ВЪРЛО ДЕМОКРАТСКО (ЛЕКА И ХУМОРИСТИЧНА ПОЕЗИЯ) Христо МИРСКИ, 2002 [ Доколкото това е оформено като книга то на корицата би могло да има снимка на кулата на стария Партиен дом, но отгоре с дорисуван като ветропоказател Аспарухов конник с развята конска опашка за знаме. ] На мисис Демокрация посвещавам, на която трябва да се гледа само като на любима жена, т.е. може да ù се правят комплименти и жертви, но тежко му на този, който искрено повярва в нея. СЪДЪРЖАНИЕ    Политик    Аз не съм тоз човек    Патриоти, демократи    Добре е да се разбере    Цървули    Алгоритъм    Доцент    Долу сини и червени    Пие ми се бира    Наш'те демократи    Върло демократско    В Бангладеш    Акъл ако има човек    Размисли пред писоара    Демо пре-    Рожден ден    Баничарски сонет    С нос увесен    На манифестация    Ново начинание    Кой Ви Вази    Битката на Градимир и Мирокрас    Моите придобивки    La Vie miserable    Има ли спасение?    нови стихове    Демократични питифурки    Послепис       Идеали    Appendix       My Salute to the Democracy       Geography Lesson       Dedicated Limericks to Bulgarian Politicians Политик На разпуснатото през 1994 г. Народно Събрание посвещавам Политик е, дума дава да работи за народа, и работи, не престава (но ... за своята изгода). За народа си милее кога става, кога ляга, и парата не пилее (щото в джоба си я слага). Справедлив е, порицава смело всички чужди грешки (ала свойте отминава, при това -- безспорно тежки). Политик е, той решава що е право, що е криво (прав е -- кой повече дава, а народа тегли здраво) . И е честен, дума няма (но си търси келепира, тъй че за пара голяма смело ни манипулира). Работлив е, за страната в пот превива той гърбина (явно чужда -- тариката през туй време е в чужбина). Политик е, демократ е, често глас народен слуша (само дето тъй чепат е, че ти идва чак до гуша). А е мъдър, всичко знае, винаги е компетентен (но на практика, накрая, се оказва ... импотентен). Той народа представлява от високата трибуна (и добре го забавлява -- кат' се прави на маймуна). Политик е виден мъж е, гордо стъпа по земята (ала за парата лъже, и се на въже премята)! 11.1994 Аз не съм тоз човек (по популярна СДС-арска песничка) Аз не съм комунист и никога няма да бъда! Аз не съм анархист и никога няма да бъда!    Не съм капиталист    и не съм антихрист;       не съм максималист       или антагонист;          нито съм бесепар,          нито пък седесар,    и никога няма да бъда! Аз не съм тоз човек! Нямам фабрики аз, не вярвам и нявга да имам! Нямам ниви, земи, не вярвам и нявга да имам!    Нямам аз камион,    самолет, банков клон;       нямам вила, кола,       нито къща добра;          нямам работа аз          и докат' съм у нас    не вярвам и нявга да имам! Аз съм беден човек! И макар технократ -- не виждам защо да не бъда -- аз съм си демократ и мисля, че вечно ще бъда!    Май съм социалист,    но не съм анархист;       не съм антагонист,       нито максималист;          нито съм бесепист,          нито пък седесист,    не виждам защо пък да бъда? Аз съм гладен човек! 1994 Патриоти, демократи (по мелодията на популярната песен от тоталитарното ни минало "Комунисти, комсомолци, пионери") СДС-то бързо расна и порасна, стана сила нерушима за деня, а след туй по шевовете с шум се прасна, че от много лапане надебеля. Много партийки -- не стигат наш'те пръсти -- беше то кумир за младежта, но започна да се люспи като съща лукова глава.    ПРИПЕВ:       Седесари, патриоти, демократи,       а народа ни ще пати! Земеделците решиха, че е честно да си вземат те земята от преди, след което пък разцепиха се лесно, че собствеността сега ги раздели. Народняка синора свещен почита: имаш крава -- пиеш мляко ти, а пък гладните дечица нека гледат кротко отстрани.    ПРИПЕВ:       Народняци, патриоти, демократи,       а народа ни ще пати! ДПС-то са умерени и скромни, искат хората права и свободи, а етническа основа те не помнят да са имали сега или преди. В политиката застават по средата между партии различни те, но на църквата вратата не престъпват ни за миг поне.    ПРИПЕВ:       Депесари, патриоти, демократи,       а народа ни ще пати! Бизнесмените са върли демократи, патриоти смели -- за народа мрат -- само дето са такива тарикати, че не могат вечно да се разберат. Не завиват ни наляво, ни надясно, Изток, Запад правят те за смях, гледат само, то е ясно, келепира да е все за тях.    ПРИПЕВ:       БББ-исти, патриоти, демократи,       а народа ни ще пати! СДС-то в свое време в миг израсна, беше сила нерушима за деня, а след туй по шевовете с шум се прасна, че от лакомия, май, надебеля. Много партийки -- не стигат вече пръсти -- беше то кумир за младежта, ала вече се отлюспи също като лукова глава.    ПРИПЕВ:       Седесари, патриоти, демократи,       а народа ни ще пати,          пак ще пати,          да ще пати! 09.1995 Добре е да се разбере* Добре е да се разбере: Европата да стигнем ще трябва първо наш'та ре-    путация да вдигнем. Все чудиме се накъде, когато победихме и лесно диктатура с де-    мокрация сменихме. Но не вървиме към добро: разврата процъфтява, престъпност шири се и про-    фанация настава. Обгражда ни от вси страни поредната измама -- сменихме старата мани-    пулация с реклама. Преследваме пари, успех, богатства, кариера, затуй навред се шири спе-    кулация без мера. И всеки мозък надарен към Запада изтича, че преходът ни като мен-    струация протича. Търпиме все беди, неволи, че нашата върхушка във всяко нещо търси поли-    тизация хайдушка. Така че нека изберем: ще гоним ли Европа, или те нас за лоша ре-    путация -- със сопа!      (2) 1996 * Публикувано орязано само до 4 куплета на 15 стр. на в-к "Луд Труд" от 05-11.12.2000. Цървули Вчера купих си цървули, щото вятър взе да брули, а и дъжд студен забръска -- като че ли е зимъска. Не че много са на мода, ала не пропускат в`ода, а приличния чепик стана вече твърде шик. В това мръсно кално време на цървула не му дреме и е истинска находка при таз' синоптична сводка. Днес във локвите си джапам и около мене зяпам как народа навред щъка и разглежда ми патъка. Някой пита притеснено: н`е ли ми е тъй студено да се скитам аз по друма на крака с таз' твърда гума? Друг ме пита колко чини и къде е магазина, щото който си разбира бърза да се екипира. Трети само ми се чуди -- тъй де, от какви подбуди се разхождам по цървули -- цъка с език и се пули. Но на мене не ми пука какво мисли комшулука, че не ми е според джоба, нито хляба, нито боба. Наближава люта зима, всеки харчи колко има -- зимнината да скалъпи, дорде пролетта настъпи. Аз, понеже имам малко, колкото да ми е жалко, щом е подивял пазара, по цървули ще я карам. 1996 Алгоритъм Сутрин ставам и се питам: що живея тази vita    във мизерия затънал --    що бях сял, що съм пожънал,       та не стига вече за храна? Ежедневният ми ритъм буреносно ме връхлита    и, изгубил веч' надежда,    ми поднася неизбежно       шок след шок за цялата страна! По пазара като скитам почнах вече да залитам,    че от глад ми премалява,    но, щом друго не остава,       карам пак на хляб и на вода. Гладория страховита целия народ помита;    всичко вече сме опасли    и седим на празни ясли,       и не идва ум във таз' глава. Всяка нощ сънувам пита, или баница завита,    но това не ме засища    (и не храни цяла къща) --       тихо куркат моите черва. Седна ли да ям омитам даже трици и ракита,    и проклинам таз' промяна,    и се чудя как тъй стана,       че сме аутсайдери в света? Пак ни граби малка свита -- олигархия мастита --    и от ляво и от дясно,    а народа е натясно       и не знай защо и докога? Веч' на нищо не разчитам и ще стана май комита,    та ще развъртя бухалка    по тез' дето ни будалкат       та едвам крепим се на крака. Умни хора аз почитам, пък и книжчици прочитам    да намеря в тях утеха,    но съвсем не виждам л`ека       подходящ за наш'та тегоб`а Тъй че търся алгоритъм, как да ям аз до насита,    да работя, да се смея,    и у нас да си живея,       ала май е само блян това? 02.1997 Доцент (посветено на научните работници) Днеска, ако си доцент, значи да стоиш без цент    два дни само след заплата    и да ти гори главата       от проблемите безчет, щото всеки твой студент (ако бачка на процент)     те купува и продава,    и съвсем не те признава,       а е още пубертет. В трудния за теб момент той си пафка дълъг "Kent"    всячески да ти покаже,    че парата само важи       и създава в света ред. Ех, да беше Президент на компания, агент    на търговска фирма, банка,    щеше да ядеш луканка,       не да ходиш гладен, клет. Но не правиш прецедент, туй е обичаен тренд:    щом народа обеднява    за наука той забравя,       ами хуква по гурбет. Затова, без сантимент, приеми тоз' декремент    в твоя статус социален    и, макар да съм банален,       ще ти дам един съвет: вместо да стоиш сломен в тесния апартамент,    да те хокат всички в къщи    и жената да се мръщи,       че дори и за омлет нямала асортимент с тоз' паричен контингент,    че и бобена чорбица    пак не става без парица,       хлябът -- сух е без пастет; за да си задоволен не упорствай кат' кретен,    ами извлечи поука    и на своята наука       извърти ти пирует. Слез от своя постамент и с замах на диригент    ум и сили направлявай,    с търговия се залавяй,       не прави се на естет! Ясно е като в бял ден: хващай се ти със пласмент --    хем главата ще отдъхне,    в джоба хем пара ще пъхнеш,       и ще мажеш масло с мед. Туй е правило - цимент, виждаш го на всеки стенд;    няма що да му умуваш --    далаверата царува       и тръби навред с тромпет. Стига толкоз, комплимент аз не чакам, ни патент,    да си взел дано поука,    щото свършвам аз дотука       този дълъг мой куплет. 05.1997 Долу сини и червени* (по мелодията на хайдушката песен "Дойде време, ставайте") Долу сини и черве-ени и с други преме-ени, писнаха ни ваш'те гре-ешки в тез години те-ежки!    Веч не вярвам на слова,    не ми вършат работ`а;   свършва вече ваш'то вре-еме --   дайте да яде-еме! }(2) Докога ще Ви гои-име и ще си мълчи-име -- шепа разни тарика-ати все с тлъсти запла-ати?    Тежка е наш'та съдба,    черна, мрачна тегоба;   каква беше таз' проко-оба --   вкарахте ни в гро-оба! }(2) Всеки гледа днес изго-ода, нехай за наро-ода; търси кого да изл`а-аже, хляба на нама-аже    със медец и масълце,    и суджуче петълце,   и да мляска сладко-сла-адко,   че властта е кра-атка. }(2) Демократа ни буда-алка с детска залъга-алка, че народа управля-ава, а той представля-ава,    но на трона той седи    и пилей наш'те пари,   а пък всичките му ме-ерки   са сал' фоерве-ерки. }(2) Бяхме кротки кат' муши-ици с хрисими души-ици, а сега сме диво ста-адо, и старо и мла-адо.    Кой ни тъй опропасти    и направо овълчи --   тези пусти демокра-ати,   лакоми, уста-ати! }(2) Днешните са подла сви-ита, нивга ни не пи-итат стигат ли пари за хля-аба, или още тря-аб'ат.    Лъжеха ни и преди,    но сегашните лъжи,   на тез дето имат мно-ого   пълнят още джо-оба. }(2) Диктатурата е си-ила затуй ми е ми-ила; ако туй не разбере-еме трици ще яде-еме!    Щото бяхме си добре,    ходехме си на море,   а сега от простоти-ия   почнахме проси-ия. }(2) Долу сини и черве-ени и с други преме-ени, писнаха ни ваш'те гре-ешки в тез' години те-ежки!    Веч' не вярвам на слова,    не ми вършат работ`а;   свършва вече ваш'то вре-еме --   дайте да яде-еме! }(3) 06.1997 * Е, малко дръзко звучи, но пък на всеки все някога му писва, нали? Пие ми се бира* Страшно много пие ми се бира, ала ... няма кой да ме експлоатира --    та след своя тежък робски труд    да не гръмна аз кат' буре със барут, ами да гаврътна бързо халба бира. Или пък, дал Господ, да замезна със сушена рибка, или пък да резна    аз парче скумрийка с малко лук    (или паламудец, ех, добре ли чух?), че на фосфор е богата и полезна. Или два картофа да запържа (докато жената ме наум попържа),    да им ръсна малко сол-пипер,    да се чучна аз са стария миндер и две чашки бира да обърна бърже. Нявга, цяла седмица се точа, дорде някой ден до кръчмата отскоча,    па се свра във някое кьоше,    видя се с колеги -- трудови мъже -- и до козирката с бира се налоча. Вярно е, че викахме ний `ура в нашата тоталитарна диктатура,    но пък инак нямаше проблем    да си пием бира даже на корем, или, ако щете, вместо физкултура. А сега сме вече демократи, дето ще рече, че има да си патим    докато главата ни уври    и животът ни се толкоз подобри, че отново станем роби на труда си. Щото, който знае и разбира, иска някой тъй да го експлоатира,    и да го "пасе" така добре,    че да има той пари и за мезе, камо ли за чаша изстудена бира. 08.1997 * Бирата, наистина, стана луксозно питие у нас, защото през тоталитарно време една най-евтина бира (0.32 лв.) струваше колкото 50 гр. от най-евтината водка или "грозданка" (6 лв. литъра, или 4.20 лв. за 700 гр.), докато сега (2001 г.) най-евтината бира е към 0.33 лв., което се равнява на 150 гр. най-евтина водка или имитация на ракия (2.20 лв./литър), което дава трикратно поскъпване на бирата. На Запад бирата е около 100-тина грама евтина водка. ПП. Е, след усилията на царя и хората след него, вече към 2011 г. нещата се "оправиха" (ако поскъпването на нещо е оправяне), защото сега литър водка или друг наш концентрат е към 10 лв./лит., т.е. 100 г. е 1 лев, а 0.5 бира е към 90 ст., или пак там. Наш'те демократи Всички* наши демократи са хапливи и чепати:    само вдигат гюрултия    и налитат да се бият,       или правят някой друга магария. Всички наши демократи са палячовци познати:    гледат само парламата,    ще ти проглушат главата,       но изобщо не им дреме за страната. Всички наши демократи карат все коли крилати:    Волво, Мазди, Мерцедеси    (придружени със метреси),       и си гледат само свойте интереси. Всички наши демократи построиха си палати;    вечно ходят с бодигарди --    от народа да ги вардят --       и не са от тези дето пушат "Арда". Всички наши демократи са като петли пернати:    само знаят да се пъчат,    та дано да ги излъчат,       ала за народа хич и не се мъчат. Всички наши демократи са големи акробати:    рипат-скачат както могат,    нямат срам, ни свян, от Бога,       стига да напълнят с тлъсти пачки джоба. Всички наши демократи са причина за да пати    българина дълго още,    и да зъзне гладен нощем,       докато не ги натири с ритник мощен. Щото наш'те демократи са си просто тарикати:    с лъжа стават, с лъжа лягат,    и локумите разтягат --       щом народа ги хрантути, що да бягат? 11.1997 * Е, може да има някое и друго изключение. Върло демократско В днешно време сума тарикати пишат се за върли демократи, ала, инак, само мислят те как, без никой да ги разбере, да напълнят свойте гуши, като воплите не слушат на народа изгладнял, оголтял и обосял, изглупял от речи на разни предтечи, дето на ангро вещаят добро, но излиза нова криза и тъга. Докога? Знаят тези шмекери устати вечно само да оплюват брата свой, или съседа демократ, да се бият по гърдите мрат, и да лъжат, и да мажат, себе си сал да покажат. Ближния да унизят с всеки ще се съюзят, а електората чука си главата и от работлив става все по-див, пък страната, уж призната, е в калта. Срамота! Та донесоха ни те разруха, и забутаха ни в трета глуха, гдето вместо единение станахме за съжаление, щото без войни, пожари храним се кат' помияри и сме все в мечтания днес за подаяния от страни могъщи, а във наш'та къща никак не личи как ще подобрим ний живота до нивото от преди. Все беди! Но най-често тези демократи ни довеждат до таквиз обрати, че държавата продават те на тоз, който повече даде слава и облаги лични, и остават безразлични към народното добро (както и видя се то), щото всеки гледа да сломи съседа, а за парлама тръбят у дома, че, напротив, патриоти те били. Маскари! И така досега двайс'т пет века знай човека: всеки демократ лош е и чепат, дърпа все към него чергата и где го този, що е алтруист (а не жалък егоист)? Тъй че много демократи -- да ги ринеш със лопати -- трябват, та като ги усредним нещо да получим, а не дим (ако бяха горе-долу свестни щяхме само да им пеем песни)! Но пък тях да променим е все едно да наложим диктатура, тъй като всички хубави промени искат време (през което трябва нещо да ядеме), тъй че някакъв компромис ни е нужен тук между крайностите за да н`е е пак боклук наш'та демокрация, а иначе излиза, че ще ни връхлита вечно криза подир криза, щото таз' прехвалена в момента демокрация си е просто прах в очите, или галимация! 04.1998 В Бангладеш* Чуйте моля: в Бангладеш всеки плащал само в кеш, щото тяхното устройство имало такова свойство.    Значи, искаш ти билет,    или чашка сладолед,    или чушки и домати,    авокадо и салати,       портокали и кокос       (и шишенце калвадос),       пиле, гъска, или патка,       или агнешка лопатка,    или бучка свинска мас,    или хубав ананас --    плащаш в кеш и получаваш,    иначе -- да ме прощаваш! Трябва ли ти морска сол, или пък галон петрол, или дребна риба цаца (да запържиш за децата),    или пък голям омар --    този вкусен морски дар    за тържествени вечери    (стига ти да го намериш),       или някой паламуд,       който е навред прочут,       рачета или молюски       (за мезета и закуски),    или плоския калкан,    с копчета като гердан,    риба-тон, или пък чига --    бр`оиш кеша и ги вдигаш. Или, возиш се в файтон (може също и на слон), или пък във лимузина, с място за пол'вин дузина,    случва се и в самолет    (чат-пат в някой драндулет),    или в джонка по реката,    или с влакче по земята;       или пък боли те зъб       (зъболекарят е скъп),       или искаш да се учиш,       та в живота да сполучиш --    не платиш ли ти във кеш    гонят те навънка -- беж,    и навред във обществото    ритат те кат' мръсно коте. Или, търсиш панталон, печка, чайник и котлон, джапанки и маратонки, лятна ризка с птички, клонки,    телевизор чисто нов    (що пък не един пищов?),    малък грил, или пералня,    или още стилна спалня,       или пък дезодорант       (само френски, щом си франт),       или импортни цигари       (не от тез' за каруцари),    или хубав стар коняк --    за наслада и мерак --    само кеша приготви си,    инак -- в къщи ти върви си. Или пък, не дай си Бог (ако нямаш банков влог), нещо да се разболееш -- дълго няма да живееш.    Или, щот' си още млад    и те гони полов глад,    та приятелка си търсиш,    и се тюхкаш, и се кършиш,       че ако си ти без кеш       гонят те като келеш,       а решиш ли да се жениш,       и да падаш на колене,    пак ще ти ударят шут,    тъй че трябва да си луд    ако още се надяваш --    просто тук се заблуждаваш. Тъй навред е в Бангладеш: нямаш ли във джоба кеш, по добре е да се гръмнеш -- още днес, преди да съмне. 09.1998 * За да не си помисли някой, че става дума за у нас. Акъл ако има човек Време размирно, а още превратно, време на смени и нееднократни: нямаме вече ний общи комуни; ТКЗС-та, заводи, и мини, Здравеопазване, че и просвета са във ръцете на частници взети. Само че що ли така се получи, че се промяната нещо закучи? Частната собственост уж е добре, ала премина тя в чужди ръце; станахме ние покорни васали, медии частни разтягат масали, че се развиваме ние чудесно, но за народа ни н`е е по-лесно да се нахрани сега от преди -- чисто и просто щот' няма пари!    Тъй че, акъл ако има човек,    няма да чака ХХII-ия век,    ами уверено ще отсече:    никога вече на власт СДС! Време вълнуващо, още свободно, дал' не приехме го кат' нещо модно? Щото в света сме ний на капитала, тъй че за бедните са ала-бала всичките лафове за свободи, дето купуват се само с пари. Ала не ходи по-често народа днес на море или друга природа, или в чужбина -- да види света. Даже е някак-си, то, срамота, дет' свободата ни в туй се обърна, че порнографията тя прегърна, или пък в правото сам да решиш парното в къщи да си прекратиш, или дали да се осигуряваш за старините що не доживяваш.    Тъй че, акъл ако има човек,    няма да чака ХХII-ия век,    ами уверено ще отсече:    никога вече на власт СДС! Време загубено безрезултатно, или използвано неадекватно, нито на строя във който живеем, нито на туй за което милеем, щото загубихме височина, и с това сринахме наш'та страна. Вместо да минем на друго стъпало скочихме право в калта, за начало; върнахме времето с половин век -- да ни се чуди и мае човек! И сега пъплим кат' някой гадинки, и ще да пъплим йощ' сума годинки, докат' докретаме до туй ниво, дека си бяхме през време он`о - време наречено тоталитарно, време застойно, но ... иначе харно!    Тъй че, акъл ако има човек,    няма да чака ХХII-ия век,    ами уверено ще отсече:    никога вече на власт СДС! Време на люшкане във ляво, в дясно, Докато хванаха ни веч' на тясно силни държави, ил' още могъщи, тъй че народа ни, и да се мръщи, цунка ръчица и кланя се ниско, проси принуден той -- иска, не иска -- щото забравил бе истина стара: разединен ли си -- сърбай попара! Силата крие се не във човека (то туй известно е от памтивека), а в колектива, или във народа -- иначе, братко, сме ний "гола вода"! Вместо туй слушахме ний дисиденти дето подхвърляха ни разни менти, само и само сами на софрата да се наместят, да н`е е раята.    Тъй че, акъл ако има човек,    няма да чака ХХII-ия век,    ами уверено ще отсече:    никога вече на власт СДС! Време на загуба на идеали, време когато подред, с цели бали, хвърлихме ний кат' ненужен боклук старите ценности, ей тъй -- на пук! Няма другарство, ни съвест, ни срам -- вече парата намести се там; няма спокойствие, нито опора, щото не сме вече същите хора. Станахме всичките ний "демократи", но пък защо ли все още си патим? Няма ли най-после да разбереме: не в демокрацията е проблема! Тя е въпрос на закони в страната, тя е реалност и ни е позната, ала без истински чист идеал пак ще стоиме на същия хал.    Тъй че, акъл ако има човек,    няма да чака ХХII-ия век,    ами уверено ще отсече:    никога вече на власт СДС! Време неспирно, о, време коварно, време на бедност, а не лъчезарно: работа няма, живота скъсен; как ли да скърпим и днешния ден? Време когато навред тарикати с фрази, че ужким били демократи, трупат богатства и лъжат народа, щото сега им е паднала сгода. А пък народа, той още ги слуша, сякаш не му e дошло веч' до гуша като изгнаник във свойта родина, поглед да хвърля навън към чужбина. Имаш ли кравичка -- пиеш си мляко, нямаш ли крава -- ех, ... да ти е яко! Туй ли'й свещената воля народна, или е глупост то, но наша, родна?    Тъй че, акъл ако има човек,    няма да чака ХХII-ия век,    ами уверено ще отсече:    никога вече на власт СДС!       Ха така, де. 06.2000 ПП. Е, то народа най-после го проумя това (защото СДС-то вече и 5% гласове не може да събере), ама с дузина години закъснение. Размисли пред писоара Стоя пред писоара и пуша си цигара, придържайки с ръце, е ... знаете кое. Обгръща ме една вълна от неприятна миризма -- да си го кажем правата: вони направо, здравата. Но що пък трябва да ми пука? Нали и други влизат тука, и даже на опашка чакат -- като че туй им е мерака. Живота, мисля си, ... е писоар! И колкот' и да си голям ти цар, не може в него да благоухай, и само да те черпят с кафе, чай. Не може вечно да се наслаждаваш (или пък, респективно, облекчаваш), без да се сблъскаш с някакви несгоди (или ... да стъпиш в нечии отходи). Съдбата рог не е, от който да тече (тъй както от това дет' го държа с ръце), пък и да текне, по-добре стой на страна (че кой знай, може да е нечия ... пикня). И колкот' по-свободен си във обществото, то толкова и по-изложен си на злото (и ако вземе всеки да си го размахва, туй нито миризмата, ни калта премахва). Така че вземем ли да търсим правилен подход, как от туй място да измъкнем нашия народ, ще трябва хората да променим с такъв разчет, че да блестят от чистота душите им навред. С такива мисли се отръсквам аз пред писоара и хвърлям нейде на страни димящата цигара. Навън излизам в бурната житейска надпревара, където чувам тези реплики от тротоара: -- Бе всеки прави си с народа ни гаргара. -- И на Европата сме писоара. -- Защо тъй извъртя се зара? -- Ще сърбаме попара! А тъй като е ясно, че промяната дотука ни докара, то, да не се ядосвам аз напразно, просто паля си цигара. 12.2000 Демо пре-* Щом във нашата страна възцари се демокра- всичко цъфна и завър-, тъй че нямам веч' кахър. Някога при тотали- ставах рано, във зори, че в един голям завод част от класа бях работ-, а сега съм като цар, не работя веч' за Пар-, не работя аз на ни- -- мързелувам цели дни. Вярно, че ме гони глад, ала, инак, съм рахат, щот' сияе кат' зора свидната ми демокра-! Е, зимъска е студе-, но съгрява ме добре мисълта, че комуни- не гнети ни кат' преди! Вярно, че сега с пари здравето се уреди, а и в университе- плаща се с едно тесте; и в трамвая не върви да се возиш кат' преди -- колкот' за пол'вин яйце -- искат вече две поне; и млекото веч' върви колко литър бяло ви-, а месото пък стана десет кила портока-; и за помощи се мо-, щот' сме гладни и сме го-, и света ни веч' не ще -- гонят ни отвред кат' псе-; и престъпността се ши-, още: нарко-, порно-, СПИ-, и навред цари коруп-, и живота стана груб. Но пък герба ни краси не един лъв, ами три, и си сменяш всеки лев винаги кога ти'й кеф; можеш да си имаш фа-, мина и бензиноста-, да се возиш в Мерцеде- -- стига да поискаш, де; можеш да си депутат, или толкова богат, че предишната номен- да те гледа със презрен-. Всичко можем ний сега, щот' сме вече демокра-! И след век, или наго-, ще живеем като хо-. 02.2001 * Е, стихчето изглежда малко незавършено, но пък хармонира добре с прехода ни. Рожден ден О ден, о ден, рожден мой ден! За теб горя в очакване, защото носиш ти за мен и пийване и хапване. Една пържолка вечерта, в таз' гладна демокрация, е съкровената мечта, гранична с екзалтация. Подарък друг не ща, че знам, не е той туй, що душа сака, ала да ям, цял ден да ям -- това ми е на мен мерака. Затуй възкликвам, срам не срам: О ден рожден, така те чакам! 10.2001 Баничарски сонет Браво, маце, евал`а, за таз твоя топла ба- -ничка с масло, сиренц`е -- ще му хапна от сърце! Щото в наш'та демокра- -ция гладен ходя аз, със мечта веднъж барем да напълня тоз' корем. Баничка или бюрек, в зимен студ и летен пек, са за мен едничък лек. Че не е ли срамота да тежа шейсет кила -- гол, сал с двете си яйца? 11.2001 С нос увесен О, бедна наша демокрация, о, участ зла народна! Защо за нас си излагация, за други, пък, си годна? Защо ли? Та не е ли ясно, че нормалната релация е таз': добър живот да доведе до здрава демокрация! Тъй ставало е векове наред, тъй стана и у нас дори, но, сложиш ли каруцата отпред, колата вече не върви. Не може с гола демокрация народ да се нахрани! Затуй пострадахме кат' нация и станахме пишмани. Стандарта жизнен паднал е сега по цял рояк причини. Не се ли справим с тях -- тогаз беда: системата не чини! Така че нито СДС, ни цар, ни турци, бизнесмени, ще ни дадат антимизерен цяр и нужните промени. Единствено чрез олевяване и социални мерки ще дойде наш'то оцеляване -- не с празни фоерверки; с намиране съюзници, пазари, но не сред най-добрите; със работа за всеки, не кой свари; с контрол върху цените; със крупни фирми -- чужди или наши -- не с улични търговци; с държавна власт такава, че да плаши престъпни групировки. Едва кога живота стане песен, тогава чак ще процъфти системата, а инак с нос увесен ще кретаме сред куп беди. 10.2001 На манифестация Искам да изляза аз    на манифестация пр`отив прословутата    наша демокрация,       дето ни опропасти       и довлече куп беди -       мамицата `и! Бих извикал с пълен глас:    "Спрете със лъжите! Демокрацията е    шоу, прах в очите!       Вече станахме пишмани,       щото тя народ не храни -       само ни посрами." Н`е ли е сплотен народа    става лесна плячка, и могъщи капитали    как'т си щат го мачкат.       Тъй че наш'та свобода       ни излезе през носа --       втасахме я, а? Щом допряхме и до царя    значи много сме афиф; че и Бог ще се озори,    щот' народа ни е див!       Всеки себе гледа вече,       в надхитряване увлечен --       без морал човечен. Слава Богу, изживяхме    болестта си детска -- седесарщината, пуста,    се не тачи днеска --,       ала трябва да е ясно,       че вървим ли пак на дясно       тъпчиме на място! Може да си среден, беден,    но в страна богата, а в мизерията наша,    гониш ли комата,       туй що става със пари       по-добре го забрави --       просто не върви! Вечно нашия народец    ще се мръщи, въси, щом за здраве и наука    трябва да се "ръси".       И цените комунални       станаха съвсем нахални --       стресово-фискални. Ако беше век по-рано,    или половина, би могло да мине някак,    но днес и в чужбина       социалната вълна       дръпна на височина --       а при нас спадн`а. Пък и с нашите заплати --    двайс'т пъти по ниски -- как ще влезем във Европа --    хората ш'се кискат!       Че не е туй интеграция,       а направо излагация --       наш'та демокрация! Тъй че да не пеем ний    демо-дитирамби, ами да се върнем пак    в социални рамки       към предишното равнище,       иначе и за бунище       пак не чиним нищо! 05.2002 Ново начинание Понеже мацките са веч' с пари, а мен във тез' неща не ми върви, остана удоволствие за мен едно -- да облекчавам сутрин ... своето черво. В ръка с цигарка, гащите свалил, кафето сутрешно на крак изпил, аз сядам устремен и чакам във захлас догоре да напълня своя унитаз. Защото в тез' години демократски похвално е таквоз старание -- напълнен "тас", дори със мъки адски, е признак пръв за процветание! Така че чуйте, хора мои, градски: включете се в туй начинание*! 05.2002 * Да го наречем "начинание ПУ" (от Пълен Унитаз). Кой Ви Вази? Кой Ви Вази, кой Ви Вази, кой Ви Вази ... изпервази,    че повярвахте Вий безрезервно    в нещо дет' не винаги е верно    (а за нас излезе то чак черно), т.е., че сал демокрацията може по-щастлив живот на всички да предложи? Кой Ви, люде, кой Ви, люде, тласна към таквиз заблуди,    че 'ко в САЩ са хората добре,    силни и богати, с реноме,    само зарад' строя им туй е, ала не заради фактори природни, вяра и сплотеност в масите народни? Що за чавка, що за чавка Ви акъла ... изпилявка,    че вместо от старото ниво    да преминеме към по-добро    сме сега на диридже едно със Шри-Ланка и Руанда, с Бангладеш, и с единствен -- да се наядем -- стремеж? Абре, хора, абре, хора, кой тъй затъмни Ви взора,    че вместо живот осигурен,    с работа и светъл бъден ден,    си избирате все Парламент, дет' кат' в баснята за щуката и рака сам не знай що ще, и води към батака? Ех, народе, ех, народе, бяхме си добре, що-годе,    ала кой ни тъй опропасти    и ни наприказва куп лъжи    и сега доволен СеДи Си? Ха да видим, трудна ли е таз загадка, или пипето Ви вече взе да чатка? 07.2002 Битката на Градимир и Мирокрас Във тази сага ще разкажа аз за битката на Градимир и Мирокрас, и нека всеки чуй я във захлас (понеже затова я и написах аз) * * * Да знайно е, че Градимир начело бе на градинисти, ко`и навсякъде, безспир, блестяха с ясни, чисти мисли. Затуй пък, ето, Мирокрас на миронисти бе начело, ко`и споделяха със нас концепциите свои смело. Орели горди бяха те и търсеше народа, на завет в техните криле, закрила и изгода. Те бяха лъвове могъщи, царе на политиката, вещаеха богати къщи и край на немотийката. Но ето, че настана време за изборна борба -- кой повече места да вземе на първата софра. * * * Запретна Градимир ръкави, събра дружина умни гл`ави,    и почнаха да мислят и кроят, основни сили и резерва с каква залъгваща манерва    тъй да разгърнат, че да победят. Избраха лозунг: "Ний вървим напред, затуй ще победим!"    Зовяха те народа: "Хайде с нас! Да победим тоз ретрограден измамник, този очеваден    корупт, що миробаламосва Вас!" Навред твърдяха: "Мирокрас не е изгоден в този час,    защото нямат те концепция, докато в нашата програма е ясно всичко, лъжа няма,    и ще покажем ний перфекция. Единствено начело с Градимир ще има благоденствие и мир    и ще цъфти ухайна демокрация. Така че в изборния ден гласувай смело, убеден,    за нас, а не изпадай в профанация!" * * * Във същото, обаче, време не може Мирокрас да дреме,    събра и той отряда си сплотен, и почнаха те да умуват какъв фишек да сфабрикуват,    че да спечелят в изборния ден. Девиз им бе: "Живота сив ще стане с нази по-щастлив!    Желаете ли Вий просперитет?" Добавяйки: "Щот' с Градимир ще видим Вашия сеир,    и как ще го кълнете вси, подред." И още: "Ний ще победим, защото над народа бдим    и страдаме със неговите грижи. И нашата програма точна е квинт-есенс на мисъл сочна,    не е кат' туй, що Гради каканиже. О, той е подъл ренегат и политически пират    и шарлатан, що куп беди Ви носи. А Мирокрас е кат' елмаз кристален, чист, и все за Вас,    електорате наш, безспир се к`оси." * * * Измина месец, Градимир    не знаеше почивка, кълнеше Мирокрас безспир    с чаровна, той, усмивка. И теглеше локуми разни как всеки ден ще бъде празник. Говореше за устрем нов,    за нова транслокация, с коят' да спре той бе готов    мизерната стагнация, и всички блянове народни да претвори със хора годни. Но при условие изрично,    че целият народ уверено, патриотично    даде за него вот, а не за онзи "праз" голям. О не, туй ще е страшен срам! * * * Но не стоеше Мирокрас    със скръстени ръчици. Напротив, даде смело газ,    отракан в тез' игрици, тръбейки вредом: "Истина Ви казвам, на Градимир аз среден пръст показвам! Защото хване ли юздите    тоз' политически галфон ще Ви изстиска той душите,    тъй как'т изстисква се лимон. Докато пък, напротив, ние ще Ви нахраним и напием! Така че, имате ли пипе    ще изберете нас, що изобилието сипем.    Напред със Мирокрас!" Така вървеше таз' кампания -- предизборната шарлатания. * * * И тъй на стремето, със устрема на времето,    препуска Градимир, юнака, кове желязото, залъгва с речи стадото,    че светли бъднини го чакат, ако го изберат, а инак -- ряпа ще ядат! че Мирокрас е зло, егоистично същество,    и мисли сал за своя си търбух. Безскрупулен е той, лъжи поднася ни безброй,    и за народното тегло е глух. Докато Градимир е за народа ни кумир! * * * Но ето, в тоз момент постави Мирокрас акцент,    или поде поредната атака, и рече: "Градимир пияница е и вампир,    и всички Ви накрая ще прецака, защото е едно, възредичко при туй, ... лайно! Народе мой, прозри! На наш'та партия се спри,    на нас подай десницата си здрава! И ще си после рад от тоз' живот, таз' благодат,    и от хармонията в таз' държава." Тъй рече Мирокрас, тоз' обигран и хитър ас. * * * Обаче, мислите ли Вий, че Градимир след туй се сви    и от борбата се отказа? О не, разкри, че Мирокрас си падал, всъщност, ... педераст,    и ще дадем ли таз' зараза навред във цялата страна да пусне свойте семена?    О не, защото с Градимир    ще има и във секса мир! * * * Тогава Мирокрас изнесе, че Градимир ... животни бесел    и още в детската градина известен бил като садист, а после като мазохист,    и може ли такваз гадина да избереме да ни води? О, помисли добре, народе!    Така че щастие за Вас    ще има само с Мирокрас! * * * И тъй нататъка, циклично, вървеше битката епична на двамата гиганта наши, ко`и от нищо се не плашат. Народът пък, със дъх стаен, ги слушаше опиянен и мислеше си: "Ех, дано е този жупел на добро!" Но изборният ден дойде, а после отшумя, уйде. Отмина тази дандания и пак сме си в сиромашия. Народът пак колана стяга, отгоре пак въртят тояга; и победените и те си пълнят гушите добре. И Градимир и Мирокрас са заедно, а не сред нас, и чукат чашите с уиски във паузите за закуски. * * * Но вземе ли да пита някой: "Защо е тоз циркаджилък?", му шушнат хората: "Почакай, ти демократ ли си, бре? Млък!" Обаче, като бард народен, ще споделя сега със Вас, че този избор всенароден е, всъщност, само ловък фарс. Понеже цялата елекция преследва цел една: на политиците ... ерекция да донесе с това! О, да! 07.2002 Моите придобивки Моя е всичката бедност на тази земя, и демократската, гладната, ни участ зла; и свободата да ям или не пак е моя, или да спра зиме парното -- щот' мразя зноя. Мое е и отчаянието на тунела, в който страната ни пътя си свой е поела; мои са и политическите ни масали, след като стъпкахме старите си идеали. Моя е толкова много и шумна реклама, че да направи народа порядъчно гламав; също корупция, подлости куп, и измами, и рекетьори, и проституиращи дами. Мой е поредният избор за нов Парламент, който отново не носи за мен дивидент, нито пък работа дава, че в наш'та държава нищо тъй както би трябвало вече не става. Толкова много са новите ми придобивки, че толкоз годин' не мога със тях аз да свикна; нито пък мога да съм убеден демократ, след като често червата ми куркат от глад. Но най-голямата ми придобивка е таз, че колкот' искам ... си псувам аз днешната власт! 01.2004 La vie Miserable    Защо ли в наш'та слънчева страна    спохожда ни печална участ, зла,    която е далеч от нашата мечта? И получава се, че даваме ний вот за този "мизерабилен" живот!    Защо ли, който и да победи    във изборите, чакат ни беди,    а не отиваме към светли бъднини? И получава се, че даваме ний вот за този "мизерабилен" живот!    Защо ли все не става по-добре --    а ножа веч' до кокала допр`е --    при все че демокрация при нас дойде? Нима такъв е нашият народен вот -- за този "мизерабилен" живот?    Защо Европата и НАТО    не ни извадят от туй блато,    в което цопнахме свалили "Тато"? Но става тъй, че даваме ний своя вот за този 'мизерабилен' живот.    И докога това ще продължи;    кога ще свършат дръзките лъжи,    че всичко както трябвало у нас върви? Или такъв е нашият народен вот -- за този "мизерабилен" живот?    Ами, ще сърбаме ний таз' чорба    дордето политическа борба    не почне в ляво, както става по света! А иначе ще даваме отново вот за този "мизерабилен" живот! 05.2004 Има ли спасение? Понеже веч' не се живей във таз' страна аз честичко полягвам с моята жена;    е, то туй не помага,    обаче ме подтяга и заздравява тялото ми и духа. Животът демократски е бая суров, не се минава ден човек дан' каже "оф",    докато, виж, със секса    се някак позаплесва и се подкрепя за житейски удар нов. Изобщо, ясно, че не е туй оправия, човек със всеки да се бори и се бие:    за щастие парченце,    за топличко местенце, но пък в живота туй създава залисия. Освен във секса другото спасение е в наш'то всенародно ... оглупление,    понеже най-щастливи са    старчоци-куковци, деца, че и олигофрени -- без съмнение. Затуй се срамим ний от доста време, че българи сме -- туй е нашто бреме --,    взаимно се прецакваме    и хич и не очакваме да се оправим, а и не ни дреме. Не искаме живот спокоен вече, моралът социален сал ни пречи;    направихме баш каша    с реформата си наша, със демокрацията си, човече! Е, сигур няма да сме все така, нали? Не може да сме баш най-зле от вси страни.    Ний носим хубав ген,    в това съм убеден, ала сме диви, и не сме народ, уви! 04.2009       [ Тук може да добавя още нови стихове, ако има такива. ] Демократични питифурки * * * За Президент ще изберем, предчувствам аз, не онзи, който мисли за народа, ами борец за слава, който в този час, поради глупост хорска, е на мода. * * * Диктатура, демокрация -- всичкото е галимация; но не е туй за почуда -- власт не може без заблуда! * * * Много съм обрадван аз от таз' демокрация: станах мършав като праз, ч`епав кат' акация. * * * Пооплетохме се май в наш'та демокрация: стана тя една -- вай-вай, пълна излагация! Предизборно К'во му трябва на човек демокрация цари ли във страната: хапка, "пийка", малко секс, чат-пат избори -- да пошуми раята. * * * Тъй като у нас не е кат' по света, имам от години аз една мечта -- данъци да плащам, се нарича тя. * * * Глас народен значело глас божи. Да, но си го лъже кой как може. * * * Пак отивам да си купя хлебец със глутен, щот' цените ме вълнуват, ям аз всеки ден.       [ Пак място за добавяне. ] Послепис Е, демокрацията е доста странен феномен, който е разглеждан от автора в други книги (и под други псевдоними), но основните причини за нашите бъркотии се свеждат до: прекалено бързата и необмислена промяна, твърде младите ни и неопитни политици, тоталното отрицание на тоталитаризма, загубата на всичките ни предишни пазари, разхищението и обезценяването на натрупаните тоталитарни левчета, отсъствието на някакво единодействие или поне единомислие между различните партии, поддаване на заблудата за лесно забогатяване, заимстване само на отрицателното от Запада, и прочее и прочее. С една дума -- в това, че ни беше малко акъла за да намерим златната среда! Но диалектиката на развитието е такава, че средата ние, все едно, ще я намерим след време, само че дотогава ще залитаме към всяка от крайностите, така че, погледнато отдалечено във времето, да се създава илюзия за среда! Нашето виждане за демокрацията говори за много детинщини и еуфория, но за малко разум. Защото, поне на Запад, хората са на ясно, че демокрацията е една лоша социална организация (и поради това непрекъснато я критикуват и се стремят да я подобрят), но тя е жива и динамична, и върши добра работа, когато няма важни мобилизиращи народа цели. Както и да е, ако бяхме последователни в детинските си опростявания при разглеждането на демокрацията, би трябвало поне да си изберем някакви недостижими идеали, защото човек не може без такива! Демократичната уредба у нас се установи още към 1991 година, защото тя е въпрос само на законова база (е, минаха още няколко години докато се откажем да дерем очите от снимките на кандидатите), и оттам нататък увиснахме без идеали. Идеал може да бъде, например, идеята за равенството (защото хората, разбира се, не са равни по възможности), или за свободата (защото тя е много относително понятие), или щастието (защото то е въпрос на равновесие между желания и възможности), или благоденствието на народа (защото човек винаги иска още нещо в повече), или социалната справедливост (защото нея все я няма в достатъчна степен), и прочее. Демокрацията и изборите са просто една атрактивна игра за народа и възможност за лесна смяна на едни началници с други, но хората губят много от това, че не могат да си играят като децата "на ужким". Наивно е да се надяваме, че една игра ще ни реши жизнените проблеми, както е наивно да си мислим, че демокрацията е достоен идеал за един народ. Тя е само среда, в която расте всичко, т.е. и лошото, наред с доброто, и всеки народ трябва освен нея да има и някакви свои уникални въжделения, стремежи и желания, иначе той се губи като такъв, както и става сега при нас. Та, по повод на идеалите ми се иска да завърша с едно мое старо стихотворение (писано, може би към 1977 г.), което спокойно може да се приложи и към демократичния ни идеал, а и към всеки друг. Идеали Светът е пълен с разни идеали, като балони реят се в простора -- едни по-ярки, други избледняли -- към тях ръце протягате вий, хора. Недейте! че балоните красиви се ... пукат, от човека уловени, от допира с душите ни трънливи, с сърцата ни дълбоко замразени. Помнете: идеалът ни привлича, вълнува ни, но ... само отдалече, а приближим ли се -- в миг погрознява, разпада се, не съществува вече! Е, това може да е твърде минорен завършек за книгата, ала какво да се прави като такава е и нашата върла демокрация, налагана от върли дисиденти (които или вече не са у нас, или като седнаха на държавната софра и вече не дисиденствуват)? Не че не можеха да оставят комунистите, пардон, социалистите, да се отравят, като хора с половин вековен опит в манипулирането на народа, или поне да си стоят във вечна опозиция, както и беше замислено СДС-то като едно "анти" на всичко съзидателно, като квинтесенция на разрушението (без което няма съзидание, между впрочем). Но като им се ядеше и на тях от кацата с мед! Пък и като народа просто иска да го будалкат, или л`ажат, както викат шопите (защото иначе от какъв зор той ще гледа рекламите, ще следи медиите, ще чете хороскопите, и т.н.)! Е, щом народа толкова иска да го лъжат (или, според латинската фраза: Mundus vult decipi!, т.е. точно "Светът иска да бъде лъган!"), то затова сега вече си имаме демокрация и демократи. Като ни омръзнат едните от тях ги сменяме с други, после може и с трети, и т.н. -- важното е люлката да се люлее. Ами, това е демокрацията! За нея може да се говори само с ирония или в каламбури. 2001, и по-късно,          София                          Христо МИРСКИ Appendix (Light Verse In English) My Salute To The Democracy To democracy salute I will give, and rather good, That is eloquent enough Of the matter and the stuff. For I like them very much -- These elections and the such, Giving me the right to vote Which one we shall take the road. Scratching, though, once my head, Jumped a thought that namely said: "How can we make the choice Being laic girls and boys?" Either choosing's very easy (And then why to make us busy?), Or it's difficult a task (Which to solve we shouldn't be asked)! And it isn't, let me say, Used in business, anyway; Not in army, not in schools -- But if so, then we are fools! For the choice from below Can't be competent, you know? And, if contest this should be, Why the losers, too, take seats? And the Parliament, you see, Represents not you and me, But, let's say, some three per cent, Who are wealthy and potent. All in all, it's just a fake, And this gives me right to make My salute of special art -- That's: ... to give a sound fart! 07.2002 Geography Lesson Well, dear children, we'll learn today something about a country called Bulgaria, But you don't have to expect much of it, because it's one of the world's most poorest areas. It has some rectangular form, but it looks so tattered, That one may reasonably wonder how they have succeeded before to live much better. For they have there such misery nowadays, That one of you, dear children, may think they have messed all, all things in search of their better ways. And they, surely, have made one capital big mess Reaching the point where their average income is not just less, But they have made it to be three times so, four times, and even more times worse. And, do you know, children, when this tendency started first? Well, just in the moment when they turned to the democracy and began making their first steps! And then, in their efforts to better the things, they continued to go down till they nearly collapsed. Because now, in winter days and nights, they began to freeze much and they began to pray To God if He will be so good and give them just one more sunny day; And, do you know, children, they often don't have enough money even to buy their food And, I suppose, you are all so clever now and could well tell me, which this might imply moods In all of those souls who have to sleep in their cold beds and with their empty bowels, And who sometimes, at home or with friends, may give a way to either a howl or a growl? And then, to help you to understand better what it's to live their lives I'll tell you that unemployed there is each one out of every four up to five; And that their minimal monthly salary -- and I hope you'll allow me to shorten it to MILS -- Makes some fifty filthy dollars or so (but they don't use such bills). And what for one MILS they can buy I may, as well, give you some examples: Say, circa one hundred milk litters, which is, as you see, not very ample; Or meat of some kind about fifteen kilos or so; Or what you call cheese, also butter, then kilos twenty, but you can't make them to be more; Or grill chickens they'll buy thirty, I'll say; Or bus' tickets two hundred and fifty, or eight, if you count them per day; And daily again they may have twenty eggs or something about; Or five bottles of beer per day, but if it has to be in cans this makes only three, and your money is out; Or, if you are intelligent enough to read, Then you may buy five newspapers daily and with this your MILS' ceiling is exactly hit; And so on, but you should not forget that in winters, when they have to heat, Then the payment for a small two-room's flat per month often a whole MILS exceeds. But well, it isn't all, for their total national debt, Computed per capita (with the children in nursery beds), Amounts to twelve hundred and something US dollars, or twenty four MILS, But they rise to over five years payments, if you cast the debt between only employed people, so this, surely, is a bitter pill. And now, children, you don't suppose that they will pay a MILS a month to the debt, for they could not, They, possibly, may pay one tenth of a MILS and this, still, will be for them a very tough lot, Because in the last ten years they have succeeded to pay just the debt's interests and nothing of the bulk, Hence, their debt can be reasonably paid in some fifty years, so you see, that their life seems very dull. And, if you think this finishes all their problems, then you are positively in error, Because there's one financial trick approved by the last two governments and which sets the population almost in terror*: The trick is, namely, that MILS corresponds not to some real social minimum, and not to the one officially recognized by the state**, But the social minimum was exactly two MILS, and then 1.7, and is 1.82 MILS, as of late. This means that very many people not only work on a full day basis for about two dollars a day, But they have to pay taxes even if their income is much less than the officially established one, what we shall call the Bulgarian way. Well, you see that the situation in this poor land is so twisted and crazy, That the major part of the population lives below the social minimum, though they are not lazy. And so, my dear children, if you intend to go abroad to visit some aboriginal area, I should strongly advise you to forget about the country called Bulgaria, Because their criminality level has arisen to such heights, That you may be stripped there, and knifed, or gunned -- all right. They may not live there so poor as in, say, Bangladesh, But this isn't pretty sure and they badly want to put their hands on some more cash. They were blinded by the democracy to such an extent, That they have lost nearly all their moral sense. And do you know, children, how they are called by their southern neighbours, the Greeks? Well, they are called "vulgaros", and this sounds -- doesn't it -- as a tough kick. And, even if this has to be observed just as a pun, It, still, doesn't give them very much of a fun. So, and with this, my dear children, my lesson is done. 01.2003 P.S. All figures that I give were true in 2004 but don't think the things have changed much after, because we live so miserable that some prices still wait their time to rise (as, e.g., in 2008) and if some minor growth of the salaries &/or pensions happens (normally about 10 per cent in an year) it becomes very fast eaten by the inflation (sometimes about 50 per cent an year). Or, to cite one totalitarian pun: if the happiness is not in having money (or other material goods) then the Bulgarians are very lucky nowadays. On the other hand, in the new millennium (or after 1998) we are not sliding down deeper, but we are also not rising up, we've just stuck in the mud. And there remains to be answered the primary and more substantial question: why should we have to go down at the first place? * Well, this isn't what sends the population in terror (for we are silly enough to make comparisons), but we are in terror all the same (because of the misery). ** MILS is basis for collecting money as income tax (and then it is low in order to collect more to the state), but when one pays some social insurance payment one just can't be insured on the basis of one MILS but on nearly twice higher. Dedicated Limericks To Bulgarian Politicians To Solomon Passy I know a young man, an Atlantic Flare, Who wished to make love to a ... Polar Bear.    So he set as his goal    To reach the South Pole. Oh woe! All bears were sold out there. 1994 ? To Zhan Videnov There was a young man with a foil Whose all efforts only made things spoiled,    Being our Prime Minister    He became symbol sinister Of financial crash on Bulgarian soil. 1996 To George Ganchev There's a political bloke like a morse Who for many years dreams to be a boss    Supreme of our nation    (Yeah, it's a great temptation), But this Block business seems to be a loss. 1997 To Zhelyu Zhelev There was a man from th' highest politics Who was scientific, though small and meek.    Now's doing a research    How democrats to search Who will lift him high again just for a week. 08.1997 To Petar Stoyanov There's young man full of democratic force From the top of head and down to his toes,    Never blue, though clad in blue --    Suit and shirt and pants (they too) -- And with charming smile as that of ... well bred horse. 11.1998 To Tsar Simeon The Second There lives a man who born was as a king, Though some still say: his citizenship stinks.    "Well", he says, "it may so be,    But, as you can now see, I have got as prime a post as I could think!" 06.2001 To Georgi Parvanov There was a man called George The-First* Who said: "To be President I must".    And he was, 'cause we, morons,    Liked his baby-talk go on; So he fooled and lulled and petted us. 2008 To Boyko Borisov There was a Bulgarian bully Who became a politician, su'ely,    'Cause the folks they wanted fighting,    Pugilism, and not uniting. Yeah, but why this macho should be truly? 2009 * "Parvanov" in Bulgarian means "the first". К Р А Й