ПАРТИЯТА НАПУК -- ПРОГРАМА
От Иванчо Йотата, известен още като Очнави Ататой, Иван Бугаров, Йотабаш Гяурджи, Нострадамус Буладамус, и под други клонинг имена
[ Забележка: Има три материала за тази партия НАПУК, които вървят ръка за ръка, Програма, която стои в средата между двете останали неща, които са Манифест и Кодекс; те са свързани един с друг, но се различават, акцентирайки на различни страни от дейността на тази уникална партия. ]
[ The
idea for illustration is in placing of one picture in a frame under the title and the author, which has to be square and probably 450 x 450 pixels (because I use usually 525 x 725 for the cover and then multiply by 3, when necessary). The picture can be made as ink sketch in different colours, or as colour painting (probably the last is better), and it shows a flag carried horizontally (like on a sporting event), where the flag is green (or its borders, if this is a sketch), and in the middle of it is an orange circle (only its borders), where is shown the well known sign of the ... fig, also in orange (where is good to elongate a bit the thumb in order to be well seen, when squeezed between the second and third fingers, not this to be taken for a fist); plus this the important element is that this flag is carried by 4 different kind of people, where they go from left to right in the front as black, white, and in the back as green, yellow! Excluding the green these people symbolize the 3 races, and the green one is meant as Martian (and can have also some kind of trunk for a nose (as if in spacesuit), what has to say, that this party is good for every country and planet. This is the idea, and the same picture is used for the variants in all languages. ]
Резюме: Това е средната и най-детайлизирана от тройката статии за партията НАПУК. Тук са изложени с повече подробности икономическите моменти от нейната дейност, по-точно как трябва да се изплащат тези пожизнени парични помощи, а така също и поддържането на социални цени за социалните стоки, и други моменти в бъдещето. Хубаво е да сте прочели най-напред Манифеста, за да знаете за какво става дума тук.
0. Въведение
Историята на всички общества е история на преразпределение на финансови ресурси, с цел осигуряването на най-добрия за момента метод за експлоатация на масите! Експлоатацията може са се приема или да се отрича, но тя си съществува, и непрекъсната смяна на ръцете, в които се намират парите, включително и тези на държавата, е очевидна поне при облагането с данъци, които съществуват във всяка страна от времената на първобитното общество и до ден днешен. Не може да съществува държава ако нещо не се взема от всеки, от когото това може да се вземе, но това е лоша държава (което в крайна сметка означава, че тя също не може да съществува), ако тя и не дава нещо на тези, които са в нужда, и ако нещо е било дадено на правилните хора, то тогава парите не са загубени, а могат после да донесат някакви дивиденти на държавата и на цялото население. Това са предварителни икономически моменти, които ще бъдат полезни за разбиране на идеите на тази нова партия.
Защото, както се казва в Манифеста, тази партия не прилича на нито една от другите партии, и носи името НАПУК, което на български ще рече въпреки, независимо от това (което твърдят всички партии в света). Идеята за това възникна в България, защото това е най-слабото звено във веригата, най-бедната държава на Европейския Съюз (ЕС), и на всичкото отгоре и най-несоциалната от всички държави, страна на неверници и егоисти, макар и с много оригинален геном и уникални характеристики в много аспекти; но, все пак, това е европейска държава (макар и в самия край на Европа, на Балканския полуостров). Което означава, че ако някои от предложените от тази партия мерки вземат да работят в България, то те ще работят
навсякъде, защото в почти всички останали страни икономическите и морални условия ще бъдат по-добри отколкото у нас. И предназначението на тази партия е да мобилизира хората за подобряване на съвременния капитализъм, за неговото известно социализиране, за предлагане на по-лесен преход към следващия социален строй -- който
няма да бъде на по-високи производителни темпове и изобилие, а на по-добра
експлоатация, по-подходяща за хората в ерата на пост-индустриалното общество, с неговите синтетични продукти и роботизирана промишленост, но със слаба принудителна сила на парите като основен стимул за производството; с други думи, в условия където се търсят не хора за изпълнение на нужната работа, а необходим тип дейност за хората, който да удовлетворява тяхното желание за самоизява (в добавка към очакваните приходи за държавата).
Фактически, виждате ли, всеки човек
иска да бъде експлоатиран, но така че да бъде добре удовлетворен от това, и от заплащането за неговата (или нейната, аз няма да повтарям това всеки път) работа, а и от удоволствието от изпълняваната за хората работа. Даже много от животните искат да бъдат заставяни да правят нещо, което ще зарадва техния стопанин, така че аз няма да се впускам в по-задълбочено обосноваване на необходимостта от това за хората, след удовлетворяването в известна степен на останалите по-долу разположени желания, и по-точно за: храна, подслон, и секс или размножение. Обаче всички хора трябва да бъдат задоволени в известна степен и с храна, и с жилище, също и със здравеопазване, и възможност да учат това, което считат за нужно за тях, и да се чувстват повече или по-малко спокойни в живота. Което означава още, че те трябва да се намират на някакво високо ниво на задоволяване на желанията им, и да започнат да
отхвърлят парите, да ги презират! ОК, но ситуацията сега не е такава, даже в добре развитите страни хората поддържат голям обем ненужни инвестиции, което се потвърждава от голямото количество пари в банките, и смешно ниските, даже отрицателни банкови проценти; така също непрекъснатото увеличение на изхвърляните на боклука храна и всякакви продукти в доста добро състояние означава, че хората нямат реална нужда да произвеждат повече.
И в същото време има не по-малко от 10 % от населението, а в някои страни дори до 30 %, които живеят под социалния минимум за момента, чиито потребности могат елементарно (аз съм убеден в това) да бъдат удовлетворени, и те могат да бъдат в състояние да дават своя принос към общество, или поне да живеят по-щастливо, но те са някак-си изолирани от него като негови ненужни в момента членове, като "муфтаджии". Това е един загнил кръг, и вместо да се опитваме някак да го разрешим, ние само измисляме нови ненужни удоволствия за преситеното мнозинство от хората. Следователно при тези обстоятелства ние трябва да положим всички усилия за по-добра социализация на обществото, за изравняване на по-големи маси от хора в техния жизнен стандарт, за осигуряване на всички с някакви базисни парични помощи поне след паспортна възраст, за снабдяване на хората със стоки и услуги от всякакъв характер (било то с един хляб, или с билетче за градския транспорт, или със вноски за обучение, или с такси за изваждане на някой зъб, или с каквото и да било) по цени в съответствие с техните ресурси (според джобовете им, както се казва), и за принизяване колкото се може по-скоро на властта на парите (като основен подтисник при капитализма -- защото подтисника не е капиталиста, парите са тези, дето са виновни за това). Това ще бъде построяване на социализма в условията на капитализма, което именно е
правилния път, поне защото социализма е просто ниво или тип капитализъм, при него формата на експлоатация не се е променила, ние всички сме наемни работници (с изключение на едно супер богато малцинство от по-малко от 1 %). Това е нужно да се направи по три (поне) причини, защото ние
можем да го направим, защото това е наш
морален дълг, и защото това ще
подобри експлоатацията, макар че аз мисля и защото това също ще оживи капитализма (включвайки ненужните хора в обществото), и ще направи по-плавен прехода към следващия социален строй, когато това и да се случи.
1. Пожизнени парични помощи
Както беше казано в Манифеста, крайната цел тук е да се достигне до минимална пожизнена помощ или пенсия за всеки роден гражданин в размер от порядъка на 0.4 МРЗ (Минимална Работна Заплата), даже до 1/2 от ней, но ние трябва да започнем с 1/3 МРЗ, или даже с 1/4 МРЗ в много бедни страни. Тази дроб е мотивирана защото обикновено средната заплата е от 2 до 2.5 (но 3 е вече неправилно) пъти МРЗ, следователно ние трябва да направим такава крачка в обратната посока, и да обявим, че приблизително 1/3 от МРЗ е позволения (или мотивиран или "научно-изчислен") минимум, който всеки човек трябва да има
без да работи където и да било, за да може да води горе-долу приличен живот в момента. Виждате ли, аз не отричам другите начини на изчисление на този минимален доход или социален минимум, но това е една проста и очевидна оценка, която се оказва (предполагам) практически същата както и официално изчислената (вземайки предвид и разликите в оценките на различни източници, които често се различават 2 пъти). Във всеки случай това отношение е добро за всички страни и за всички времена, защото МРЗ вече се използува навсякъде, и по този начин всички цени автоматично се нагаждат (и именно
по тази причина, че това е много проста и универсална "формула" -- ако един коефициент може да се нарече формула -- тя не се прилага
никъде в света, доколкото ми е известно).
Но това изплащане от държавата -- защото е ясно, че няма да дойдат марсианците да ни дадат парите за това -- не означава, че сега ще ни потрябват много пари наведнъж. Не, защото по-голямата част от тези плащания вече се изплащат на мнозина от нас, т.е. пенсии, стипендии, болнични, и т.н., и за по-нататъшно намаление на размера на тази сума аз считам първоначално само хората след паспортна възраст, и намалявам дробта до 1/4, ако е необходимо. Обаче
не по-малко от това, защото трябва все пак да има някаква граница (enough is enough, според англичаните)! И държавата, или Правителството, ще бъде представено тук от някаква банка, която аз наричам AB (за Allowance Bank), под някакъв използуван PIN-код (ЕГН за нас) за всеки гражданин. И всички плащания на всеки от нас трябва да минават през тази банка, както от страна на работодателите, така и на съществуващите социални фондове, и най-напред държавата плаща в началото на всеки месец тази помощ, а после я удържа от получените плащания, ако и в каквато степен това може да се осъществи. Обаче последователността не е съществена (в един цикличен процес началото е въпрос на вкус или предпочитания), така че държавата може да плаща тази МП (Минимална Помощ) в края на месеца, или по-точно в следващия месец. Но това ще бъде някаква осигурителна "шапка" над всички инстанции които плащат пари и ще си ги иска от тях, и ще се
грижи за всеки, защото нещо е изплатено
без основателни причини, и ще се опитва да включи всеки от тези хора в някакви списъци за получаване на мотивирани помощи!
Разбира се, че необходимостта ще накара държавата да търси по-добри пътища, да планира нови социални програми, да модифицира данъците, да търси работа даже на непълен работен ден за такива хора, това ще бъде добре буквално за
всички. Обаче, и аз искам да подчертая това, ако някой декларира, че е доволен от тази помощ то държавните органи трябва да приемат това като негово основно право, и трябва да бъде така, както той иска, те ще се опитат да му помогнат, но са длъжни да го оставят ако той настоява! Защото, хмм, това е то да живееш в рая, там ще растат всякакви плодове, но ако някой не иска да яде, то това си е негова работа. Макар че кой ще иска да получава приблизително
10 пъти по-малко от това, което може да има (поне 5-6 пъти, аз правих някакви пресмятания в Манифеста)? И аз отговарям веднага: който има по-
високи цели в момента, това е въпрос на
приоритет на ценности (нека да не търся примери, защото това е очевидно).
Аз не мисля, че трябва да говорим повече за това, всичко може да бъде малко по-различно във всяка държава, и във всеки момент, нужните фондове ще трябва да се търсят, допълнителни части от населението може да се включват, и така нататък. Идеята е в това, в края на краищата такава помощ да получава всяко новородено дете (защото то вече ще има ЕГН), но парите ще се плащат на тези хора, които се грижат за него, и само след, да речем, 12 години, той ще получава парите направо; сумата може малко да се редуцира за децата, но всичко е въпрос на навик, и всяко дете, положително, струва не по-малко от това на своите родители, т.е. те харчат за него повече пари (особено след 13-14 години), така че този подход е също оправдан и даже по-добър. И това е финансова поддръжка за хората, човек ще бъде не само по-спокоен, но и ще се старае да даде от себе си всичко, на което е способен, почти винаги когато може, аз съм убеден в това. Правилните възражения против това мое предложение могат да бъдат, не че това са кой знае колко много пари за държавата, за да ги плаща на всеки един, а че това може да
не бъде достатъчно, защото винаги остават проблемите със жилището, със здравеопазването, образованието, и така нататък, към някои от които въпроси ние ще стигнем, но това е просто задължително изискване за всеки човек във всяка държава в третото хилядолетие, разбира се. И този подход (очевидно) принизява ролята на парите, той ще бъде приет от всеки с отворени обятия и във всички времена, при условие, че ние сме в състояние да направим това (но ние
сме в състояние -- докажете ми с експерименти, че това не е възможно).
Обаче 1/3 МРЗ ща бъде достатъчно добра помощ за човек в нужда, независимо от това, че сумата изглежда смехотворно малка, защото аз лично получавам такава пенсия и тя ми е
достатъчна, действително (и аз даже правя известни спестявания, от порядъка на 20 % от нея). Е, аз имам
огромен опит в живеене в мизерни условия за последните повече от 25 демократични години, така че аз съм свикнал, но това е възможно даже и за самотен човек -- при условие, че той е здрав, живее в собствено жилище, готви си всичко сам, и не е суетен та да иска да общува с хората и да посещава различни мероприятия, и така нататък (и ако градския транспорт е много скъп, то той и не го използува въобще, както аз правя, аз хода пеша по 5-10 спирки, когато е нужно). А ако човек живее с роднини или с приятел, то тогава всичко излиза по-евтино, и ако той не е в пенсионна възраст (а даже и да е в такава) той може да си докарва още нещо на половин ден, така че ситуацията не е безнадеждна. Мога да Ви дам няколко обикновени примери: ако си правите кафе в къщи то Ви излиза приблизително 7 (и до 10) пъти по-евтино, отколкото ако го пиете на улицата, после готвейки си сам храната Ви излиза 3-4 пъти по-евтина, а купувайки готова храна в магазините това прави 5 до 10 пъти по-малко отколкото ако се храните в ресторанти, дрехите в днешно време направо се изхвърлят на боклука или може да си купувате от втора ръка, и таке нататък. Така че, както казах, всичко зависи от приоритета на ценностите за Вас.
2. Социално Министерство
Доколкото аз знам в болшинството от страните няма Социално Министерство (СМ), има
подобни институции навсякъде, и в България съществува Министерство на Труда и Социалните Грижи, но това, което аз имам предвид, е нещо друго, независимо от това, че тази работа може да я върши и някой отдел от това или друго Министерство. Съществуващите Министерства работят по конкретни програми, те вършат нужната работа, аз не отричам това, но аз имам предвид да се
разработват такива програми, да се прави нужната статистика, да се включи
цялото население в някакви списъци с техния социален статус и с други данни, да се изработи
обща стратегия за борба с бедността, да се обмислят начини за осигуряване на социални цени (до което ще дойда в следващата точка) за различни социални продуктов, и други подобни въпроси, и това Министерство трябва да бъде част от всяко Правителство, без значение дали то е дясно- или ляво- ориентирано, социалните въпроси
не трябва да бъдат тема за дискусии, те са очевидни -- за последователите на партията НАПУК --, отдавна е време да се вземат нужните мерки!
Защото, виждате ли, съществуват неща, които добрия ръководител ги разбира даже по-добре от субектите, твърде често няма нужда хората да се питат какво те искат, по простата причина, че ръководителя знае това, и че хората могат да направят ситуацията още по-лоша, ако тях ги питат. Това са очевидни неща, демокрацията се базира на будалкане или залъгване, нека сме наясно по въпроса, нека не отхвърляме цялата човешка история, където през по-голямата част от нея е имало някакви централизирано избирани, според правилни, а понякога и според неправилни принципи, ръководители, и в болшинството от случаите те са изпълнявали своите задължения, дайте да не издигаме лозунга "Компромиси с всички, само не с комунистите!" (както нашето прословуто СДС, Съюза на Демократичните Сили, който не може сега да събере сам дори един цял процент от гласовете, но имаше времена когато той събираше повече от 50 %, и това при почти 100 % избирателна активност, срещу сегашната около 45 %). Демокрацията е една хубава, аз бих казал дори
гениална, измама, но тя е все едно измама, защото е очевидно, че тези, които са най-отдолу на социалната пирамида нищо не разбират от икономика, мениджмънт, връзки с обществеността, те могат да избират само въз основа на
незначителни параметри, такъв вид избор не се прилага
нито в една друга област, използват са тук-там само някои демократични
елементи!
Така че социалната програма, която трябва да изпълняват
всички, повтарям, всички Правителства, трябва да се поддържа неизменна в своята същност, само някои детайли и темпове на ръст може да бъдат дискутирани и коригирани, и СМ трябва да бъде постоянно действащ орган, и по-научен от останалите министерства. То трябва да има в свое подчинение тази много важна AB, чрез която ще се извършват другите социални плащания. С една добра статистика под ръка, примерно, за безработни, но по професии и възрасти и други параметри, така също и за разпределението на хората съобразно техните доходи, учитайки и зависимите лица, редица функции ще се изпълняват правилно, не само временно за момента и после да се забравят. А е налице и този важен въпрос, че данък общ доход трябва да се събира с оглед на
реалния брой хора които използуват тези пари, включая децата или старите хора и прочее, защото понятието семейство може и да е изменило своето значение, но понятието съвместно живущи хора е останало още! Всеки трябва да направи своя избор и да изясни въпроса дали той живее сам или в група с някого, без значение дали правят секс или не, и живеят ли те на едно място (то се предполага, че ако хората живеят в една квартира те образуват група, но понякога може да има разлики).
Това не е чак толкова трудно да се направи, то трябва да се извърши автоматично, по подразбиране, използувайки данните за наследници, тяхната възраст, местоживеенето, и т.н., но всеки трябва да потвърди своя избор, и тогава ще бъде лесно да се каже когато една самотна майка, или пък баща, разбира се, получава своите пари, какъв данък общ доход трябва да се плати на държавата. Независимо от това такова нещо не се прави никъде в света, доколкото знам. Така също някои хора живеят в обща група, като че ли домакинство е по-подходящата дума, с техните родители, и тогава положително ще има разлика при събирането на данъците в различните случаи. В тази връзка аз виждам основния проблем във ...
разделянето на децата, защото е по-добре ако е направено така. Ако това не е така, то тогава, ако има двама известни родители, всяко дете се дели на еднакви половинки между тях и се брои със всеки от родителите, което разрешава проблема с различните деца, и данъците се изчисляват за всеки от възрастните родители. Например, имаме съвместно живуща група от един родител A и друг B, и три деца, C, D, и E, където C е от A и възможно друг родител, E е от B с друг родител, и само D е общо за двамата. Тогава A се счита за A + 1/2 B + 1/2 D, което дава 2 души, следователно неговия (или може би нейния, нищо не е казано, те може да са даже хомосексуалисти) доход се дели на 2 и тогава се плаща или не (ако това прави по-малко от 1 МРЗ) нужния данък общ доход; същото ще бъде изчислението и за B, но с други деца. Все пак е възможно да се случи, че едно дете няма друг родител (или то има ... трима родители, защо пък не, по принцип такова нещо трябва да се разрешава), тогава този родител трябва да се счита, че има още една 1/2 дете.
Но това е при получаване на парите, обаче когато трябва да се изчисли домакинството-група хора, то те са 5 души с техния сумарен доход от A и B (само че един от тях може да няма доходи известно време). Това изглежда сложничко (но за компютрите това не е проблем), така че аз отдавна стигнах до идеята да се добавя всяко дете само към
единия от родителите от момента на неговото /нейно
раждане, което ще опрости нещата, ако това бъде някак възприето в психологичен план от хората (а и узаконено, разбира се). Може да се използува някаква схема по подразбиране, примерно: детето се дава на родителя от същия пол, ако то или тя нямат още нито едно дете, може би същото даже ако родителя има вече едно дете, но не ако той /тя имат две или повече деца (където и не трябва да се разрешава да има повече от 2 деца на родител, а даже и 1 трябва да се счита за достатъчно). Това не трябва да бъде проблем и трябва да е решено още при подписването на някакво съглашение за съвместен живот, но това са въпроси, които не са свързани непосредствено с тази партия, така че аз няма да се занимавам повече с тях.
Групата от съвместно живеещи хора, обаче, е важен въпрос когато става дума за социални цени за някои стоки, защото това дава реалните разходи, заедно с реалните доходи на членовете на групата. Съвсем мислимо е да се счита възрастно но още не съвсем дете като имащо своя конкретна част от дохода от единия родител, събран с този от другия родител, които части може, разбира се, да се различават, и ако това дете живее отделно от тях то тогава това има значение, но даже и той /тя да не живее отделно това пак може да има значение в някои случаи. Обаче най-важната функция на СМ ще бъде да свързва двата края по отношение на всички данъци, социални цени, пожизнени помощи, и други плащания на гражданите. Това може, в крайна сметка, да бъде част от Министерството на Финансите, обаче то трябва да бъде и един вид научно подразделение, не само изпълнителна, но преди всичко инициативна структура за подаване на предложения, така че аз мисля, че все пак е по-добре това да е отделно Министерство (или Комитет).
Необходимостта от такова социално учреждение е очевидна (обаче то отсъствува), защото съществуването в днешно време на бедни и особено на мизерстващи хора е крещяща аномалия, може да има
някаква разлика в доходите на хората, но не толкова голяма, и не много под 1 МРЗ, ако такива хора все още съществуват някъде (фактически,
навсякъде), те трябва да получават някакви допълнителни пари просто защото са се родили в тази държава. Казано с други думи това означава, че човек
не трябва да се чувства в неравноправно положение само защото той е беден, това може на всеки да се случи, но то не трябва да се счита за позор, защото -- е, ако Вие не сте се замисляли за това, то аз съм мислил достатъчно, бидейки безработен повече от четвърт век само защото съм бил с твърде
високо образование за нашия преходен период към демокрацията, който никога не свършва -- та защото безработни в условията на свободен пазар остават обикновено ...
по-добрите или по-моралните хора, точно така! Това е така защото те не са толкова нахални за да се натискат напред, за да ръгат останалите с лакти само и само за да направят кариера, или в някаква степен нетрудоспособни, или принудени да се грижат за някого, или не обичащи да се подмазват на прекия си началник, и тъй нататък; ясно е, че може да се случи те да са просто неорганизирани или наркомани, или просто мързеливи, но в такива случаи те обикновено намират начини да получават някаква парична помощ, докато когато са просто по-морални те не се решават да се пробутват напред за да докопат малко пари (или искат още по-интересна работа, считат че масовата измама в бизнеса и търговията не е за тях, такива причини). Но, както казах, даже безработните да са просто мързеливи те трябва да получават някаква парична помощ за скромен живот, и някой трябва да говори с тях, да търси пътища за лична помощ, защото всеки е добър в нещо (въпросът е в това, да се намери в какво именно), така че това Министерство е нужно. ОК, има и други неща, които трябва да се кажат, но аз ще продължа с тях в следващата секция, понеже въпросите са свързани.
3. Социални цени за социални продукти
Началото тук е просто: пазарът, естествено,
не е най-доброто нещо на света, той има много недостатъци, и човек трябва доста често да се бори с него, така че трябва да съществуват социални цени за някои стоки (или продукти или услуги), които са обявени като Социални Продукти (СП). Да, но пазарът също не е и лошо нещо, както утвърждаваха комунистите (не преувеличавайте нищо, нали?), защото ако хората имат малко пари то се появяват разни имитации с лошо качество (като последния
хит в кулинарната индустрия -- емулсия от свински кожички, която масово се слага в евтините колбаси), може да има и нещо по-лошо от пазара, и това е неконтролируемия (или лошо контролируемия)
държавен монопол, като всички
комунални разходи (електричество, парно отопление, вода, градски транспорт), а така също и някои такси, които бяха отменени при социализма, но които вече отново се появиха, основно таксите за обучение и здравеопазване, а и още нещо, навярно!
Така че ние сме длъжни да се стараем да
имитираме социализма (или комунизма, ако искате), и да въведем пак някои социални стоки -- не само в най-бедните страни, този подход е нужен и приложим навсякъде --, което (както отбелязах в Манифеста) е по-трудно да се направи, но пък ако то бъде направено (в съответствие с тези предложения, или по някакъв подобен начин) ще се окаже даже
по-добре, защото когато разходите се възстановяват това се прави именно за нужните хора, не и за останалите (така че пазара си остава, но той се коригира по необходимия начин). Независимо от това, че подхода да се предлага нещо по занижени цени на хора от своя кръг, е социалистически, той се прилага също и при съвременния капитализъм, предлагайки на работниците освежителни напитки, кафе, обяд, престой в почивни домове, служебни коли, и т.н., така че основната разлика тук е в това, че аз искам цялата страна да се счита за свои хора, аз действам както подобава на един добър държавен деятел (и по тази причина нашите държавни деятели не ми обръщат абсолютно никакво внимания, защото аз съм твърде добър държавник, по-добър от тях).
ОК, за коригиране на пазара трябва да бъдат въведени СП (обаче може да потрябват и други категории и те ще могат лесно да бъдат въведени, ако ние вече сме направили разделение на продуктите на две категории, защото две е горе-долу
еквивалентно на всяко крайно число -- да Ви напомня за двоичните числа). Това връщане на парите и изпълнение на всякакви финансови операции трябва да става чрез някаква банка, която може да бъде друга Социална Банка (СБ), или може да се използува същата AB за пожизнените помощи. Всички акаунти пак се водят в съответствие със същия ЕГН (Единен Граждански Номер) или PIN-код, но сега те не се отнасят за мизерстващи хора с доходи под 1/3 МРЗ, а за такива с повече от 0.5 МРЗ и до 1.5 МРЗ на човек от домакинството или групата съвместно живеещи хора, защото това е все още нисък доход, средния трябва да бъде над 2 МРЗ. Аз обсъждах това някъде под моя основен псевдоним (и с използване на друга терминология, където това е възможно, за да замаскирам моето измислено име) навярно по-подробно, но тук ще се постарая да изложа всичко колкото се може по-сбито и ще започна с конкретното предложение.
Аз предлагам всички СП до момента (трябва да се почне само с централното отопление) да се заплащат първоначално на ...
половин цена, което изглежда доста атрактивно за хората, не е ли така? После идеята е в това всички тези СП да са безплатни за хората с доходи под 0.5 МРЗ, тези с доходи точно от 1.0 МРЗ трябва да плащат именно тази 0.5 СП цена, и тези с 1.5 МРЗ трябва да плащат изцяло СП, и това стъпаловидно повишавайки с 10 % за всеки 10 % увеличение на доходите (т.е. от 0.5 до 0.6 МРЗ ще се плащат само 10 % от тези разходи, до 0.7 -- 20 %, и така нататък), обаче аз повтарям, на домакинство. После от 1.5 МРЗ до 3 МРЗ нищо не се променя за СП продуктите, но от 3 до 5 МРЗ може да се иска даже известно слабо
повишение на цените на тези стоки, само че много умерено: до 3.1 МРЗ -- 1.01 от цената, до 3.2 -- 1.02, и така нататък, за до 4 МРЗ по цена 1.1 СП, и така нататък, и за до 5 МРЗ -- 1.2 СП, което аз мисля че е справедливо. Трябва да се отбележи също така, че при средна заплата от 2.5 МРЗ, считана на база домакинство (с едно зависимо лице) това ще даде приблизително 1.5 МРЗ на човек (не точно разделено на 2, защото за другия човек винаги нещо се получава), така че средата на доходите ще кореспондира със заплащане от 100 процента на СП стоките или услугите. Изчисленията могат да се правят всяко тримесечие (или даже на половин година), но това ще са текущи изчисления, които ще станат окончателни в края на годината. Във всеки случай има всички основания да се предполага, че фирмите предлагащи СП услуги ще получат почти 90 % от направените разходи (без необходимост от вземане на други мерки) за хората с доходи над 0.5 МРЗ, което може да се окаже и
повече от това, което те получават (за пример нека спомена, че нашата фирма за централно парно в София изпадна веднъж почти във банкрут поради неплатени в някои цели блокове на повече от 50 % от сметките).
Така, и навярно трябва да се използуват специални карти като обикновените банкови карти, където всеки елемент ще си има свой номер, и тези номера няма да бъдат особено много, навярно от порядъка на десет или двадесет, но те може да са много повече, примерно, може да се включат и други стоки като хляб, мляко, захар, и така нататък. Такива, които живеят много бедно, с доходи под 0.5 МРЗ на глава от домакинството, просто
не трябва да съществуват, трябва да бъде намерен някакъв път за тях, може да се търсят международни заеми от богатите страни, каквото и да е, когато конкретните хора с конкретните доходи са известни то някакво решение ще бъде намерено. После що се касае до хората още по-зле от това, които живеят действително мизерно, те ще бъдат частично покрити от месечните помощи, и също може да се търсят помощи (където най-простия начин е да им се намери работа, разбира се). После такива от 0.5 до 1 МРЗ ще бъдат частично покрити от увеличението на СП цените за много заможните лица (3 - 5 МРЗ), и тези, които имат повече от 1 МРЗ (но по-малко от 1.5) ще се нуждаят от не чак такива големи помощи откъдето и да било. И разбира се, че ако някой си плати първоначалните 50 %, но не плати останалите 20 или 30 или колкото там са изчислените му проценти, то тогава за него просто "кранчето" ще бъде затворено чрез блокиране на социалната му карта (да речем, след 2 седмици).
Обаче тази схема е добра и тя може да се прилага така също и в някои магазини, където се продават обикновени стоки заедно със СП такива (като хляб, и т.н.). Ако магазина е голям, като супермаркет, то тогава няма да има никакви проблеми, и на стоките може да бъде отпечатан също и социалния бар-код (примерно, под някакъв светло син ... чадър -- тъй като това е един вид социален "чадър") и той ще трябва да се въвежда отделно (или компютърната система на магазина ще намира лесно съответствието между кода на стоката и съответния социален код). При тази ситуации няма проблеми ако има също и само
процентни СП цени за някои стоки (примерно, млякото от даден сорт, което е СП, е такова само на 80 %, защото опаковката не е СП, или някои други по-скоро смешни изключения). Купувачите ще трябва да носят със себе си още една банкова карта, но такава е нашата съдба в днешно време. Може да се намери някакво решение дори и за малки селища, където има само някакъв общ магазин, и тогава три тях няма да има такава специализирана магазинна система: в такъв случай може да се приеме соломоновото решение да се изчислят някакви средни разходи за такива продукти и да се доплаща само на най-бедните по 10 евро на месец, нещо такова.
Работата е в това, че въвеждането на някакъв социален код за някои продукти ни позволява да въведем и други изключения за тях. Примерно, може да се заплаща медицинското обслужване на болни от рак, или СПИН-положителни, или алкохолици, и т.н., което са неща, които като че ли никога няма да изчезнат от нашия живот, т.е. това не е като да се имат предвид само цените на централното парно или градския транспорт и то само в една България, защото това е най-бедната държава в Евросъюза (където, между впрочем, на английски се получава хубава каламбура: Bulgaria -- poorest area). В допълнение към това, за всеки човек ще се пазят записи за
всички негови (или нейни) социални разходи, а това са много важни данни за каквито и да е статистики и планирания. Или може да се окаже, че някоя фирма иска да предложи нещо при подобни условия, което ще бъде една добра
реклама за нея! Примерно, тя може да обяви, че в нейните магазини до един хляб се счита за СП, само че ако клиента има карта за този магазини и купува при тях, да речем, поне за 50 евро в месец, нещо от този род. Както още за всички социални продукти и услуги може да се изпраща информация в определените институции, и така нататък. Или, също, някои фирми или частни лица може да изразят желание да спонсорират определен вид разходи и само този вид, това е доста интересна разлика, това може да издигне и самото спонсориране, така че такива карти ще бъдат полезни така също и за богатите страни. Изобщо казано, едно правилно решение в общия случай е винаги за предпочитане пред множество различни ad hoc (измислени за дадения случай) решения във всеки отделен случай.
Обаче може да съществува и друг подход, който може да се приложи заедно с този, тъй като това ще осигури нужните пари за някои СП продукти, и това е въвеждането на допълнителни
комунални отчисления! Не е правилно да ги наричаме данъци, защото аз имам предвид удръжки от личните доходи
преди налагането на данъци върху тях, подобно на пенсионните отчисления, и от този порядък от 10 до 20 %, които ще се събират от всеки работещ човек, но ще бъдат дадени непосредствено на някои големи доставчици на комунални услуги, пропорционално на изчисленията за похарчените за тези услуги пари. Това е също някаква имитация на някои дейности при тоталитаризма, ала творчески модифицирана, и може да бъде лесно въведена (или отхвърлена) и използвана само за следните доставки: централно отопление, електроенергия, водоснабдяване, и градски транспорт, защото това са монополни доставчици, там няма конкуренции, цените се установяват централизирано, и самите фирми могат да се преброят на пръсти.
Аз няма да правя по-точни изчисления тук, тъй като не знам какъв процент от доходите средно и за различните категории граждани това може да даде, но ще Ви обрисувам идеята в общи линии. За много заможните хора комуналните разходи достигат вероятно около 30 % (но само за споменатите услуги те ще са, примерно, 20 %), после за средната "класа" (2-3 МРЗ на глава) те трябва да са 40 %, което е също и около средата (но за намалените услуги те ще бъдат 30 %), за долно-средното ниво (low-middle, тук 1-2 МРЗ), комуналните разходи ще бъдат към 50 % (в бедните страни положително, трябва да ми вярвате, и в намален мащаб ще са около 40 %), и за мизерстващите те достигат навярно 60 % (където за ограничените услуги разходите ще съставят около 50 %). Това трябва да е горе-долу така, и аз лично, като от последната категория, изразходвам при супер-икономия (и никакви транспортни разходи въобще) приблизително 1/3 за храна и пиене (малко по-малко), 1/3 за комунални разходи през топлия период на годината (малко повече), и още 1/3 за парното отопление през зимата, с този детайл, че аз се опитвам и да икономисам малко пари, което средно е около 20 %; накратко, това ще даде усреднено около 50 % за отопление и електроенергия (водата при мен е символична).
Следователно около 30 % (грубо 1/3) от доходите за парното, електричеството, водата, и градския транспорт, е съвсем реална цифра, и ако се приложат 10 % комунални отчисления и те бъдат използвани за 30 % от същите тези доходи, това ще означава, че 1/3 от тези разходи ще бъде покрита, или поне 30 %, което дава доста прилично понижение на тези цени! Предвид на това аз считам, че 20 % такива отчисления ще покрият съвсем спокойно половината от комуналните разходи, така че навярно даже 15 % са достатъчни. Точните изчисления могат да бъдат лесно направени на районно или държавно ниво вземайки цялата сума на тези разходи и получените доходи (включително пенсии и т.н.), но във всички случаи трябва да се направи един експеримент в някакъв изолиран град (което важи и за всички мои предложения). Тук може да има две възражения, предполагам, като първото е, че тези отчисления ще бъдат събирани от тези които работят но ще се прилагат също и към пенсионерите и прочее, обаче то с данъците е винаги така, те се вземат от тези, от които може да се вземат, т.е. от тези които получават нещо защото работят. И второто възражение е това, че по-богатите, за които комуналните разходи правят по-малка част, ще плащат практически за бедните, за които тези разходи заемат по-голяма част от доходите им, обаче това, в своето ядро, е идеята на социализма, или хуманността, или развития капитализъм, или Вие го наречете. Може още и държавата да реши да възрази, че по този начин тя се лишава от данъка общ доход от гражданите върху количеството на тези пари, които ще бъдат върнати на фирмите доставчици на тези услуги, но тогава тя има 2 възможни изхода: или тя ще се откаже от печалбата в интерес на гражданите, или пък ще си събере своята част от сумата, която трябва да бъде дадена на тези фирми.
И тук, аз съм убеден в това, могат да бъдат намерени и други финансови пътища за преразпределяне на парите (от богатите към бедните), защото те, най-вероятно, са били първоначално разпределени не много правилно (плащайки повече на богатите, за да може да ги
направи още по-богати), и във всеки случай не морално или справедливо, така че се е оказало нужно да се правят корекции.
4. Други моменти
Другите моменти са, че предложените до сега мерки са нужни, но те не са достатъчни, защото трябва да има и прилични жилища за всеки, което не винаги е така. А човек не може да разпъне палатка на някой площад в града, и колкото и богати да стават хората средно, то винаги ще съществуват такива жители, които да живеят при много лоши условия, защото хората използват жилищата си като вид
инвестиции и купуват втори и трети такива, но не живеят в тях по-често от 2-3 седмици годишно. Това е неправилен път, и правилния е в това, да съществуват жилищни площи които да могат да бъдат давани на всеки нуждаещ се, било то стаи в общежития, които са даже по-необходими за гости на дадения град, защото стаите в хотелите или мотелите, очевидно, не са за всеки, те са скъпи. Аз ще Ви кажа какво значи скъпи: това е ако стряхата Ви за през нощта струва повече от, примерно, дневната Ви храна, когато си я купувате (не ако се храните в ресторанти), и даже още по-добре ако струва колкото една умерена закуска (а аз, за да дам пример, изразходвам за дневния си рацион почти цяло автобусно билетче, или даже малко по-малко, но нощувка в най-евтиния хостел в България не е по-малко от 5 такива билетчета, а навярно и 10), т.е. няма места където може да се преспи за почти бедняци. Да, ама в миналите времена такива места са
съществували, поне при манастирите, и навярно те съществуват и сега, но не в страни като България (и още, предполагам, Бангладеш, Буркина Фасо, и други). Така че тези проблеми не са разрешени в общия случай, а само тук-там в относително заможните страни.
Така също и места за евтино или безплатно хранене не се счита за нужно да има в днешно време, но ако питате мен то такива трябва винаги да има, защото аз продължавам да сравнявам с живота в рая, където е или е било възможно да се намери какво да се хапне, какво да се пийне, и къде да се преспи, така че, в крайна сметка, такива места трябва да съществуват в някакъв вид във всички градове. Да не говорим за места за безплатна медицинска и стоматологична помощ, места за образование (даже в библиотеките трябват входни карти а те струват нещо), места за слушане на музика, или за да се обадите на някого по телефона, или да използувате Интернета, и тъй нататък. Или вземете обикновените бани, които векове и хилядолетия наред са се считали за необходимост за хората, но, за да дам пример, централната минерална баня в София, известна от 5-и век, просто престана да функционира с идването на нашата демокрация и аз не знам съществува ли изобщо някъде баня в София! Да, а пък там, където такава необходимост се случва да съществува, както слушах, едно обикновено къпане струвало приблизително ... 20 яйца, докато нашите тоталитарни цени бяха 1-2 яйца, те това е положението! Така че капитализма, разбира се, е
по-зле отколкото беше реалния социализъм, в смисъл на грижи за хората, което противоречи на логиката, защото сега ние сме по-добре оборудвани, и всички хора са относително по-богати, така че всичко би трябвало да е по-добре, само че не е така.
Може би, ако тези парични помощи и социални цени бъдат въведени, тогава би могло да има някакви пера за
спешни грижи, които могат да бъдат погасени по-късно от някакви фондове, ако тези разходи са в някакви граници (да речем, до 3 безплатни хранения в месеца, до 5 автобусни билетчета на месец, до една нощувка в месец, до 5 медицински посещения в годината, безплатни лекарства до към 1/2 МРЗ в годината, нещо от този род). Тези неща трябва да бъдат дискутирани във всяка страна, затова аз казвам, че СМ трябва да бъде постоянно действащ орган и да взема нужните решения без да бъде обвързано с никакви политически дивиденти. Защото хайде да погледнем на нещата под друг ъгъл, нека не забравяме, че парите са основно
средства за съществуване, те не трябва да стоят дълго време в ръцете на този, на когото са били дадени, те менят собственика си, и могат да се задържат повече време в ръцете на ... по-богатите, не на по-бедните, ако бъдат давани по-щедро на по-бедните! Аз не измислям нищо, защото аз нямам зъби, дори "фалшиви" (тоест изкуствени), и не съм ходил на зъболекар вече
25 години, така че те са
загубили значителна сума пари, ако зъболечението ми беше според джоба, същото и за билетите за градския транспорт (аз ходя сега пеша), за млякото (аз ям ... черупките на яйцата заради калция), за лекарите (аз изобщо не ходя по лекари, и започнах да джогирам и правя лицеви опори, на моите почти 70 години, и започнах да развивам мускули, наистина), и така нататък. А мога да Ви дам и друго косвено доказателство за това, че давайки повече пари на хората (на бедните), те по-бързо ще ги харчат, особено в бедните страни, и това ще оживи икономиката: в България пенсиите започват да се изплащат на 7-о число на месеца, и тъкмо от този ден, и в продължение горе-долу на седмица, цените на основните хранителни продукти (като хляб, олио, захар, мляко, и т.н.) се оказват с 10 до 15 % по-скъпи (не че тогава специално ги повишават, обикновено не, но намаленията които често се правят и по-евтините сортове изчезват).
Така че аз продължавам да съм убеден, че от моята партия НАПУК богатите ще имат не по-малко предимства от бедните, и това е причината защо аз се мъча да преведа тези материали на колкото мога повече езици. Сега остана само да хвърлим един поглед и на бъдещето.
5. Бъдеще
Някакво познаване или предсказване на бъдещето е необходимо за да можем да избягваме големите социални безредици, това е очевидно, защото това, което трябва да се случи, то се случва, но ако то не намери лесен път за да се прояви тогава възникват изцяло ненужни кръвопролития (както тези Световни Войни само за това, за да проведем по-добра
селекция на хората и нациите, която селекция с нищо не е обоснована, защото след толкова хилядолетия
всички човешки същества са достатъчно добри, както и достатъчно лоши, положително). Ние имаме твърде много проблеми с които да се борим, като: ужасно бързите темпове на развитие във всяка една област, недостатъчното стимулиране на парите за болшинството от хората, парадоксалната мизерия на фона на изобилието, коренните изменения в частния живот на хората, като изчезването на семействата, немотивираното съществуване на едра частна собственост, такава, която се използува не за лични нужди а за организиране на производство, което означава за експлоатация, неизбежното изравняване на живота във всички страни, което означава че ще изчезнат народи и националности, изключително огромното пренаселване на целия свят, изменението на нашето цялостно обкръжения с бясна скорост и по-далеч от природата, силното усещане за отсъствие на цел в живота колкото по-могъщи ние ставаме (защото, диалектически погледнато, крайното ниво на мощта трябва да означава някакво отричане на мощта, някакво изчезване на живота, знанието трябва са се самоотрече, ако станем много могъщи като богове то ние трябва да престанем да живеем, да се възобновяваме чрез раждане), вечно
лошите форми (защото лошото се крие в самите нас) на социално управление на хората, нашата неспособност да ... разрушаваме нещата (ние можем, или сме в състояние да се научим, как да построим нещо, но на нас не ни пука как то после ще бъде разрушено -- вземете за пример проблема с боклука), и така нататък.
Както аз споменах, аз се чувствам вече малко или много прозрял, така че са замислям от време на време за тези проблеми, обаче тяхното решение не е лесно, в общия случай, независимо от това, че аз търся
динамично решение, не такова веднъж завинаги (като воденето на последната война, след която щял да дойде 1000-годишен мир, което е утопично)! Аз мисля, че този материал стана доста голям и не искам да го правя по-голям, но нещо аз трябва да кажа, защото тази партия с нейната програма трябва да стане
последната партия и има много неща, които все някога ще попаднат в нейното полезрение. Примерно, с бързите темпове на нарастване ние можем да се борим като се опитваме да не се състезаваме с такава голяма скорост, ние бихме могли по-скоро да се стараем да живеем по-интересно, да обърнем погледите си към себе си, не към обкръжаващия ни свят, трябва да станем, тъй да се каже, по-душевни; освен това вече от известно време ние сме достигнали тавана на нашите умствени възможности, различните науки стават все по-
непривлекателни области за учените, по сравнително подобен начин стоят нещата и с различните видове спорт, където вече сме достигнали границите на човешкото тяло, спортистите започват да приличат на ... чудовища, с преразвити мускули!
После недостатъчната стимулация на парите може да се повиши с някои морални ценности, някаква публичност (която, уви, е само химера за преобладаващото мнозинство), или тогава още като се стараем да получим някои бонуси от другите хора (до което аз ще стигна в Кодекса). За изчезването на семействата аз наскоро написах моя
Коммунионизъм, където предлагам нови
свободно избираеми семейства, които отдавна е време да се създадат. По отношение на частната собственост е по-добре да се говори също в Кодекса, където идеята ми се състои в разумно ... отхвърляне на
наследяването на крупна експлоататорска собственост. Неизбежното изравняване на живота в различните страни не е чак толкова лошо нещо и то изисква само ... нова моралност, до което аз може да стигна също в Кодекса; същото и по отношение на социалното управление и партийните членове. А въпроса за нашата неспособност да разрушаваме разни неща аз поставям в моя
Апокалипсис, където решението е горе-долу очевидно, ние трябва да използуваме по-добре нещата, което ние ще почнем да правим, когато постепенно престанем с нашата неограничена консумация само защото имаме много пари за да си позволим това, т.е. и това е въпрос на морални ценности. А, аз по-добре да оставя и моя поглед на живота в близкото бъдеще, и една оригинална идея за борба с пренаселеността, защото иначе в Кодекса няма за какво особено да говоря, това е предимно морализаторски материал, а хората не обичат особено проповедите.
6. Заключение
Ами, това е моята Програма на партията НАПУК, която трябва да се развие във всяка страна в съответствие с условията в нея, и да бъде от време на време обновявана от Социалното Министерство, с цел не само да се борим с отвратителната бедност на известно (морално и /или творческо) малцинство, но така също и да добавим нови инициативи за трудещите се маси (в допълнение към материалните стимули), и да повишим по този начин експлоатацията, защитавайки едно основно право на всеки, правото да бъде експлоатиран. Ако ние не стигнем до някакво съглашение за необходимостта от експлоатация, за избягване на мизерията, за създаване на нови стимули за само-експлоатация, и приспособяване към бъдещите тенденции в обществото, то ние само ще усилваме социалните безредици, но няма да можем да избегнем обективните последствия. Така че ние по-добре да се постараем да правим това, което е нужно, и да престанем да се ръководим само от парите.
06. 2018, София, България