­ция на сли­ва­не­то на три­те цвя­та в общ, "без­ц­ве­тен" (или "сив") ка­пи­тал. За то­ва сви­де­тел­с­т­ват уси­ли­ята "гу­ще­рът да от­къс­не част от опаш­ка­та си", без "гла­ва­та на зми­ята да бъ­де смач­ка­на".
   Крайни­те ре­зул­та­ти от пре­хо­да през те­зи пет го­ди­ни за обик­но­ве­ния чо­век са по­ве­че от от­чайва­щи. Те ка­те­го­рич­но до­каз­ват, че из­б­ра­на­та по­со­ка на про­ме­ни след 1990 г. е не­под­хо­дя­ща. Се­ри­оз­ни са съм­не­ни­ята в мо­де­ла на раз­ви­ти­ето, за­ло­жен от вът­реш­ни и външ­ни за стра­на­та си­ли.
   Те­зи из­во­ди се под­к­ре­пят от Го­диш­ния док­лад на Прог­ра­ма­та за раз­ви­тие на ООН от 1995 г., в кой­то са ана­ли­зи­ра­ни ре­зул­та­ти­те от 174 дър­жа­ви. Срав­не­ни­ята са нап­ра­ве­ни на ба­за­та на бру­тен вът­ре­шен про­дукт на чо­век от на­се­ле­ни­ето и ре­ал­на­та му по­ку­па­тел­на си­ла, про­дъл­жи­тел­нос­т­та на жи­во­та и об­ра­зо­ва­тел­но­то рав­ни­ще. Кри­те­ри­ите са съ­щес­т­ве­ни, но не­дос­та­тъч­ни. Не­за­ви­си­мо от то­ва те да­ват дос­та­тъч­но доб­ра пред­с­та­ва за по­ло­же­ни­ето на не­ща­та. Спо­ред то­зи док­лад Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия из­па­да от гру­па­та на стра­ни­те с ви­со­ко и сред­но рав­ни­ще на раз­ви­тие на чо­ве­ка и се на­реж­да на 65-о мяс­то, след ка­то пред­ход­на­та го­ди­на е за­ема­ла 48-о мяс­то, не­пос­ред­с­т­ве­но след Сейшел­с­ки­те ос­т­ро­ви, Бра­зи­лия и Ка­зах­с­тан. Съ­щев­ре­мен­но Бъл­га­рия е пред Тур­ция, Гре­на­да и Ек­ва­дор. Тя е в ед­на гру­па с Шри Лан­ка, Бот­с­ва­на, Ка­ме­рун, Зим­баб­ве, Ру­мъ­ния и Ал­ба­ния. Да­ле­че пред нас са во­да­чи­те Ка­на­да и САЩ. Пос­лед­на е Ни­гер.
   Изос­та­ва­не­то на Бъл­га­рия в кла­са­ци­ята е още по-го­ля­мо, ка­то се взе­ме под вни­ма­ние, че през 1991 г. тя се е на­реж­да­ла на 33-о мяс­то в нея - при то­ва в ус­ло­ви­ята на дъл­бо­ка кри­за. Един-
­с­т­ве­ни­ят прог­рес се от­бе­ляз­ва по ли­ни­ята... на прес­тъп­нос­т­та, къ­де­то Бъл­га­рия е в ед­на гру­па със САЩ, Ита­лия, Гер­ма­ния, Ру­сия и Ук­райна. Осо­бе­но от­ри­ца­тел­на е тен­ден­ци­ята на раз­с­ло­ява­не на на­се­ле­ни­ето по до­хо­ден приз­нак. До­ка­то през 1991 г. най-бо­га­ти­те 10 на сто от на­се­ле­ни­ето са раз­по­ла­га­ли с 12 на сто от бо­гатс­т­ва­та на стра­на­та, днес та­зи 1/10 част от на­се­ле­ни­ето вла­дее бли­зо 36 на сто от тях. Сле­до­ва­тел­но не е из­не­на­да, че за го­ди­ни­те на ре­фор­ма­та бли­зо 500 000 бъл­гар­с­ки граж­да­ни са за­гу­би­ли вя­ра и на­деж­да в сво­ята стра­на и са отиш­ли там, къ­де­то очак­ва­ни­ята им са по-ви­со­ки.
   През 1996 г. Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия от­но­во е на кръс­то­път и то­зи кръс­то­път е мно­го по-сло­жен от ана­ло­гич­ния през 1990 г.
   Но ис­то­ри­ята е до­ка­за­ла, че ве­ли­ки им­пе­рии са из­чез­ва­ли, а мал­ки на­ро­ди са оце­ля­ва­ли. По­ня­ко­га.
  
   ПЪ­Р­ВИ ПРЕ­ХОД

АГ­РЕ­СИ­ЯТА - ПЕ­ЧЕ­ЛИВ­ШО­ТО
ОР­Ъ­ЖИЕ НА МО­ДЕР­НИЯ МАР­КЕ­ТИН­ГОВ АР­СЕ­НАЛ
   Цел­та на пред­ла­га­но­то из­с­лед­ва­не е да се от­го­во­ри на въп­ро­са как­ви из­ме­не­ния в мар­ке­тин­га нас­тъп­ват в края на ХХ в. и да­ли те вна­сят съ­щес­т­ве­ни (ка­чес­т­ве­ни) ко­рек­ции в кла­си­чес­ки­те пос­та­нов­ки. То да­ва от­го­вор и на един съ­щес­т­вен въп­рос от пред­на­та те­ма - да­ли мо­же да се вли­яе вър­ху "обър­ка­но­то ста­до".
   1.Кла­си­чес­ка­та мар­ке­тин­го­ва те­ория
   Кла­си­чес­ка­та мар­ке­тин­го­ва те­ория из­хож­да от ня­кол­ко прин­цип­ни по­зи­ции, ко­ито на пръв пог­лед не се нуж­да­ят от до­ка­за­тел­с­т­ва. Спо­ред нея ак­си­ома­ти­чен ха­рак­тер и за пот­ре­би­те­ля, и за про­из­во­ди­те­ля имат след­ни­те пос­та­нов­ки.
   Пот­ре­би­те­лят при­те­жа­ва оп­ре­де­ле­ни нуж­ди (N), ко­ито се про­явя­ват ка­то пот­реб­нос­ти (M). Те­зи нуж­ди са обек­ти­вен "про­дукт", кой­то не под­ле­жи на мар­ке­тин­го­во фор­ми­ра­не или мо­де­ли­ра­не. Пот­ре­би­те­лят се стре­ми да оп­ти­ми­зи­ра своя из­бор, ка­то про­уч­ва вни­ма­тел­но сто­ко­во­то пред­ла­га­не (A), це­но­ви­те ал­тер­на­ти­ви (B), дис­т­ри­бу­ци­он­ни­те удоб­с­т­ва (C) и ди­фе­рен­ци­ал­ни­те пре­дим­с­т­ва, пред­с­та­ве­ни от ко­му­ни­ка­ци­ите (D). Той раз­по­ла­га с дос­та­тъч­но вре­ме, ин­фор­ма­ция и въз­мож­нос­ти за ар­хи­ви­ра­не и об­ра­бот­ва­не на та­зи ин­фор­ма­ция. Оказ­ва­но­то вър­ху не­го въз­дейс­т­вие е ми­ни­мал­но и в по­ве­че­то слу­чаи не вли­яе вър­ху окон­ча­тел­ния из­бор. Пот­ре­би­те­лят е по­ве­че со­ци­ал­но, от­кол­ко­то би­оло­гич­но съ­щес­т­во.
   Про­из­во­ди­те­лят на свой ред при­те­жа­ва оп­ре­де­ле­ни про­из­вод­с­т­ве­ни мощ­нос­ти (E), ко­ито под­ле­жат на ми­ни­мал­но (за оп­ре­де­лен пе­ри­од) раз­ши­ре­ние. Той вни­ма­тел­но про­уч­ва нуж­ди­те и пот­реб­нос­ти­те на пот­ре­би­те­ли­те и съ­що оп­ти­ми­зи­ра своя из­бор в по­со­че­ни­те нап­рав­ле­ния, но от глед­на точ­ка на про­из­вод­с­т­во­то и кон­ку­рен­ци­ята. В по­ве­че­то слу­чаи кла­си­чес­ка­та мар­ке­тин­го­ва те­ория въз­п­ри­ема про­из­во­ди­те­ля и пот­ре­би­те­ля ка­то рав­но­пос­та­ве­ни в про­це­са на взе­ма­не на ре­ше­ние.
   За да се съз­да­де гло­бал­ни­ят мар­ке­тин­гов оп­ти­мум, са дос­та­тъч­ни две не­ща: на об­рат­на­та на про­из­во­ди­те­ли­те стра­на да стои дос­та­тъч­но мно­жес­т­во пот­ре­би­те­ли (P), а на об­рат­на­та на пот­ре­би­те­ли­те стра­на да стои дос­та­тъч­но мно­жес­т­во про­из­во­ди­те­ли (Q). В те­зи слу­чаи мо­тор на раз­ви­ти­ето е аб­со­лют­на­та двус­т­ран­на кон­ку­рен­ция.
   Те­зи ак­си­оми, ко­ито не се нуж­да­ят от до­ка­за­тел­с­т­ва, оба­че се оказ­ват проб­лем­ни, ко­га­то се ана­ли­зи­рат ня­кои по-осо­бе­ни слу­чаи, а съ­що и ево­лю­ци­ята на мар­ке­тин­га.
   Как­во дейс­т­ви­тел­но би се по­лу­чи­ло, ако мно­жес­т­во­то на пот­ре­би­те­ли­те (P) или мно­жес­т­во­то на про­из­во­ди­те­ли­те (Q), или и две­те ед­нов­ре­мен­но кло­нят към без­к­райност? Та­ки­ва си­ту­ации са на­пъл­но ха­рак­тер­ни нап­ри­мер при за­сил­ва­не­то на меж­ду­на­род­на­та кон­ку­рен­ция и при от­ва­ря­не­то на на­ци­онал­ни­те ико­но­ми­ки. Без­к­райна­та ин­фор­ма­ция не под­ле­жи на об­ра­бот­ка. То­га­ва? То­га­ва прос­то ни­то пот­ре­би­те­ли­те, ни­то про­из­во­ди­те­ли­те ще при­те­жа­ват оп­ти­ма­лен из­бор (то­ва не от­ри­ча въз­мож­нос­т­та за ня­ка­къв из­бор).
   Но да­же при стан­дар­т­ни си­ту­ации днес въп­ро­сът за оп­ти­мал­нос­т­та на из­бо­ра под­ле­жи на съм­ни­тел­ни от­го­во­ри.
   2. Но­ви­те ре­ал­нос­ти
   Про­ме­ни­те в про­из­вод­с­т­во­то и пот­реб­ле­ни­ето през пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия (осо­бе­но в раз­ви­ти­те стра­ни) пос­та­вят ста­ри­те въп­ро­си на дне­вен ред.
   От ед­на стра­на, нас­тъп­ват съ­щес­т­ве­ни из­ме­не­ния в лич­нос­ти­те ка­то пот­ре­би­те­ли.
   Кол­ко­то и ста­ци­онар­ни да са нуж­ди­те им (N), те под­ле­жат на про­ме­ни под вли­яние на из­ме­не­ни­ята в обек­тив­ни­те ус­ло­вия на жи­вот. Още по-съ­щес­т­ве­на е ди­на­ми­ка­та на пот­реб­нос­ти­те (M), ко­ито под вли­яние на Вто­ра­та и Тре­та­та въл­на (Тоф­лър) - ин­дус­т­ри­ал­на­та и ин­фор­ма­ци­он­на­та - на­рас­т­ват и се про­ме­нят с не­поз­на­ти до­се­га тем­по­ве. Раз­п­рос­т­ра­не­ни­ето на но­ва­та про­дук­ция и на ин­фор­ма­ци­ята пре­диз­вик­ва и пот­реб­нос­ти, и же­ла­ния, ко­ито е труд­но да се ха­рак­те­ри­зи­рат. За­що нап­ри­мер хо­ра­та пи­ят Пеп­си? От­го­во­рът на кла­си­чес­ка­та мар­ке­тин­го­ва те­ория гла­си, че те имат нуж­да от теч­нос­ти, за да под­дър­жат съ­щес­т­ву­ва­не­то си, и че в оп­ре­де­лен мо­мент тя се про­явя­ва чрез пот­реб­нос­т­та от Пеп­си. Еле­мен­тар­но е да се въз­ра­зи, че по­доб­на нуж­да най-доб­ре се за­до­во­ля­ва с крис­тал­но чис­та ле­де­нос­ту­де­на во­да. По-труд­но е да се от­го­во­ри за­що на­ис­ти­на точ­но оп­ре­де­ле­ни хо­ра пред­по­чи­тат в точ­но оп­ре­де­лен мо­мент точ­но то­ва пи­тие. Кои фак­то­ри и ус­ло­вия обус­ла­вят по­доб­ни пот­реб­нос­ти и же­ла­ния?
   Не­ща­та са мно­го по-еле­мен­тар­ни. На­рас­т­ва­не­то и раз­но­об­ра­зя­ва­не­то на пот­реб­нос­ти­те са пре­диз­ви­ка­ни от пред­ва­ри­тел­но­то на­рас­т­ва­не и раз­но­об­ра­зя­ва­не на ин­фор­ма­ци­ята за за­до­во­ля­ва­не на съ­щес­т­ву­ва­щи­те нуж­ди. Та­ка нап­ри­мер в ми­на­ло­то нуж­да­та от ин­фор­ма­ция за окол­ния свят се е за­до­во­ля­ва­ла чрез ин­ди­ви­ду­ал­но и гру­по­во про­уч­ва­не. На по-къ­сен етап, след ре­во­лю­ци­он­но­то от­к­ри­тие на пе­чат­ни­ца­та, раз­п­ръс­к­ва­не­то и съ­от­вет­но въз­п­ри­ема­не­то на ин­фор­ма­ци­ята е ста­ва­ло чрез кни­ги­те и вес­т­ни­ци­те. Днес въз­мож­нос­ти­те в то­ва от­но­ше­ние са прак­ти­чес­ки не­ог­ра­ни­че­ни. Ог­ра­ни­че­ни са само въз­мож­нос­ти­те на хората. Ни­кой чо­век и ни­коя гру­па не са в със­то­яние да съ­бе­рат, да ар­хи­ви­рат и да об­ра­бо­тят пос­тъп­ва­щи­те ма­си­ви от ин­фор­ма­ция. Не­дос­та­тъч­ни са не са­мо фи­нан­со­ви­те им ре­сур­си. Мно­го по-не­дос­та­тъч­но е вре­ме­то, не­об­хо­ди­мо за съ­би­ра­не и об­ра­бот­ка на ин­фор­ма­ци­ята.
   Ще илюс­т­ри­ра­ме казанато с при­мер. Мно­го бъл­гар­с­ки граж­да­ни на­уча­ват за то­ва, ко­ето ста­ва по све­та, от те­ле­ви­зи­ята, ра­ди­ото и пре­са­та. По на­ши раз­че­ти за за­до­во­ля­ва­не­то на та­зи нуж­да те упот­ре­бя­ват сред­нод­нев­но око­ло 15 ми­ну­ти, и то са­мо за те­ку­ща­та ин­фор­ма­ция. В дейс­т­ви­тел­ност 100% от бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни ня­мат пъл­на пред­с­та­ва за све­та имен­но за­що­то ин­фор­ма­ци­ята се е обо­га­ти­ла, а те ня­мат дос­та­тъч­но вре­ме за нейно­то съ­би­ра­не и об­ра­бот­ка.
   Съ­щес­т­ву­ва още един ог­ра­ни­чи­тел на въз­п­ри­ема­не­то на ин­фор­ма­ци­ята - спо­соб­нос­т­та на чо­ве­ка да я съх­ра­ни и да я об­ра­бо­ти. Спо­ред Фрид­ман сво­бо­да­та на из­бо­ра на­рас­т­ва с уве­ли­ча­ва­не­то на ин­фор­ма­ци­ята. Спо­ред на­ши­те про­уч­ва­ния за­ви­си­мос­т­та е точ­но об­рат­на­та. Лес­но се из­би­ра си­ре­не, ко­га­то в ма­га­зи­ни­те има са­мо два-три ви­да. Ко­га­то пред­ла­га­не­то на­рас­тва на око­ло 20-30 ви­да (де­се­ток­рат­но), пот­ре­би­те­лят труд­но ко­му­ни­ки­ра­ с ин­фор­ма­ци­ята за но­ви­те ви­до­ве. Той про­явя­ва "кон­сер­ва­ти­зъм", ка­то про­дъл­жава да пред­по­чи­та оно­ва, в ко­ето е си­гу­рен. Но как­во ста­ва по-на­та­тък, ко­га­то ин­фор­ма­ци­он­на­та ла­ви­на за­лее пот­ре­би­те­ля? При на­рас­т­ва­не на броя на пред­ла­га­ни­те ви­до­ве си­ре­не на 200-300 (де­се­ток­рат­но) той се из­п­ра­вя пред не­въз­мож­на­та за­да­ча да нап­ра­ви
из­бор, до­ри да има же­ла­ние за то­ва, вре­ме и сред­с­т­ва. Ре­ал­на­та за­ви­си­мост е след­на­та - "кол­ко­то по-го­лям е из­бо­рът, тол­ко­ва по-мал­ки са въз­мож­нос­ти­те за из­бор". Та­зи за­ко­но­мер­ност е до­ло­ве­на и от Чом­с­ки, без той да я фор­му­ли­ра из­рич­но.
   Да при­ба­вим ед­на до­пъл­ни­тел­на слож­ност. Мно­го пот­ре­би­те­ли не са­мо не мо­гат, но и не же­ла­ят да из­би­рат. Про­ве­ден мно­гок­рат­но от нас ек­с­пе­ри­мент раз­к­ри, че "пот­ре­би­те­ли­те въз­п­ри­емат
са­мо она­зи ин­фор­ма­ция, ко­ято са под­гот­ве­ни (же­ла­ят) да въз­п­ри­емат". Те, об­раз­но ка­за­но, гле­дат всич­ко, но виж­дат са­мо то­ва, ко­ето са склон­ни да въз­п­ри­емат. Та­ка нап­ри­мер на мод­но ре­вю же­ни­те и мъ­же­те гле­дат ед­но и съ­що, но виж­дат раз­лич­но. Да­ми­те "са склон­ни" да за­пом­нят но­ва­та мо­да, до­ка­то мъ­же­те "са склон­ни" да оце­нят ма­не­кен­ки­те и це­ни­те на дре­хи­те.
   Нак­рая не без зна­че­ние е об­с­то­ятел­с­т­во­то, че до ско­ро по­ве­че­то важ­ни ре­ше­ния за по­куп­ка се взе­ма­ха от се­мейния съ­вет, из­мес­тил нав­ре­ме­то до­ма­кин­с­кия съ­вет. Об­раз­но ка­за­но, "бор­дът на
ди­рек­то­ри­те" се сви от 15-20 на 5 ду­ши. Съ­що­то се от­на­ся и за кор­по­ра­тив­ни­те ко­ле­ги­уми. Днес и в бъ­де­ще все по-чес­то важ­ни­те ре­ше­ния ще се взе­мат ин­ди­ви­ду­ал­но, а не ко­лек­тив­но, ко­ето чув­с­т­ви­тел­но на­ма­ля­ва въз­мож­нос­т­та за съз­да­ва­не на за­щи­тен "ор­га­ни­за­ци­онен бу­шон" пред пот­ре­би­те­ля.
   В край­на смет­ка пот­ре­би­те­лят в раз­ви­ти­те и в сред­но­раз­ви­ти­те стра­ни е зат­ру­пан с обил­на и раз­но­об­раз­на ин­фор­ма­ция за пред­ла­га­не­то, без да е в със­то­яние адек­ват­но да й от­го­во­ри и ка­то въз­п­ри­ем­чи­вост, и ка­то ор­га­ни­зи­ра­ност. Мар­ке­тин­го­во пот­ре­би­те­лят е по-слаб и по-не­за­щи­тен от вче­ра. Та­зи тен­ден­ция е обек­тив­на и вли­за в про­ти­во­ре­чие с кла­си­чес­ка­та мар­ке­тин­го­ва те­ория.
   От дру­га стра­на, нас­тъп­ват се­ри­оз­ни из­ме­не­ния и у про­из­во­ди­те­ли­те.
   Крайна­та цел на мар­ке­тин­га е пе­чал­ба­та в ши­ро­кия сми­съл
на по­ня­ти­ето. Имен­но по­ра­ди то­ва ор­га­ни­за­ци­ите про­из­во­ди­те­ли пред­п­ри­емат дейс­т­вия, вклю­чи­тел­но и в об­лас­т­та на мар­ке­тин­га, ко­ито да га­ран­ти­рат пос­ти­га­не­то на цел­та.
   Ня­кол­ко обек­тив­ни тен­ден­ции в ико­но­ми­ка­та и об­щес­т­во­то во­дят оба­че до ко­рен­на ка­чес­т­ве­на про­мя­на в мар­ке­тин­га от стра­на­ на про­из­во­ди­те­ля. На­ли­це е бър­зо ро­ене на про­дук­ци­ята и ус­лу­ги­те (А), ко­ето во­ди до мно­гок­рат­но по-ус­ко­ре­но на­рас­т­ва­не на ин­фор­ма­ци­ята за тях (А'). Про­из­во­ди­те­ли­те бук­вал­но зат­руп­ват с но­ви про­дук­ти и ин­фор­ма­ция пот­ре­би­те­ли­те и кон­ку­рен­ти­те. То­зи "пъл­но­во­ден по­ток" не мо­же да се спре. Пог­лед­не­те са­мо раз­но­об­ра­зи­ето на пред­ла­га­ни­те мар­ки и мо­де­ли ра­ди­о­апа­ра­ти и по­мис­ле­те кой ку­пу­вач е в със­то­яние да ги "проб­ва" пре­ди по­куп­ка­та! Ста­вай­ки оба­че все по-сил­ни (с ино­ви­ци­ите), про­из­во­ди­те­ли­те съ­щев­ре­мен­но от­с­лаб­ват сво­ето вли­яние вър­ху пот­ре­би­те­ли­те, по­не­же, как­то бе до­ка­за­но по-го­ре, те ста­ват все по-кон­сер­ва­тив­ни.
   До­ри це­но­ви­те иг­ри (B), ко­ито се раз­п­рос­ти­рат вър­ху по­ве­че­то сто­ки, по­ра­ди съ­ща­та при­чи­на не оказ­ват осо­бе­но вли­яние вър­ху про­даж­би­те. Цен­т­рал­ни­те тър­гов­с­ки ули­ци в по­ве­че­то го­ле­ми гра­до­ве са пре­пъл­не­ни с ма­га­зи­ни, ко­ито крес­ли­во ин­фор­ми­рат за отс­тъп­ки­те, ко­ито пред­ла­гат. В по­ве­че­то слу­чаи оба­че ку­пу­ва­чът е не са­мо па­си­вен и пред­паз­лив, но и от­ри­ца­тел­но нас­т­ро­ен към по­доб­ни три­ко­ве, ко­га­то те се прев­ръ­щат в ма­ни­ер. Той тър­си "нор­мал­ни" це­ни за же­ла­ни­те сто­ки.
   Дис­т­ри­бу­ци­он­ни­те из­го­ди (C) пос­те­пен­но дос­ти­гат своя пре­дел. Сто­ка­та - про­дукт или ус­лу­га - ве­че не е труд­но да се по­лу­чи на мяс­то­то на пот­реб­ле­ни­ето. И в то­ва от­но­ше­ние кон­ку­рен­ци­ята угас­ва. Съб­лаз­ни­тел­ни­те пред­ло­же­ния, ко­ито дос­ти­гат до ку­пу­ва­ча или чрез те­ле­ви­зи­ята, или нап­ра­во в по­щен­с­ки­те ку­тии, мно­го чес­то да­же не се гле­дат или про­чи­тат. Те се прев­ръ­щат в еле­мент на ежед­нев­на­та до­са­да, ко­га­то ста­нат пре­об­ла­да­ва­щи. Об­рат­но, на­ли­це е дру­га тен­ден­ция - ку­пу­ва­чи­те пред­п­ри­емат "екс­кур­зии" по ма­га­зи­ни­те с опоз­на­ва­тел­на или до­ри с раз­в­ле­ка­тел­на цел.
   Влас­т­та на ор­га­ни­за­ци­ите про­из­во­ди­те­ли оба­че на­рас­т­ва при из­кус­т­ве­но пре­диз­ви­ка­на­та от тях ди­на­ми­ка на ин­фор­ма­ци­ята за про­дук­ци­ята чрез ко­му­ни­ка­ци­он­на­та им по­ли­ти­ка и най-ве­че чрез рек­ла­ма­та (D), на­со­че­на как­то към пър­вич­ни­те, та­ка и към вто­рич­ни­те им­пул­си на пот­ре­би­те­ли­те, ко­ето до­пъл­ни­тел­но де­ба­лан­си­ра тях­на­та пси­хо­мат­ри­ца. По­ра­ди то­ва из­бо­рът чес­то е ак­ти­ви­зи­ран им­пул­сив­но и пре­диз­вик­ва пси­хич­ни сму­ще­ния. Не­за­ви­си­мо да­ли е млад или не, пот­ре­би­те­лят пие Пеп­си, за да се чув­с­т­ва млад или за да "пе­че­ли вед­на­га". Но той пие и "Ко­ка-ко­ла", по­не­же кон­ку­рен­ци­ята съ­що го ка­ра да се чув­с­т­ва неп­ре­къс­на­то жа­ден. Ку­пу­ва си но­ви дре­хи не за­що­то ста­ри­те му са овех­те­ли, а за­що­то дру­ги си­ли го ка­рат да се чув­с­т­ва де­мо­де. Во­зи се на но­ва ко­ла не за­що­то ста­ра­та е ве­че за пре­то­пя­ва­не, а за­що­то та­ка ще из­г­леж­да по-доб­ре и ще се чув­с­т­ва по-уют­но, как­то твър­ди рек­ла­ма­та. Та­зи тен­ден­ция се обек­ти­ви­зи­ра в след­но­то: ко­му­ни­ка­ци­ята на пот­ре­би­те­ля с ор­га­ни­за­ци­ята се за­ме­ня или с бяг­с­т­во във въ­об­ра­же­ни­ето (или фан­та­зи­ята в иде­ален план), или с бяг­с­т­во в пот­реб­ле­ни­ето на не­нуж­ни сто­ки.
   В то­ва от­но­ше­ние не би­ва да се под­це­ня­ва и раз­ви­ти­ето на ор­га­ни­за­ци­ите про­из­во­ди­те­ли. На­рас­т­ва­не­то на тях­на­та ико­но­ми­чес­ка, фи­нан­со­ва и по­ли­ти­чес­ка (чрез ло­би­та­та) мощ уве­ли­ча­ва чув­с­т­ви­тел­но спо­соб­нос­ти­те за въз­дейс­т­вие вър­ху ку­пу­ва­чи­те. Сре­щу все­ки от нас - ин­ди­ви­ду­ален пот­ре­би­тел - стои ця­ла­та ар­мия от мар­ке­тин­го­ви и рек­лам­ни спе­ци­алис­ти или на Пеп­си, или на ко­ято и да е дру­га ор­га­ни­за­ция. Кол­ко­то по-раз­ви­та и сил­на е тя, тол­ко­ва по­ве­че на­рас­т­ват по­тен­ци­ал­ни­те й въз­мож­нос­ти за оказ­ва­не на на­тиск вър­ху пот­ре­би­те­ли­те. Обик­но­ве­но те­зи въз­мож­нос­ти ста­ват и ре­ал­ни, на­пук на вся­как­ви при­каз­ки за кул­ту­ра и ети­ка. Са­ми­те пот­ре­би­те­ли ос­та­ват твър­де по-де­зор­га­ни­зи­ра­ни спря­мо ор­га­ни­за­ци­ите, тех­ни­те па­ри и тех­ни­те мес­та в ме­ди­ите, ко­ето ги пра­ви все по-сла­би и без­за­щит­ни. То­ва уве­ли­ча­ва же­ла­ни­ето за аг­ре­си­вен на­тиск и вли­яние от стра­на на про­из­во­ди­те­ли­те в име­то на пе­чал­ба­та.
   Впро­чем влас­т­та на мо­гъ­щи­те ор­га­ни­за­ции про­из­во­ди­те­ли се из­ра­зя­ва или в на­тиск, или в дес­та­би­ли­зи­ра­не, или в ин­фор­ма­ци­он­но лик­ви­ди­ра­не на по-сла­бия кон­ку­рент. Ти­пи­чен при­мер ка­то илюс­т­ра­ция - бъл­гар­с­ки­те про­из­во­ди­те­ли на бе­зал­ко­хол­ни на­пит­ки (сла­би на фо­на на сил­ни­те) бя­ха пре­ма­за­ни от ва­ля­ци­те на Ко­ка-ко­ла и Пеп­си, прис­тиг­на­ли с мно­го опит, па­ри и ме­дий­но при­със­т­вие. Не по-мал­ко пос­т­ра­да­ха и про­из­во­ди­те­ли­те на бъл­гар­с­ка елек­т­ро­ни­ка. Да взе­мем друг при­мер. Бли­зо двес­та­те пар­тии в Бъл­га­рия, кол­ко­то и прог­ра­ми да пи­шат, кол­ко­то и лич­нос­ти да из­важ­дат нап­ред, ре­дов­но би­ват по­беж­да­ва­ни от две "де­жур­ни" ор­га­ни­за­ции, ко­ито влас­т­ват чрез сво­ите па­ри и ме­дии. Мар­ке­тин­го­ва­та тен­ден­ция тук се обек­ти­ви­зи­ра в след­но­то: кол­ко­то ед­на ор­га­ни­за­ция про­из­во­ди­тел е по-сил­на (ка­то ор­га­ни­зи­ра­ност, фи­нан­со­ви въз­мож­нос­ти и ме­дий­но при­със­т­ви­е), тол­ко­ва по­ве­че шан­со­ве има тя да ста­не по-сил­на. Си­ла­та пре­рас­т­ва в ин­фор­ма­ци­онен мо­но­пол.
   Из­во­ди­те са ка­те­го­рич­ни. Ка­чес­т­ве­на­та мар­ке­тин­го­ва про­мя­на в но­во­то ин­фор­ма­ци­он­но об­щес­т­во се из­ра­зя­ва в след­но­то: то е все по-не­ба­лан­си­ра­но. Не­ба­лан­си­ра­нос­т­та е в пол­за на ор­га­ни­за­ци­ите про­из­во­ди­те­ли, що се от­на­ся до от­но­ше­ни­ята про­из­во­ди­те­ли - пот­ре­би­те­ли, как­то и в пол­за на ед­ри­те и сил­ни ор­га­ни­за­ции, ко­га­то ста­ва въп­рос за от­но­ше­ни­ята го­ле­ми ор­га­ни­за­ции - сред­ни и мал­ки ор­га­ни­за­ции.
   Те­зи обек­тив­ни тен­ден­ции до­каз­ват ка­те­го­рич­но, че мар­ке­тин­го­ви­те "бит­ки" днес се прех­вър­лят от сфе­ра­та на до­ка­за­тел­с­т­ва­та за ка­чес­т­ва­та на про­дук­ци­ята в сфе­ра­та на ин­фор­ма­ци­он­ния на­тиск и от­к­ри­то­то ма­ни­пу­ли­ра­не на ку­пу­ва­чи и кон­ку­рен­ти. От­тук е въз­мож­но да се нап­ра­ви са­мо един из­вод - аг­ре­сив­но­то во­де­не на па­зар­ни­те бит­ки чрез сил­но ин­фор­ма­ци­он­но при­със­т­вие, а не чрез са­ма­та про­дук­ция, е пе­че­лив­шо­то оръ­жие на мар­ке­тин­го­вия ар­се­нал в епо­ха­та на Тре­та­та въл­на. Аг­ре­сив­нос­та чес­то пре­рас­т­ва в рек­лам­на наг­лост, ко­ято е труд­но до­ло­ви­ма за неп­ро­фе­си­онал­но­то око на ку­пу­ва­ча. Та­ка нап­ри­мер ба­те­ри­ите Вар­та се рек­ла­ми­рат в Бъл­га­рия с ци­нич­но­то "По-доб­ри­те ба­те­ри­и", ко­ето не да­ва от­го­вор на въп­ро­са за­що са по-доб­ри­те, но уве­ли­ча­ва чув­с­т­ви­тел­но про­даж­би­те!
   С то­ва кла­си­чес­ка­та мар­ке­тин­го­ва те­ория отс­тъп­ва в ми­на­ло­то, из­мес­те­на от съв­ре­мен­на­та аг­ре­сив­на мар­ке­тин­го­ва те­ория, ори­ен­ти­ра­на към ин­фор­ма­ци­он­но­то на­си­лие. Ико­но­ми­чес­ка­та на­ука се нуж­дае от пре­ра­бот­ка, тъй ка­то по прин­цип не тре­ти­ра въп­ро­са за ин­фор­ма­ци­он­ни­те (пси­хо­мо­де­ли­ра­щи) мо­но­по­ли. Сил­но се изос­т­ря въп­ро­сът за ефек­тив­нос­т­та на па­зар­на­та ико­но­ми­ка и на пар­ла­мен­тар­на­та де­мок­ра­ция - те пре­ми­на­ват в но­во ка­чес­т­ве­но със­то­яние. Но то­ва е те­ма на друг ана­лиз.
   3. Съв­ре­мен­ни тех­ни­ки за мар­ке­тин­го­ва аг­ре­сия
   За пос­ти­га­не це­ли­те на ор­га­ни­за­ци­ята обик­но­ве­но се включ­ва це­ли­ят мар­ке­тин­гов по­тен­ци­ал, но най-ве­че ко­му­ни­ка­ци­он­на­та по­ли­ти­ка.
   То­ва, че сред­с­т­ва­та са пре­дим­но кла­си­чес­ки, не оз­на­ча­ва, че в но­ви­те ус­ло­вия те не при­до­би­ват но­ва си­ла. Мо­дер­на­та ко­му­ни­ка­ци­он­на по­ли­ти­ка оба­че из­пол­з­ва по-мал­ко сред­с­т­ва за ин­фор­ми­ра­не, а по­ве­че - за под­буж­да­не към дейс­т­вие.
   Един опит за кла­си­фи­ци­ра­не и ран­жи­ра­не "спо­ред на­тис­ка" вър­ху ку­пу­ва­чи­те на еле­мен­ти­те на ко­му­ни­ка­ци­он­на­та по­ли­ти­ка мо­же да бъ­де пред­с­та­вен по след­ния на­чин:

ФОР­МА

НА­СО­ЧЕ­НОСТ

ЦЕЛ

1. ВРЪЗ­КИ С ОБ­ЩЕС­Т­ВЕ­НОС­Т­ТА

  
   1.1.Ку­пу­ва­чи:
   Да се пос­тиг­не дъл­гос­роч­но по­ло­жи­тел­но от­но­ше­ние към ор­га­ни­зацията
и про­дук­ти­те.
  
   1.2.Кон­ку­рен­ти:
   Чрез доб­ре под­б­ра­на­та
ин­фор­ма­ция да се вне­се обър­к­ва­не.
  
   1.3.Ли­де­ри на мне­нията:
   Под­дър­жа­не на доб­ро­то
име на ор­га­ни­за­ци­ята.
  
   1.4.Пер­со­нал:
   Под­дър­жа­не на вът­ре­шен
пси­хо­ком­­форт.

2. РЕК­ЛА­МА

  
   2.1.Ку­пу­ва­чи:
   Да пред­с­та­ви ин­фор­ма­ция, под­буж­да­ща към по­куп­ка, дейс­т­ва­ща сред­нос­роч­но.
  
   2.2.Кон­ку­рен­ти:
   Да дес­та­би­ли­зи­ра и де­ба­лан­си­ра
на­ме­ре­ни­ята.
  
   2.3.Ли­де­ри на мне­ни­ята:
   Да пред­раз­по­ло­жи към ди­алог
и сът­руд­ни­чес­т­во.
  
   2.4.Пер­со­нал:
   Да съз­да­де прес­тиж­но удов­лет­во­ре­ние.

3. НА­СЪР­ЧА­ВА­НЕ НА ПРО­ДАЖ­БИ­ТЕ

  
  
   3.1.Ку­пу­ва­чи:
   Да пред­ло­жи "плюс", раз­ли­чен
от кон­ку­рен­ти­те, при­те­жа­ващ
крат­кос­роч­но въз­дейс­т­вие.
  
   3.2.Кон­ку­рен­ти:
   Да пре­диз­ви­ка неп­ла­но­ви дейс­т­вия.
  
   3.3.Ли­де­ри на мне­ни­ята:
   Да пред­раз­по­ло­жи към вза­имен ин­те­рес.
  
   3.4.Пер­со­нал:
   Да под­дър­жа доб­ро­то нас­т­ро­ение.

4.ЛИЧ­НИ ПРО­ДАЖ­БИ

  
  
   4.1.Ку­пу­ва­чи:
   Да се на­тис­нат "очи в очи", за да ку­пят.
  
   4.2.Кон­ку­рен­ти:
   Да се вне­сат смут и обър­к­ва­не.
  
   4.3.Ли­де­ри на мне­ни­ята:
   Да се въз­бу­дят ин­те­рес и же­ла­ние.
  
   4.4.Пер­со­нал:
   Да се пос­тиг­не пер­со­нал­на мо­ти­ва­ция.

5. ДРУ­ГИ ФОР­МИ НА УСИ­ЛЕ­НО
ПСИ­ХО­ВЪЗ­ДЕЙС­Т­ВИЕ

  
  
   5.1.Ку­пу­ва­чи:
   Усил­ва­не на же­ла­ни­ята.
  
   5.2.Кон­ку­рен­ти:
   Усил­ва­не на обър­к­ва­не­то
  
   5.3.Ли­де­ри на мне­ни­ята:
   Усил­ва­не на ин­те­ре­са.
  
   5.4.Пер­со­нал:
   Усил­ва­не на пос­лу­ша­ни­ето
и твор­чес­ки­те уси­лия.
   Схе­ма 1. Ха­рак­те­рис­ти­ка на фор­ми­те на въз­дейс­т­вие, ми­ше­ни­те и це­ли­те
  
   От схе­ма 1 ста­ва вид­но, че кол­ко­то по­ве­че се пре­ми­на­ва от ин­фор­ми­ра­не към пря­ко въз­дейс­т­вие, тол­ко­ва по­ве­че се усил­ва на­тис­кът към окол­на­та сре­да.
   ВТО­РО ДЕЙС­Т­ВИЕ

ХИ­ПЕРК­РИ­ЗА­ТА
НА ПОС­Т­ЦЕН­Т­РА­ЛИ­ЗИ­РА­НИ­ТЕ
ИКО­НО­МИ­КИ
   В края на 80-те го­ди­ни цен­т­ра­ли­зи­ра­ни­те ико­но­ми­ки в Цен­т­рал­на и Из­точ­на Ев­ро­па, в т.ч. и бъл­гар­с­ка­та, нав­ля­зо­ха в дъл­бо­ка струк­тур­на кри­за. Нейни­те най-об­щи­те приз­на­ци се из­ра­зя­ва­ха в спа­да­не­то на тем­по­ве­те на ико­но­ми­чес­кия рас­теж, в бав­но­то тех­ни­чес­ко и тех­но­ло­гич­но пре­въ­оръ­жа­ва­не на про­из­вод­с­т­во­то, в на­ма­ля­ва­ща­та (и в ко­ли­чес­т­ве­но, и в ка­чес­т­ве­но от­но­ше­ние) ко­ор­ди­ни­ра­ност на сто­пан­с­ки­те су­бек­ти. В край­на смет­ка те­зи про­це­си до­ве­до­ха до за­дър­жа­не на жиз­не­но­то рав­ни­ще на на­се­ле­ни­ето, до изос­та­ва­не от во­де­щи­те в ико­но­ми­чес­ко от­но­ше­ние дър­жа­ви. След ка­то поз­во­ли да се пре­диз­ви­ка пре­ход от гру­па­та на сла­бо­раз­ви­ти­те към гру­па­та на сред­но­раз­ви­ти­те стра­ни, свръх­цен­т­ра­ли­за­ци­ята на ико­но­ми­ка­та не се ока­за в със­то­яние да пре­диз­ви­ка не­об­хо­ди­мия пре­ход към гру­па­та на най-раз­ви­ти­те стра­ни.
   Со­ци­ал­ни­те про­це­си в те­зи стра­ни съ­що не из­г­леж­да­ха по-доб­ре. Дейс­т­ви­тел­но в тях се при­ема­ха за ре­ше­ни мно­жес­т­во со­ци­ал­ни проб­ле­ми, ко­ито са хро­нич­ни за по­ве­че­то раз­ви­ти стра­ни - без­ра­бо­ти­ца, без­дом­ност, ви­со­ка прес­тъп­ност и т.н. Но от дру­га стра­на, "пос­тиг­на­та­та си­гур­ност" (ре­ал­на и де­мон­с­т­ри­ра­на) ве­че не за­до­во­ля­ва­ше граж­да­ни­те осо­бе­но на фо­на на бур­но­то раз­ви­тие на дру­ги ико­но­ми­ки и стра­ни. Та­зи си­гур­ност, об­раз­но ка­за­но, се раз­ви­ва­ше все по-бав­но и по-бав­но. От тре­та стра­на, уп­рав­ля­ва­щи­ят елит - вис­ша­та пар­тий­но-дър­жав­на но­мен­к­ла­ту­ра - ус­пя да за­во­юва та­ки­ва по­зи­ции, ко­ито да й поз­во­лят да се пре­вър­не дейс­т­ви­тел­но в кла­са (в ле­нин­с­ки сми­съл). "Кла­са­та на ръ­ко­во­ди­те­ли­те" пос­те­пен­но ус­пя да на­ло­жи ав­то­ри­та­рен стил на уп­рав­ле­ние, ко­ето окон­ча­тел­но я пре­вър­на в "чер­ве­на бур­жо­азия" спо­ред мне­ни­ето на Бу­ха­рин, Троц­ки, Джи­лас, Же­лев и мно­го дру­ги из­с­ле­до­ва­те­ли.
   Всич­ко то­ва до­ве­де до осо­бе­но изос­т­ря­не на кри­за­та, ко­ято се пре­вър­на в дъл­бо­ка и все­об­ща. Уп­рав­ля­ва­щи­те не мо­же­ха да уп­рав­ля­ват по но­во­му, а уп­рав­ля­ва­ни­те не же­ла­еха да жи­ве­ят по ста­ро­му.
   Те­зи про­це­си не мо­же­ха да не пре­диз­ви­кат ге­не­ри­ра­не­то на но­ви идеи, тър­се­не­то на сред­с­т­ва и на­чи­ни за пре­одо­ля­ва­не на кри­за­та, сблъ­сък на виж­да­ния (на­уч­ни или не­на­уч­ни), ини­ци­ати­ви и да­же иде­оло­гии.
   Пър­во­на­чал­ни­те про­ек­ти се свър­з­ва­ха с не­об­хо­ди­мос­т­та от "ус­ко­ря­ва­не на со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие" (та­зи идея бе ро­де­на от Гор­ба­чов през 1986 г., а след то­ва пре­не­се­на и на дру­га поч­ва), ко­ето да до­ве­де до не­об­хо­ди­ми­те про­ме­ни. В час­т­ност в Бъл­га­рия се въз­п­рие пос­та­нов­ка­та "за ка­чес­т­ве­но нов рас­теж". Пос­та­ви се цел­та до 2000 го­ди­на да се из­вър­ши пре­ход към гру­па­та на ви­со­ко­раз­ви­ти­те стра­ни. Об­що взе­то, те­зи виж­да­ния дейс­т­ви­тел­но от­го­ва­ря­ха на ис­то­ри­чес­ка­та не­об­хо­ди­мост. При за­паз­ва­не на неб­ла­гоп­ри­ят­ни­те тен­ден­ции "со­ци­алис­ти­чес­ки­те стра­ни" не би­ха мог­ли да се раз­ви­ват с по-ви­со­ки тем­по­ве от 1-3% до 2000 го­ди­на, ко­ето ги об­ри­ча­ше на изос­та­ва­не (по пуб­ли­ку­ва­ни прог­ноз­ни раз­че­ти на ЦРУ от 1986-1989 г.).
   След ка­то бе оп­ре­де­ле­на цел­та, бе по­тър­се­но сред­с­т­во­то за пос­ти­га­не­то й. На мяс­то­то на свръх­цен­т­ра­ли­за­ци­ята тряб­ва­ше да дой­де оно­ва "не­що", ко­ето да зад­ви­жи доб­ра­та ста­ра дър­жав­на соб­с­т­ве­ност в по­со­ка към прог­ре­са.
   По ста­ри мар­к­сис­т­ко-ле­нин­с­ки тра­ди­ции ос­нов­но­то "оръ­жие" сре­щу кри­за­та бе на­ме­ре­но в соб­с­т­ве­нос­т­та - "пре­дос­та­вя­не­то на со­ци­алис­ти­чес­ка­та соб­с­т­ве­ност за сто­па­нис­ва­не и уп­рав­ле­ние на тру­до­ви­те ко­лек­ти­ви", "дър­жа­ва­та-соб­с­т­ве­ник, ко­лек­ти­вът-сто­па­нин" - чак до "пъл­на де­цен­т­ра­ли­за­ци­я". По на­пъл­но ло­ги­чен на­чин по-къс­но се стиг­на до "ево­лю­ци­ята" на оце­нъч­ни­те кри­те­рии спо­ред ма­со­во­то съз­на­ние - "дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност е ло­ша, час­т­на­та е доб­ра".
   Очак­ва­ни­ята бя­ха свър­за­ни с вяр­ва­не­то, че "пре­дос­та­вя­не­то" на дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност на ко­лек­ти­ви­те или на час­т­ни­ци­те ще до­ве­де до ико­но­мия на су­ро­ви­ни, ма­те­ри­али, енер­гия и труд /на вхо­да/ и до кон­ку­рен­ция чрез нис­ки це­ни и ви­со­ко ка­чес­т­во /на из­хо­да на пред­п­ри­яти­ята/.
   Ос­вен то­ва се вяр­ва­ше, че "от­ва­ря­не­то на на­ци­онал­ни­те ико­но­ми­ки" ще по­ро­ди стре­меж да се из­ле­зе на външ­ни па­за­ри и да се ус­то­ява на меж­ду­на­род­на­та кон­ку­рен­ция на вът­реш­ния па­зар. Всич­ко то­ва - та­ка се го­во­ре­ше - ще пре­диз­ви­ка сил­на за­ин­те­ре­со­ва­ност към труд и ин­вес­ти­ции, не­поз­на­ти при "со­ци­ализ­ма".
   "Дър­жа­ва­та" - та­зи ста­ра да­ма - тряб­ва­ше да се "от­д­ръп­не от ико­но­ми­ка­та" и да се за­до­во­ли са­мо с ох­ра­на­та на на­ци­онал­на­та и вът­реш­на­та си­гур­ност, как­то и с очер­та­ва­не на "ня­как­ва стра­те­ги­я". Нав­ся­къ­де тряб­ва­ше да влас­т­ва доб­ри­ят па­зар, из­мес­тил ло­шо­то пла­ни­ра­не. "Ко­га­то има тър­се­не, ще има и пред­ла­га­не", "кой­то ра­бо­ти доб­ре, той ще има пе­чал­ба". В край­на смет­ка ще­ше да се про­ду­ци­ра она­зи ико­но­ми­ка, ко­ято да за­до­во­ли раз­но­об­раз­ни­те чо­веш­ки и об­щес­т­ве­ни нуж­ди и пот­реб­нос­ти.
   За кра­тък пе­ри­од де­цен­т­ра­ли­за­ци­ята бе осъ­щес­т­ве­на - дър­жа­ва­та скръс­ти ръ­це и ос­та­ви не­ща­та на ес­тес­т­ве­ния им ход. Ста­ва ду­ма не са­мо за ре­ал­на­та при­ва­ти­за­ция (тя е про­дъл­жи­те­лен про­цес, из­вър­ш­ван в ня­кои стра­ни по­ве­че от сто­ле­ти­е), но и за "ос­во­бож­да­ва­не­то на пред­п­ри­яти­ята от бре­ме­то на дър­жав­на­та опе­ка".
   От­то­га­ва до­се­га из­ми­на дос­та­тъч­но про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од, за да бъ­дат оце­не­ни кри­тич­но как­то по­ло­жи­тел­ни­те, та­ка и от­ри­ца­тел­ни­те стра­ни на "но­ва­та ико­но­ми­ка". Ста­ва ду­ма за кри­ти­чен ана­лиз не от по­зи­ци­ите на док­т­ри­нер­с­т­во­то, а от глед­на точ­ка на крайни­те ре­зул­та­ти - кри­те­рий и ме­ри­ло за все­ки прог­рес.
   Пре­хо­дът от свръх­цен­т­ра­ли­за­ция към свръх­де­цен­т­ра­ли­за­ция при оп­ти­ми­зи­ращ кри­те­рий пе­чал­ба дейс­т­ви­тел­но пре­диз­ви­ка енер­гич­ни уси­лия от стра­на на сто­пан­с­ки­те су­бек­ти в по­со­ка имен­но на то­зи кри­те­рий.
   1. Це­ни­те
   Ме­ха­низ­мът, на кой­то се раз­чи­та­ше най-мно­го, поз­нат още от школ­с­ки­те чи­тан­ки по по­ли­ти­ко­но­мия, бе ме­ха­низ­мът на сво­бод­ни­те це­ни. "Там, къ­де­то тър­се­не­то над­х­вър­ля пред­ла­га­не­то, це­ни­те рас­тат; там, къ­де­то пред­ла­га­не­то из­п­ре­вар­ва тър­се­не­то, це­ни­те на­ма­ля­ват". Дос­та­тъч­но бе са­мо цен­т­рал­на­та бан­ка да кон­т­ро­ли­ра па­ри­те в об­ръ­ще­ние (пак ло­ша­та цен­т­ра­ли­за­ци­я!), за да за­дейс­т­ва дви­га­те­лят на ико­но­ми­ка­та.
   По­со­че­ни­ят под­ход бе при­ло­жен в поч­ти всич­ки ико­но­ми­ки на пре­хо­да, в т.ч. и в Бъл­га­рия. Не­го­ви­те рев­нос­т­ни пок­лон­ни­ци, по-рев­нос­т­ни, от­кол­ко­то в раз­ви­тия За­пад, пред­ри­ча­ха не­за­бав­ни ре­зул­та­ти.
   Дейс­т­ви­тел­но те не за­къс­ня­ха. Все­ки ръ­ко­во­ди­тел, чи­ито ръ­це не бя­ха все още стег­на­ти от "око­ви­те на твър­ди­те дър­жав­ни це­ни", пред­п­рие мер­ки за на­рас­т­ва­не на соб­с­т­ве­на­та пе­чал­ба. Как? Пър­ви­ят и чес­то един­с­т­вен от­го­вор - чрез на­ду­ва­не на це­ни­те. По та­зи при­чи­на след ос­во­бож­да­ва­не­то на це­ни­те ин­ф­ла­ци­ята в бив­ши­те со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни над­х­вър­ли всич­ки ра­зум­ни рав­ни­ща за нор­мал­но­то фун­к­ци­они­ра­не на ико­но­ми­ка­та. Мо­же оп­ре­де­ле­но да се твър­ди, че при го­диш­на ин­ф­ла­ция в раз­мер на над 15 на сто се по­лу­ча­ва т.нар. па­ра­ли­за на ико­но­ми­ка­та. Тя се из­ра­зя­ва в ори­ен­та­ция към спот-биз­не­са и грей-им­пор­та, към мо­мент­ни­те ре­зул­та­ти и пе­чал­би, ка­то се из­бяг­ват дъл­гос­роч­ни­те и осо­бе­но про­из­вод­с­т­ве­ни­те ин­вес­ти­ции. На­рас­т­ва­ща­та ин­ф­ла­ци­он­на ла­ви­на до­ве­де до ско­ва­ва­не на про­из­вод­с­т­ве­на­та ак­тив­ност, а от­тук и до по­ред­но сви­ва­не на брут­ния про­дукт. На свой ред на­ма­ля­ва­не­то на про­из­вод­с­т­во­то до­ве­де до раз­ви­ва­не на ин­ф­ла­ци­он­на­та спи­ра­ла, а тя - до по­ред­но сви­ва­не на про­из­вод­с­т­во­то, и т.н. В край­на смет­ка го­ле­ми ма­си от на­се­ле­ни­ето за­поч­на­ха да обед­ня­ват със ско­рост, по-го­ля­ма от та­зи на ин­ф­ла­ци­ята. Бив­ша­та "ра­бот­ни­чес­ка кла­са", обе­ди­не­на око­ло но­ви­те си ръ­ко­во­ди­те­ли - проф­съ­юзи­те, чрез ак­тив­ни или па­сив­ни дейс­т­вия за­поч­на да уп­раж­ня­ва на­тиск за по­ви­ша­ва­не на зап­ла­ти­те, ко­ето съ­що до­ве­де до на­рас­т­ва­не на ин­ф­ла­ци­ята и до спа­да­не на про­из­вод­с­т­во­то.
   На­ру­ша­ва­не­то на со­ци­ал­но­то рав­но­ве­сие и сви­ва­не­то на про­из­вод­с­т­ве­на­та ак­тив­ност зап­ла­ши­ха це­лос­т­та на но­ва­та де­мок­ра­тич­на сис­те­ма. Кол­ко­то и да не же­ла­еше, дър­жа­ва­та се ви­дя при­ну­де­на да се от­ка­же от док­т­ри­нер­с­т­во­то и иде­оло­ги­ята и да пред­п­ри­еме ра­зум­ни мер­ки про­тив ин­ф­ла­ци­ята. На мяс­то­то на сво­бод­ни­те це­ни бя­ха въ­ве­де­ни пре­дел­ни (мак­си­мал­ни или ми­ни­мал­ни) и фик­си­ра­ни це­ни. Раз­би­ра се, про­из­во­ди­те­ли­те не­за­бав­но дос­тиг­на­ха та­ва­на на пре­дел­ни­те це­ни и те от­но­во се пре­вър­на­ха в "твър­ди" (оп­ре­де­ля­ни от дър­жа­ва­та).
   С дру­ги ду­ми, ако пре­ди фун­к­ци­они­ра­ше сис­те­ма­та на твър­ди­те дър­жав­ни це­ни, то при но­ва­та сис­те­ма дър­жа­ва­та за­поч­на да оп­ре­де­ля це­ни, ко­ито са­ми се прев­ръ­ща­ха в твър­ди, но без да са сис­те­ма.
   То­зи под­ход за­поч­на да ус­по­ко­ява ин­ф­ла­ци­ята, без оба­че да я лик­ви­ди­ра или до­ри без да я све­де до рав­ни­ще­то на раз­ви­ти­те стра­ни. Ед­на­та гла­ва на ла­мя­та, без да бъ­де от­се­че­на, бе по­не вре­мен­но ус­по­ко­ена.
   Це­но­ва­та кри­за оба­че ос­та­на.
   2. Сто­ки­те
   Ре­фор­ми­те тряб­ва­ше да пре­диз­ви­кат бур­но раз­ви­тие на про­из­вод­с­т­во­то, ко­ето да до­ве­де до же­ла­но­то бла­го­ден­с­т­вие.
   Про­из­во­ди­те­ли­те, ос­во­бо­де­ни от дър­жав­на­та опе­ка, дейс­т­ви­тел­но за­поч­на­ха да пре­дос­та­вят на па­за­ра оно­ва, ко­ето же­ла­еха пот­ре­би­те­ли­те, но са­мо та­зи част от не­го, ко­ято но­се­ше ви­со­ка нор­ма и ма­са на пе­чал­ба. Па­за­рът бър­зо бе на­вод­нен с из­год­ни за про­из­во­ди­те­ли­те и тър­гов­ци­те сто­ки, ка­то съ­щев­ре­мен­но бе ого­лен от не­из­год­ни­те. Еле­мен­тар­ни при­ме­ри за илюс­т­ра­ция: па­за­рът бър­зо бе за­лят с раз­лич­ни ви­до­ве ал­ко­хол­ни на­пит­ки, до­ка­то ап­те­ки­те ос­та­на­ха с праз­ни раф­то­ве; бе­ли­ят хляб отс­т­ра­ни из­ця­ло чер­ния; лук­соз­ни­те (и скъ­пи) об­лек­ла за­ме­ни­ха ев­ти­ни­те.
   Об­с­та­нов­ка­та на па­за­ра се дра­ма­ти­зи­ра още по­ве­че от на­тис­ка на про­из­во­ди­те­ли­те към при­ну­ди­те­лен лукс, при кой­то се пред­ла­гат имен­но оне­зи сто­ки, ко­ито имат най-ви­со­ка пе­чал­ба.
   Са­ми­те сто­ки за­поч­на­ха да вло­ша­ват се­ри­оз­но ка­чес­т­ва­та си без опе­ка­та на бив­шия дър­жа­вен кон­т­рол - чрез т.нар. ев­ти­ни за­мен­ки на мяс­то­то на по-скъ­пи су­ро­ви­ни.
   Вло­ша­ва­не­то на ка­чес­т­во­то на­ма­ли трайнос­т­та на сто­ки­те, а то­ва при­ну­ди граж­да­ни­те на бив­ши­те со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни да ку­пу­ват - за раз­ли­ка от пре­ди - все по-чес­то, все по-ло­шо и все по-скъ­по. На та­зи ба­за въз­ник­на со­ци­ал­но нап­ре­же­ние, на­со­че­но про­тив "ло­ши­те" тър­гов­ци и про­из­во­ди­те­ли (и осо­бе­но про­тив час­т­ни­ци­те), ко­ито вмес­то да про­да­ват все по-доб­ри и по-ев­ти­ни сто­ки, пра­вят точ­но об­рат­но­то за­ра­ди "лам­теж към пе­чал­ба­та". Лю­бо­пит­но­то в слу­чая е, че ако пре­ди се уп­рек­ва­ше са­мо ло­ша­та дър­жав­на соб­с­т­ве­ност, днес на­ред с нея се об­ви­ня­ва и но­ва­та ло­ша час­т­на соб­с­т­ве­ност, без да се раз­би­ра, че прос­то и два­та ви­да соб­с­т­ве­ност иг­ра­ят по ус­та­но­ве­ни­те от но­ва­та док­т­ри­на пра­ви­ла.
   Вло­ша­ва­не­то на ико­но­ми­чес­ки­те ре­зул­та­ти ос­вен по по­ка­за­те­ля це­ни и по по­ка­за­те­ля сто­ки при­ну­ди дър­жа­ва­та от­но­во да се на­ме­си, след ка­то тък­мо се бе "от­д­ръп­на­ла". Не­об­хо­ди­мос­т­та от струк­тур­на по­ли­ти­ка я на­ка­ра да дейс­т­ва по прин­ци­па "га­се­не на по­жа­ри" - чрез ви­со­ки да­нъ­ци при "из­год­ни­те" и нис­ки да­нъ­ци при "не­из­год­ни­те" в мо­мен­та сто­ки, по­не­же в бив­ши­те со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни стра­те­ги­чес­ко­то мак­роп­ла­ни­ра­не бе ана­те­мо­са­но и зах­вър­ле­но на бу­ни­ще­то на ис­то­ри­ята (от­но­во за раз­ли­ка от раз­ви­тия За­пад). Имен­но лип­са­та на струк­тур­на стра­те­гия пос­та­ви дър­жа­ва­та в по­ло­же­ние на ве­чен шах - ви­на­ги да след­ва съ­би­ти­ята и ни­ко­га да не ги из­п­ре­вар­ва.
   Вто­ра­та гла­ва на ла­мя­та, без да бъ­де от­се­че­на, бе вре­мен­но ук­ро­те­на.
   Сто­ко­ва­та кри­за оба­че ос­та­на.
   3. Външ­на­та тър­го­вия
   Но­ви­те док­т­ри­не­ри - да­ле­че пре­ди ре­фор­ми­те - бя­ха от­к­ри­ли те­ория, ко­ято има яр­ко из­ра­зен наф­та­ли­нен аро­мат в раз­ви­ти­те стра­ни. Те ис­к­ре­но вяр­ва­ха, че пъл­но­то от­ва­ря­не на на­ци­онал­ни­те гра­ни­ци ще пре­диз­ви­ка ико­но­ми­чес­кия прос­пе­ри­тет. От ед­на стра­на, те очак­ва­ха, че при из­ли­за­не­то на на­ци­онал­ни­те про­из­во­ди­те­ли на меж­ду­на­род­ни­те па­за­ри ще се раз­вие тех­ни­ят пред­п­ри­ема­чес­ки дух и за крат­ко вре­ме ще бъ­дат пос­тиг­на­ти (и мо­же би над­ми­на­ти) меж­ду­на­род­ни­те стан­дар­ти. От дру­га стра­на, те вяр­ва­ха, че очак­ва­на­та мощ­на кон­ку­рен­ция на чуж­ди про­из­во­ди­те­ли и тър­гов­ци вът­ре в стра­на­та ще до­ве­де до бър­зо из­ли­за­не от "дрям­ка­та на Кал­му­ка" на мес­т­ни­те биз­нес­ме­ни.
   От­вън бе лан­си­ра­на иде­оло­ги­ята за "от­во­ре­на­та ико­но­ми­ка", в ко­ято ико­но­ми­чес­ки­те чу­де­са са ежед­не­вие. На прак­ти­ка оба­че от­во­ре­ни­те ико­но­ми­ки да­лече не са сим­вол на прог­ре­са.
   Как­во се по­лу­чи след от­ва­ря­не­то на ико­но­ми­чес­ки­те гра­ни­ци?
   СИВ бър­зо бе раз­пус­нат и пог­ле­ди­те се на­со­чи­ха или на За­пад, или да­ле­че на Из­ток. В по­ве­че­то слу­чаи оба­че мес­т­ни­те про­из­во­ди­те­ли, из­ли­зай­ки на меж­ду­на­род­на­та аре­на, се из­п­ра­ви­ха пред кон­ку­рен­ти, ко­ито са сто­ти­ци и хи­ля­ди пъ­ти по-мощ­ни от тях. Но ло­шото ни­ко­га не ид­ва са­мо. Чуж­ди­те кон­ку­рен­ти по­лу­чи­ха мощ­на под­к­ре­па от­вът­ре в бив­ши­те со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни. Док­т­ри­не­ри­те от нов тип, кон­цен­т­ри­ра­ли ос­вен по­ли­ти­чес­ка­та и ико­но­ми­чес­ка­та власт, за­поч­на­ха не­удър­жим про­цес на раз­д­ро­бя­ва­не на мес­т­ни­те про­из­во­ди­те­ли, по­не­же ги виж­да­ха "го­ле­ми" и мо­но­по­ли-
с­ти. Те иг­ра­еха ро­ля­та на тро­ян­с­ки ко­не или от доб­ри чув­с­т­ва (сля­па иде­оло­ги­чес­ка вя­ра), или въз­мез­д­но. Та­ка нап­ри­мер во­ен­на­та про­миш­ле­ност в Бъл­га­рия бе бук­вал­но раз­д­ро­бе­на и раз­би­та за по-мал­ко от две го­ди­ни, след ка­то в нея се ин­вес­ти­ра по­ве­че от три де­се­ти­ле­тия. Те­зи про­це­си сти­му­ли­ра­ха на­рас­т­ва­не­то на без­ра­бо­ти­ца­та и обед­ня­ва­не­то.
   Ис­тин­с­ки­ят но­ка­ут на мес­т­ни­те про­из­во­ди­те­ли оба­че бе на­не­сен от от­ва­ря­не­то на гра­ни­ци­те за чуж­ди­те тър­гов­ци и про­из­во­ди­те­ли. Вна­сяй­ки или по-ев­ти­но или по-ка­чес­т­ве­но, те до­ве­до­ха до спи­ра­не на про­из­вод­с­т­во­то в хи­ля­ди пред­п­ри­ятия, а от­тук - до спа­да­не на брут­ния про­дукт, до­пъл­ни­тел­но на­рас­т­ва­не на без­ра­бо­ти­ца­та и най-ве­че до ми­зе­рия за ши­ро­ки сло­еве от на­се­ле­ни­ето. По­ро­ди се и си­лен на­ци­она­лен ико­но­ми­чес­ки ни­хи­ли­зъм, на­ма­ли се до­ве­ри­ето в соб­с­т­ве­ни­те си­ли.
   Очак­ва­на­та по­мощ от Ев­ро­пейс­ка­та об­щ­ност - без­въз­мез­д­но или чрез мо­щен по­ток от кре­ди­ти - се ока­за твър­де скром­на и чес­то прид­ру­же­на с до­пъл­ни­тел­ни ус­ло­вия за всич­ки бив­ши со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни. Та­ка че про­це­сът на ин­тег­ра­ция се от­ла­га за след­ва­що­то хи­ля­до­ле­тие. Ев­ро­па про­дъл­жи да бъ­де по­ве­че ге­ог­раф­с­ко, от­кол­ко­то ико­но­ми­чес­ко по­ня­тие.
   Но­ви­те иде­оло­зи, при­те­жа­ва­щи ико­но­ми­чес­ка­та власт, от­но­во се ви­дя­ха при­ну­де­ни да отс­тъ­пят от док­т­ри­нер­с­т­во­то. След ка­то бя­ха обе­ща­ли пъл­на сво­бо­да на кон­ку­рен­ци­ята меж­ду меж­ду­на­род­ния и на­ци­онал­ния биз­нес, те пос­те­пен­но въ­ве­до­ха про­тек­ци­онис­тич­ни мер­ки, поз­на­ти и от пре­диш­ния ре­жим.
   И тре­та­та гла­ва на ла­мя­та, без да бъ­де от­се­че­на, бе вре­мен­но ус­по­ко­ена.
   Кри­за­та в ин­тег­ри­ра­не­то и меж­ду­на­род­ния сто­ко­об­мен оба­че ос­та­на.
   4. Соб­с­т­ве­нос­т­та
   През 1917 г. Ле­нин и не­го­ви­те съ­рат­ни­ци, пред­п­ри­емай­ки смя­на на сис­те­ма­та, на­пъл­но от­ре­ко­ха час­т­на­та соб­с­т­ве­ност и я за­ме­ни­ха с дър­жав­на след ма­со­ва­та на­ци­она­ли­за­ция. След 1989 г. но­ви­те док­т­ри­не­ри, пред­п­ри­емай­ки не­за­бав­на смя­на на сис­те­ма­та, на­пъл­но от­ре­ко­ха дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност и при­зо­ва­ха към "ма­со­ва при­ва­ти­за­ци­я".
   На­ча­ло­то на при­ва­ти­за­ци­ята бе по­ло­же­но от рес­ти­ту­ци­ята (ма­кар и край­но ог­ра­ни­че­на). За ня­кол­ко го­ди­ни връ­ща­не­то в "ре­ал­ни" и "не­ре­ал­ни" гра­ни­ци при­до­би осо­бе­но зна­че­ние. В час­т­ност в Бъл­га­рия сел­с­ки­те зе­ми се връ­щат в раз­мер на око­ло 17 дка на соб­с­т­ве­ник. Раз­д­ро­бя­ва­не­то на уед­ря­ва­на­та пре­ди сел­с­кос­то­пан­с­ка соб­с­т­ве­ност и връ­ща­не­то към ме­ха­ни­за­ци­ята от 40-те го­ди­ни на ве­ка труд­но ще до­ве­дат до бляс­ка­ви ре­зул­та­ти. Връ­ща­не­то оба­че на ед­ра­та град­с­ка соб­с­т­ве­ност съз­да­ва со­ци­ал­но нап­ре­же­ние за нас­то­ящи­те оби­та­те­ли; очак­ва се то да на­рас­т­ва през след­ва­щи­те го­ди­ни, ко­га­то те ще тряб­ва да я на­пус­нат, без да има къ­де да оти­дат.
   При­ва­ти­за­ци­ята на дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност бе про­дъл­же­на и не­ле­гал­но, и кри­ми­нал­но. Мно­жес­т­во ръ­ко­во­ди­те­ли на дър­жав­ни фир­ми, свър­за­ни с час­т­ния или меж­ду­на­род­ния биз­нес, склю­чи­ха сдел­ки в пъл­но про­ти­во­ре­чие с ин­те­ре­си­те на дър­жа­ва­та. То­зи про­цес се сти­му­ли­ра­ше как­то от лип­са­та на сис­те­мен кон­т­рол, та­ка и от на­тис­ка на оп­ре­де­ле­ни си­ли. Дру­ги ръ­ко­во­ди­те­ли, най-ве­че под на­тис­ка на сво­ите ра­бот­ни­ци, оси­гу­ря­ва­ха по-ви­со­ки зап­ла­ти чрез про­даж­ба­та на дър­жав­но иму­щес­т­во - кри­ми­нал­но де­яние по мно­го кон­с­ти­ту­ции! Тре­ти раз­гър­на­ха своя час­тен биз­нес вът­ре в дър­жав­ни­те фир­ми. Чет­вър­ти съз­да­ва­ха свои "при­ятел­с­ки кръ­го­ве" и гру­пи­ров­ки. Прин­ци­път "след мен и по­топ" до­би ико­но­ми­чес­ко зву­че­не.
   Но­ми­нал­но дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност про­дъл­жа­ва да се счи­та за дър­жав­на, но ре­ал­но тя все по-мал­ко е та­ка­ва. Иму­щес­т­во­то ос­та­ва дър­жав­но, но соб­с­т­ве­нос­т­та все по­ве­че се прев­ръ­ща в час­т­на или в кор­по­ра­тив­на.
   Осо­бе­но слож­но е със­то­яни­ето на оне­зи дър­жав­ни пред­п­ри­ятия, ко­ито са за­дъл­же­ни да про­да­ват сво­ята про­дук­ция или под, или на гра­ни­ци­те на се­бес­тойнос­т­та. Ин­те­рес­но за­що док­т­ри­не­ри­те при­емат, че час­т­на­та соб­с­т­ве­ност тряб­ва да е пе­че­лив­ша, а дър­жав­на­та - гу­бе­ща, при по­ло­же­ние че се къл­нат в кон­ку­рен­ци­ята и ра­вен­с­т­во­то на фор­ми­те на соб­с­т­ве­ност по от­но­ше­ние на па­за­ра?
   Още по-слож­но се ока­за със­то­яни­ето на при­ва­ти­зи­ра­ща­та се дър­жав­на соб­с­т­ве­ност от глед­на точ­ка на спра­вед­ли­вос­т­та. Но­ви­те по­ли­ти­чес­ки си­ли дойдо­ха на власт в име­то на ед­но по-доб­ро бъ­де­ще за всич­ки, вклю­чи­тел­но и по ли­ния на соб­с­т­ве­нос­т­та. При­ва­ти­за­ци­ята оба­че об­ла­го­де­тел­с­т­ва пре­дим­но оне­зи ли­ца и фир­ми, ко­ито имат на­лич­ни сред­с­т­ва. "Дре­ме­щи­ят" ка­пи­тал се ока­за кон­цен­т­ри­ран в ръ­це­те на: бив­ша­та вис­ша пар­тий­но-дър­жав­на но­мен­к­ла­ту­ра, раз­по­ла­га­ла със сил­ни по­зи­ции и пре­ди; ед­ри­те рес­ти­ту­ти, раз­по­ла­га­щи със сил­ни по­зи­ции днес; майс­то­ри­те на спот-биз­не­са, грей-им­пор­та и чер­ни­те опе­ра­ции, раз­по­ла­га­щи с още по-сил­ни по­зи­ции от вче­ра. В край­на смет­ка при­ва­ти­за­ци­ята при­до­би­ва ре­ален сми­съл са­мо за око­ло 5 на сто от на­се­ле­ни­ето. Об­рат­но, дя­ло­во­то учас­тие на ос­та­на­ли­те чрез ма­со­ва­та при­ва­ти­за­ция е и ще бъ­де тол­ко­ва мал­ко, че не си зас­лу­жа­ва да се спо­ме­на­ва ка­то дял от соб­с­т­ве­нос­т­та.
   Ако се пре­ми­не към "пъл­но раз­г­раж­да­не на ста­ра­та сис­те­ма" (раз­би­ра­но от док­т­ри­не­ри­те по тра­ди­ци­он­но ле­нин­с­ки на­чин - ка­то смя­на на соб­с­т­ве­нос­т­та) и пре­ход към сто на сто час­т­на соб­-
с­т­ве­ност, ще бъ­дат ли ре­ше­ни проб­ле­ми­те? На то­зи въп­рос по­не за­се­га не се тър­си от­го­вор.
   Со­ци­ал­ни­те ре­зул­та­ти оба­че от­го­ва­рят по­ве­че от­ри­ца­тел­но, от­кол­ко­то по­ло­жи­тел­но.
   5. От кри­за към ка­тас­т­ро­фа?
   И та­ка ре­фор­ми­те в бив­ши­те со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни стар­ти­ра­ха в име­то на из­ли­за­не­то от дъл­бо­ка­та кри­за, но вмес­то то­ва я за­дъл­бо­чи­ха до та­ка­ва сте­пен, че тя мо­же да до­ве­де до ка­та-
с­т­ро­фа ико­но­ми­ки­те, фун­к­ци­они­ра­щи пре­ди вър­ху на­ци­онал­на ба­за, но ин­тег­ри­ра­щи се в СИВ. Кри­за­та пре­рас­на в хи­перк­ри­за.
   Де­зин­тег­ра­ци­ята е без­с­пор­на - и в меж­ду­на­ро­ден, и в на­ци­она­лен, и в ико­но­ми­чес­ки, и в со­ци­ален, и във вся­ка­къв друг ас­пект. Тя или мо­же да бъ­де пъл­на, ка­то до­ве­де те­зи стра­ни до рав­ни­ще­то на кръч­ма­ро-ка­фе­джийс­ки ико­но­ми­ки с до­ма­те­на спе­ци­али­за­ция, или мо­же да бъ­де спря­на. Спо­ред нас мо­же да се очак­ва по­ява­та на до­ма­те­ни ре­пуб­ли­ки (мо­нар­хии) имен­но там, къ­де­то раз­ви­ти­ето на бив­ши­те со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни е би­ло най-нис­ко. Те­зи стра­ни ще осъ­щес­т­вят бърз пре­ход от Вто­рия към Тре­тия свят.
   Ов­ла­дя­ва­не­то на за­дъл­бо­ча­ва­ща­та се кри­за и де­зин­тег­ра­ци­ята мо­же да се пос­тиг­не съ­що по два на­чи­на - на­сил­с­т­вен и де­мок­ра­ти­чен. "Сил­на­та ръ­ка", пред­ло­жи­ла "нов ред", ви­на­ги се ко­ти­ра ви­со­ко при ико­но­ми­ки със за­тих­ва­щи фун­к­ции. Де­мок­ра­ци­ята са­ма по се­бе си не е в със­то­яние да ре­ши въп­ро­са за кри­за­та. Ви­на­ги ще се на­ме­ри ня­кой, кой­то да въ­ве­де но­вия ред по най-де­мок­ра­ти­чен на­чин. На­ши­те очак­ва­ния за "сил­на­та ръ­ка" са свър­за­ни с оне­зи бив­ши со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни, къ­де­то спа­дът е най-осе­за­те­лен и най-ве­че в бив­шия СССР. "Оле­вя­ва­не­то" там има ба­за и не­съм­не­но ще се про­яви в ре­зул­та­ти­те - из­бор­ни или на­сил­с­т­ве­ни (въз­мож­но е от пре­зи­дент или пар­ла­мент). Те­зи стра­ни ще ос­та­нат във Вто­рия свят. Ако тен­ден­ци­ите в Бъл­га­рия про­дъл­жа­ват да се за­дъл­бо­ча­ват, и тя ще по­пад­не в то­зи спи­сък. Въз­мож­но е по-къс­но стра­ни с по­доб­на съд­ба да се ин­тег­ри­рат.
   Ако оба­че де­мок­ра­ци­ята се из­ра­зи в уп­рав­ле­ние, на­со­че­но към ин­тег­ри­ра­не на об­щ­нос­ти и струк­ту­ри, кри­за­та мо­же да бъ­де ов­ла­дя­на, а след то­ва и спря­на. То­зи про­цес е улес­нен в бив­ши­те Из­точ­на Гер­ма­ния (ко­ято на­ис­ти­на вле­зе в Ев­ро­па), Ун­га­рия, Че­хия (но без Сло­ва­кия) и мо­же би в Пол­ша. Съ­щев­ре­мен­но и тук - след от­к­ло­не­ни­ето на ма­ха­ло­то сил­но вдяс­но - е въз­мож­но оле­вя­ва­не на ма­си­те вслед­с­т­вие на вло­ша­ва­щия се ста­тус. Въз­мож­но е да се из­вър­ши и пре­ход от уто­пи­ята за па­зар­на­та ико­но­ми­ка към дис­то­пия, ко­ято да де­зин­тег­ри­ра но­ви об­щ­нос­ти и ра­йо­ни. По вся­ка ве­ро­ят­ност ка­то ця­ло още в на­ча­ло­то на но­во­то сто­ле­тие те ще пре­ми­нат към гру­па­та на сла­бо­раз­ви­ти­те стра­ни.
   Мно­го е ве­ро­ят­но съв­ре­мен­ни­ци­те да до­жи­ве­ят та­ки­ва гло­бал­ни про­ме­ни, пред ко­ито "ре­во­лю­ци­ята" в Из­точ­на Ев­ро­па да из­г­леж­да ка­то дет­с­ка иг­ра.
  
  
   ВТО­РИ ПРЕ­ХОД:

ЕДИН­С­Т­ВЕ­НО­ТО СИГ­У­Р­НО НЕ­ЩО
В ЕВ­РО­ПА Е ПРО­МЯ­НА­ТА
   В пред­на­та част бя­ха опи­са­ни про­ме­ни­те в Из­точ­на Ев­ро­па през погледа на ико­но­мис­та-те­оре­тик. На то­ва мяс­то оба­че те­ори­ята отс­тъп­ва на фак­ти­те, ви­де­ни от ту­рис­та. Раз­би­ра се, ав­то­рът не мо­же да се доб­ли­жи до об­раз­ци­те на Але­ко, но мо­же би на мес­та е мал­ко по-емо­ци­она­лен от не­го.
  
   Ля­то­то е до­бър се­зон за раз­мис­ли, осо­бе­но ако си бъл­га­рин в Ев­ро­па и гла­ва­та ти не е об­ре­ме­не­на със стан­дар­т­ни­те за обик­но­ве­ния граж­да­нин на ре­пуб­ли­ка­та ни гри­жи.
   По та­зи при­чи­на при­ех ед­на спе­ци­ал­на по­ка­на за из­с­лед­ва­не на она­зи част от Ев­ро­па, ко­ято след Шен­ген­с­ко­то спо­ра­зу­ме­ние е ве­че труд­но пос­ти­жи­ма за сред­нос­та­тис­ти­чес­кия бъл­га­рин. Пъ­ту­вах без пре­ду­беж­де­ния и ус­лов­нос­ти; сво­бод­но об­ме­нях мне­ния по вся­как­ви въп­ро­си, чи­ито от­го­во­ри по­раж­да­ха но­ви въп­ро­си; дис­ку­ти­рах сво­бод­но, но пред­паз­ли­во.
   След всич­ко ви­дя­но и чу­то, се­га по­ве­че от вся­ко­га мо­же да се ка­же, че след па­да­не­то на Бер­лин­с­ка­та сте­на Ев­ро­па не е един­но ця­ло. Тя е раз­де­ле­на по мно­го кри­те­рии, ко­ито бя­ха ва­лид­ни и пре­ди, но днес по­ве­че, от­кол­ко­то в ми­на­ло­то, е дес­та­би­ли­зи­ра­на и де­ба­лан­си­ра­на.
   Впро­чем раз­ли­чи­ята за­поч­ват още от гра­ни­ца­та със за­пад­на­та ни съ­сед­ка. Югос­ла­вия, която, бидейки дъл­го вре­ме в със­то­яние на про­дъл­жи­тел­на и обез­кър­вя­ва­ща война, про­дъл­жа­ва да е ра­на­та на Ев­ро­па. То­ва оба­че не пре­чи на чуж­де­не­ца да се въз­хи­ща­ва от Бел­г­рад - ед­на кос­мо­по­лит­на сто­ли­ца, мно­го по-ху­ба­ва, по-мо­дер­на и по-чис­та от на­ша­та ми­ла от­в­ра­ти­тел­на Со­фия. Вни­ма­тел­но­то око оба­че ще за­бе­ле­жи и лип­са­та на ожи­вен тра­фик по пъ­ти­ща­та, пре­диз­ви­кан от не­дос­ти­га и ви­со­ки­те це­ни на го­ри­во­то (ем­бар­го­то спря ли война­та?), и за­си­ле­ни­те пат­ру­ли, и не­за­ви­си­мо от тях ди­лъ­ри­те на го­ри­во на чер­ния па­зар.
   Още по-драс­тич­ни от глед­на точ­ка на бъл­га­ри­на са раз­ли­чи­ята с Ун­га­рия, Че­хия и да­же Сло­ва­кия. По-ран­ни­ят старт на па­зар­ни­те ре­фор­ми, прид­ру­жен с вза­имо­дейс­т­ви­ето меж­ду ос­нов­ни­те по­ли­ти­чес­ки си­ли, си е ка­зал ду­ма­та. От фа­са­ди­те на сгра­ди­те, от без­б­ройни­те ма­га­зи­ни, от хо­ра­та лъ­хат спо­койс­т­вие и доб­ра во­ля. Но ни­ко­га доб­ро­то не ид­ва са­мо. Та­ка нап­ри­мер Пра­га днес е ве­че обик­но­вен ев­ро­пейс­ки град, кой­то е из­гу­бил мно­го от ду­ха си, по­ро­ден от съ­че­та­ва­не­то меж­ду кла­си­ка и съв­ре­мен­ност. Цен­тъ­рът е "оку­пи­ран" от аме­ри­кан­с­ки­те за­ве­де­ния, обик­но­ве­ни­те сто­ки (да­же за Бъл­га­ри­я), ко­ито мо­жеш да срещ­неш нав­ся­къ­де, и ес­тес­т­ве­но - от со­ле­ни­те це­ни, ако си чуж­де­нец. Лю­бо­пит­но е, че ако си чех, це­ни­те в ма­га­зи­ни­те и рес­то­ран­ти­те ста­ват дру­ги.
   Наг­ле­ден при­мер за то­ва, как ед­на стра­на мо­же да прев­зе­ме ико­но­ми­чес­ки дру­га, е Кар­ло­ви Ва­ри. Из­к­лю­чи­тел­ни­ят ев­ро­пейс­ки ку­рорт, ед­но от най-кра­си­ви­те кът­че­та на пла­не­та­та, е ве­че поч­ти Кар­л­с­бад (ста­ро­то му име), къ­де­то бол­ни и здра­ви, ста­ри и не до­там ста­ри нем­ци по­чи­ват и ски­тат в очак­ва­не на пляч­ка­та - мла­ди чех­кин­че­та. Сто­ка­та се це­ни от чуж­де­не­ца, осо­бе­но ако е пре­тен­ци­озен към въз­рас­т­та и фа­са­да­та. По пъ­тя от Кар­ло­ви Ва­ри до Гер­ма­ния це­ни­те­лят мо­же да по­лу­чи мно­гок­рат­ни отс­тъп­ки в це­ни­те. Ска­па­на ра­бо­та.
   И из­вед­наж - Но­ва Ев­ро­па. Ев­ро­пейс­ки съ­юз, Шен­ген и про­чее. Свят 1 след Свят 2 по мо­де­ли­те на Джей Фо­рес­тър. Но по не­го­ви­те мо­де­ли има и Свят 3, и Свят 4. В Свят 1 не тър­се­те ста­ри­те гра­ни­ци. Тях прос­то ги ня­ма. Ня­ма го маз­ни­ят мит­ни­чар-из­нуд­вач, из­вес­тен от съ­сед­ни стра­ни, ня­ма я уни­зи­тел­на­та пас­пор­т­на про­вер­ка.
   Съв­сем дру­го е усе­ща­не­то след Свят 2 в обе­ди­не­на Гер­ма­ния. Един нов свят - част от рая (по­не за пог­ле­да на бъл­га­ри­на). Аб­со­лют­на чис­то­та, не­ве­ро­ят­но спо­койс­т­вие и лъ­че­зар­ност.
   99% от нем­ци­те це­нят и ми­на­ло­то, и съв­ре­мен­нос­т­та. Неп­ре­мен­но виж­те обе­ди­не­ния Бер­лин! Там ще ви впе­чат­ли не са­мо лип­с­ва­ща­та "Берлинска стена", от ко­ято са за­па­зе­ни едва око­ло 300 м ка­то ис­то­ри­чес­ки па­мет­ник. По му­зе­ите мо­же­те да ви­ди­те япон­с­ко­то и (стран­но) бъл­гар­с­ко­то на­шес­т­вие. Ще ви уди­ви и сил­но­то тур­с­ко при­със­т­вие в сто­ли­ца­та.
   И ако ние из­не­над­ва­ме све­та с Ве­ли­ко Тър­но­во, Коп­рив­щи­ца и дру­ги уни­ка­ти, спе­ци­ал­но Гер­ма­ния из­не­над­ва чуж­ден­ци­те с пов­се­мес­т­но­то съ­че­та­ние меж­ду ми­на­ло и нас­то­яще, кла­си­ка и ори­ги­нал­ност. Ако тър­си­те не­що по­доб­но, по­се­те­те Ро­тен­бург - ед­на ма­гия от ХVI в. Виж­те Дрез­ден - ед­но чу­до в ре ма­жор. Или по­се­те­те как­во­то и да е. Нем­ци­те не се за­ни­ма­ват с три­ене на ис­то­рия ка­то сво­ите бъл­гар­с­ки ко­ле­ги. Мас­ти­ти­те ни съг­раж­да­ни ще ос­та­нат уди­ве­ни, че в Кем­ниц нап­ри­мер па­мет­ни­кът на най-го­ля­ма­та гла­ва в све­та - Карл Маркс - за раз­ли­ка от мав­зо­лея в Со­фия стои не­по­кът­нат ка­то сим­вол на ед­но ми­на­ло, ко­ето не мо­же прос­то ей-та­ка да се из­т­рие от ис­то­ри­ята. И все пак... То­ва, ко­ето не пра­вят та­мош­ни­те по­ли­ти­ци, е по­ето от кло­ша­ри­те и мар­ги­на­ли­те. Не се учуд­вайте, ако ви­ди­те в раз­ви­та­та Ев­ро­па ня­кой да пре­пи­ка­ва Страс­бур­г­с­ка­та ка­тед­ра­ла. Раз­ни ико­но­ми­ки, но и раз­ни кул­ту­ри!
   Ес­тес­т­ве­но ин­те­ре­сен е и въп­ро­сът за за­етос­т­та и до­хо­ди­те. На фо­на на сред­ния бъл­га­рин хо­ра­та там жи­ве­ят фан­тас­тич­но доб­ре, осо­бе­но ако са ро­би на сво­ята ра­бо­та. На­ча­ло­то на де­ня в по­ве­че­то се­мейс­т­ва е око­ло 5,00 ча­са, а зав­ръ­ща­не­то в къ­щи - след 20,00 ча­са. При то­ва по­ло­же­ние чо­век прос­то ня­ма въз­мож­ност да си хар­чи па­ри­те! И все пак 1/3 от нем­ци­те днес не са до­вол­ни от до­хо­ди­те си (да за­по­вя­дат на гос­ти в Бъл­га­ри­я), а мно­го се­мейс­т­ва жи­ве­ят с око­ло 1000 мар­ки ме­сеч­но (80 000 лв.), ко­ето сти­га за яде­не, об­ли­ча­не (ев­ти­но) и гле­да­не на те­ле­ви­зия. Още по-теж­ко е по­ло­же­ни­ето при без­ра­бот­ни­те. Ня­кои от тях пра­вят ико­но­мии, ка­то пъ­ту­ват до мес­та, къ­де­то е мно­го по-ев­ти­но, ка­то Ха­ва­ите нап­ри­мер. Впро­чем Гер­ма­ния е мно­го по-со­ци­ал­на стра­на, от­кол­ко­то на­ша­та. Там и раз­ли­чи­ята не са та­ка чув­с­т­ви­тел­ни. Пред­с­та­вя­те ли си не­мец с мо­би­фон на ули­ца­та? Мут­ра с "Мер­це­дес"? Му­тант в по­ли­ти­ка­та? Глу­пос­ти.
   Впро­чем там жи­во­тът не е са­мо пе­сен. И при тях има прес­тъп­ност, но тя е от по-из­тън­чен, "ев­ро­пейс­ки" тип. Ня­ма ги пех­ли­ва­ни­те, а ако ги има, са им­пор­т­ни. Имат ос­но­ва­ние хо­ра­та от Шен­ген да се бо­ят за пос­тиг­на­то­то след из­точ­но­ев­ро­пейс­ко­то (и осо­бе­но рус­ко­то) прес­тъп­но на­шес­т­вие. Ако сте по-вни­ма­тел­ни, ня­ма да про­пус­не­те да по­чув­с­т­ва­те на­ци­она­лиз­ма - но­ва­та ре­ли­гия на мно­го за­пад­но­ев­ро­пейци. Из­точ­но­ев­ро­пейци­те са ана­те­мо­са­ни. Тур­ци­те в Гер­ма­ния - не­же­ла­ни. Ара­би­те и нег­ри­те във Фран­ция - из­лиш­ни. Все­ки си чис­ти къ­ща­та.
   Ви­со­ка­та про­из­во­ди­тел­ност ви­на­ги да­ва доб­ри ре­зул­та­ти. То­ва се до­каз­ва от раф­то­ве­те на ма­га­зи­ни­те, а чес­то и от це­ни­те. Но не всич­ко се про­да­ва доб­ре, на­пук на спе­ци­алис­ти­те по мар­ке­тинг. Дъл­го вре­ме про­дук­ти­те на Шел бя­ха съз­на­тел­но от­бяг­ва­ни от нем­ци­те, ко­ито ос­вен всич­ко са и со­ци­ал­но ан­га­жи­ра­ни лич­нос­ти. Ко­ман­да­та "Не ку­пу­вай­те френ­с­ки сто­ки!" стрик­т­но се спаз­ва­ше в от­го­вор на ре­ше­ни­ето на френ­с­кия пре­зи­дент да въ­зоб­но­ви ек­с­пе­ри­мен­ти­те с атом­ни бом­би. Не­ме­цът е пат­ри­от и в по­куп­ки­те. При срав­ни­тел­но ед­нак­ви сто­ки из­бо­рът е ви­на­ги в пол­за на род­на­та. Ба­вар­ци­те пи­ят са­мо ба­вар­с­ка би­ра, сак­сон­ци­те - са­мо сак­сон­-
с­ка. За­що ли? От­го­во­рът е, че ако се пред­по­чи­та соб­с­т­ве­но­то про­из­вод­с­т­во, на­рас­т­ват ра­бот­ни­те мес­та...
   С дру­ги ду­ми, хо­ра­та от "от­во­ре­но­то об­щес­т­во" не са мно­го от­к­рех­на­ти за чуж­ди­те сто­ки. Осо­бе­но за бъл­гар­с­ки­те. Или за бъл­га­ри.
   То­зи ико­но­ми­чес­ки пат­ри­оти­зъм е съ­че­тан и с уме­рен на­ци­она­лен про­тек­ци­они­зъм (пак не явен, а най-ве­че по ли­ния на стан­дар­ти­те), и с пла­ни­ра­не на ин­вес­ти­ци­ите. Нем­ци­те це­нят про­из­вод­-
с­т­во­то и в то­ва от­но­ше­ние са ма­те­ри­алис­ти в по-го­ля­ма сте­пен, от­кол­ко­то бъл­га­ри­те. Тър­гов­с­ка­та и об­с­луж­ва­ща­та мре­жа, оце­не­ни по то­зи кри­те­рий, са от­но­си­тел­но по-раз­ви­ти у нас. Ха­рак­тер­ни­те за Бъл­га­рия сре­ден и ма­лък га­ра­жен биз­нес, без­к­райна­та вър­во­ли­ца от ед­но­тип­ни про­фа­ни­зи­ра­ни ка­фе­не­та с ед­но­ръ­ки бан­ди­ти и бин­го-за­ли, лус­т­ро­са­ни­те фа­са­ди на бан­ки, зас­т­ра­хо­ва­тел­ни аген­ции и фи­нан­со­ви къ­щи с де­жур­ни­те пред тях скъ­пи ав­то­мо­би­ли (за­ку­пе­ни със сред­с­т­ва на обе­зу­ме­ли до­вер­чи­ви вло­жи­те­ли) - всич­ко то­ва е нап­ра­во аб­сур­д­но в Гер­ма­ния. Сер­гии и джун­джу­рии? Ук­ри­ти да­нъ­ци? Дрън-дрън-яри­на.
   Про­миш­ле­но­то про­из­вод­с­т­во е труд­но опи­су­емо с ар­се­на­ла на ста­тис­ти­ка­та. Тряб­ва да се ви­ди, тряб­ва да се по­чув­с­т­ва. То е в ос­но­ва­та на чу­до­то.
   То­ва не оз­на­ча­ва, че сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во е бед­ни­ят род­ни­на. Раз­г­ле­дай­те нап­ри­мер Ав­с­т­рия. Ед­на уди­ви­тел­на стра­на - от сел­с­ки тип, но от раз­вит сел­с­ки тип. Се­ла­та там ня­мат ни­що об­що с на­ши­те се­ла от град­с­ки тип. Там глед­ка­та прос­то е дру­га: на то­зи хълм - къ­ща, на след­ва­щия - две, в до­ли­на­та - три, и т.н. Пред къ­щи­те тър­жес­т­ве­но се раз­хож­дат кра­ви­те Мил­ки и до­вол­но по­хап­ват. На­ис­ти­на при­ро­да­та там е да­ла мно­го по­ве­че, а и да­ва. Ве­чер ка­то по ча­сов­ник се из­ли­ва мек дъж­дец, кой­то оси­гу­ря­ва прех­ра­на­та и жи­во­та. Еко­ло­гич­на­та чис­то­та на про­дук­ти­те прос­то се пред­по­ла­га при те­зи ус­ло­вия.
   Сто­ки­те оби­чат да пъ­ту­ват, как­то и хо­ра­та. Тран­с­пор­тът съ­що е на свет­лин­ни го­ди­ни от своя бъл­гар­с­ки съб­рат. Ка­че­те се нап­ри­мер на влак или трам­вай. Ако съ­пос­та­вим ку­пе пър­ва кла­са (бул­га­риш) с ку­пе вто­ра кла­са (дойч), ще по­ис­ка­ме не­за­бав­но да пре­то­пят всич­ки на­ши вла­ко­ви ком­по­зи­ции. А пъ­ти­ща­та? Зна­ете ли как­во е ма­гис­т­ра­ла? Ако мис­ли­те, че зна­ете, по­мис­ле­те още вед­нъж. По нея се ка­ра със сред­на ско­рост 160-180 км, но тя не е осе­яна с дуп­ки и ко­ли, ко­ито да из­пус­кат от­ров­ни из­па­ре­ния. От 1996 г. всич­ки нем­с­ки ко­ли (а са­мо ори­ги­на­ли­те ня­мат ав­то­мо­би­ли) за­дъл­жи­тел­но тряб­ва да имат ка­та­ли­за­то­ри. Пъ­ту­ва­те след тях и вдиш­ва­те чист ви­тош­ки въз­дух...
   Лет­ни­те от­пус­ки са ед­но не­ве­ро­ят­но пре­жи­вя­ва­не за граж­да­ни­те на раз­ви­та­та Ев­ро­па. По-из­мо­ре­ни­те от тях пред­по­чи­тат за­сед­на­ла­та ва­кан­ция. Из­бо­рът е не­ог­ра­ни­чен, це­ни­те - по­но­си­ми. Дру­га част от от­пус­ка­ри­те из­би­рат екс­кур­зи­он­но­то ле­ту­ва­не, оп­ре­де­ле­но или от аген­ция, или от соб­с­т­ве­ни же­ла­ния.
   Хит на го­ди­на­та за ту­рис­ти­те е Ав­с­т­рия. Спо­ме­на­ти­те ве­че ав­с­т­рийс­ки се­ля­ни са и доб­ри хо­те­ли­ери. Пок­рай сто­ти­ци­те сел­ца има хи­ля­ди езе­ра, а нав­ся­къ­де над тях в не­бе­то са за­би­ти Ал­пи­те. Ед­на но­щув­ка със за­кус­ка за гле­зе­ни ту­рис­ти е око­ло 100 мар­ки на чо­век (мар­ка­та е ве­че ев­ро­пейс­ка­та ва­лу­та - на­пук на фран­ко­фо­ни­те), а за по-неп­ре­тен­ци­оз­ни (ко­ито не дър­жат да имат ус­ло­ви­ята на "Ше­ра­тон") - до 40 мар­ки, вклю­чи­тел­но със за­кус­ка­та, след ко­ято мо­жеш цял ден да не хап­неш ни­що.
   След по­се­ще­ни­ето на ку­рор­ти­те в раз­ви­та­та Ев­ро­па мо­га да ка­жа са­мо ед­но: "Заб­ра­ве­те бъл­гар­с­ки­те!". Дол­ноп­роб­ни­те кло­аки, в ко­ито се из­ли­ват те­ла­та на граж­да­ни­те на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия през ля­то­то, на­ис­ти­на не мо­гат да се срав­ня­ват с лет­ни­те от­пус­кар­с­ки чу­де­са в раз­ви­та­та Ев­ро­па. Тъ­пи­те му­цу­ни, ко­ито на­ред с во­ня­та на мал­цин­с­т­во­то и кре­тен­с­ки­те сер­витьор­с­ки и хо­те­ли­ер­с­ки но­ме­ра се сре­щат пов­се­мес­т­но по т.нар. ту­рис­ти­чес­ки обек­ти у нас, на­ис­ти­на са не­по­но­си­ми за ев­ро­пе­еца. Сбо­гом, ме­ша­на ска­ра! Са­мо дол­на­та прос­лой­ка на кон­ти­нен­та мо­же да скло­ни да дой­де в дол­на­та част на Юго­из­точ­на Ев­ро­па.
   Що се от­на­ся до за­бав­ле­ни­ята, по­се­те­те за­дъл­жи­тел­но и Ев­ро­па-парк (в Гер­ма­ния, не­пос­ред­с­т­ве­но до Фран­ция) или Дис­ни­ленд
в Па­риж. За 2000 на­ши ле­ва чо­век - ро­ди­тел или де­те - цял ден е в све­та на при­каз­ки­те и сил­ни­те емо­ции. Въз­рас­т­ни­ят се вде­ти­ня­ва, де­ца­та се чув­с­т­ват въз­рас­т­ни. 12 ча­са емо­ции за цял жи­вот.
   В Свят 1 все пак има вът­реш­ни раз­ли­чия. Да­же раз­ли­ка­та меж­ду Гер­ма­ния и Фран­ция е оче­вид­на. С пра­во Гер­ма­ния днес мо­же да се на­ре­че кра­ли­ца­та на съв­ре­мен­на За­пад­на Ев­ро­па. Раз­ли­ка в стан­дар­ти­те, раз­ли­ка в раз­ли­чи­ята, раз­ли­ка нав­ся­къ­де. Ед­на­та стра­на ве­че е в ХХI в., а дру­га­та е още в съв­ре­мен­нос­т­та.
   Къ­де сме ние в но­вия "общ ев­ро­пейс­ки дом"? Пор­ти­ери или чис­та­чи? Впро­чем, ако очак­ва­те ня­как­во стра­те­ги­чес­ко мис­ле­не у ев­ро­пе­еца за бъ­де­ще­то на све­та, за то­ва, как из­точ­но­ев­ро­пейс­ки­те съб­ра­тя да се по­чув­с­т­ват дос­той­ни жи­те­ли на мо­дер­на Ев­ро­па, ще ос­та­не­те ра­зо­ча­ро­ва­ни. Са­мо кой­то е по­чув­с­т­вал из­точ­но­ев­ро­пейс­ка­та тра­ге­дия мо­же да про­яви за­ин­те­ре­со­ва­ност.
   Мно­го мис­ли ми­на­ват през бъл­гар­с­ка­та гла­ва. Тъж­но е, че доб­ра стра­на ка­то Бъл­га­рия е от зле по-зле, че пре­хож­да по най-де­мок­ра­ти­чен на­чин от Свят 2 към Свят 3. Е, има и Свят 4. Тъж­но е, че май­ка Бъл­га­рия е пляч­ко­са­на, раз­дър­жа­ве­на и оп­ро­пас­те­на. В Свят 1 то­ва прос­то е не­въз­мож­но. Тъж­но е, че най-по­пу­ляр­ни­те граж­да­ни на Бъл­га­рия за ев­ро­пейци­те са тур­ци­те и ци­га­ни­те. Тъж­но е, че сме ре­кор­дьо­ри по пи­ра­ми­ди­те - фи­нан­со­ви, по­ли­ти­чес­ки, и т.н. Ве­се­ло е, че по­ве­че­то за­пи­та­ни не са чу­ва­ли ни­що за ис­то­ри­чес­ки­те по­бе­ди на бъл­гар­с­кия на­ци­она­лен от­бор по фут­бол, за Хрис­то (Сто­ич­ков), а са­мо за Крис­то (Ява­шев)...
   Ще съ­уме­ем ли да се за­па­зим при про­ме­не­ни­те ус­ло­вия? Или 1300 го­ди­ни на­ис­ти­на сти­гат?
   Ед­но е яс­но - един­с­т­ве­но­то си­гур­но не­що в Ев­ро­па е про­мя­на­та.
  
   ТРЕ­ТО ДЕЙС­Т­ВИЕ

АЛ­ТЕР­НА­ТИ­ВИ­ТЕ ПРЕД ИЗ­ТОЧ­НА
ЕВ­РО­ПА И БЪ­Л­ГА­РИЯ
   Ча­сов­ни­кът на ис­то­ри­ята ве­че от­ме­ри ня­кол­ко го­ди­ни, през ко­ито на­ро­ди­те в Из­точ­на Ев­ро­па, а сред тях и бъл­гар­с­ки­ят "ра­бо­тят" усър­д­но как­то вър­ху раз­г­раж­да­не­то на ста­ра­та об­щес­т­ве­на сис­те­ма, та­ка и вър­ху те­оре­тич­но­то ос­мис­ля­не и прак­ти­чес­ко­то из­г­раж­да­не на но­во­то и, как­то се очак­ва, по-прог­ре­сив­но об­щес­т­во. Ис­то­ри­чес­ки те­зи ня­кол­ко го­ди­ни са дос­та­тъч­но про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од, за да мо­гат да бъ­дат ха­рак­те­ри­зи­ра­ни как­то оти­ва­ща­та си сис­те­ма, та­ка и ал­тер­на­ти­ви­те след пре­хо­да.
   От про­ме­ни­те в по­ло­жи­тел­на по­со­ка е за­ин­те­ре­су­ван все­ки, кой­то знае, че стра­на­та му има 1300-го­диш­на ис­то­рия и кой­то би же­лал на та­зи стра­на да бъ­дат от­ре­де­ни по­не още тол­ко­ва го­ди­ни в пер­с­пек­ти­ва.
   1. Об­щес­т­во­то, от ко­ето ид­ва­ме
   Из­точ­на Ев­ро­па се сбо­гу­ва с ми­на­ло­то си, ка­то го ос­мис­ля. За по­ре­ден път тя за­да­ва нас­тойчи­во въп­ро­са: как бя­ха по­ло­же­ни ос­но­ви­те на ста­ра­та сис­те­ма и как­ва всъщ­ност бе тя? Съв­сем оче­вид­но е, че за да се пред­пи­ше не­об­хо­ди­ма­та ре­цеп­та за оз­д­ра­вя­ва­не, най-нап­ред тряб­ва да се пос­та­ви точ­на ди­аг­но­за. За да се от­го­во­ри из­чер­па­тел­но на въп­ро­са за ди­аг­но­за­та, е не­об­хо­ди­ма крат­ка, но про­дук­тив­на екс­кур­зия в ми­на­ло­то.
   През 1917 г. бол­ше­ви­ки­те, виж­дай­ки не­дъ­зи­те на то­га­ваш­но­то ка­пи­та­лис­ти­чес­ко­то об­щес­т­во, се за­еха с не­за­бав­на ре­во­лю­ци­он­на смя­на на сис­те­ма­та. Крайни­ят про­дукт от то­зи те­хен акт по­лу­чи наз­ва­ни­ето со­ци­али­зъм. Съ­щи­ят то­зи кра­ен про­дукт оба­че на прак­ти­ка за­поч­на твър­де мно­го да се от­ли­ча­ва от те­оре­тич­на­та кон­-
с­т­рук­ция, фор­му­ли­ра­на от Маркс, Ен­гелс и ос­та­на­ли­те "кла­си­ци" на но­ва­та сис­те­ма. На прак­ти­ка ре­ал­ни­ят со­ци­али­зъм драс­тич­но се раз­ми­на с на­уч­ния со­ци­али­зъм. "При­но­си" в то­ва от­но­ше­ние има­ха Ле­нин и осо­бе­но Ста­лин. Днес ве­че ни­кой се­ри­озен из­с­ле­до­ва­тел не смее да твър­ди, че съз­да­де­но­то от тях об­щес­т­во се е ръ­ко­во­де­ло от прин­ци­па "От все­ки­го спо­ред спо­соб­нос­ти­те, все­ки­му спо­ред ко­ли­чес­т­во­то и ка­чес­т­во­то на тру­да", т.е. че е би­ло со­ци­алис­ти­чес­ко. Още по-на­ив­но е да се твър­ди, че е дейс­т­вал прин­ци­път "От все­ки­го спо­ред спо­соб­нос­ти­те, все­ки­му спо­ред пот­реб­нос­ти­те", т.е. че е има­ло ко­му­ни­зъм.
   От­то­га­ва до­се­га - един твър­де дъ­лъг пе­ри­од - се нат­ру­па­ха дос­та­тъч­но фак­ти, за да бъ­де ха­рак­те­ри­зи­ра­на сис­те­ма­та, но­се­ща ети­ке­та со­ци­али­зъм. И та­ка как­ва бе­ше сис­те­ма­та, в ко­ято Из­точ­на Ев­ро­па жи­вя бли­зо по­ло­вин век? От­го­вор на то­зи въп­рос да­ва те­ори­ята за об­щес­т­ве­ни­те сис­те­ми.
   За да се опи­ше ек­зак­т­но ед­на об­щес­т­ве­на сис­те­ма, е не­об­хо­ди­мо и дос­та­тъч­но да се раз­к­ри­ят нейни­те ос­но­ви - ико­но­ми­чес­ки, по­ли­ти­чес­ки, раз­п­ре­де­ли­тел­ни, пре­раз­п­ре­де­ли­тел­ни и иде­оло­ги­чес­ки.
   Ето в син­те­зи­ран вид ос­но­ви­те на ста­ра­та сис­те­ма, "из­г­раж­да­на" през те­зи го­ди­ни в т.нар. со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни:
   1. Ико­но­ми­чес­ки ос­но­ви: дър­жав­на соб­с­т­ве­ност вър­ху сред­с­т­ва­та за про­из­вод­с­т­во и до­ри вър­ху го­ля­ма част от пред­ме­ти­те за пот­реб­ле­ние. От­к­рит стре­меж за прев­ръ­ща­не в дър­жав­на "соб­с­т­ве­ност" на граж­да­ни­те.
   2. По­ли­ти­чес­ки ос­но­ви: ръ­ко­вод­на ро­ля на ед­на по­ли­ти­чес­ка си­ла, об­г­ра­де­на със са­те­ли­ти, във всич­ки об­лас­ти на жи­во­та. Срас­т­ва­не на дър­жа­ва­та и пар­ти­ята вър­ху ос­но­ва­та на но­мен­к­ла­ту­ра­та. Дик­та­ту­ра на мал­цин­с­т­во­то над мно­зин­с­т­во­то, то­та­ли­тар­но об­щес­т­во. Ряз­ка ди­фе­рен­ци­ация меж­ду "кла­са­та на ръ­ко­во­ди­те­ли­те (пра­во­има­щи­те)" и "кла­са­та на ръ­ко­во­де­ни­те (пра­во­ня­ма­щи­те)".
   3. Про­из­вод­с­т­ве­ни ос­но­ви: "фик­си­ра­не" на бъ­де­ще­то, ра­бо­та по еди­нен дър­жа­вен план. "Ко­манд­на" ико­но­ми­ка от­го­ре на­до­лу.
   4. Раз­п­ре­де­ли­тел­ни ос­но­ви: все­ки­му спо­ред оцен­ка­та, да­ва­на "от­го­ре" (дър­жав­но-пар­тийна). Все­ки раз­по­ла­га със зап­ла­та­та си, а дър­жа­ва­та - с пе­чал­ба­та.
   5. Пре­раз­п­ре­де­ли­тел­ни ос­но­ви: дър­жа­ва­та дек­ре­ти­ра нат­руп­ва­не­то и пот­реб­ле­ни­ето.
   6. Те­оре­тич­ни и иде­оло­ги­чес­ки ос­но­ви: те­ори­ята за ро­ля­та на "един на­род", "ед­на дър­жа­ва", "ед­на кла­са", "ед­на ра­са", "ед­на пар­ти­я", "ед­на ре­ли­гия" или "ед­на лич­ност", на­да­ре­ни с "ме­си­ан­с­ки" фун­к­ции. Те са приз­ва­ни да "ръ­ко­во­дят" на­ци­онал­но­то и све­тов­но­то нас­то­яще и бъ­де­ще. Им­пе­ри­али­зъм нав­ся­къ­де и във всич­ко.
   7. Цел на раз­ви­ти­ето: мак­си­мал­на ек­с­пан­зия на дър­жа­ва­та във всич­ки сфе­ри и об­лас­ти. Мак­си­ма­лен рас­теж на про­из­вод­с­т­во­то, мак­си­мал­но об­вър­з­ва­не на от­дел­на­та лич­ност и дър­жав­ни­те це­ли, мак­си­мал­но све­тов­но раз­п­рос­т­ра­не­ние.
   8. Ос­нов­ни по­ло­жи­тел­ни ре­зул­та­ти: бърз рас­теж за оп­ре­де­ле­но вре­ме; пре­мах­ва­не на без­ра­бо­ти­ца­та, крайна­та бед­ност и дру­ги со­ци­ал­ни проб­ле­ми; рав­но­мер­но раз­п­ре­де­ле­ние на до­хо­да и т.н. Впро­чем Съ­ве­тът за вза­имо­дейс­т­вие на сво­ята се­сия от 30.05-02.06.1991 г . съ­що про­ка­рва ми­съл­та, че "цен­т­ра­ли­зи­ра­но­то пла­ни­ра­не бе­ше ва­жен ин­с­т­ру­мент за сти­му­ли­ра­не на ико­но­ми­чес­кия ръст". Ки­тай, кой­то ос­та­ва в спи­съ­ка на стра­ни­те от тип дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм, е блес­тящ при­мер в то­ва от­но­ше­ние. Са­мо за пър­во­то шес­т­ме­се­чие на 1992 г. той ре­али­зи­ра 10,6 на сто ико­но­ми­чес­ки рас­теж при пла­но­ви раз­че­ти от 6,0 на сто. При­хо­ди­те на граж­да­ни­те са се уве­ли­чи­ли с 15,3 на сто при темп на ин­ф­ла­ция 6,5 на сто. Ки­тайс­ки­те ико­но­мис­ти се опа­ся­ват, че по­до­бен рас­теж би до­вел до "прег­ря­ва­не" на ико­но­ми­ка­та. През 1993 г. МВФ пос­та­ви Ки­тай на тре­то мяс­то в све­та по про­из­вод­с­т­во, кла­си­рай­ки го след САЩ и Япо­ния и пред Гер­ма­ния. Въп­ре­ки то­ва нис­ка­та стар­то­ва ба­за и ви­со­ка­та раж­да­емост ос­та­вят Ки­тай да­ле­че на­зад по про­из­вод­с­т­во и пот­реб­ле­ние на чо­век от на­се­ле­ни­ето. Об­рат­но, през 1992 г. раз­ви­ти­те за­пад­ни стра­ни пос­тиг­на­ха рас­теж, кой­то МВФ опис­ва та­ка: "Въп­ре­ки че ус­пях­ме да пре­одо­ле­ем ре­це­си­ята, тем­по­ве­те на рас­теж не мо­гат да се срав­ня­ват с оне­зи, ко­ито са наб­лю­да­ва­ни в ана­ло­гич­ни фа­зи на ци­къ­ла" .
   9. Ос­нов­ни от­ри­ца­тел­ни ре­зул­та­ти: по­тис­ка­не на лич­нос­т­та от дър­жа­ва­та, шаб­ло­ни­зи­ра­не на по­ве­де­ни­ето и жи­во­та, под­чи­не­ние на ко­ман­ди­те "от­го­ре". При­мат на ко­лек­тив­ни­те над ин­ди­ви­ду­ал­ни­те пра­ва. Дик­та­ту­ра на но­мен­к­ла­ту­ра­та на пар­ти­ята-дър­жа­ва. Сил­но иде­оло­ги­зи­ра­не на всич­ки сфе­ри на жи­во­та.
   Всич­ко то­ва е на­пъл­но дос­та­тъч­но, за да мо­же "ста­ра­та сис­те­ма" да при­до­бие ос­нов­ни­те си кон­ту­ри и да бъ­де де­фи­ни­ра­на. Име­то на та­зи сис­те­ма е но­мен­к­ла­ту­рен дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм, про­веж­дащ по­ли­ти­ка на им­пе­ри­али­зъм. С дру­ги ду­ми, всич­ки стра­ни, ко­ито пре­ми­на­ха към не­го, осъ­щес­т­ви­ха скок не "от цар­с­т­во­то на не­об­хо­ди­мос­т­та към цар­с­т­во­то на сво­бо­да­та", а от най-при­ми­тив­ния към най-за­вър­ше­ния ка­пи­та­ли­зъм. Впро­чем бъл­гар­с­ки­ят пре­зи­дент г-н Ж. Же­лев из­ле­зе с по­доб­но мне­ние във в. "Тюр­кие" от 24.II.-04.III.1992 г. Той ка­за, че ре­жи­ми­те в Из­точ­на Ев­ро­па не бя­ха со­ци­алис­ти­чес­ки, "те бя­ха груб, пър­ви­чен, то­та­ли­та­рен дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм", "те се мъ­че­ха да жи­ве­ят ка­то па­ра­зи­ти вър­ху ос­но­ви­те на един ви­сок иде­ал". В края на м. март 1992 г. на кон­фе­рен­ци­ята в ака­де­мия "Зан­кел­марк" в Гер­ма­ния в док­ла­да си "Как­во ос­та­на от со­ци­ализ­ма" г-н То­мас Ма­йер, за­веж­дащ от­дел във фон­да­ция "Фрид­рих Ер­берт", съ­що твър­де­ше, че Из­точ­на Ев­ро­па е жи­вя­ла в ус­ло­ви­ята на при­ми­ти­вен дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм. Все по­ве­че уче­ни се со­ли­да­ри­зи­рат с по­доб­на ди­аг­но­за.
   Ръ­ко­вод­на­та кла­са - то­ва е кла­са­та на вис­ша­та пар­тий­но-дър­жав­на но­мен­к­ла­ту­ра, чи­ето по-точ­но оп­ре­де­ле­ние е ед­ра дър­жав­на бур­жо­азия. Всъщ­ност раз­де­ле­ни­ето вът­ре в об­щес­т­во­то не е би­ло кла­си­чес­ко - на две кла­си. К. Ко­ул­г­ров, из­с­лед­вай­ки та­зи сис­те­ма, сти­га до из­во­да, че об­щес­т­во­то е има­ло 10 кла­си .
   Най-урод­ли­ва­та про­ява на та­зи сис­те­ма бе реп­ре­си­ра­не­то на не­съг­лас­ни­те с нея. Лик­ви­ди­ра­не­то, "без­с­лед­но­то" из­чез­ва­не, из­п­ра­ща­не­то в пси­хи­ат­рии, въд­во­ря­ва­не­то в ла­ге­ри и об­ще­жи­тия, ин­тер­ни­ра­не­то, из­сел­ва­не­то и за­сел­ва­не­то по ад­ми­нис­т­ра­ти­вен ред, увол­не­ни­ето от ра­бо­та, не­до­пус­ка­не­то и из­к­люч­ва­не­то от уни­вер­си­те­ти и учи­ли­ща - то­ва бя­ха са­мо ня­кои от "ма­со­ви­те" про­яви на сис­те­ма­та и на нейно­то от­но­ше­ние към лич­нос­т­та.
   Крайни­те ре­зул­та­ти от то­зи ве­ли­чес­т­вен ек­с­пе­ри­мент - но­мен­к­ла­тур­ния дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм с ко­манд­на ико­но­ми­ка - са на­ли­це. За изос­та­ва­не­то в твър­де мно­го от­но­ше­ния на те­зи стра­ни, въз­п­ри­ели сис­те­ма­та, мо­же оп­ре­де­ле­но да се твър­ди, че ви­на но­сят са­ма­та сис­те­ма, нейни­те вдъх­но­ви­те­ли и ос­нов­ни кон­су­ма­то­ри, хо­ра­та, ко­ито са се об­ла­го­де­тел­с­т­ва­ли от нея. Тук се сре­щат ня­кол­ко ди­амет­рал­но про­ти­во­по­лож­ни мне­ния. От ед­на стра­на, се твър­ди, че всич­ки са ви­нов­ни за та­зи сис­те­ма. От дру­га стра­на, се при­ема, че ни­кой ос­вен са­ма­та сис­те­ма не е бил ви­но­вен. От тре­та стра­на, се при­ема прин­ци­път за час­тич­на­та ви­на и от­го­вор­ност. То­зи под­ход спо­де­ля­ме и ние, без да го дог­ма­ти­зи­ра­ме.
   Та­зи сис­те­ма бе осъ­де­на мо­рал­но (и за щас­тие мир­но) от са­ми­те на­ро­ди, без съ­щес­т­ве­на външ­на на­ме­са - чрез из­ра­зе­ния по­ли­ти­чес­ки вот на не­до­ве­рие на "ко­му­нис­ти­чес­ки­те" пар­тии по вре­ме на из­бо­ри­те. Днес тя ка­те­го­рич­но се от­х­вър­ля ка­то ва­ри­ант за раз­ви­ти­ето по­не на раз­ви­ти­те и на сред­но­раз­ви­ти­те стра­ни. Ко­ето съв­сем не оз­на­ча­ва, че ако те се вър­нат на­зад в раз­ви­ти­ето си, ня­ма да граб­нат от­но­во ста­ро­то из­пи­та­но оръ­жие.
   Има твър­де­ния, че е въз­мо­жен про­цес на "ко­му­нис­ти­чес­ка рес­тав­ра­ция". Но не­ка се по­зо­вем на пред­се­да­те­ля на Пар­ла­мен­тар­на­та асам­б­лея на Съ­ве­та на Ев­ро­па Ми­гел Мар­ти­нес: "Ко­му­низ­мът не се връ­ща в Бъл­га­рия, той ум­ря и бе­ше пог­ре­бан".
   2. Об­щес­т­во­то, към ко­ето се стре­мим
   Раз­г­раж­да­не­то на сис­те­ма­та на но­мен­к­ла­тур­ния дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм оба­че не сне­ма от дне­вен ред най-важ­ния въп­рос: на­къ­де в бъ­де­ще? Ста­ва ду­ма за из­бор на път, на стра­те­гия, на по­ве­де­ние. В час­т­ност ста­ва ду­ма за из­бор на мо­дел на ико­но­ми­чес­ка и по­ли­ти­чес­ка ре­фор­ма. Тук об­ща­та фра­зе­оло­гия от ти­па "па­зар­на ико­но­ми­ка" и "пар­ла­мен­тар­на де­мок­ра­ция" не по­ма­га осо­бе­но, ос­вен на ми­тин­ги­те.
   Не е без зна­че­ние и об­с­то­ятел­с­т­во­то, че дейс­т­ви­тел­но е на­ли­це зна­чи­ма про­мя­на за всич­ки стра­ни и на­ро­ди. За­во­ят е по-ос­тър, до­ри от­кол­ко­то е би­ла по­бе­да­та на Ан­г­лия над На­по­ле­оно­ва Фран­ция през 1815 г. То­га­ва се ре­ша­ва кой ще има во­ен­но гос­под­с­т­во в Ев­ро­па през ХIХ в. (но не се сла­га край на иде­оло­ги­чес­ки­те заб­лу­ди, по­яви­ли се във Фран­ция през 1789 г. и въз­ро­ди­ли се под дру­га фор­ма в Ру­сия през 1917 г.). Съ­би­ти­ята през 1989-1993 г. би­ха мог­ли да се раз­г­леж­дат ка­то по-зна­чи­ми и от по­бе­да­та на Ре­фор­ма­ци­ята през ХVII в. Съв­ре­мен­ни­те про­ме­ни за­ся­гат все­ки и всич­ки, по вся­ка ве­ро­ят­ност за де­се­ти­ле­тия. Та­ки­ва про­ме­ни све­тът не е пре­жи­вя­вал ве­ро­ят­но от бит­ка­та при нос Ак­ци­ум през 31 г.пр.н.е., ко­ято до­веж­да до pax romana през след­ва­щи­те два ве­ка. С дру­ги ду­ми, до­ри бъ­де­ще­то на Ве­ли­ки­те си­ли е под въп­рос в ре­зул­тат на про­ме­ни­те в Из­точ­на Ев­ро­па. Те не мо­гат да ос­та­нат без­раз­лич­ни, но то­ва не оз­на­ча­ва, че имат ре­цеп­та за пре­хо­да. Те мо­гат да­же и да гре­шат.
   От дру­га стра­на, не е дос­та­тъч­но са­мо до се за­да­де нов хи­по­те­ти­чен мо­дел. Зад не­го тряб­ва да сто­ят си­ли, ко­ито да го под­к­ре­пят. В про­ти­вен слу­чай той мо­же да ос­та­не един­с­т­ве­но за прос­ло­ву­та­та "кри­ти­ка на миш­ки­те".
   От тре­та стра­на, тряб­ва да се има пред­вид и об­с­то­ятел­с­т­во­то, че рух­ва­не­то на т.нар. све­тов­на со­ци­алис­ти­чес­ка сис­те­ма съв­сем не за­си­ли по­зи­ци­ите на ка­пи­та­лиз­ма, как­то пър­во­на­чал­но се очак­ва­ше. Всъщ­ност по­лу­чи се до­ня­къ­де об­рат­но­то - из­чез­ва­не­то на фо­на на со­ци­алис­ти­чес­кия свят, из­тък­ващ пре­дим­с­т­ва­та на ка­пи­та­лиз­ма, доп­ри­не­се за раз­к­ри­ва­не­то и осъз­на­ва­не­то на сла­бос­ти­те и не­дос­та­тъ­ци­те на пос­лед­ния. С дру­ги ду­ми, тър­се­не­то на ал­тер­на­ти­ви за бъ­де­ще­то съв­сем не е и не мо­же да бъ­де вка­ра­но в един ко­ло­воз - ко­ло­во­за на ка­пи­та­лиз­ма, на па­зар­на­та ико­но­ми­ка и на де­мок­ра­ци­ята, раз­би­ра­на ка­то на­си­лие на бол­шин­с­т­во­то над малцинството.
   Ще се опи­та­ме да нап­ра­вим оцен­ка и на мо­де­ли­те, и на си­ли­те, ко­ито сто­ят зад тях. То­зи опит пре­тен­ди­ра за ко­рек­т­ност по от­но­ше­ние на Бъл­га­рия, но из­во­ди­те му мо­гат да се при­ло­жат (с из­вес­т­ни ко­рек­ти­ви) и за дру­ги­те стра­ни от Из­точ­на Ев­ро­па.
   И та­ка кои спо­ред нас са пред­ла­га­ни­те ва­ри­ан­ти за бъ­де­ще­то и си­ли­те, ко­ито сто­ят зад съ­от­вет­ния ва­ри­ант?
   3. Ре­ал­ни­те ал­тер­на­ти­ви
   Как­то ще ста­не яс­но, на прак­ти­ка се оказ­ва, че има мно­жес­т­во "един­с­т­ве­ни" ал­тер­на­ти­ви, ва­ри­ан­ти, мо­де­ли, кон­цеп­ции за бъ­де­ще­то.
   3.1. Пър­ва ал­тер­на­ти­ва: "Без про­мя­на"
   Бъл­га­рия, опи­яне­на, тан­цу­ва "пос­лед­ния валс". Тя, как­то и раз­ви­ти­ят свят, вяр­ва, че то­зи валс ще за­вър­ши още "днес". Тя се при­гот­вя за "ут­ре".
   Съ­щев­ре­мен­но оп­ре­де­лен слой от на­се­ле­ни­ето - как­то при­над­ле­жащ към бив­ша­та вис­ша но­мен­к­ла­ту­ра, та­ка и свър­зан с но­ви­те дви­же­ния и струк­ту­ри, се стре­ми "тан­цът" да про­дъл­жа­ва кол­ко­то мо­же по-дъл­го, за да за­па­зят сил­ни­те си по­зи­ции в ико­но­ми­ка­та, дър­жа­ва­та и об­щес­т­во­то. За­що­то при ед­на "нор­мал­на" ико­но­ми­ка, "нор­мал­на" дър­жа­ва и "нор­мал­но" об­щес­т­во те прос­то ня­ма да на­ме­рят по­доб­на сил­на по­зи­ция.
   В слу­чая ста­ва ду­ма не са­мо за ек­с­т­ре­мал­ни и мар­ги­нал­ни лич­нос­ти. Ста­ва ду­ма за но­вия урод (по ду­ми­те на Ал. Сол­же­ни­цин), кой­то се ро­ди след па­да­не­то на Сте­на­та - срас­на­ли­те се бив­ша вис­ша но­мен­к­ла­ту­ра (при­те­жа­ва­ща сил­ни ико­но­ми­чес­ки по­зи­ции по­ра­ди сво­ето по­ло­вин­ве­ков­но уп­рав­ле­ние), бив­ша­та ед­ра бур­жо­азия (при­те­жа­ва­ща сил­ни ико­но­ми­чес­ки по­зи­ции по­ра­ди драс­тич­на­та рес­ти­ту­ция на ед­ри­те имо­ти) и бив­шия и нас­то­ящ че­рен спе­ку­ла­ти­вен ка­пи­тал (при­те­жа­ващ сил­ни ико­но­ми­чес­ки по­зи­ции по­ра­ди "ес­тес­т­ве­на­та" си ико­но­ми­чес­ка дейност - прес­тъп­ност, тър­го­вия с нар­ко­ти­ци и оръ­жие, прос­ти­ту­ция и т.н.). Уди­ви­тел­но­то е, че на прак­ти­ка те ус­пя­ха да се срас­нат и днес ня­мат оп­ре­де­лен по­ли­ти­чес­ки от­те­нък - те са нав­ся­къ­де и ни­къ­де.
   Те по­бе­ди­ха - ико­но­ми­чес­ки. Но то­ва е пи­ро­ва по­бе­да. Ис­то­ри­ята ни­ко­га не спи­ра "окон­ча­тел­но и за­ви­на­ги". На­ро­ди­те, ма­кар и под нов - ико­но­ми­чес­ки - бо­туш, ед­ва ли ще про­дъл­жат "пос­лед­ния валс" ка­то танц на мяс­то. Та­зи ал­тер­на­ти­ва - пър­ва, ма­кар и вре­мен­на (но съв­сем ре­ал­на) не мо­же да бъ­де веч­на.
   И ко­ето е най-важ­но­то - мал­ка гру­па от на­се­ле­ни­ето дър­жи тан­цът на мяс­то да про­дъл­жа­ва веч­но.
   3.2. Вто­ра ал­тер­на­ти­ва: кон­сер­ва­тив­на
   Как­то ви­на­ги, ми­на­ло­то вли­яе по­ве­че вър­ху бъ­де­ще­то, от­кол­ко­то вър­ху нас­то­яще­то. По та­зи при­чи­на два ва­ри­ан­та за раз­ви­ти­ето са най-тяс­но свър­за­ни с ми­на­ло­то.
   Ма­кар и ус­лов­но, вто­ри­ят ва­ри­ант мо­же да се на­ре­че кон­сер­ва­ти­вен. Ста­ва ду­ма не за тра­ди­ци­он­ния кон­сер­ва­ти­зъм, а за из­точ­но­ев­ро­пейс­ки и най-ве­че бал­кан­с­ки кон­сер­ва­ти­зъм. Те­зи, ко­ито го из­по­вяд­ват, виж­дат бъ­де­ще­то в ми­на­ло­то (до по­ло­вин век в Из­точ­на Ев­ро­па и по­ве­че от по­ло­вин век в бив­шия СССР). "Ут­ре за­поч­ва от вче­ра". Спо­ред кон­сер­ва­то­ри­те то­ва, ко­ето е би­ло, е би­ло со­ци­али­зъм, но опо­ро­чен от "ло­ши­те" влас­т­ни­ци. Те твър­дят, че е дос­та­тъч­но на мяс­то­то на "ло­ши­те" да дойдат "доб­ри­те и съ­вес­т­ни" ръ­ко­во­ди­те­ли, за да тръг­нат не­ща­та в пра­вил­на по­со­ка. Кон­сер­ва­то­ри­те ис­-
к­ре­но вяр­ват в прог­ре­са чрез ста­ра­та сис­те­ма, ко­ято е би­ла, но чрез но­ви­те хо­ра. Ис­то­ри­ята оба­че не ни да­ва ос­но­ва­ния да спо­де­лим та­зи вя­ра. Ви­нов­на за ре­зул­та­ти­те, как­то под­чер­тах­ме, е сис­те­ма­та, а не хо­ра­та. Но важ­но­то в слу­чая е, че зад то­зи мо­дел сто­ят вли­ятел­ни об­щес­т­ве­ни и по­ли­ти­чес­ки си­ли. По на­ша оцен­ка око­ло 20 на сто от бъл­га­ри­те са ре­ал­ни и по­тен­ци­ал­ни кон­сер­ва­то­ри .
   3.3. Тре­та ал­тер­на­ти­ва: рес­тав­ра­ци­он­на
   Тре­ти­ят ва­ри­ант мо­же да се ха­рак­те­ри­зи­ра ка­то рес­тав­ра­ци­онен. Си­ли­те, ко­ито пред­ла­гат то­зи мо­дел, твър­дят, че всич­ко през из­ми­на­лия по­ло­вин век е би­ло край­но от­ри­ца­тел­но, че раз­ви­ти­ето е би­ло вър­на­то на­зад във всич­ки от­но­ше­ния, че ка­тас­т­ро­фа­та е пъл­на. Къ­де е оба­че бъ­де­ще­то? "Ут­ре за­поч­ва от оня ден", твър­дят те. Всич­ко пре­ди един век е би­ло "нор­мал­но", но из­б­ра­ни­ят път пре­ди по­ло­вин век е до­вел до не­нор­мал­ни ре­зул­та­ти и си­ту­ации. От­тук и из­во­дът - ча­сов­ни­кът тряб­ва да бъ­де вър­нат на­зад, за да се по­лу­чи "нор­мал­на­та стра­на". Не спо­де­ля­ме илю­зи­ите на рес­тав­ра­то­ри­те - ни­ко­га до­се­га, през ця­ла­та чо­веш­ка ис­то­рия, ми­на­ло­то не е ста­ва­ло бъ­де­ще. Но и тук важ­но­то е, че зад рес­тав­ра­ци­он­ния мо­дел сто­ят не­мал­ки си­ли. В Бъл­га­рия те са под 15 на сто, но за­емат важ­ни по­зи­ции.
   Рес­тав­ра­то­ри­те мо­гат да се раз­поз­на­ят по ис­ка­ни­ята за пъл­но и бе­зус­лов­но въз­с­та­но­вя­ва­не на на­ци­она­ли­зи­ра­на­та пре­ди соб­с­т­ве­ност, за от­мя­на на всич­ки по-важ­ни за­ко­ни след па­да­не­то на фа­шис­т­ка­та власт, за връ­ща­не на мо­нар­хи­ята и т.н. Ос­вен то­ва те нас­то­яват за про­веж­да­не на сво­е­об­раз­на де­мок­ра­тич­на "де­ко­му­ни­за­ци­я", ко­ято по­ра­зи­тел­но на­пом­ня "ко­му­ни­за­ци­ята" при ста­рия мо­дел. Ос­нов­но­то изис­к­ва­не на де­мок­ра­ци­ята е сме­ня­емос­т­та. Ни­ма то­га­ва ве­ли­ки­ят ло­зунг "С мал­ко, но за­ви­на­ги!" не е про­ява на ко­му­нис­ти­чес­ко мис­ле­не? Нак­рая, след ка­то не се за­до­во­ля­ват с отс­т­ра­ня­ва­не­то на сво­ите про­тив­ни­ци, те ис­кат и сим­во­лич­на смърт на тех­ни­те идеи, вклю­чи­тел­но и чрез лик­ви­ди­ра­не на па­мет­ни­ци - ме­тод, ус­во­ен доб­ре от ар­се­на­ла на Й. Ста­лин .
   Рес­ти­ту­ци­ята оба­че е не­въз­мож­на в рам­ки сто на сто, а сле­до­ва­тел­но и не­до­пус­ти­ма.
  -- Пър­во, връ­ща­не­то на ча­сов­ни­ка на­зад във вре­ме­то е прос­то не­въз­мож­но. Та­ка нап­ри­мер, ако въз ос­но­ва на 1 700 000-те мол­­би за връ­ща­не на зе­мя­та в ре­ал­ни гра­ни­ци се по­лу­чат
3 160 000 но­ви сел­с­кос­то­пан­с­ки соб­с­т­ве­ни­ци, то­ва ще оз­на­ча­ва, че но­ви­ят мо­дел на сел­с­кос­то­пан­с­ко про­из­вод­с­т­во ще се ба­зи­ра на око­ло 17 дка на 1 чо­век! Не­що, ко­ето би изу­ми­ло все­ки сел­с­кос­то­пан­с­ки про­из­во­ди­тел от раз­ви­ти­те стра­ни!
  -- Вто­ро, ня­ма кой да се пог­ри­жи за дър­жав­на­та и об­щин­с­ка соб­с­т­ве­ност, ко­ято съ­що се нуж­дае от рес­ти­ту­ция.
  -- Тре­то, ед­ва ли ня­кой е в със­то­яние да оп­ре­де­ли коя тряб­ва да е "Све­та­та го­ди­на", спря­мо ко­ято да се из­вър­ши рес­ти­ту­ци­ята. 1949? 1944? 1939? Или ня­коя дру­га? То­ва не е въп­рос без зна­че­ние.
   Ос­вен кон­сер­ва­то­ри и рес­тав­ра­то­ри мо­гат да се по­со­чат и два ти­па док­т­ри­не­ри, ко­ито пред­ла­гат два ди­амет­рал­но про­ти­вос­то­ящи си ва­ри­ан­та на об­щес­т­ве­на сис­те­ма. Чет­вър­ти­ят и пе­ти­ят "мо­дел" на раз­ви­ти­ето в го­ля­ма сте­пен стра­дат от "ти­ра­ни­ята на иде­оло­ги­ята" и на под­ра­жа­тел­с­т­во­то, на срав­не­ни­ето.
   3.4. Чет­вър­та ал­тер­на­ти­ва: дяс­на док­т­ри­нер­с­ка
   Ус­лов­но чет­вър­ти­ят ва­ри­ант мо­же да се на­ре­че де­сен док­т­ри­нер­с­ки. Той на­ис­ти­на пред­ла­га смя­на на ста­ра­та сис­те­ма с но­ва. Как­ви са ос­но­ви­те на пред­ла­га­на­та дяс­на сис­те­ма?
   1. Ико­но­ми­чес­ки ос­но­ви: час­т­на соб­с­т­ве­ност вър­ху сред­с­т­ва­та за про­из­вод­с­т­во и пред­ме­ти­те за пот­реб­ле­ние. Пъл­на неп­ри­кос­но­ве­ност на час­т­на­та соб­с­т­ве­ност.
   2. По­ли­ти­чес­ки ос­но­ви: ми­ни­мум две про­ти­вос­то­ящи си по­ли­ти­чес­ки си­ли (об­рас­на­ли със са­те­ли­ти) вър­ху ос­но­ва­та на пар­ла­мен­тар­на­та де­мок­ра­ция. "Дик­та­ту­ра на мно­зин­с­т­во­то над мал­цин­с­т­во­то", де­мок­ра­тич­но об­щес­т­во.
   3. Про­из­вод­с­т­ве­ни ос­но­ви: все­ки соб­с­т­ве­ник ра­бо­ти по соб­с­т­вен план. Дър­жа­ва­та е на­пъл­но изо­ли­ра­на от ико­но­ми­ка­та.
   4. Раз­п­ре­де­ли­тел­ни ос­но­ви: все­ки­му спо­ред вло­же­ния ка­пи­тал (ка­пи­тал в най-ши­рок сми­съл). Соб­с­т­ве­ни­ци­те на ра­бот­на си­ла (ка­пи­тал) по­лу­ча­ват и раз­по­ла­гат със зап­ла­ти­те си, соб­с­т­ве­ни­ци­те на сред­с­т­ва за про­из­вод­с­т­во (ка­пи­тал) по­лу­ча­ват и раз­по­ла­гат с пе­чал­би­те.
   5. Пре­раз­п­ре­де­ли­тел­ни ос­но­ви: пъл­но от­д­ръп­ва­не на дър­жа­ва­та от ико­но­ми­ка­та.
   6. Те­оре­тич­ни и иде­оло­ги­чес­ки ос­но­ви: кла­си­чес­ки и съв­ре­ме­нен ли­бе­ра­ли­зъм. Ин­ди­ви­ду­али­зъм без гра­ни­ци. На­ив­на вя­ра в доб­ро­то, за­ло­же­но във все­ки чо­век.
   7. Це­ли на раз­ви­ти­ето: мак­си­мал­ни зап­ла­ти и пе­чал­би.
   8. Ос­нов­ни по­ло­жи­тел­ни ре­зул­та­ти: сил­ни сти­му­ли за но­ва­тор­с­т­во и твор­чес­т­во, за ори­ен­та­ция към па­за­ра; бърз ико­но­ми­чес­ки рас­теж и т.н.
   9. Ос­нов­ни от­ри­ца­тел­ни ре­зул­та­ти: лип­са на де­мог­раф­с­ка и еко­ло­гич­на стра­те­гия; "под­чи­ня­ва­не" на лич­нос­т­та от ико­но­ми­ка­та, от си­ли­те на па­за­ра; чув­с­т­ви­тел­но иму­щес­т­ве­но, по­до­ход­но, об­ра­зо­ва­тел­но и т.н. раз­с­ло­ение на об­щес­т­во­то.
   Дяс­на­та док­т­ри­на е уяз­ви­ма от мно­го стра­ни. Сля­па­та вя­ра в бе­зуп­реч­нос­т­та на час­т­на­та соб­с­т­ве­ност оз­на­ча­ва, че не се пра­ви раз­ли­ка меж­ду фор­ма на соб­с­т­ве­ност и ефек­тив­но ръ­ко­вод­с­т­во.
В то­ва от­но­ше­ние ек­с­п­ре­зи­ден­тът на зна­ме­ни­тия Рим­с­ки клуб е аб­со­лют­но то­чен. Той не мо­же да се съг­ла­си, че "най-доб­ри­ят на­чин за ук­реп­ва­не на ед­на нес­та­бил­на ико­но­ми­ка е да се да­де пъл­на сво­бо­да на час­т­ния й сек­тор. Кон­т­ро­ли­ра­но­то от дър­жа­ва­та пред­­п­ри­ятие тряб­ва да но­си пе­чал­ба как­то час­т­ни­те кор­по­ра­ции, мо­же и тряб­ва да се ръ­ко­во­ди съ­що та­ка ефек­тив­но. Ико­но­ми­чес­ки­те ре­зул­та­ти неви­на­ги оп­рав­да­ват те­зи очак­ва­ния, но уви, то­ва се случ­ва и с час­т­но­то пред­п­ри­ятие". И про­дъл­жа­ва: "час­т­ни­ят сек­тор в све­тов­на­та ико­но­ми­ка тряб­ва да се пос­та­ви в ред, ка­то се нап­ра­ви пре­оцен­ка на не­го­ви­те фун­к­ции, ра­йон и об­х­ват на дейс­т­вие".
   Дяс­на­та док­т­ри­на съ­що има бо­гат спек­тър при­вър­же­ни­ци в стра­ни­те от Из­точ­на Ев­ро­па ка­то на­пъл­но ес­тес­т­вен ре­зул­тат, след ка­то ма­ха­ло­то на ис­то­ри­ята е би­ло в край­но ля­во по­ло­же­ние, стре­ме­жът му е не да оти­де и да спре в цен­тъ­ра, а да се на­со­чи край­но вдяс­но. Но тряб­ва да се под­чер­тае, че дес­ни­те док­т­ри­не­ри
в Из­точ­на Ев­ро­па са "по-бла­го­вер­ни" към иде­ята от тех­ни­те съб­ра­тя в раз­ви­тия свят. Зад док­т­ри­на­та на дяс­на­та сис­те­ма в Бъл­га­рия сто­ят на­рас­т­ва­щи со­ци­ал­ни си­ли. По­тен­ци­ал­ни и ре­ал­ни ли­бе­ра­ли в Бъл­га­рия са ед­на не­мал­ка част от на­се­ле­ни­ето - око­ло 30 на сто.
   3.5. Пе­та ал­тер­на­ти­ва: ля­ва док­т­ри­нер­с­ка
   Пе­ти­ят ва­ри­ант, на­ре­чен ус­лов­но ляв док­т­ри­нер­с­ки, съ­що пред­ла­га но­ва сис­те­ма на мяс­то­то на ста­ра­та, ко­ято оба­че е пъ­лен ан­ти­под на дяс­на­та док­т­ри­на. Ето нак­рат­ко ос­но­ви­те на ля­ва­та док­т­ри­на:
   1. Ико­но­ми­чес­ки ос­но­ви: не дър­жав­на, а об­щес­т­ве­на соб­с­т­ве­ност вър­ху сред­с­т­ва­та за про­из­вод­с­т­во и пред­ме­ти­те за по­т­реб­ле­ние.
   2. По­ли­ти­чес­ки ос­но­ви: ни­то то­та­ли­та­ри­зъм, ни­то де­мок­ра­ция, а об­щес­т­вен кон­сен­сус. Об­щес­т­во "без на­си­ли­е".
   3. Про­из­вод­с­т­ве­ни ос­но­ви: ико­но­ми­ка­та фун­к­ци­они­ра въз ос­но­ва на ко­ор­ди­на­ци­ята на твор­чес­т­во и ин­те­ре­си­те на граж­да­ни­те, спо­соб­нос­ти­те и пот­реб­нос­ти­те. Кор­ди­на­ция въз ос­но­ва на със­те­за­ни­ето на про­ек­ти­те на пот­ре­би­те­ли и про­из­во­ди­те­ли.
   4. Раз­п­ре­де­ли­те­ли ос­но­ви: до­хо­ди­те се об­ра­зу­ват въз ос­но­ва на "об­щес­т­ве­ния до­го­вор". Лич­нос­т­та са­ма ре­ша­ва как­во да пра­ви със зап­ла­та­та си, а об­щес­т­во­то - въз ос­но­ва на със­те­за­ни­ето на про­ек­ти­те - с пе­чал­ба­та.
   5. Пре­раз­п­ре­де­ли­тел­ни ос­но­ви: об­щес­т­во­то и об­щ­нос­ти­те ре­ша­ват кол­ко и как­во да се от­де­ли за нат­руп­ва­не и пот­реб­ле­ние.
   6. Те­оре­тич­ни и иде­оло­ги­чес­ки ос­но­ви: кла­си­чес­ки и съв­ре­ме­нен ко­лек­ти­ви­зъм. Хрис­ти­ян­с­т­во.
   7. Це­ли на раз­ви­ти­ето: мак­си­мал­но пот­реб­ле­ние и нат­руп­ва­не при хар­мо­ни­зи­ра­не на вза­имо­от­но­ше­ни­ето лич­ност - об­щес­т­во - ико­но­ми­ка - при­ро­да.
   8. Ос­нов­ни по­ло­жи­тел­ни ре­зул­та­ти: сил­ни по­зи­ции и на от­дел­на­та лич­ност, и на об­щес­т­во­то ка­то ця­ло. Стре­меж към хар­мо­ния, со­ли­да­ри­зи­ра­не и со­ци­али­зи­ра­не.
   9. Ос­нов­ни от­ри­ца­тел­ни ре­зул­та­ти: пре­до­ве­ря­ва­не на въз­мож­нос­ти­те на "един­но­то дейс­т­ви­е"; слаб стре­меж към лич­на изя­ва.
   Ма­кар и ма­лоб­ройна, гру­па­та при­вър­же­ни­ци на ля­ва­та ал­тер­на­ти­ва на­­ми­ра под­к­ре­па в об­щес­т­во­то. То­ва са око­ло 15-20 на сто от на­се­ле­ни­ето.
   И та­ка "смя­на­та на сис­те­ма­та" има очер­та­ни че­ти­ри (без ва­ри­ан­та "без про­мя­на") ос­нов­ни ал­тер­на­ти­ви - две от ми­на­ло­то и две док­т­ри­нер­с­ки. Но коя от тях ще бъ­де из­б­ра­на?
   3.6. Шес­та ал­тер­на­ти­ва:
ди­на­мич­на рав­но­вес­на сис­те­ма
   Спо­ред нас и пет­те ва­ри­ан­та имат важ­но зна­че­ние, ко­ето оба­че ня­ма да до­ве­де до "пъл­на­та и окон­ча­тел­на по­бе­да" на ни­то един от тях. Об­рат­но, ако ня­кой от тях бъ­де нат­ра­пен с "ре­во­лю­ци­он­ни сред­с­т­ва", под ня­как­ва фор­ма на на­си­лие, той би бил ги­бе­лен за са­мия се­бе си.
   Да­ли то­га­ва не е най-доб­ре да се ко­пи­ра мо­дел от ня­коя раз­ви­та стра­на или гру­па стра­ни? Или пък да се пре­ми­не към сис­те­ма­та на кла­си­чес­кия ка­пи­та­ли­зъм? Спо­ме­на­ти­ят Съ­вет за вза­имо­дейс­т­вие е ка­те­го­ри­чен: "ни­то ка­пи­та­лис­ти­чес­ка­та па­зар­на сис­те­ма, ни­то со­ци­алис­ти­чес­ка­та ко­манд­на ико­но­ми­ка­та не ус­пя­ха да се по­ка­жат ка­то съ­вър­шен ме­тод за удов­лет­во­ря­ва­не на ин­ди­ви­ду­ал­ни­те и кон­к­рет­ни пот­реб­нос­ти или за оси­гу­ря­ва­не на спра­вед­ли­во раз­п­ре­де­ле­ние на до­хо­да. По съ­щия на­чин не съ­щес­т­ву­ва чис­то па­зар­на ико­но­ми­чес­ка сис­те­ма, ос­но­ва­на вър­ху час­т­на­та соб­с­т­ве­ност". Гу­ру­то на не­оли­бе­рал­ния мо­дел за ре­фор­ми Джеф­ри Сакс съ­що е ка­те­го­ри­чен, че "мно­го па­зар­ни ико­но­ми­ки фун­к­ци­они­рат зле" . Раз­би­ра се, то­ва съв­сем не зна­чи, че всич­ки т.нар. па­зар­ни ико­но­ми­ки да­ват пос­ред­с­т­ве­ни и ло­ши ре­зул­та­ти. И от­но­во да се по­зо­вем на Съ­ве­та за вза­имо­дейс­т­вие: "В За­пад­на Ев­ро­па, Се­вер­на Аме­ри­ка, Азия и дру­ги час­ти на све­та съ­щес­т­ву­ват де­сет­ки за­до­во­ли­тел­но фун­к­ци­они­ра­щи мо­де­ли, ори­ен­ти­ра­ни към па­зар­на­та ико­но­ми­ка. Но при опи­та да се пре­не­сат те­зи мо­де­ли в стра­ни­те от Цен­т­рал­на и Из­точ­на Ев­ро­па въз­ник­ват труд­нос­ти."
   И та­ка, на­къ­де? Но­ва сис­те­ма или мик­саж?
   По вся­ка ве­ро­ят­ност об­щес­т­ве­ни­ят из­бор в Из­точ­на Ев­ро­па и в час­т­ност в Бъл­га­рия ще до­ве­де не до но­ва сис­те­ма на мяс­то­то на ста­ра­та сис­те­ма, не до връ­ща­не­то на ня­как­ва фор­ма на ми­на­ло­то, а до син­тез на ал­тер­на­ти­ви­те, до ди­на­мич­но рав­но­вес­но об­щес­т­во - шес­та ал­тер­на­ти­ва на из­бо­ра. Днес то се под­дър­жа ак­тив­но от срав­ни­тел­но мал­ка част от из­би­ра­те­ли­те, но "скри­ти­те" му при­вър­же­ни­ци - те­зи, ко­ито би­ха под­к­ре­пи­ли ед­на уме­ре­на, ра­ци­онал­на и цен­т­рис­т­ка по­зи­ция, не са ни­как мал­ко. За Бъл­га­рия то­ва са око­ло 15-20 на сто от на­се­ле­ни­ето. Очер­та­ва се ка­те­го­рич­на тен­ден­ция на бър­зо­то им на­рас­т­ва­не.
   Впро­чем то­зи път се пре­по­ръч­ва и от за­пад­ни ек­с­пер­ти. Г-н Ли­онел Сто­ле­рю, бив­ши­ят дър­жа­вен сек­ре­тар по пла­ни­ра­не на Фран­ция, съ­що си за­да­ва въп­ро­са как­во е не­об­хо­ди­мо за на­ши­те стра­ни? От­го­во­рът е скъс­ва­не и пре­ход: "скъс­ва­не, що се ка­сае до същ­нос­т­та на из­б­ра­ния строй; пре­ход във вре­ме­то, за да се пре­ми­не от ед­на сис­те­ма в дру­га. Ни­то ре­фор­ма, ни­то ре­во­лю­ция, а прог­ра­ми­ра­на ево­лю­ци­я". На по­доб­на по­зи­ция зас­та­ват и Ролф Да­рен­дорф,
и Джордж Со­рос, и мно­жес­т­во дру­ги уче­ни и по­ли­ти­ци.
   По на­ше виж­да­не да­же един об­ра­зец на ли­бе­рал­на­та док­т­ри­на - САЩ, все по­ве­че въз­п­ри­ема цен­т­рис­т­ки­те про­ме­ни. Ни­ма за то­ва не сви­де­тел­с­т­ва ка­те­го­рич­на­та под­к­ре­па, ока­за­на на пре­зи­ден­та Бил Клин­тън, за се­ри­оз­ни­те му на­ме­ре­ния за про­ме­ни в со­ци­ал­но­то оси­гу­ря­ва­не, здра­ве­опаз­ва­не­то, за ико­но­мии в ад­ми­нис­т­ра­ци­ята, "за" смър­т­на­та при­съ­да, за уве­ли­ча­ва­не да­нъ­ци­те за бо­га­ти­те, за на­ма­ля­ва­не­то им за сред­на­та кла­са и др.?
   Ди­на­мич­но­то рав­но­вес­но об­щес­т­во ка­то сплав от пра­ва и сво­бо­ди, от кон­с­ти­ту­ци­онен ли­бе­ра­ли­зъм и со­ци­ал­но ре­фор­ма­тор­с­т­во все по­ве­че из­пък­ва на пре­ден план ка­то ре­ал­на ал­тер­на­ти­ва. Ди­на­мич­но­то рав­но­вес­но об­щес­т­во не е кон­вен­ци­онал­на сис­те­ма, а об­щес­т­во, ко­ето под­дър­жа ди­на­мич­но рав­но­вес­но със­то­яние.
   Ди­на­мич­но­то рав­но­вес­но об­щес­т­во по нов на­чин пос­та­вя въп­ро­са за лич­нос­т­та. При но­мен­к­ла­тур­ния дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм "ко­лек­ти­вът ви­на­ги има пра­во", "пар­ти­ята ни­ко­га не гре­ши, а да­же и да гре­ши, тя ви­на­ги е пра­ва". Спо­ред дяс­на­та док­р­ти­на "са­мо лич­нос­т­та има пра­во". Об­рат­но, спо­ред ля­ва­та док­т­ри­на "об­щес­т­во­то да­ва вер­ни­те от­го­во­ри". За раз­ли­ка от гор­ни­те твър­де­ния ди­на­мич­но­то рав­но­вес­но об­щес­т­во при­ема, че лич­нос­т­та не мо­же без ко­лек­ти­ва, как­то и ко­лек­ти­вът не мо­же без лич­нос­т­та. Об­щес­т­во­то е сис­те­ма, в ко­ято лич­нос­т­та не е "вин­т­че", а ва­жен не­гов еле­мент, не­го­во ус­ло­вие. Са­мо рав­но­пос­та­ве­нос­т­та меж­ду об­щес­т­во и лич­ност мо­же да пре­диз­ви­ка хар­мо­ния. По то­зи на­чин об­щес­т­во­то пре­рас­т­ва от су­ма от лич­нос­ти в сис­те­ма от лич­нос­ти.
   Ди­на­мич­но­то рав­но­вес­но об­щес­т­во по нов на­чин пос­та­вя и въп­ро­са за дър­жа­ва­та. При ста­ра­та сис­те­ма дър­жа­ва­та бе все­мо­гъ­ща. Тя се стре­ме­ше да об­х­ва­не ви­на­ги всич­ко. При ли­бе­рал­на­та док­т­ри­на дър­жа­ва­та "се от­тег­ля" от поч­ти всич­ко. При ди­на­мич­но­то рав­но­вес­но об­щес­т­во дър­жа­ва­та ста­ва со­ци­ал­на. Не чо­век е в служ­ба на дър­жа­ва­та, а дър­жа­ва­та слу­жи на чо­ве­ка. В ос­но­ва­та на фун­к­ци­они­ра­не­то на дър­жа­ва­та оба­че сто­ят чо­веш­ки­те пра­ва и сво­бо­ди.
   Раз­лич­но зву­че­не от док­т­ри­нер­с­ки­те до­би­ват и ос­но­ви­те на ди­на­мич­но­то рав­но­вес­но об­щес­т­во:
   1. Ико­но­ми­чес­ки ос­но­ви: сме­се­на сис­те­ма с раз­вит час­тен сек­тор и мо­щен дър­жа­вен сек­тор. По­доб­на фор­му­ли­ров­ка бе пред­ло­же­на за Цен­т­рал­на и Из­точ­на Ев­ро­па и от Съ­ве­та за вза­имо­дейс­т­вие.
   2. По­ли­ти­чес­ки ос­но­ви: кон­с­ти­ту­ци­он­но уп­рав­ле­ние чрез де­мок­ра­ция, при ко­ято всич­ки по­ли­ти­чес­ки си­ли са склон­ни към ком­п­ро­ми­си - дейс­т­ве­на власт на це­лия на­род. Стре­меж към кон­сен­сус. Уп­рав­ле­ние по си­ла­та на за­ко­на, под­чи­ня­ващ се на ра­зу­ма. Ед­нов­ре­мен­ност на дейс­т­ви­ето на пра­ва­та и сво­бо­ди­те.
   3. Про­из­вод­с­т­ве­ни ос­но­ви: "фо­ку­си­ра­не" на раз­ви­ти­ето от об­щес­т­во­то и от­дел­ни­те лич­нос­ти, за­да­ва­не на стра­те­ги­ята и оп­ре­де­ля­не на так­ти­ка­та. Ли­онел Сто­ле­рю е ка­те­го­ри­чен за Цен­т­рал­на и Из­точ­на Ев­ро­па: "стра­ни, ко­ито са поз­на­ва­ли един­с­т­ве­но сис­те­ма­та на на­ци­онал­но­то пла­ни­ра­не, би тряб­ва­ло да си пос­та­вят за цел не ня­ка­къв кра­ен ли­бе­ра­ли­зъм, а съз­да­ва­не­то на един ор­га­ни­зи­ран па­зар". Со­ци­ал­на па­зар­на ико­но­ми­ка.
   4. Раз­п­ре­де­ли­тел­ни ос­но­ви: спра­вед­ли­во раз­п­ре­де­ле­ние на до­хо­да във все­ки мо­мент. Все­ки­му спо­ред вло­же­ния ка­пи­тал и труд. Со­ци­ал­на па­зар­на ико­но­ми­ка.
   5. Пре­раз­п­ре­де­ли­тел­ни ос­но­ви: дър­жа­ва­та из­вър­ш­ва пре­дим­но на­соч­ва­щи и ко­ор­ди­ни­ра­щи фун­к­ции. Пре­раз­п­ре­де­ле­ние са­мо спо­ред "крайни­те нуж­ди" - со­ци­ал­на па­зар­на ико­но­ми­ка.
   6. Те­оре­тич­ни ос­но­ви: те­ори­ята за слож­ни­те сис­те­ми, в час­т­ност за об­щес­т­ве­ни­те сис­те­ми. Съв­ре­мен­на со­ци­ал­де­мок­ра­ция.
   7. Це­ли на раз­ви­ти­ето: стре­меж, до­кол­ко­то е въз­мож­но, към хар­мо­ния и под­дър­жа­не на ди­на­мич­но рав­но­вес­но със­то­яние меж­ду лич­ност - об­щес­т­во - ико­но­ми­ка - при­ро­да.
   8. Ос­нов­ни по­ло­жи­тел­ни ре­зул­та­ти: под­дър­жа­не­то на лич­но, об­щес­т­ве­но, де­мог­раф­с­ко, ико­но­ми­чес­ко и еко­ло­гич­но рав­но­ве­сие.
   9. Ос­нов­ни от­ри­ца­тел­ни ре­зул­та­ти: не­дос­та­тъч­на оп­ре­де­ле­ност на мо­де­ла, а от­тук - и на бъ­де­ще­то на сис­те­ми­те.
  

6. ДИ­НА­МИЧ­НО РАВ­НО­ВЕС­НО ОБ­ЩЕС­Т­ВО

0x08 graphic

0x08 graphic
0x08 graphic

5. ЛЯ­ВА АЛ­ТЕР­НА­ТИ­ВА 4. ДЯС­НА АЛ­ТЕР­НА­ТИ­ВА

0x08 graphic

ДЪ­Р­ЖА­ВЕН КА­ПИ­ТА­ЛИЗ­ЪМ

0x08 graphic
0x08 graphic
0x08 graphic
0x08 graphic

0x08 graphic

1. БЕЗ ПРО­МЯ­НА

0x08 graphic

0x08 graphic
0x08 graphic

2. КОН­СЕР­ВА­ТИЗ­ЪМ 3. РЕС­ТАВ­РА­ЦИЯ

   Как­то се виж­да, ди­на­мич­но­то рав­но­вес­но об­щес­т­во е сво­е­об­раз­на об­щес­т­ве­на сис­те­ма, ко­ято се ста­рае и ве­ро­ят­но мо­же да съ­че­тае всич­ки че­ти­ри про­ти­во­дейс­т­ва­щи си по­ли­ти­чес­ки си­ли. По то­зи на­чин ди­на­мич­но­то рав­но­вес­но об­щес­т­во се прев­ръ­ща не в съв­куп­ност от про­ти­во­дейс­т­вия, а в те­хен син­тез. То не пред­по­ла­га на­си­лие, а дис­ку­сии и раз­би­ра­не; не изис­к­ва ре­во­лю­ция, а прог­ра­ми­ра­на ево­лю­ция. То е сво­е­об­раз­но стъ­па­ло в ци­ви­ли­зо­ва­ния пре­ход на об­щес­т­во­то от ед­но към дру­го със­то­яние, от нис­ши към вис­ши фор­ми. Ед­нов­ре­мен­но син­тез на ми­на­ло, док­т­ри­нер­с­т­во и ре­али­зъм, без да бъ­де ни­то ед­но от тях.
   4. И все пак - на­къ­де?
   Ни­как не е слу­чайно, че ре­зул­та­ти­те от пър­ви­те го­ди­ни на про­мя­на­та не са осо­бе­но оку­ра­жи­тел­ни. То­зи из­вод се до­каз­ва ка­те­го­рич­но от ав­то­ри­тет­но­то со­ци­оло­гич­но из­с­лед­ва­не "Ев­ро­ба­ро­ме­тър", осъ­щес­т­ве­но от Ко­ми­си­ята на Ев­ро­пейс­ка­та об­щ­ност и "Gallup" - Лон­дон. Из­точ­но­ев­ро­пейци­те са от­ча­яни от де­мок­ра­ци­ята. По­ве­че от по­ло­ви­на­та от тях са не­до­вол­ни от хо­да на ре­фор­ма­та и де­мок­ра­ти­за­ци­ята в тех­ни­те стра­ни. Най-съ­щес­т­ве­ни­ят ефект от про­мя­на­та е от­ри­ца­те­лен - драс­тич­но и дра­ма­тич­но на­ма­ля­ват и ико­но­ми­чес­ки­те, и со­ци­ал­ни­те ре­зул­та­ти. Ня­кои сло­еве от на­се­ле­ни­ето сти­гат да­леч зад гра­ни­ца­та на "по­но­си­ма­та" бед­ност. Въп­ре­ки че ед­ни от най-ло­ши­те ре­зул­та­ти са ре­гис­т­ри­ра­ни в Бъл­га­рия, граж­да­ни­те на та­зи стра­на се оп­лак­ват най-мал­ко. Са­мо ру­мън­ци­те смя­тат пъ­тя към па­зар­на­та ико­но­ми­ка за пог­ре­шен.
   Впро­чем те­зи, ко­ито би тряб­ва­ло да са най-въ­оду­ше­ве­ни от про­ме­ни­те - гер­ман­ци­те, днес са най-вър­ли пе­си­мис­ти. Мно­зи­на из­точ­ни гер­ман­ци смя­тат, че со­ци­ализ­мът е бил доб­ра сис­те­ма, про­ва­ле­на от не­ка­дър­нос­т­та и ко­руп­ци­ята сред уп­рав­ля­ва­щи­те.
   И та­ка вя­тъ­рът на про­ме­ни­те пре­диз­ви­ка и про­мя­на на мис­ле­не­то на из­точ­но­ев­ро­пейци­те (вклю­чи­тел­но и на нас бъл­га­ри­те), но и про­мя­на на мис­ле­не­то на за­пад­но­ев­ро­пейци­те, япон­ци­те и аме­ри­кан­ци­те. В про­ти­вен слу­чай ста­тук­в­то и на ед­ни­те, и на дру­ги­те е под въп­рос.
   Ста­ва ду­ма не за не­що дру­го, а за бъ­де­ще­то на све­та.
   ФИ­НАЛ

План 2001:"Си­гур­ност за всиЧ­ки"
   Бъл­гар­с­ки­ят на­род се нуж­дае от но­ва, съв­ре­мен­на и при­ем­ли­ва за всич­ки фи­ло­со­фия на ре­фор­ма­та. Тя тряб­ва да бъ­де на­ци­онал­на (а не в за­щи­та на чуж­ди ин­те­ре­си), все­об­ща (а не са­мо за оп­ре­де­ле­ни сло­еве), ра­ди­кал­на (а не са­мо със смя­на на кук­ло­во­ди­те) и дос­та­тъч­но про­фе­си­онал­на (а не на рав­ни­ще дел­нич­но съз­на­ни­е).
   За­да­ча­та ни е да се по­тър­си връз­ка­та меж­ду раз­ви­ти­ето на об­щес­т­во­то и ико­но­ми­ка­та и на на­ука­та за ико­но­ми­ка­та в края на ХХ в. (на при­ме­ра на Бъл­га­ри­я). На­ше­то дъл­бо­ко убеж­де­ние е, че без съв­ре­мен­ни­те пос­ти­же­ния на на­ука­та днес е невъз­мож­но да се пос­ти­гне по­зи­тив­но ико­но­ми­чес­ко, а сле­до­ва­тел­но и со­ци­ал­но раз­ви­тие.
   1. Ико­но­ми­чес­ка­та на­ука
и ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие
   Чес­то у нас твър­де­ни­ето, че раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­ка­та е не­за­ви­си­мо от раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука се въз­п­ри­ема ак­си­ома­тич­но. "Ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие не за­ви­си от раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­чес­ка­та те­ория", "как­во­то и да го­во­рят уче­ни­те, ни­що не мо­гат да про­ме­нят".
   Ос­но­ва­ния за по­доб­но твър­де­ние на­ис­ти­на съ­щес­т­ву­ват. Векове наред ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие се е осъ­щес­т­вя­ва­ло без "па­те­ри­ца­та" на на­ука­та, прос­то за­що­то тя не е съ­щес­т­ву­ва­ла. До­кол­ко­то тя се е про­явя­ва­ла по-къс­но, про­ява­та й най-чес­то е би­ла в "ем­б­ри­она­лен" (нат­руп­ва­що-опи­са­те­лен) вид. По по­до­бен на­чин нап­ри­мер се е раз­ви­ва­ла и ме­ди­ци­на­та.
   Об­рат­на­та про­ява - от глед­на точ­ка на въз­дейс­т­ви­ето на ико­но­ми­чес­ка­та прак­ти­ка вър­ху раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука, об­що взе­то, е би­ла по-про­дук­тив­на. Дори са­мо име­на­та на Ке­не, Ри­кар­до и Смит, а за­що не и на Мал­тус са сви­де­тел­с­т­во за ра­бо­та­та на "мик­рос­ко­па" на уче­ния. Осо­бе­но през пос­лед­ни­те два ве­ка ико­но­ми­чес­ка­та на­ука стъп­ва ста­бил­но вър­ху фак­ти­те и ре­ал­нос­ти­те на ико­но­ми­чес­ка­та прак­ти­ка, като доб­ро­съ­вес­т­но из­пъл­ня­ва сво­ята ми­сия - опи­са­ние и оцен­ка на действителността. В то­зи сми­съл фун­к­ци­ите на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука не са се раз­ли­ча­ва­ли съ­щес­т­ве­но от фун­к­ци­ите нап­ри­мер на фи­зи­ка­та и хи­ми­ята, ма­те­ма­ти­ка­та и ли­те­ра­ту­ра­та, би­оло­ги­ята и ме­ди­ци­на­та.
   На то­зи (ус­лов­но да го на­ре­чем пър­ви) етап ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие обус­ла­вя раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука.
   Но още пре­ди по­ве­че от две сто­ле­тия пъ­ти­ща­та на "кла­си­чес­ки­те" и на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука се раз­де­лят. До­ка­то об­раз­но ка­за­но кла­си­чес­ки­те на­уки пъ­ту­ват "на ед­на рел­са" - на опи­са­ни­ето и оцен­ка­та, об­щес­т­ве­ни­те на­уки (къ­де­то по­па­да и ико­но­ми­чес­ка­та) по­емат и по "вто­ра рел­са" - на прог­но­зи­ра­не­то и прог­ра­ми­ра­не­то (ка­то идеи и пре­по­ръ­ки за бъ­де­ще­то), из­хож­дай­ки от опи­са­ни­ята и оцен­ки­те на ми­на­ло­то и нас­то­яще­то, на подреждането на струк­ту­ри­те. "Ако вие пос­тъп­ва­те та­ка и та­ка, ще по­лу­чи­те то­ва и то­ва; ако оба­че пос­тъ­пи­те та­ка, оп­ти­мал­ни­ят ре­зул­тат е си­гу­рен!".
   Осо­бе­но яр­ко се от­к­ро­ява раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука, на­со­че­на към прак­ти­ка­та на фир­ми­те - не­що обек­тив­но при то­га­ваш­но­то раз­ви­тие на ико­но­ми­ка­та. Днес ня­ма фир­ма, чи­ито ме­ни­джъ­ри, мар­ке­то­ло­зи, фи­нан­сис­ти и сче­то­во­ди­те­ли да не при­те­жа­ват и да не раз­ви­ват спе­ци­али­зи­ра­ни­те си поз­на­ния на ба­за­та на пос­ти­же­ни­ята на съ­от­вет­ни­те кло­но­ве на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука. Мал­ко по-къс­но из­г­ря­ва звез­да­та на ед­но но­во раз­к­ло­не­ние на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука - уп­рав­ле­ни­ето на на­ци­онал­но­то сто­пан­с­т­во (от­рас­ло­во, те­ри­то­ри­ал­но и т. н. или т. нар. струк­тур­но нап­рав­ле­ни­е). Най-голям при­нос тук имат Маркс и Кейнс, Кон­д­ра­ти­ев и Ро­бин­сън на­ред със сто­ти­ци други по­ве­че или по-мал­ко из­вес­т­ни уче­ни. Бла­го­да­ре­ние на тях ико­но­ми­чес­ка­та на­ука оти­ва да­леч нап­ред в раз­ви­ти­ето си, ро­ей­ки се до ня­кол­ко де­сет­ки са­мос­то­ятел­ни, но об­вър­за­ни един с друг кло­но­ве. Про­фе­си­ята на ико­но­мис­та про­фе­си­она­лист се ут­вър­ж­да­ва окон­ча­тел­но.
   На то­зи вто­ри етап ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие се преп­ли­та и об­вър­з­ва с раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука. Об­що взе­то ди­на­ми­ка­та им е про­пор­ци­онал­на.
   Мал­ко по-къс­но - да­леч пре­ди сре­да­та на нашия век, об­щес­т­ве­на­та и в час­т­ност ико­но­ми­чес­ка­та на­ука встъп­ват в своя Зла­тен век. Ог­ром­на­та ар­ма­да от уче­ни­ прев­зе­ма "на абор­даж" и тен­ден­ци­ите в гло­бал­но­то раз­ви­тие, и ди­на­ми­ка­та на струк­ту­ри­те, и рав­но­вес­ния рас­теж и мо­же би вся­ка съ­щес­т­ве­на стра­на на ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие. Фор­ми­ра се по­зи­ти­вен дис­ба­ланс меж­ду на­ука и прак­ти­ка - на­ука­та за­поч­ва да вли­яе бла­гот­вор­но вър­ху ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие. В кон­тек­с­та на Тоф­лър и Гъл­б­райт ико­но­ми­чес­ка­та на­ука при­до­би­ва и си­ла (ка­то ин­фор­ма­ци­я), и власт (ка­то при­със­т­вие - ин­фор­ма­ци­он­но, оце­нъч­но и уп­рав­лен­с­ко). Нейният ин­-
с­т­ру­мен­та­ри­ум се обо­га­тя­ва чув­с­т­ви­тел­но - ос­вен в ши­ри­на (ка­то сте­пен на об­х­ва­ща­не на съ­щес­т­ву­ва­щи­те ико­но­ми­чес­ки­те про­це­си) и в дъл­бо­чи­на (ка­то сте­пен на ос­мис­ля­не на все­ки ико­но­ми­чес­ки еле­мент и на раз­к­ри­ва­не на връз­ка­та му с ос­та­на­ли­те). Ико­но­ми­чес­ка­та на­ука сил­но се ма­те­ма­ти­зи­ра, ко­ето я пра­ви мно­го по-точ­на в ана­ли­зи­те, в прог­но­зи­те, в прог­ра­ми­те и в пла­но­ве­те. Ар­ми­ята на ико­но­мис­ти­те за­поч­на да прев­зе­ма ма­со­во­то съз­на­ние, ог­ла­вя­ва­на от сво­ите ли­де­ри - над 50 ла­уре­ати на Но­бе­ло­ва наг­ра­да за ико­но­ми­ка.
   На тре­тия етап раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука се оказ­ва фак­тор и ус­ло­вие за ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие. Ста­ва яс­но, че ос­вен от не­ви­ди­ма ръ­ка ико­но­ми­ка­та се нуж­дае и от мо­зък, кой­то да дви­жи ръ­це­те и всич­ко ос­та­на­ло! С то­ва опи­са­тел­но­то нап­рав­ле­ние на на­ука­та отс­тъп­ва (то не "от­ми­ра", а се раз­ви­ва) на прог­нос­тич­но-уп­рав­лен­с­ко­то нап­рав­ле­ние. Ти­пич­ни при­ме­ри за то­ва са "Ко­ка-ко­ла", "Мак­до­налдс", но съ­що Япо­ния и Гер­ма­ния. Впро­чем за це­на­та на раз­ви­ти­ето и с на­ука, и без на­ука чу­де­сен при­мер е Бъл­га­рия.
   "Из­пол­з­ва­не­то" на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука не оз­на­ча­ва под­чи­ня­ва­не, а об­вър­з­ва­не с прак­ти­ка­та. Тра­ди­ция е днес из­тък­на­ти уче­ни да съв­мес­тя­ват из­с­ле­до­ва­тел­с­ка­та си и пре­по­да­ва­тел­с­ка­та си ра­бо­та с кон­сул­та­ции и ек­с­пер­ти­зи в биз­нес ин­с­ти­ту­ции, дър­жав­ни уч­реж­де­ния и т. н. Чест за круп­ни­те кор­по­ра­ции и пра­ви­тел­с­т­ва е да се об­г­ра­дят с ико­но­мис­ти - ек­с­пер­ти и кри­ти­ци, ко­ито да под­по­ма­гат взе­ма­не­то на уп­рав­лен­с­ки ре­ше­ния. Ком­би­ни­ра­не­то на длъж­нос­ти­те учен и прак­тик оба­че е въз­мож­но са­мо ко­га­то уче­ни­ят е зрял, а прак­ти­кът - ор­га­ни­зи­ран. Об­рат­но, ако лип­с­ва ед­но­то ус­ло­вие, уче­ни­ят ос­та­ва по­луп­рак­тик, а прак­ти­кът се прев­ръ­ща в по­лу­учен.
   Крайни­ят ре­зул­тат от "мон­ти­ра­не­то" на на­ука­та в уп­рав­ле­ни­ето е прос­пе­ри­те­тът на ико­но­ми­ка­та; крайни­ят ре­зул­тат от про­дук­тив­ния брак на прак­ти­ка­та с на­ука­та е раз­ви­ти­ето на на­ука­та. Кла­си­чес­ки слу­чай на иг­ра с два­ма по­бе­ди­те­ли. Об­рат­но, "от­д­ръп­ва­не­то" на уп­рав­ле­ни­ето от на­ука­та има ги­бел­ни пос­ле­ди­ци за ико­но­ми­ка­та Не по-мал­ко опас­но е и "зат­ва­ря­не­то в ка­би­не­та" на на­ука­та. Кла­си­чес­ки слу­чай на иг­ра с два­ма гу­бе­щи!
  
   2. Бъл­га­рия: ико­но­ми­чес­ка­та на­ука
    и ико­но­ми­чес­ко­то
раз­ви­тие
   през пос­лед­ния по­ло­вин век
  
   Пос­лед­ни­ят по­ло­вин век от раз­ви­ти­ето на Бъл­га­рия е осо­бе­но по­учи­те­лен за ха­рак­те­ри­зи­ра­не на връз­ка­та меж­ду ико­но­ми­чес­ка­та те­ория и ико­но­ми­чес­ка­та прак­ти­ка
   Не­пос­ред­с­т­ве­но след Вто­ра­та све­тов­на вой­на спо­ра­зу­ме­ни­ето меж­ду Ве­ли­ки­те си­ли пре­доп­ре­де­ли ико­но­ми­чес­ка­та сис­те­ма в Бъл­га­рия. Тя тряб­ва­ше да се раз­ви­ва по "съ­вет­с­ки мо­дел", да се ин­тег­ри­ра с "го­ле­мия брат" и не­го­ви­те са­те­ли­ти, да чер­пи от не­го­вия опит.
   Не­раз­ви­та­та ико­но­ми­ка има­ше в на­лич­ност ос­къд­ни на­уч­ни ре­сур­си. Но вяр­на­та пре­цен­ка, че без ико­но­ми­чес­ка на­ука ня­ма ико­но­ми­чес­ко бъ­де­ще, е би­ла срав­ни­тел­но бър­зо нап­ра­ве­на. Ста­ту­тът на уче­ния и ин­же­не­ра, на во­ен­ния и ле­ка­ря са би­ли ед­нак­во ви­со­ко пос­та­ве­ни.Под­го­тов­ка­та на вся­как­ви прог­но­зи, прог­ра­ми и пла­но­ве се е осъ­щес­т­вя­ва­ла ако не пря­ко, то по­не с ак­тив­но­то съ­дейс­т­вие, съ­учас­тие и сът­руд­ни­чес­т­во с еки­пи от уче­ни. Най-из­тък­на­ти­те от тях вли­за­ха ди­рек­т­но в уп­рав­ле­ни­ето (акад. Е. Ма­те­ев, чл. кор. Ив. Или­ев, проф. Д. Шо­пов и т. н.), а дру­ги бя­ха из­пол­з­ва­ни за неп­рес­тан­ни кон­сул­та­ции (да­же та­ки­ва "ина­ко­мис­ле­щи" ка­то проф. Г. Пет­ров). От уп­рав­ле­ни­ето към на­ука­та те­че­ше "об­ра­тен по­ток" - чес­то прак­ти­ци с опит или пък пар­тийци, зас­лу­жи­ли "спо­ко­ен прис­тан" в на­ука­та. Ос­вен то­ва прин­ци­път за пар­тийнос­т­та на на­ука­та се про­явя­ва­ше по "мек" на­чин - чрез "съ­ве­ти и ука­за­ния" от­го­ре, чрез "пар­тий­ни учеб­ни го­ди­ни" и т. н., но по­ня­ко­га и по "груб" на­чин - чрез отс­т­ра­ня­ва­не от ра­бо­та, чрез за­дъл­жи­тел­но­то "чис­то пар­тий­но ми­на­ло" за пре­по­да­ва­те­ли­те по по­ли­ти­ко­но­мия, фи­ло­со­фия и т. н. "Ге­ни­ал­ни­те от­к­ри­тия" на Пър­вия в ико­но­ми­че-
с­ка­та на­ука бя­ха при­саж­да­ни чрез учеб­ни­ци­те, лек­ци­ите и уп­раж­не­ни­ята. Чес­то оба­че те бя­ха пи­са­ни от ве­щи уче­ни и има­ха сми­съл.
   Бла­го­да­ре­ние на та­зи тяс­на връз­ка меж­ду ико­но­ми­чес­ка­та на­ука и ико­но­ми­чес­ка­та прак­ти­ка Бъл­га­рия вър­ве­ше нап­ред. От сла­бораз­ви­та аг­рар­на стра­на през 50-те го­ди­ни тя се пре­вър­на в сред­нораз­ви­та про­миш­ле­но-аг­рар­на стра­на с ед­ни от най-ви­со­ки­те тем­по­ве на ико­но­ми­чес­ки рас­теж в све­та.
   През 70-те и осо­бе­но през 80-те години раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­ка­та за­поч­на да изис­к­ва но­ви ре­ше­ния и прин­ци­пи на уп­рав­ле­ние, но "кла­са­та на ръ­ко­во­ди­те­ли­те" ста­ва­ше все по-кон­сер­ва­тив­на и зат­во­ре­на в се­бе си. Про­ти­во­ре­чи­ята на­рас­т­ва­ха и се ус­лож­ня­ва­ха, но ста­ри­те ме­то­ди въз­п­ре­пятс­т­ва­ха раз­ви­ти­ето. "Уп­рав­ля­ва­ни­те (и ико­но­ми­ка­та) не же­ла­еха да бъ­дат уп­рав­ля­ва­ни по ста­ро­му, а уп­рав­ля­ва­щи­те не мо­же­ха да уп­рав­ля­ват по но­во­му".
   В края на 80-те го­ди­ни ико­но­ми­ка­та ос­та­на окон­ча­тел­но "из­вън кон­т­рол". Впро­чем още през 50-те го­ди­ни уп­рав­ля­ва­щи­те бя­ха ве­че "из­вън кон­т­рол" и се пре­вър­на­ха в не­до­се­га­еми. Кри­за­та бе­ше ве­че пов­се­мес­т­на - и ико­но­ми­чес­ка, и со­ци­ал­на, и по­ли­ти­чес­ка.
   Тя бе­ше за­бе­ля­за­на от на­род­ни­те ма­си и уп­рав­ля­ва­щи­те, но беше оце­не­на в дъл­бо­чи­на от ико­но­мис­ти­те в уни­вер­си­те­ти­те. Въп­ре­ки то­зи факт пред­ло­же­ни­ята за ре­фор­ми най-шум­но бя­ха ог­ла­ся­вани не от уче­ни­те (труд­но се на­пус­ка спо­койс­т­ви­ето на ка­би­не­та и се при­ема кря­съ­кът на ди­ва­та улич­на ма­са), а от гла­со­ви­ти "ан­ти­ко­му­нис­ти", ко­ито по съ­щес­т­во са ви­на­ги "ан­ти".
   По то­зи на­чин Го­ле­ми­ят пре­ход - 1990-1996 г., се пре­вър­на в "ре­фор­ма, про­веж­да­на от ули­ца­та". "Смя­на­та на сис­те­ма­та", "па­зар­на­та ико­но­ми­ка" и "де­мок­ра­ци­ята" бя­ха един­с­т­ве­ни­те иде­ологе­ми, ко­ито слу­же­ха за на­със­к­ва­не на тъл­па­та и за про­веж­да­не на ре­фор­ми. Из­вес­т­но е оба­че, че ко­га­то ед­но де­ло ста­не "все­на­род­но", про­фе­си­она­лиз­мът се гу­би и ид­ва ред на греш­ки­те и глу­пос­ти­те. Ни­кой не оти­ва на ши­вач, ако си е по­ря­зал пръс­та; ни­кой не оти­ва на шло­сер, ако го бо­ли апен­ди­ксът. Шло­се­ри­те, ши­ва­чи­те, по­ети­те, ад­во­ка­ти­те и вся­как­ви дру­ги неп­ро­фе­си­она­лис­ти (от по­зи­ци­ите на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука) оба­че се зах­ва­на­ха да про­веж­дат ико­но­ми­чес­ка­та ре­фор­ма. Ре­зул­та­ти­те са по­ве­че от оче­вад­ни. С иде­ологе­ми и тъл­па се пра­ви ре­во­лю­ция, но не и ре­фор­ма! За пос­лед­но­то не тряб­ва зна­ме, а пи­сал­ка.
   Къ­де ос­та­на­ха ико­но­мис­ти­те и уче­ни­те про­фе­си­она­лис­ти? На топ­ло и ти­хо край ка­ми­на­та? Не, раз­би­ра се! Те учас­т­ва­ха - обик­но­ве­но без­въз­мез­д­но и про­фе­си­онал­но - чрез из­каз­ва­не на сво­ето мне­ние, чрез кон­фе­рен­ции, кни­ги, сту­дии и ста­тии - пред­ла­гай­ки как­во­то мо­гат. Ня­кои на­ис­ти­на по­тъ­на­ха в "све­та на мъл­ча­ни­ето". Но в по-го­ля­ма­та си част уче­ни­те не бя­ха па­сив­ни зри­те­ли в бъл­гар­с­кия "Мач на сто­ле­ти­ето". На­ис­ти­на оба­че тех­ни­ят глас ос­та­на "глас в пус­ти­ня".
   Ако нап­ра­вим ед­на рет­рос­пек­ция на уче­ни­те, ра­бо­те­щи око­ло На­род­но­то съб­ра­ние, Ми­нис­тер­с­кия съ­вет и Пре­зи­ден­тс­т­во­то след 1989 г., "от­д­ръп­ва­не­то" им е пъл­но! Мо­же би ико­но­ми­чес­ка­та на­ука ве­че е из­лиш­на?
   От­го­во­рът на те­зи въп­ро­си да­ва ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие на Бъл­га­рия след ре­фор­ми­те - то­тал­но на­зад към все по-ло­ши­ ре­зул­та­ти. Ико­но­ми­чес­ко­то отс­тъп­ле­ние по всич­ки фрон­то­ве е тол­ко­ва голямо, че е круп­но до­ка­за­тел­с­т­во за "зна­ни­ята и си­ла­та" на уп­рав­ля­ва­щи­те. Раз­би­ра се, и на тех­ни­те съ­вет­ни­ци (къ­де­то има и ня­кой и друг учен - "за чес­т­та на мар­ка­та").
   Как­во е ти­пич­но­ в ус­ло­ви­ята на кри­за­та, на­ло­же­на от про­фа­ни­зи­ра­но­то уп­рав­ле­ние след 1989 г. (след про­фа­ни­зи­ра­но­то уп­рав­ле­ние пре­ди то­ва)? Ти­пич­ни са "всез­на­ни­ето" и оп­ти­миз­мът на ръ­ко­во­ди­те­ли­те, че кол­ко­то по-ло­шо ста­ва по­ло­же­ни­ето, хо­ра­та тряб­ва да са до­вол­ни по­не от то­ва, че на кор­ми­ло­то сто­ят бод­ри ка­пи­та­ни. Ти­пич­но е, че уче­ни­те са им необходими обик­но­ве­но ко­га­то тряб­ва да за­щи­тят ня­коя тях­на идея. Но са­мо с външ­на под­к­ре­па не се жи­вее. За цел­та по­ли­ти­ци­те за­поч­на­ха да "про­из­веж­дат" пар­тий­ни уче­ни в мо­мен­та, ко­га­то са властима­щи. От­к­ро­ве­но тряб­ва да се приз­нае, че и две­те "свър­х­си­ли" се стре­мя­ха да из­пол­з­ват влас­т­та си в то­ва нап­рав­ле­ние.
   Ед­на бе­да оба­че ни­ко­га не ид­ва са­ма. Ос­та­вя­не­то на уче­ни­те из­вън ко­ри­до­ри­те на влас­т­та не бе­ше един­с­т­ве­но­то, ко­ето влас­ти­ма­щи­те нап­ра­ви­ха. Мно­го ско­ро се раз­б­ра, че ако го ня­ма ве­че "го­ле­мия брат" в на­ука­та, има нов Big Brother... "Ако ние не зна­ем как­во да пра­вим, те ще ни ка­жат ис­ти­на­та" - то­ва бе ед­на от по­ред­ни­те "ду­хов­ни" про­яви на но­во­то уп­рав­ле­ние. За цел­та бя­ха из­пол­зва­ни "мо­де­лът на Че­хия", "мо­де­лът на USA", "мо­де­лът на Швейца­рия", "мо­де­лът на Джеф­ри Сакс", "мо­де­лът на Бал­це­ро­вич", за да се стиг­не до "мо­де­ла на Тур­ция" и "мо­де­ла на Ки­тай" - ако не друго, те раз­к­ри­ва­т, че в гла­ви­те на уп­рав­ля­ва­щи­те ня­ма мо­дел. Ца­рят е гол!
   Обър­к­ва­не­то на уп­рав­ля­ва­щи­те е пъл­но: и в "де­мо­но­по­ли­за­ци­ята" (пъл­но от­със­т­вие на яс­но­та що е "мо­но­пол"), и в "при­ва­ти­за­ци­ята" (пъл­но от­със­т­вие на яс­но­та по въп­ро­са кое и за­що да се при­ва­ти­зи­ра), и в струк­тур­на­та по­ли­ти­ка (кой от­ра­съл е "струк­ту­ро­оп­ре­де­лящ"), и в це­но­ва­та по­ли­ти­ка (коя це­на "да бъ­де или не" ре­гу­ли­ра­на от цен­тъ­ра и за­що), и във външ­на­та тър­го­вия (да­ли Бъл­га­рия да се от­во­ри и за ко­го; на­къ­де да "гле­да" Бъл­га­ри­я), и във фи­нан­со­ва­та и да­нъч­на­та по­ли­ти­ка, и т. н. Съ­щес­т­ву­ва­не­то на Ми­нис­тер­с­т­во­то на ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие без "мъд­ри мъ­же и же­ни" не е ос­но­ва­ние за оп­ти­ми­зъм.
   За по­ре­ден път прак­ти­ка­та до­ка­за ка­те­го­рич­но, че ико­но­ми­чес­ко раз­ви­тие без ико­но­ми­чес­ка на­ука ве­че е не­въз­мож­но. И днес на­ука­та тряб­ва да от­го­во­ри на въп­ро­са как­во да се пра­ви.
   3. Нас­тъп­ва­що­то ут­ре: как­во да се пра­ви?
    (План 2001:"Си­гур­ност за всич­ки")
   Ос­нов­на­та стра­те­гия за ико­но­ми­ка­та спо­ред нас не е и не мо­же да бъ­де ико­но­ми­чес­ка по сво­ето съ­дър­жа­ние, а со­ци­оло­ги­чес­ка. Спо­ред нас по­со­ка­та е ед­ноз­нач­на - ре­пуб­ли­кан­с­ка­та фор­ма на уп­рав­ле­ние тряб­ва да оси­гу­ри но­во­то рав­но­вес­но със­то­яние, удов­лет­во­ря­ва­що всич­ки граж­да­ни на стра­на­та.
   Съ­щев­ре­мен­но ни­коя от док­т­ри­ни­те не удов­лет­во­ря­ва ус­ло­ви­ето на за­да­ча­та "Но­ва Бъл­га­ри­я". Де­сен пре­ход без ля­ва ста­бил­ност е не­мис­лим. Сво­бо­да без от­го­вор­ност, спра­вед­ли­вост без власт и со­ли­дар­ност без си­гур­ност са невъз­мож­ни.
   Без си­гур­ност на раз­ви­ти­ето, без си­гур­ност на всич­ки сло­еве от на­се­ле­ни­ето е не­мис­ли­ма ве­че вся­ка про­мя­на. "Ус­тойчи­вос­т­та" на си­гур­нос­т­та се прев­ръ­ща в проб­лем но­мер ед­но. Ня­ма сво­бо­да без си­гур­ност. Спра­вед­ли­вос­т­та без си­гур­нос­т­та на раз­ви­ти­ето ос­та­ва праз­на ду­ма. Со­ли­дар­нос­т­та без си­гур­нос­т­та на всич­ки е без­с­мис­ле­но по­ня­тие. Си­гур­нос­т­та ста­ва ба­за, без ко­ято и ле­ви, и дес­ни док­т­ри­ни, а и цен­нос­ти­те на де­мок­ра­ци­ята (и в час­т­ност на со­ци­ал­де­мок­ра­ци­ята) гу­бят по­зи­ции.
   3.1. Цел на раз­ви­ти­ето - "Си­гур­ност за всич­ки"
   Ико­но­ми­чес­ки­те, со­ци­ал­ни­те ана­ли­зи и прог­нос­тич­ни­те раз­че­ти по­каз­ват, че е дос­тиг­на­та точ­ка­та на ки­пе­не. Са­мо още гра­дус нап­ре­же­ние е дос­та­тъ­чен, за да пре­ми­нат в дру­го ка­че-
с­т­ве­но със­то­яние и де­мок­ра­ци­ята, и па­зар­на­та ико­но­ми­ка (или в твър­до със­то­яние чрез дик­та­ту­ра, или в га­зо­об­раз­но със­то­яние чрез анар­хи­я).
   Уни­кал­нос­т­та на си­ту­аци­ята по­каз­ва, че на "по­ли­гон Бъл­га­рия'96"ста­ри ре­цеп­ти са про­ти­во­по­каз­ни. Ни­кой не ле­ку­ва зло­ка­чес­т­ве­но за­бо­ля­ва­не с ри­ци­но­во мас­ло. В то­зи сми­съл, кол­ко­то и бла­го­же­ла­тел­ни да са, пре­по­ръ­ки­те на раз­ви­тия свят мо­гат да се ока­жат про­ти­во­по­каз­ни. Но кой ще но­си от­го­вор­нос­т­та - па­ци­ен­тът, кой­то е при­ел пред­пи­са­но­то ле­кар­с­т­во, или ле­ка­рят, кой­то го е пре­по­ръ­чал? Древ­на­та мъд­рост, че ле­ка­рят, ако не знае как да из­ле­ку­ва па­ци­ен­та, по­не не би­ва да го уби­ва с ле­че­ни­ето, тук ве­че е под съм­не­ние. Но и па­ци­ен­тът от своя стра­на не би­ва да се до­ве­ря­ва док­рай..
   "По­ли­гон Бъл­га­рия'96" изис­к­ва спо­койс­т­вие, си­гур­ност и ста­бил­ност. Изис­к­ва вяр­на ди­аг­но­за и пра­вил­но ле­че­ние. Де­зин­тег­ра­ци­ята на граж­да­ни­те на стра­на­та мо­же да бъ­де ов­ла­дя­на, ако те по­чув-
­с­т­ват си­гур­ност: и ико­но­ми­чес­ка, и со­ци­ал­на, и фи­нан­со­ва, и еко­ло­гич­на, и на­ци­онал­на, и т. н.
   Об­раз­но ка­за­но, ако чо­век не е си­гу­рен в четирите сво­бо­ди, де­фи­ни­ра­ни от Руз­велт, той не се чув­с­т­ва чо­век. С дру­ги ду­ми, не­об­хо­ди­ми са: 1) сво­бо­да от еле­мен­тар­ни­те нуж­ди; 2) сво­бо­да от стра­ха; 3) сво­бо­да на сло­во­то; 4) сво­бо­да на вя­ра­та.
   На пър­во мяс­то, то­ва оз­на­ча­ва бор­ба с ма­со­ва­та бед­ност. Днес ед­на тре­та от на­се­ле­ни­ето жи­вее в ус­ло­вия на край­ни ли­ше­ния. Над 1 200 000 бъл­гар­с­ки се­мейс­т­ва раз­чи­тат на со­ци­ал­ни по­мо­щи. Над 70 на сто от на­се­ле­ни­ето жи­вее под жиз­не­ния ми­ни­мум, а дру­ги 20 на сто са на не­го­ва­та гра­ни­ца. Към гру­па­та на бед­ни­те се са­моп­ри­чис­ля­ва все­ки чет­вър­ти бъл­га­рин. За 40 на сто от се­мейс­т­ва­та па­ри­те сти­гат един­с­т­ве­но за хра­на, под­дър­жа­не на жи­ли­ще­то и из­п­ла­ща­не на за­еми. Со­ци­ал­но сла­би­те мо­гат да си поз­во­лят по­куп­ки в раз­мер на око­ло 40 сто­ки от пър­ва не­об­хо­ди­мост. На­ши­те из­с­лед­ва­ния по­каз­ват, че ако се за­дъл­бо­чат от­ри­ца­тел­ни­те тен­ден­ции, са­мо след две го­ди­ни 1/3 част от бъл­гар­с­ко­то на­се­ле­ние прос­то ня­ма да мо­же да съ­щес­т­ву­ва!
   На вто­ро мяс­то, то­ва оз­на­ча­ва бор­ба с ор­га­ни­зи­ра­на­та и не­ор­га­ни­зи­ра­на­та прес­тъп­ност. Не е въз­мож­но в края на ХХ в. обик­но­ве­ни­те граж­да­ни да се стра­ху­ват от прес­тъп­ни­ци­те, а прес­тъп­ни­ци­те да не се пла­шат от по­ли­ци­ята и пра­во­съ­ди­ето. Ако пре­ди ед­на си­ла (на пар­ти­ята дър­жа­ва) на­сил­ва­ше граж­да­ни­на, днес той е под­ло­жен на на­си­лие от всич­ки стра­ни.
   На тре­то мяс­то, то­ва оз­на­ча­ва раз­г­ръ­ща­не сво­бо­да­та на сло­во­то. Ста­ва ду­ма не за но­ми­нал­на­та, а за ре­ал­на­та сво­бо­да. Все­ки граж­да­нин на Бъл­га­рия тряб­ва да има въз­мож­ност сво­бод­но и без страх да из­ра­зя­ва мне­ни­ето си пред дру­ги­те, при ко­ето е въз­мож­но пос­ти­га­не­то или на ком­п­ро­мис, или на кон­сен­сус. То­ва оз­на­ча­ва и пре­мах­ва­не­то на прин­ци­па за "пар­тийнос­т­та" на мас­ме­ди­ите.
   На пос­лед­но мяс­то, то­ва оз­на­ча­ва от­каз от док­т­ри­на­та за сред­на­та кла­са. Всъщ­ност имен­но нейно­то на­ли­чие поз­во­ли про­дъл­жи­тел­но­то съ­щес­т­ву­ва­не на ста­ра­та сис­те­ма. Си­гур­ност за всич­ки оз­на­ча­ва пре­ход към об­щес­т­во без ми­зе­рия, при ко­ето все­ки има въз­мож­ност за соб­с­т­ве­но раз­ви­тие.
   Не­ка оба­че да раз­г­ле­да­ме по-под­роб­но из­ме­ре­ни­ята на ико­но­ми­чес­ка­та си­гур­ност за Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия до 2001 г.
   3.2. Сред­с­т­во на раз­ви­ти­ето:
       ми­ни­мум 7 на сто ико­но­ми­чес­ки рас­теж
   Спа­дът на брут­ния вът­ре­шен про­дукт спря­мо 1980 г.
е по­ве­че от два пъ­ти, оце­не­но по съ­пос­та­ви­ми це­ни.
   Днес гър­кът има бру­тен про­дукт 7,86 пъ­ти по­ве­че, от­кол­ко­то бъл­га­ри­на, не­ме­цът - 25,10 пъ­ти, шве­дът - 28,96 пъ­ти, япо­не­цът - 30,22 пъ­ти, аме­ри­ка­не­цът - 23,58 пъ­ти. Сле­до­ва­тел­но дис­тан­ци­ята и раз­ли­чи­ята меж­ду за­бо­га­тя­ва­щия За­пад и обед­ня­ва­щия Из­ток на­рас­тват.
   Раз­че­ти­те по­каз­ват, че за да не изос­та­ва аб­со­лют­но, Бъл­га­рия тряб­ва да има рас­теж от око­ло 20 на сто сред­но­го­диш­но. На то­зи етап то­ва е аб­со­лют­но не­въз­мож­но. За да не обед­ня­ва и от­но­си­тел­но, бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка тряб­ва да пос­тиг­не сред­но­го­ди­шен ръст от око­ло 7 на сто. Ако се пред­п­ри­емат съ­от­вет­ни­те мер­ки, та­зи циф­ра е ед­нов­ре­мен­но и не­об­хо­ди­ма, и пос­ти­жи­ма.
   Ръс­тът е пос­ти­жим по два на­чи­на: пър­во, чрез ед­нов­ре­мен­но­то по­ви­ша­ва­не на про­из­во­ди­тел­нос­т­та на тру­да и на броя на за­ети­те ли­ца (и по две­те ли­нии ре­зер­ви­те са ог­ром­ни); вто­ро, чрез ед­нов­ре­мен­но­то на­рас­т­ва­не на фон­до­от­да­ва­не­то и на ос­нов­ни­те фон­до­ве.
   По-ви­сок ръст е въз­мо­жен са­мо при ус­ло­вие, че раз­ви­ти­ят свят осъз­нае ми­си­ята си и под­по­мог­не стра­ни­те от бив­шия из­то­чен блок, вклю­чи­тел­но и Бъл­га­рия, чрез без­въз­мез­д­ни по­мо­щи. Очак­ва­ни­ята за мо­щен по­ток от чужд про­из­во­ди­те­лен ка­пи­тал са без-
­с­мис­ле­ни. Чуж­ди­ят ка­пи­тал тър­си ед­нов­ре­мен­но и по-ви­со­ка­та рен­та­бил­ност, и по-ви­со­ка­та зас­т­ра­хов­ка сре­щу рис­ко­ва­та зо­на. Бъл­га­рия не при­те­жа­ва ни­то ед­но­то, ни­то дру­го­то.
   3.3.Раз­ви­тие вър­ху соб­с­т­ве­на ба­за
   След вни­ма­тел­ния ана­лиз на вза­имо­дейс­т­ви­ето на бъл­гар­с­ка­та със све­тов­на­та ико­но­ми­ка след пър­ви­те шест го­ди­ни на про­мя­на­та на­ци­онал­на­та дейс­т­ви­тел­ност се офор­мя в след­на­та по­со­ка: "Раз­ви­тие вър­ху соб­с­т­ве­на ба­за". Кол­ко­то и го­ля­ма да е външ­на­та по­мощ (ка­то дял от брут­ния вът­ре­шен про­дукт), тя е по-скром­на от скром­но­то. Ос­вен то­ва до то­зи мо­мент не се пред­ла­гат ни­то вто­ри план Мар­шал, ни­то вто­ри план Мо­не, ко­ито да пре­диз­ви­кат не­об­хо­ди­мия ико­но­ми­чес­ки рас­теж. Нак­рая ни­коя стра­на в све­та не въ­веж­да пре­фе­рен­ции на чуж­дия спря­мо на­ци­онал­ния ка­пи­тал.
   Ед­но от най-го­ле­ми­те очак­ва­ния, свър­за­ни с про­це­си­те на де­мок­ра­ти­за­ция и ин­тег­ри­ра­не в Ев­ро­па бе свър­за­но с ико­но­ми­чес­ко­то под­по­ма­га­не на ре­фор­ми­те. За­го­во­ри се за бър­за ин­тег­ра­ция, за вто­ри "План Мар­шал", за нов "План Мо­не". За крат­ко вре­ме оба­че се ока­за, че ду­ми­те неви­на­ги се пок­ри­ват с де­ла. Днес не­ща­та са яс­ни - ду­ми­те ос­та­на­ха в ми­на­ло­то. Ми­то­ве­те пос­те­пен­но се прев­ръ­щат в ре­ал­нос­ти, от­к­ро­ве­нос­т­та - в ци­ни­зъм. Та­ка нап­ри­мер пред­се­да­те­лят на Ин­тер­пар­ла­мен­тар­ния съ­юз Майкъл Мар­шал при сре­ща­та си с ек­с­п­ре­ми­ера Лю­бен Бе­ров е ка­те­го­ри­чен - не е ре­ал­но да се при­ло­жи нов "План Мар­шал", за­що­то... в мо­мен­та са­ма­та Ев­ро­па има се­ри­оз­ни фи­нан­со­ви и ико­но­ми­чес­ки труд­нос­ти. Ин­те­рес­но, ко­га­то се при­ла­га­ше ис­тин­с­ки­ят "План Мар­шал", ни­ма Аме­ри­ка има­ше по-мал­ки проб­ле­ми? Не­що по­ве­че, стра­ни­те, ко­ито сти­му­ли­ра­ха раз­па­да­не­то на Вар­шав­с­кия до­го­вор, днес не мо­гат да га­ран­ти­рат си­гур­нос­т­та на ни­то ед­на от стра­ни­те - член­ки на та­зи ор­га­ни­за­ция.
   Нак­рая, до­ри ко­га­то стра­ни ка­то Бъл­га­рия из­пит­ва­ха се­ри­оз­ни фи­нан­со­ви зат­руд­не­ния по­ра­ди външ­ни фак­то­ри (ем­бар­го­то сре­щу Сър­бия и Чер­на Го­ра), не бя­ха по­лу­че­ни ни­как­ви ди­рек­т­ни ком­пен­са­ции .
   Об­що взе­то на­деж­ди­те за ек­с­пор­т­на сво­бо­да без ог­ра­ни­че­ния бя­ха из­лъ­га­ни. Ока­за се, че как­то сла­би­те, та­ка и сил­ни­те в ико­но­ми­чес­ко от­но­ше­ние стра­ни въ­ве­до­ха /или под­дър­жа­ха/ ико­но­ми­чес­ки про­тек­ци­они­зъм. Вре­ме­нен ха­рак­тер ли има той?
   От­го­вор на то­зи въп­рос да­до­ха спе­ци­алис­ти от прог­ра­ма­та ФАР и де­ле­га­ци­ята на ЕС на се­ми­на­ра "Об­ща­та сел­с­кос­то­пан­с­ка по­ли­ти­ка на ЕС и стра­ни­те от Из­точ­на Ев­ро­па", със­то­ял се в Бъл­га­рия през 1993 г. Ще се по­зо­вем на г-н Барт Кайтър, спо­ред ко­го­то до края на ве­ка ще съ­щес­т­ву­ват ог­ра­ни­че­ния за из­нос на сто­ма­на и тек­с­тил. Квот­ни­ят прин­цип на на­ци­онал­но­то ни учас­тие ще про­дъл­жи да се при­ла­га и след то­зи срок за сел­с­кос­то­пан­с­ка­та ни про­дук­ция. Спо­ред не­го "на­ла­га­ни­те ог­ра­ни­че­ния вър­ху вно­са от Из­точ­на Ев­ро­па не са от страх от кон­ку­рен­ция, а стре­меж да за­па­зим ин­те­ре­си­те на про­из­во­ди­те­ли­те от Об­щ­нос­т­та (и то­ва ако не е про­тек­ци­они­зъм, в кой­то об­ви­ня­ват Из­точ­на Ев­ро­па - бел. мо­я). Все пак при нас със сел­с­ко сто­пан­с­т­во се за­ни­ма­ват ед­ва две на сто от на­се­ле­ни­ето, до­ка­то при вас с то­ва са за­ети бли­зо ед­на чет­вър­т".
   Впро­чем пре­хо­дът от по­ли­ти­ка­та на сту­де­на­та вой­на към по­ли­ти­ка­та на ле­де­ния мир се про­яви и в по­ли­ти­чес­ко от­но­ше­ние. "Рес­т­рик­тив­на­та тър­гов­с­ка по­ли­ти­ка на ЕС вре­ди твър­де мно­го на на­ши­те стра­ни и в съ­що­то вре­ме под­ко­па­ва до­ве­ри­ето на тех­ни­те на­ро­ди в доб­ра­та во­ля на Ев­ро­па", за­яви навре­ме­то пол­с­ка­та ми­нис­тър-пред­се­да­тел­ка Ха­на Су­хот­с­ка на сим­по­зи­ум в Швейца­рия. Тър­пе­ние и пак тър­пе­ние за член­с­т­во­то на стра­ни­те от Из­точ­на Ев­ро­па в ЕС се пред­ла­га ка­то един­с­т­вен ра­зу­мен из­ход от по­ло­же­ни­ето. Спо­ред г-н Ханс ван ден Брук - ко­ми­сар на ЕС по външ­но­ико­но­ми­чес­ки­те въп­ро­си, e ра­но да­же да се оп­ре­де­ли да­та за пре­го­во­ри­те по въп­ро­са за при­ема­не­то на "мла­ди­те де­мок­ра­ции" в Об­щ­нос­т­та. Той пред­ла­га най-ра­но през 1995 г. да се про­ве­де сре­ща с кан­ди­да­ти­те за оцен­ка на тех­ния со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки прог­рес. "Да бъ­дем ре­алис­ти. Още мно­го не­ща тряб­ва да бъ­дат осъ­щес­т­ве­ни", убеж­да­ва ко­ми­са­рят на ЕС.
   Меж­дув­ре­мен­но "ли­бе­ра­ли­зи­ра­не­то" на из­но­са до­ве­де до то­ва, ко­ето се очак­ва­ше от про­фе­си­она­лис­ти­те. От ед­на стра­на, ек­с­пор­тът на цен­ни (и ев­ти­ни от глед­на точ­ка на За­па­да) на­ци­онал­ни ре­сур­си по­лу­чи си­лен тла­сък. Пос­ле­до­ва­тел­но и без­въз­в­рат­но на­ма­ля­ха при­род­ни­те (въ­зоб­но­ви­ми, час­тич­но въ­зоб­но­ви­ми и не­въ­зоб­но­ви­ми) ре­сур­си. Най-бър­зо оба­че се раз­т­во­ри­ха гра­ни­ци­те за най-цен­ния и ев­тин ре­сурс - ви­со­кок­ва­ли­фи­ци­ра­ни­те спе­ци­алис­ти.
   Спо­ред бив­шия пред­се­да­тел на Рим­с­кия клуб Ауре­лио Пе­чеи на­пъл­но е въз­мож­но да се съз­да­дат "ус­ло­вия за про­ник­ва­не на без­с­к­ру­пул­ни спе­ку­лан­ти от чуж­би­на, ко­ито със сво­ите не­доб­ро­съ­вес­т­ни дейс­т­вия и нап­раз­ни обе­ща­ния" ще раз­пал­ват на­ци­она­лис­тич­ни­те и шо­ви­нис­тич­ни­те нас­т­ро­ения. Не е ра­зис­к­ван и въп­ро­сът за транс­на­ци­онал­ни­те кор­по­ра­ции. Спо­ред ня­кои пре­дуп­реж­де­ния те са "мно­го го­ле­ми и мо­гъ­щи, за да бъ­дат под­хо­дя­щи пар­т­ньо­ри или ло­ял­ни по­да­ни­ци на мал­ки стра­ни. Всич­ки важ­ни ре­ше­ния се взе­мат са­мо от ед­но мяс­то и са съ­об­ра­зе­ни с по­ли­ти­ка­та са­мо на ед­но пра­ви­тел­с­т­во - в стра­на­та, къ­де­то е цен­т­ра­ли­зи­ра­но ръ­ко­вод­с­т­во­то на ком­па­ни­ята-майка. В слу­чай на кри­за или кон­ф­ликт ця­ла­та мно­го­на­ци­онал­ност на мно­го­на­ци­онал­на­та ком­па­ния се из­па­ря­ва", про­дъл­жа­ва той.
   Що се от­на­ся до вно­са, и тук труд­но­ре­ши­ми­те или не­ре­ши­ми­те проб­ле­ми не са ма­ло­важ­ни.
   От ед­на стра­на, не­дос­ти­гът на ва­лут­ни про­ви­зии сил­но ог­ра­ни­ча­ва вно­са. От дру­га, раз­д­ро­бе­нос­т­та на на­ци­онал­на­та ико­но­ми­ка пре­диз­вик­ва кон­ку­рен­ция при по­куп­ка­та на сто­ки и тех­но­ло­гии от­вън. От тре­та, струк­ту­ра­та на вно­са е на­пъл­но без­раз­бор­на, ко­ето пре­диз­вик­ва при­лив на край­на про­дук­ция, а не на су­ро­ви­ни и тех­но­ло­гии.
   Чес­то се пре­ми­на­ва към "внос" на ин­те­лек­ту­ал­на соб­с­т­ве­ност, на­ри­чан на обик­но­вен език пи­ратс­т­во. Та­ка нап­ри­мер в Бъл­га­рия чрез ви­део- и ауди­опи­ратс­т­во се пос­ти­га рен­та­бил­ност от над 100%, ко­ето до­ве­де до още­тя­ва­не са­мо на аме­ри­кан­с­ки фир­ми в раз­мер на над 250 млн. до­ла­ра го­диш­но.
   Как­ва струк­тур­на по­ли­ти­ка е не­об­хо­ди­ма и въз­мож­на в но­ви­те ус­ло­вия?
  -- Пър­во, сил­но ог­ра­ни­ча­ва­не на из­но­са на неп­ре­ра­бо­те­ни и по­лу-
п­ре­ра­бо­те­ни су­ро­ви­ни и ма­те­ри­али.
  -- Вто­ро, сти­му­ли­ра­не на из­но­са на за­вър­ше­ни край­ни из­де­лия. Въ­веж­да­не на шлю­зо­ви це­ни.
  -- Тре­то, сил­но ог­ра­ни­ча­ва­не на вно­са на го­то­ви про­дук­ти и из­де­лия, осо­бе­но на та­ки­ва, ко­ито имат ана­ло­зи, про­из­веж­да­ни в Бъл­га­рия. Въ­веж­да­не на ми­ни­мал­ни шлю­зо­ви це­ни.
  -- Чет­вър­то, за­сил­ва­не на мит­ни­чес­кия и стан­дар­ти­за­ци­он­ния кон­т­рол. То­тал­на кад­ро­ва про­мя­на.
   Пър­во­на­чал­ни­те прог­ноз­ни раз­че­ти по­каз­ват, че ефек­ти­те от по­доб­ни хо­до­ве ще имат ня­кол­ко из­ме­ре­ния: уве­ли­ча­ва­не на ико­но­ми­чес­кия рас­теж с око­ло 5 на сто сред­но­го­диш­но; на­рас­т­ва­не на тру­до­ва­та за­етост с око­ло 280 000 ду­ши (по ли­ния на пре­ки­те и кос­ве­ни­те тру­до­ви раз­хо­ди).
   Об­рат­но, ако не бъ­дат пред­п­ри­ети пред­ла­га­ни­те мер­ки, всич­ки ос­та­на­ли са на­пъл­но без­с­мис­ле­ни.
   3.4. Опо­ра в соб­с­т­ве­ни­те си­ли
   Пос­та­вя­не­то на яс­на на­ци­онал­на цел и съ­щев­ре­мен­но пре­ми­на­ва­не­то към прин­ци­па "Раз­ви­тие вър­ху соб­с­т­ве­на ба­за" оз­на­ча­ват, че стра­на­та е осъз­на­ла не­об­хо­ди­мос­т­та от опо­ра пре­дим­но в соб­с­т­ве­ни­те си си­ли.
   В слу­чая тряб­ва да се раз­вие твор­чес­ка­та ак­тив­ност чрез ня­кол­ко "кла­си­чес­ки" мер­ки, ха­рак­тер­ни за сме­се­на­та ико­но­ми­ка:
  -- Пър­во, ко­ор­ди­на­ция и ко­мер­си­али­за­ция на дейнос­т­та на дър­жав­ни­те пред­п­ри­ятия. При­веж­да­не на всич­ки це­ни в съ­от­ветс­т­вие с тех­ни­те стойнос­ти. Пре­мах­ва­не на до­ти­ра­не­то. Раз­ра­бот­ка на еже­год­ни биз­неспрог­ра­ми и на та­зи ос­но­ва суб­си­ди­ра­не на про­из­вод­с­т­во­то на стра­те­ги­чес­ки за стра­на­та про­дук­ти.
  -- Вто­ро, връ­ща­не на зе­мя­та в ре­ал­ни гра­ни­ци и суб­си­ди­ра­не на оп­ре­де­ле­ни сел­с­кос­то­пан­с­ки про­дук­ти.
  -- Тре­то, раз­ви­тие на про­це­са на ак­ци­онер­на­та при­ва­ти­за­ция.
   Съ­щев­ре­мен­но тряб­ва да се оп­ре­де­ли де­лът на нат­руп­ва­не­то в де­ла на на­ци­онал­ния до­ход. За 7-те про­цен­та сред­но­го­ди­шен рас­теж и при пред­п­ри­ема­не на ос­та­на­ли­те мер­ки нор­ма­та на нат­руп­ва­не­то не мо­же да бъ­де по-нис­ка от 12 на сто. То­ва е свър­за­но с по-на­та­тъш­но на­то­вар­ва­не на при­ход­на­та част и раз­то­вар­ва­не на раз­ход­на­та част на дър­жав­ния бю­джет. В слу­чая са не­об­хо­ди­ми след­ни­те мер­ки:
   - раз­ши­ря­ва­не на ба­за­та на да­нъч­но­то об­ла­га­не без по­ви­ша­ва­не на да­нъч­ни­те став­ки и на мит­ни­чес­ки­те та­ри­фи;
   - пре­ми­на­ва­не към ре­ал­ни па­зар­ни це­ни на про­дук­ти­те и ус­лу­ги­те на дър­жав­ни­те пред­п­ри­ятия.
   Един­с­т­ве­но тру­дът на бъл­га­ри­на, а не ня­как­ва въ­об­ра­жа­ема външ­на по­мощ, ще из­ве­дат Бъл­га­рия на ма­гис­т­ра­ла­та на прог­ре­са.
   3.5. Ор­га­ни­зи­ран па­зар чрез стра­те­ги­чес­ко пла­ни­ра­не
   Всич­ко по­со­че­но по-го­ре на прак­ти­ка оз­на­ча­ва и изис­к­ва пред­ва­ри­тел­но оп­ти­мизи­ра­не на струк­ту­ра­та на крайна­та про­дук­ция въз ос­но­ва на ана­ли­зи и прог­но­зи. Та­ка­ва тех­но­ло­гия и ло­ги­ка на дейс­т­вие не се пред­ла­га от ни­то ед­на по­ли­ти­чес­ка ор­га­ни­за­ция. Сред­с­т­во­то за ре­али­за­ция е поз­на­то от прак­ти­ка­та на раз­ви­ти­те стра­ни - стра­те­ги­чес­ко­то ин­ди­ка­тив­но пла­ни­ра­не, съ­че­та­но със сис­те­ма от фи­нан­со­ви и да­нъч­ни ме­ха­низ­ми.
   Смя­на­та на цен­т­ра­ли­зи­ра­но­то пла­ни­ра­не с па­зар­на ко­ор­ди­на­ция по­ка­за, че един­с­т­ве­но хо­ри­зон­тал­ни­те връз­ки не са дос­та­тъ­чен ат­ри­бут за пос­ти­га­не на не­об­хо­ди­ма­та ко­ор­ди­ни­ра­ност. Те не мо­гат да до­ве­дат до ко­ор­ди­ни­ра­ност, ако е на­ли­це "па­ра­ли­за на ико­но­ми­ка­та" - от ед­на стра­на, го­диш­на ин­ф­ла­ция над 15%; от дру­га стра­на, лип­са на им­пе­ра­тив да се от­де­ля част от пе­чал­ба­та за ин­вес­ти­ции. Тук е не­об­хо­ди­ма съ­щес­т­ве­на про­мя­на.
  -- Пър­во, за­ко­но­ва при­ну­да: дър­жав­ни­те ор­га­ни­за­ции и пред­п­ри­ятия, ко­ито фор­ми­рат пе­чал­ба, да за­де­лят оп­ре­де­ле­на кво­та от нея за ин­вес­ти­ции (ос­вен пъл­ния раз­мер на амор­ти­за­ци­он­ни­те от­чис­ле­ни­я), ко­ято не се прев­ръ­ща в до­хо­ди на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те.
  -- Вто­ро, да се тър­си въз­мож­ност и за вер­ти­кал­на ко­ор­ди­на­ция - и за вът­реш­ния, и за външ­ния па­зар (в то­зи сми­съл съ­щес­т­ву­ва­не­то на ед­но Ми­нис­тер­с­т­во на ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие е оп­рав­да­но).
   От­тук ид­ва не­об­хо­ди­мос­т­та от про­мя­на и в соб­с­т­ве­нос­т­та. Обик­но­ве­но то­зи въп­рос се свеж­да до при­ва­ти­за­ци­ята. Раз­би­ра се, и тя има зна­че­ние. Тук оба­че ста­ва ду­ма за не­що по-съ­дър­жа­тел­но и по-бо­га­то.
  -- Пър­во, пре­хо­дът към ре­ал­на па­зар­на (па­зар­на спо­ред раз­би­ра­ни­ята на ХХ и ХХI в., а не на ХIХ в.) ико­но­ми­ка изис­к­ва ра­вен­с­т­во на фор­ми­те на соб­с­т­ве­ност - но не арит­ме­тич­но ра­вен­с­т­во по дя­ло­ве. Ста­ва ду­ма за ра­вен­с­т­во от глед­на точ­ка на па­за­ра, вклю­чи­тел­но по це­ни и рен­та­бил­ност. В мо­мен­та - то­ва се до­каз­ва и от фак­ти­те - но­ва­та иде­оло­гия е втъ­ка­на и в по­ли­ти­ка­та, ка­то се до­пус­ка ак­си­ома­тич­но, че дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност не е пе­че­лив­ша и сле­до­ва­тел­но тряб­ва да е гу­бе­ща! Об­рат­но, тряб­ва да се це­ли ра­вен­с­т­во на фор­ми­те на соб­с­т­ве­ност, ко­ето оз­на­ча­ва, че е не­об­хо­ди­мо вся­ка про­да­де­на сто­ка, ако не да но­си пе­чал­ба, по­не да пок­ри­ва раз­хо­ди­те. При ед­на по­доб­на си­ту­ация дър­жав­ни­ят бю­джет ще бъ­де об­лек­чен от­дяс­но, а сле­до­ва­тел­но и от­ля­во.
  -- Вто­ро, не­об­хо­дим е нов прег­лед на при­ва­ти­за­ци­ята. За нея ве­че всич­ко е ка­за­но ос­вен най-важ­но­то. Пър­ви­ят въп­рос тук е: кое да се при­ва­ти­зи­ра, как­ва да бъ­де по­ли­ти­ка­та в об­лас­т­та на при­ва­ти­за­ци­ята? По де­фи­ни­ция в раз­ви­тия свят се до­пус­ка след­на­та ло­ги­ка: при­ва­ти­зи­ра се пър­во то­ва, ко­ето не е ме­ха­ни­зи­ра­но, след­ват от­рас­ли­те с по-ви­со­ка сте­пен на ме­ха­ни­за­ция и нак­рая ав­то­ма­ти­зи­ра­ни­те про­це­си. Вто­ри­ят въп­рос е с по-ви­со­ка сте­пен на слож­ност: за ко­го да се при­ва­ти­зи­ра, как да ста­не то­ва? Ако се под­хо­ди чис­то па­зар­но - чрез раз­п­ро­даж­ба ("де­сен под­ход"), ед­ри­ят ка­пи­тал прос­то ще ук­ре­пи и мо­но­по­ли­зи­ра за по­не по­ло­вин век по­зи­ци­ите си. Об­рат­но, ако се "раз­да­де" соб­с­т­ве­нос­т­та на "тру­де­щи­те се" или на "на­ро­да" ("ляв под­ход"), в след­ва­щия мо­мент со­ци­ал­но сла­би­те ще пред­п­ри­емат раз­п­ро­даж­ба на соб­с­т­ве­ни­те си дя­ло­ве, прос­то за да оце­ле­ят фи­зи­чес­ки. Имен­но те­зи фак­ти на­ла­гат един "по-ляв" ва­ри­ант на при­ва­ти­за­ция, прид­ру­жен с вре­мен­на заб­ра­на за раз­п­ро­даж­ба на дя­ло­ве­те.
   4. Как­во ще се слу­чи, ако не­ща­та се ос­та­вят
    на са­мо­тек?
   Днес е труд­но да се да­де то­чен и из­чер­па­те­лен от­го­вор на то­зи сло­жен въп­рос. Но ед­но е си­гур­но - Из­точ­на Ев­ро­па се нуж­дае от по­мощ за пре­хо­да от стра­на на За­пад­на Ев­ро­па, та­ка как­то За­пад­на Ев­ро­па се нуж­дае от спо­кой­на и прос­пе­ри­ра­ща Из­точ­на Ев­ро­па (в чи­ето дол­но ля­во ъгъл­че е раз­по­ло­же­на Бъл­га­ри­я). Не се пос­та­вя въп­ро­са за Цен­т­рал­на Ев­ро­па - там и по­мощ­та, и нап­ре­дъ­кът са в нап­ред­на­ли фа­зи, ма­кар и в ми­ни­мал­ни раз­ме­ри. Всич­ко то­ва изис­к­ва мно­го и съ­щес­т­ве­ни съв­мес­т­ни уси­лия и раз­би­ра­не, нуж­дае се от тър­пе­ние и вре­ме.
   Но то изис­к­ва и уме­ло ръ­ко­вод­с­т­во. То изис­к­ва кул­тур­ни и цен­нос­т­ни про­ме­ни. То е, об­раз­но ка­за­но, не­що мно­го по­ве­че от под­мя­на­та на спу­ка­на гу­ма на ав­то­мо­би­ла.
   Об­рат­но, ако не се след­ва по­со­че­на­та схе­ма, ние сме в със­то­яние да прог­но­зи­ра­ме Бъл­га­рия и нейна­та ико­но­ми­ка през 2001 го­ди­на. Пър­во, мо­же да има не ед­на, а три Бъл­га­рии; вто­ро, ако Бъл­га­рия е ед­на, граж­да­ни­те й ще бъ­дат твър­де раз­но­ли­ки - 3/4 от на­се­ле­ни­ето ще пот­ре­бя­ва 1/2 от то­ва, ко­ето днес пот­ре­бя­ват со­ци­ал­но сла­би­те, а ос­та­на­ла­та част ще бъ­де "бо­га­та" по бал­кан­с­ки­те по­ка­за­те­ли.
   В край­на смет­ка на­ро­дът има ду­ма­та.
  
  
   Книгата е освободена от ДДС.
   НАЧАЛОТО И КРАЯТ
НА ТРЕТАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
  
   доц. д-р Боян Любомиров Дуранкев
  
   Рецензент: доц. д-р Петко Чобанов
  
   Редактор Геника Киркова
   Коректор Геника Киркова, Ваня Николова
   Художник Истилиян Божилов
   Техн. редакция и предпечатна подготовка
Истилиян Божилов
  
   Формат 16/60/84; ПК 5; Тираж 1000; ИК 76.64
ISBN 954-494-201-7
  
   0x08 graphic
УНИВЕРСИТЕТСКА ПЕЧАТНИЦА НА УНСС
   Съ­пос­тав­ка­та от глед­на точ­ка на по­ло­жи­тел­ни­те и от­ри­ца­тел­ни­те стра­ни на две­те сис­те­ми не е пред­мет на ана­лиз на то­ва мяс­то. Тя изис­к­ва мно­го по-за­дъл­бо­че­но про­уч­ва­не.
   То­ва по вся­ка ве­ро­ят­ност е да­леч­но вли­яние на не­оф­ройдиз­ма.
   Чом­с­ки, А.Н., Ме­ди­ите под кон­т­рол: за­бе­ле­жи­тел­ни­те пос­ти­же­ния на про­па­ган­да­та, С., 1994, с. 15.
   "От­во­ре­на ико­но­ми­ка" е обик­но­ве­но ико­но­ми­ка, от­во­ре­на за рен­та­бил­ни чуж­ди ин­вес­ти­ции. Мно­го "от­во­ре­ни ико­но­ми­ки" в Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка, Азия и Аф­ри­ка фун­к­ци­они­рат доб­ре за ин­вес­ти­то­ри­те и зле за соб­с­т­ве­ни­те си граж­да­ни.
   По как­во ще поз­на­ете, че сте прис­тиг­на­ли в За­пад­на Ев­ро­па? По то­ва, че кра­ви­те ста­ват по-кра­си­ви от же­ни­те!
   В Ню-Йорк ав­то­рът ви­дя дос­та дуп­ки по пъ­ти­ща­та. За­що оба­че не ги за­пъл­ват? За­що­то не мо­гат да спрат ог­ром­но­то дви­же­ни­е...
   Съ­вет за вза­имо­дейс­т­вие - меж­ду­на­род­на ор­га­ни­за­ция на бив­ши ръ­ко­во­ди­те­ли на дър­жа­ви и пра­ви­тел­с­т­ва, сред ко­ито Хел­муд Шмидт, Ва­ле­ри Жис­кар д'Ес­те­н,­Та­кео Фу­ку­да, Джеймс Ка­ла­хан, Пи­ер Трю­до и др.
   Жер­ве, Д., Ка­пи­та­лиз­мът има нуж­да от без­ра­бо­ти­ца., В: Стан­дарт, 2.06.1993, с. V.
   Colegrove, K., Democracy Versus Communismus. Princeton, 1961, p. 55.
   Са­мо в Бъл­га­рия реп­ре­си­ра­ни­те са би­ли над 17 000 ду­ши (по справ­ка на МВР от яну­ари 1993 г.), ко­ето по­каз­ва, че реп­ре­си­ите не са би­ли "из­к­лю­че­ния и де­фор­ма­ци­и".
   С дру­ги ду­ми, по из­ра­за на до­айе­на на Ве­ли­ко­то на­род­но съб­ра­ние Йо­сиф Пет­ров "всич­ки пред всич­ки за всич­ко сме ви­нов­ни. Все­ки от нас но­си ви­на за то­ва, ко­ето пред­с­тав­ля­ва­ме се­га. И всич­ки тряб­ва да се на­пъ­нем, за да из­ле­зем от кри­за­та. А да очак­ва­ме ня­кой сви­ше да ни оп­ра­ви с един за­мах - то­ва е от­но­во бе­лег на то­та­ли­тар­но мис­ле­не". В: Сво­бо­ден на­род, 1993, бр. 21, с. 12.
   Та­ка пос­тъп­ва нап­ри­мер Ру­мен Ди­мит­ров в на­шу­мя­ла­та ста­тия "Три­бу­нал или фо­рум": "да прех­вър­лиш ви­на­та за ико­но­ми­чес­кия крах вър­ху от­дел­ни лич­нос­ти оз­на­ча­ва да приз­на­еш, че са­ми­ят со­ци­али­зъм ка­то сис­те­ма е бил ефек­ти­вен, а лич­нос­ти­те са би­ли не­ефек­тив­ни. И то­ва ако не е ко­му­нис­ти­чес­ко мис­ле­не!"
   За по­доб­но из­дир­ва­не на "жер­т­ви" спо­ме­на­ва и Мар­кус Волф: "На Из­ток огор­че­ни­ето и ра­зо­ча­ро­ва­ни­ята на хо­ра­та се ока­за­ха пре­ка­ле­но сил­ни. Сле­до­ва­тел­но има нуж­да от из­ку­пи­тел­на жер­т­ва за мас­ки­ров­ка на не­дос­та­тъ­ци­те в ма­со­во­то съз­на­ни­е."
В: Стан­дарт, 1.06.1993, с. V.
   В дру­ги час­ти на Ев­ро­па през ХХ в. бу­шу­ва­ха да­леч по-кър­ва­ви и по-не­яс­ни ре­во­лю­ции. Та­ка нап­ри­мер по вре­ме на "френ­с­кия май"' 68 бя­ха ра­не­ни 367 ду­ши, от ко­ито 54 теж­ко. 460 бя­ха арес­ту­ва­ни, око­ло 200 ав­то­мо­би­ла - уни­що­же­ни. Ос­вен то­ва вдъх­но­ви­те­ли­те на за­пад­ни­те ре­во­лю­ци­оне­ри по оно­ва вре­ме бя­ха три­те "Ма" - Маркс, Мао и Мар­ку­зе; мо­де­лът бе за­им­с­т­ван от дру­ги дви­же­ния и ре­во­лю­ции: рус­ка­та ре­во­лю­ция от 1917 г., На­род­ния фронт, Ис­пан­с­ка­та ре­пуб­ли­ка, при­ме­ра от Ви­ет­нам и Ку­ба; съ­щев­ре­мен­но лип­с­ва­ха ня­ка­къв ця­лос­тен по­ли­ти­чес­ки мо­дел, про­ект за об­щес­т­во­то, мис­ли­ма ал­тер­на­ти­ва. Об­рат­но, Цен­т­рал­на и Из­точ­на Ев­ро­па сри­на­ха имен­но те­зи ку­ми­ри и мо­де­ли, ка­то въз­п­ри­еха по­ли­ти­чес­кия мо­дел от раз­ви­тия За­пад. В ця­ла Цен­т­рал­на и Из­точ­на Ев­ро­па ре­во­лю­ци­ята пре­ми­на по-спо­койно, но бе по-про­дъл­жи­тел­на. В то­зи сми­съл Из­точ­но­ев­ро­пейс­ка­та е мно­го по-раз­лич­на от За­пад­но­ев­ро­пейс­ка­та ре­во­лю­ция. То­зи факт, как­то ще ста­не яс­но по-на­та­тък, има важ­но зна­че­ние от глед­на точ­ка на пер­с­пек­ти­ви­те.
   Нап­ри­мер твър­де­ни­ята на ек­с­п­ре­ми­ера Фи­лип Ди­мит­ров при по­се­ще­ни­ята му в САЩ и Ан­г­лия в на­ча­ло­то на 1993 г.
   Мар­ти­нес раз­т­ре­во­жен от про­яви­те на на­ци­она­ли­зъм, В: 24 ча­са, 6.05.1993, с. 4.
   То­ва се кон­с­та­ти­ра и от Да­ни­ел Жер­ве: Жер­ве, Д., Ка­пи­та­лиз­мът има нуж­да от без­ра­бо­ти­ца. В: Стан­дарт, 2.06.1993, с. V.
   Пред­се­да­те­лят на ко­ми­си­ята на ЕО Жак Де­лор нас­то­ява за раз­ми­съл вър­ху "нов мо­дел на раз­ви­тие пред­вид дос­та от­чайва­що­то ико­но­ми­чес­ко по­ло­же­ние на об­щ­нос­т­та". В: Стан­дарт, 5.06.1993, с. 11.
   По то­зи по­вод френ­с­ки­ят пи­са­тел Жан Ро­ки пи­ше: "вяр­вам по­ве­че от вся­ко­га в не­об­хо­ди­мос­т­та от со­ци­ал­ност. Оно­ва, ко­ето из­чез­на за­ед­но с ко­му­нис­ти­чес­кия свят, ня­ма ни­що об­що с на­ши­те меч­ти за "щас­т­лив свят". Те­зи "ко­му­нис­ти" впро­чем са пър­ви­те, ко­ито се нах­вър­ли­ха да пра­вят ге­шеф­ти и по­доз­ри­тел­ни ком­би­на­ции. Веч­ни сам­ци ли? До­во­лен съм, че се сгро­мо­ля­са­ха! Те бя­ха крад­ци! Под дру­ги мас­ки, зад дру­ги ети­ке­ти. И ние, обик­но­ве­ни­те хо­ра, ня­мах­ме сре­щу та­ки­ва дру­го сред­с­т­во ос­вен да нас­то­ява­ме за по­ве­че де­мок­ра­ция, за по­ве­че граж­дан­с­ки фор­ма­ции. Вяр­вам по­ве­че в Ре­пуб­ли­ка­та, от­кол­ко­то в де­мок­ра­ци­ята. Ре­пуб­ли­ка­та е спо­соб­на да на­ло­жи ед­на прог­ра­ма, до­ка­то Де­мок­ра­ци­ята по­ня­ко­га раж­да... чу­до­ви­ща". По­доб­на е оцен­ка­та и на Йо­сиф Пет­ро­в:­"с­ви­де­те­ли сме как бив­ши пар­тий­ни фун­к­ци­оне­ри за две-три го­ди­ни нат­ру­па­ха ми­ли­они. А как ста­на то­ва? Чрез гра­беж. Гра­беж на нат­ру­па­но­то от тру­да на це­лия бъл­гар­с­ки на­род. И ни­кой не им ис­ка смет­ка". В: Сво­бо­ден на­род, 1993, бр. 21, с. 9-12.
   По­доб­на оцен­ка за Ру­сия (15-20 на сто) да­ва и из­вес­т­ни­ят ис­то­рик и по­ли­то­лог Дмит­рий Вол­ко­го­нов. Не­що по­ве­че, той за­бе­ляз­ва ед­на на­пъл­но за­ко­но­мер­на ко­ре­ла­ция: "Кол­ко­то по­ве­че по­тъ­ва­ме в кри­за­та, тол­ко­ва по­ве­че не­ос­та­ли­нис­ти­те уве­ли­ча­ват сво­ята ауди­то­рия. Раз­би­рам под не­ос­та­ли­нис­ти при­вър­же­ни­ци­те на един мо­дер­ни­зи­ран ста­ли­ни­зъм. Те вяр­ват в иде­ала на то­та­ли­тар­на­та дър­жа­ва, каз­ват, че тряб­ва да се по­ма­га на Ка­да­фи, Сад­дам Хю­се­ин и сър­би­те, меч­та­ят за въз­с­та­но­вя­ва­не на съ­вет­с­ка­та им­пе­рия. Бол­ше­виш­ки­те тра­ди­ции си ос­та­ват твър­де сил­ни." (Вол­ко­го­нов, Д., Ста­ли­нис­ти­те в Мос­к­ва са по-сил­ни от де­мок­ра­ти­те, Стан­дарт, 11.05.1993, с.IV).
   Ти­пи­чен слу­чай: за­ко­нът, кой­то ще ос­та­не в ис­то­ри­ята, на име­то на своя тво­рец - Па­нев. Впро­чем ин­те­рес­но е да се пре­це­ни след вре­ме при­но­сът на то­зи учен и в на­ука­та. Но на прак­ти­ка Па­нев нас­то­ява за ре­по­ли­ти­за­ция на на­ука­та. Как­то и пре­ди, та­ка и се­га бъл­гар­с­ко­то вис­ше об­ра­зо­ва­ние и бъл­гар­с­ка­та на­ука про­дъл­жа­ват да са един­с­т­ве­ни­те, ко­ито са "осъ­де­ни и раз­пъ­на­ти" за то­та­ли­та­риз­ма. Тук, как­то е ци­ви­ли­зо­ва­но, де­мок­ра­ти­за­ци­ята "вли­за във вла­де­ние" с ти­пич­но бол­ше­виш­ки ме­то­ди. От­но­во има пра­во­има­щи и пра­во­ня­ма­щи, а сле­до­ва­тел­но - ще се раж­дат но­ви реп­ре­си­ра­ни и ди­си­ден­ти. (Вж по-под­роб­но: Джа­джев, И., По­ли­ти­зи­ра­не­то на на­ука­та е по­се­га­тел­с­т­во сре­щу нея, В: Стан­дарт, 11.05.1993, с.5).
   Раз­ли­ка­та меж­ду Ста­лин и плов­див­с­ки­те об­щи­на­ри е в то­ва, че те ед­ва ли ще ос­та­нат в ис­то­ри­ята, съ­ба­ряй­ки Альо­ша. Но един по­ли­тик ви­на­ги мо­же да се из­ло­жи.
   Са­мо в сто­лич­на об­щи­на Сре­дец от де­вет дет­с­ки гра­ди­ни са рес­ти­ту­ира­ни се­дем. Но след рес­ти­ту­ци­ята въз­ник­ва сло­жен со­ци­ален проб­лем. Ни­ма той ня­ма да пре­диз­ви­ка об­рат­но от­ку­пу­ва­не? Но с как­ви па­ри?
   Пе­чеи, А., Ка­чес­т­во­то чо­век, С., 1987, с. 65-66.
   Пак там, с.71.
   Вж по­учи­тел­ни­те мис­ли на то­зи ро­ман­тик в: 24 ча­са, 4.03.1992.
   Из­точ­но­ев­ро­пейци­те са от­ча­яни от де­мок­ра­ци­ята. В: 24 ча­са, 30.01.1992, с. 6.
   Спо­ред ан­ке­та на "Фран­к­фур­тер ал­ге­майне" са­мо 22% от за­пад­ня­ци­те и 11% от жи­те­ли­те на из­точ­ни­те про­вин­ции смя­тат, че са един на­род. За­то­ва пък 85% от пър­ви­те и 71% от вто­ри­те на­ми­рат, че ин­те­ре­си­те им си про­ти­во­ре­чат. В: Стан­дарт, 20.05.1993, с. 6.
   От­не­ме­те на ко­ето и да е пра­ви­тел­с­т­во "бу­шо­на" на кри­ти­ка­та и ма­ши­на­та му ще из­го­ри бър­зо.
   И пре­ди, и се­га, не­де­мок­ра­тич­ни­те и де­мок­ра­тич­ни­те уп­рав­ни­ци бър­зат да "мон­ти­рат" око­ло се­бе си двор­цо­ви уче­ни или да "про­из­ве­дат" в уче­ни ня­кои свои пра­к­­­ти­­ци, ако не им на­ме­рят ра­бо­та в чуж­би­на.
   Но не и за уп­рав­ля­ва­щи­те, ко­ито прос­то "пре­ми­на­ват на дру­га от­го­вор­на ра­бо­та".
   Вж: Ка­ли­го­ров, Хр., Сбо­гом, ДВУ­ФАН, С., 1995.
   Вж по-под­роб­но: Струк­ту­ра и ефек­тив­ност на на­ци­онал­ния сто­пан­с­ки ком-
­п­лекс, С., 1987.
   На­ис­ти­на все­ки ре­аги­ра, как­то мо­же­ше. Та­ка нап­ри­мер ня­кои от най-по­пу­ляр­ни­те пар­тий­ци уче­ни въз­п­ри­еха не­за­бав­но Но­ва­та вя­ра и се на­со­чи­ха към но­ви­те си пос­то­ве. Те доб­ре зна­еха це­на­та на хля­ба! Въл­кът про­ме­ня ко­жа­та, но нра­ва си - не
   И те има­ха сво­ето ос­но­ва­ние. Ня­кои ве­че бя­ха на­пи­са­ли "кни­га­та" на жи­во­та си. Дру­ги ни­ко­га не са пи­са­ли се­ри­оз­но и днес още по­ве­че ня­ма как­во да ка­жат. Са­мо във вис­ше­то учеб­но за­ве­де­ние, в ко­ето ав­то­рът пре­по­да­ва, по не­го­ва пре­цен­ка има най-мал­ко 20% по­доб­ни не­ха­би­ли­ти­ра­ни и ха­би­ли­ти­ра­ни "Мър­т­ви ду­ши". Пък и ни­кой не им тър­си от­го­вор­ност да­ли имат на­пи­са­ни два ре­да след 1989 го­ди­на!
   Ко­га­то "си­ни­ят от­бор" дой­де на власт, тряб­ва­ше да се до­каз­ва, че "45 го­ди­ни ико­но­ми­чес­ка на­ука в Бъл­га­рия не е има­ло". ВАК на си­ня­та ор­га­ни­за­ция го до­каз­ва­ше мно­го нас­тър­ве­но. Об­рат­но, ко­га­то "чер­ве­ни­ят от­бор" си взе влас­т­та, ста­ри­те им пар­тий­ни дру­га­ри тряб­ва­ше да бъ­дат про­из­ве­де­ни в по-гор­ни сте­пе­ни и зва­ния, за да от­ло­жат пен­си­они­ра­не­то. Ко­га­то и то­ва се ока­за не­дос­та­тъч­но, бе­ше им нап­ра­вен ко­ле­ден по­да­рък от още три го­ди­ни сво­бод­на "ра­бо­та" след пен­си­ята. Ха­лал им и на уп­рав­ля­ва­щи­те, ха­лал им и на уче­ни­те - ако та­ка се "до­каз­ва на­ука­та"...
   А за­що то­га­ва сте на кор­ми­ло­то?
   Ако в края на 1996 г. $ 1 ще е ра­вен на 85 бъл­гар­с­ки ле­ва, как­то дек­ла­ри­ра пра­ви­тел­с­т­во­то, ав­то­рът ще се от­ре­че от всич­ки­те си дип­ло­ми и пи­са­ни­я!
   Ев­ро­па ще по­ма­га на Бъл­га­рия, ако се спаз­ват чо­веш­ки­те пра­ва. В: Стан­дарт. 19.05.1993,с. 2.
   Ми­нис­тъ­рът на от­б­ра­на­та на Бъл­га­рия сму­ти с от­к­ро­ве­ни­те си въп­ро­си пред­-
с­та­ви­те­ли­те на НА­ТО: "Лик­ви­ди­ра­не­то на Вар­шав­с­кия пакт и не­въз­мож­нос­т­та на из­точ­но­ев­ро­пейс­ки­те стра­ни да се вклю­чат в НА­ТО пос­та­вят Бъл­га­рия във ва­ку­ум и прех­вър­лят от­го­вор­нос­т­та вър­ху оне­зи си­ли, ко­ито се на­ри­ча­ха ве­ли­ки. До­кол­ко те­зи си­ли изоб­що са за­ин­те­ре­со­ва­ни?", за­пи­та той. Пос­лед­ва­ха обяс­не­ния кол­ко мно­го при­яте­ли има Бъл­га­рия. В: Стан­дарт, 19.05.1993,с. 4.
   Ек­с­пер­тът на Прог­ра­ма­та за раз­ви­тие на ООН Джеймс Грос­ман и дру­ги­те меж­ду­на­род­ни ек­с­пер­ти се за­до­во­ли­ха с пре­по­ръ­ка­та... Бъл­га­рия да из­на­ся цве­тя! То­ва пред­ло­же­ние е съ­пер­ник на Не­ро­но­вия ци­ни­зъм.
   И през ХХI в. ЕС ще па­зи ин­те­ре­си­те на фер­ме­ри­те си. В: Стан­дарт, 6.05.1993, с. 10.
   Ти­пи­чен при­мер - из­но­сът на фу­раж. През 1992 г. той бе за­ку­пу­ван от сел­с­ки­те сто­па­ни на це­на око­ло 1500,а е из­не­сен на це­на око­ло 2500 ле­ва на тон. Стра­на­та за­поч­на но­вия с­то­пан­с­ки се­зон с 2017 хил. т на­лич­на ца­ре­ви­ца и го за­вър­ши с от­ри­ца­тел­но сал­до и 237 хил. т не­дос­тиг. В край­на смет­ка жи­вот­ни­те за­поч­на­ха да уми­рат от глад, а Бъл­га­рия про­дъл­жи да вна­ся скъ­по и прес­къ­по ме­со, си­ре­не и мля­ко на прах! (В: Стан­дарт, 21.05.1993,с. 2)
   Le Monde е ка­те­го­ри­чен: "пъл­но­то спи­ра­не на при­то­ка на имиг­ран­ти не мо­же да се осъ­щес­т­ви. Ви­на­ги ще бъ­дат же­ла­ни и по­лез­ни ви­со­кок­ва­ли­фи­ци­ра­ни­те спе­ци­алис­ти, ко­ито доп­ри­на­сят за ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие на стра­на­та". Цит. по: Стан­дарт, 3.06.1993,с. 8.
   Пе­чеи, А., Ка­чес­т­во­то чо­век, С., 1987,с. 67.
   По пре­по­ръ­ка на со­лид­на транс­на­ци­онал­на кор­по­ра­ция, спо­де­ле­на пред мен, Бъл­га­рия тряб­ва да изис­к­ва еже­год­но от го­ле­ми­те кор­по­ра­ции це­но­ва­та лис­та на тех­ни­те сто­ки, ко­ито се вна­сят у нас. Са­мо чрез та­зи мяр­ка ми­та­та спо­ред тях ще на­рас­нат над де­сет пъ­ти.
  
  
  
  

27

  
  
  
  

Оценка: 6.00*3  Ваша оценка:

Популярное на LitNet.com Д.Сугралинов "Дисгардиум 2. Инициал Спящих"(ЛитРПГ) Д.Сугралинов "Дисгардиум 4. Призыв Нергала"(ЛитРПГ) В.Чернованова "Попала, или Жена для тирана"(Любовное фэнтези) О.Обская "Безупречная невеста, или Страшный сон проректора"(Любовное фэнтези) О.Северная, "Ворожея королевского отбора"(Любовное фэнтези) Л.Алая "Хозяйка приюта магических существ"(Любовное фэнтези) Г.Елена "Душа в подарок"(Любовное фэнтези) А.Ефремов "История Бессмертного-4. Конец эпохи"(ЛитРПГ) И.Иванова "Большие ожидания"(Научная фантастика) А.Куст "Поварёшка"(Боевик)
Связаться с программистом сайта.

Новые книги авторов СИ, вышедшие из печати:
Э.Бланк "Колечко для наследницы", Т.Пикулина, С.Пикулина "Семь миров.Импульс", С.Лысак "Наследник Барбароссы"

Как попасть в этoт список
Сайт - "Художники" .. || .. Доска об'явлений "Книги"