НЕМСКА КАЛАМБУРИАДА
(Преводи на немска лека поезия, подбрана според преводача
Христо МИРСКИ, 2008 ...
|
Zu Hans Schwabenheld gewidmet
|
|
СЪДЪРЖАНИЕ
ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Тук са събрани редица мои преводи от немски. Те не винаги са лека поезия или каламбури, особено Ерих Кестнер, с когото започвам, но тъй като неговата поезия отговаря на афинитета на преводача към прости и запомнящи се детски рими, както и към по-скоро философско (дори цинично, при нужда) виждане за нещата, нежели на емоционални описания на ситуации (които, най-често, са лишени от особен смисъл), то всичко това е сложено под една обща шапка. Освен това по-нататък има редица епиграми и хумористични стихове, така че, поне за тях, лека поезия е точно казано. А има и едно допълване до малка серия с книгите "Английска К." и "Пъстра К.", така че нека си вървят в пакет. Може да се добави още и забележката, че книгата е отворена (винаги, когато си купя нова тетрадка мога да я продължа, нали?), така че датите са за информация и следващата дата ознаменува оформянето на книгата с първите пет тетрадки и не е нито начална, нито крайна.
Е, приятно четене.
2008, Христо МИРСКИ
ПЪРВА ТЕТРАДКА
Ерих КЕСТНЕР
ЖИВОТЪТ В НАШЕТО ВРЕМЕ
Оригиналът е от:
E. Kästner, "Die Schule der Diktatoren und noch mehr Theater", Henschelverlag Kunst und Geselschaft, Berlin, DDR, 1978; Erste Ausgabe: Atrium Verlag, Zürich 1959
Превод 08.2004
Заб. Авторът дава това като радиопиеса, написана в 1929 г. по поръчение на шлезвигското Радио в Бреслау като "Лирическа сюита в три части" с музикален съпровод на Едмунд Ник и режисьор Фридрих Бишофс, но след това то е изпълнявано в много театри, а не като радиопиеса. И днес то (според преводача) също не е за радиопредаване, но като театрална пиеска, или по-скоро оперета, понеже има доста песни (така че една режисура няма да е съвсем тривиална), е неизменно актуално.
ПЪРВА ЧАСТ
ВСТЪПЛЕНИЕ:
Шумът на големия град: чува се тракане на пишещи машини и звънене на телефони1, също и съвременна джазова музика. После към канцеларския и развлекателен шум се примесва и уличен шум, свирене на клаксони, скрибуцане на трамваи, тракане на влакове и прочее.
ОРАТОР: Тишина! Шумът стихва внезапно.
Не съм аз сам. И водя Ви един човек открит.
Той среден гражданин е.
ЖЕНСКИ ГЛАС:И се казва?
ОРАТОРА: Шмид.
Шумът на града постепенно прониква отново.
ОРАТОРА: Тихо! Шумът отново стихва.
Опитайте се миг да помълчите,
и с туй човека що е тук да уважите.
МЪЖКИ ГЛАС:Ала какво ли толкоз има Шмид да каже?
Пък и сред този шум ний няма да го чуем даже.
ЖЕН. ГЛАС: Ний време нямаме за думи сладки!
ОРАТОРА: Но замълчете, той не ползва фрази гладки.
Той е човек съвсем кат' мене или Вас,
човек от този град, такъв кат' всички нас,
и времето, в коет' живейм, добре познава.
МЪЖ. ГЛАС: Ами, тогаз човек май може да го съжалява.
ЖЕН. ГЛАС: Не щеме да го чуем, тъй изглежда.
МЪЖ. ГЛАС: И кой е този дето ни нарежда?
ЖЕН. ГЛАС: Иди-доди да ни говори за Шри Ланка.
МЪЖ. ГЛАС: Но нашата страна не е за нас примамка!
ЖЕН. ГЛАС: Не щем да слушаме за туй що става у дома.
МЪЖ. ГЛАС: Защото втръснала ний тази срамота!
ОРАТОРА:
Но чуйте, той направо е експерт
по Вашия живот, той знае всеки дерт
и всички Ваши грижи и надежди.
Та той не е богат, нито начетен много,
и щом Ви казва нещо, то, за Бога,
това са Ваши чувства и премеждия.
С какво това не Ви харесва аз не знам!
Земята кръгла е, светът голям
и той -- един човек кат' всички Вас.
МЪЖ. ГЛАС: Добре, ала не чакайте да сме в захлас.
No 1. Курт Шмид, като балада
С музика, текста като рецитация.
ОРАТОРА:
Човекът, с който ще се срещнеме сега
се казва Шмид, и Курт към него му приляга.
Той става сутрин, без неделя, в шест часа,
и точно в осем вечерта в леглото ляга.
Туй прави, значи, десет часа сън,
и девет във бюрото е зает,
и чет'ри за храна и път навън,
и само час за него -- луд късмет!
Едва през празниците спи той до обяд
и после бръсне се дор лъсне кат' фенер,
а вечерта танцува нейде в своя град --
с поредна мацка, той пореден кавалер.
В пон'делник всичко отначало почва,
една и съща песен всеки ден,
година след година се източва
а той остава същия ерген.
Туй време марширува кат' войник,
и удря крак със него Шмид,
изтича то и ето, в някой миг,
разбира той, че веч' е бит.
И вижда, че ще бъде все така,
и не остава нищичко за него скрито;
уви, той лъгъл се е до сега,
надеждите изтекоха като през сито.
Човек е просто някакво растение,
то смучи сокове, и другите от него,
душата му (а тя е под съмнение)
не чини много, в плен на неговото его.
Нуждай се той от десет часа сън,
и девет във бюрото е зает,
и чет'ри за храна и път навън,
и само час за него -- луд късмет!
Човек яде за да живее и обратно
и значи, всъщност, е един търбух!
И с час на ден за удоволствие, понятно,
че често той за музите е глух.
Но не живее Шмид сам в този свят,
при все че бори се той често сам,
коет' е странно, щот' сред стар и млад
е пълно с Шмидовци, това го знам!
ОРАТОРА: Продължава след кратка пауза, отново без музика.
Не е май краят хубав, ни е ободряващ.
ЖЕН. ГЛАС: Какъвто е.
МЪЖ. ГЛАС: И няма 'що да ни задявяш!
ОРАТОРА: Какво, наистина ли сте съгласни?
ЖЕН. ГЛАС: Да, да, май вече всеки е навит.
ОРАТОРА: Добре, тогава давам думата на Шмид!
ШМИД:
Е, името ми вече знаете самички,
понеже бях представен аз на тоз' отбор.
А песента, с която почвам, е за всички,
и ще я пея аз във съпровод на хор.
No 2. Шансон за мажоритета
Малко встъпление с музика, Шмид пее с мъжки хор.
ШМИД:
Аз почвам с песен, що касай мнозина
и ще я пея, както казах, с хор.
Душевният живот е в нас погинал,
живеейки без лукс и с много зор.
Живеем ний, ако живот е туй, къде намерим,
и погледа ни блъска се отвред в стени,
да съзерцаваме звезди ни липсват маниери,
а и не трябват ни при толкоз лампи и фенери,
та звездна мисъл рядко ще ни посети.
Какво ни топли, че за някой е света прекрасен,
ний болшинство сме, и за нас е този извод ясен:
Земята кръгла е и хич не се мори
да се върти безспир напето,
и кой я гледа право изотзад дори
я гледа сякаш във лицето!
ЖЕНСКИ И МЪЖКИ ГЛАС:
Таз' песен е за нас, сближете се насам,
и той я пее, чувате, със хор.
Светът е чуден и допаднал би и нам
но в градовете сме като в затвор.
ШМИД:
А времето пързаля се с шейна.
В зори побягваме за да работим,
печелим цял ден само за храна,
а нощем спим; и в цялата страна
в неделята вали, като по ноти!
Какво кат' победили сме природата,
ний много сме, но к'ва ни е изгодата?
ВСИЧКИ:
Земята кръгла е и хич не се мори
да се върти безспир напето,
и кой я гледа право изотзад дори
я гледа сякаш във лицето!
ЖЕНСКИ И МЪЖКИ ГЛАС:
Таз' песен е за нас, сближете се насам,
и той я пее, чувате, със хор.
Светът е чуден и допаднал би и нам
но в градовете сме като в затвор.
ШМИД:
А времето пързаля се с шейна.
В зори побягваме за да работим,
печелим цял ден само за храна,
а нощем спим; и в цялата страна
в неделята вали, като по ноти!
Какво кат' победили сме природата,
ний много сме, но к'ва ни е изгодата?
ВСИЧКИ:
Земята кръгла е и хич не се мори
да се върти безспир напето,
и кой я гледа право изотзад дори
я гледа сякаш във лицето!
ОРАТОРА:
Но не мислете, че това е само фраза,
че всички Шмидовци сте, както вече казах.
И знаете ли, ако с днешна дата
животно диво срещнете в гората,
какво ще го запитате тогаз?
МЪЖ. ГЛАС: О да, какво?
ЖЕН. ГЛАС: Кажете го на нас!
ОРАТОРА: Това хер Шмид ще разясни във миг.
ШМИД: Ще го запитате, навярно, с просещ лик:
"Не носите ли днешен вестник с Вас?"
МЪЖ. ГЛАС: Ами така е, да.
ЖЕН. ГЛАС: Такъв въпрос изглежда безупречно.
ШМИД: Понеже търсите сензацията вечно.
Грабежи и убийства и пожари,
рекорди всякакви, но да'н са стари.
Аз даже зная песничка една
по тоз' въпрос, изпял я бих сега ...
ОРАТОРА: Вий одобрявате ли той да пее?
ЖЕН. ГЛАС: Да пее, да.
МЪЖ. ГЛАС: Щом го умее.
No 3. Кратка песен за рекордите
Музика, женски хор.
ШМИД:
По-рано някой 'ко тежеше
над сто и петдесет той беше
сензация за мало и голямо,
оставаше да го изложат само
за зрелище на някой панаир
и беше той за хората сеир.
ОРАТОРА: без музика
А днес такъв пред нас и да стои
не даваме за него пет пари.
ШМИД: отново с музика
Сега са вече други времената,
не ни вълнува нищо сетивата.
Дори се сещам аз за èдин мъж,
кой нè се беше къпал ни веднъж
в течение на пет години цели,
ала жените бяха полудели
за туй прасе, той доктор даже стана --
бе бърза процедура разиграна.
ОРАТОРА: без музика
Прилежен да е, дет' се вика, всеки може,
тук трябва нещо шантаво да се приложи.
ШМИД: отново с музика
Сега са вече други времената,
не ни вълнува нищо сетивата.
Познавах аз един що ден и нощ
се смееше, от осемнай'ста йощ.
Кога му казах:"Туй е дивотия!",
през смях написа той на лист хартия:
"Дори да дойде много тъжен ден,
аз гледам просто хората край мен".
ВСИЧКИ: без музика
В това е прав той, колко прав е, ах,
кат' гледаш другите те хваща смях!
ШМИД: отново с музика
Не ни вълнува нищо сетивата,
понеже се смениха времената.
Музиката спира.
ОРАТОРА: Живота Ви сензации е или грижи,
ушите Ви -- продънени от градски шум.
ЖЕН. ГЛАС: Така е, ала утре 'кво ще се изниже?
МЪЖ. ГЛАС: Блажен е тоз', кой в ред живее и със ум!
ОРАТОРА: В разкош и сред пари живее богаташа.
ЖЕН. ГЛАС: А ний стачкуваме и с данъци ни плашат.
ОРАТОРА: Живеете сред четири стени и грижи,
ушите Ви са пълни с този градски шум.
ЖЕН. ГЛАС: Така е, змайм ли утре 'кво ще се изниже?
МЪЖ. ГЛАС: Кой в ред живее е блажен, 'ко има ум!
ШМИД: възмутен Какво е ред за Вас аз мога да посоча.
ОРАТОРА: Но моля Ви се, Шмид, да има тука мир!
ШМИД: Тоз' ред прилича ми на грамофонна плоча --
навийш ли ръчката, върти се тя безспир.
ЖЕН. ГЛАС: Хер Шмид, защо нападате човека с хъс?
ШМИД: Щот' е доволен като го въртят на пръст!
Той плюй на всичките права човешки
и всяка власт го мести като пешка.
ЖЕН. ГЛАС: Ами, в живота често случва се това,
Кат' те натискат, то прекланяш ти глава.
Такъв човек не търси веч' спасение,
За него дисциплината е извинение.
Музика.
No 4. Песен за чупенето на кръста
Мъжки хор, рецитал.
ШМИД:
Счупи го този кръст, щом някой те натиска,
че иначе ще те уцелят във тумбака.
Не гледай другите, това не се изисква;
а пък и те прекланят се, не се протакат.
Дълбок поклон, че той не се шегува,
на него плащат му за туй, ще знаеш.
На колене! Недей да му мъдруваш!
И всъщност ти самият го желаеш.
ГЛАС ОТ ЗАДЕН ПЛАН: провиква се Но трябва ли така?
ШМИД:
Тъй трябва, туй житейска мъдрост е.
Щом мачкат тебе, ти пък мачкай друг --
това закон природен се зове
и само губиш, правиш ли напук.
В началото боли те малко кръста,
но няма страшно, с всеки е така.
Кураж си дай, добре снижи си ръста,
виж, другите го правят с лекота.
Ти трябва даже да се молиш: "Боже,
на всеки твърд ботуш слуга ти дай!"
Не си ли нивга мачкан то не може
човек да станеш свестен, то се знай.
ГЛАС ОТ ЗАДЕН ПЛАН: провиква се Но трябва ли така?
ШМИД:
Тъй трябва, туй житейска мъдрост е.
Щом мачкат тебе, ти пък мачкай друг --
това закон природен се зове
и само губиш, правиш ли напук.
Счупи си кръста! Няма нищо трудно,
от памтивека тъй е, век след век.
Счупи тоз' кръст! По-бързичко, по-будно --
гръбнака се огъва кат' геврек!
А в градовете сме като в кафези,
сами затворени във тях треперим
един от друг и тези от онези,
ала тъй трябва, щом сме се заврели.
ГЛАС ОТ ЗАДЕН ПЛАН: пак се провиква А трябва ли така?
ШМИД:
Тъй трябва, в градовете е така.
Там вкопчили сме се един за друг,
като верига с милион звена --
не можеш да ни разделиш и с чук.
Музиката спира.
ЖЕН. ГЛАС: И туй живот за Вас е, с таз' представа?
ШМИД: О да, а виждате ли други начин Вий?
ЖЕН. ГЛАС: Аз мисля, да.
ШМИД: Но посочете го тогава!
ЖЕН. ГЛАС: Ами, в това е трудността, уви!
А според Вас това'й живот типичен.
ШМИД: Добре, какво Ви липсваше във песента?
I-ВИ МЪЖ. ГЛАС: Самата личност.
II-РИ ЖЕН. ГЛАС: Да, живота личен.
ОРАТОРА: Тогава песен, може би, за личността?
I-ВИ ЖЕН. ГЛАС: Тъй може.
II-РИ ЖЕН. ГЛАС: Политиката за нас е чужда.
ОРАТОРА: Ами, изпейте нещо Вий, туй го разбирам!
II-РИ МЪЖ. ГЛАС: Защо пък не?
ШМИД: О, пейте, чувствате ли нужда?
I-ВИ МЪЖ. ГЛАС: Ще пеем песен за живота мебелиран.
No 5. Мебелиран живот
Мъжки хор.
Някой мъж си нивга не отказва
сън спокоен, тих кат' речен брод,
други пък небето ги наказва
с мебелирания им живот.
То ги праща в разни пансиони,
при хазяйки -- сбръчкани жени;
кой не разполага с милиони,
и с килерче ще се примири.
По стените блудкави картини,
мебелите скърцат с жален стон,
пода дъсчен хлътва като минеш,
а бельото -- просто тъмен фон.
Прах се стели там където може,
изглед -- в заден двор или стена,
и с девойка, ако се наложи,
среща в парка, само не в дома.
Кимаме, навити като кукли,
да роптаем нямаме уста;
все мечтаем ний за дом уютен,
все живееме във самота.
Тъжен е живота мебелиран,
о, събратя, по света широк!
изход в брака сал се уж намира,
ала той е скок във ров дълбок.
Музиката спира.
I-ВИ ЖЕН. ГЛАС: О, старата позната песен, да?
II-РИ ЖЕН. ГЛАС: Във туй за мен е мъжката беда.
ШМИД:
Ако разбирам Ви добре, госпожици,
кроите вечно бракове, без ножици.
I-ВИ МЪЖ. ГЛАС: И от кога е брака пак на мода?
I-ВИ ЖЕН. ГЛАС: Но той е най-признатата метода.
II-РИ ЖЕН. ГЛАС: Не се мечтай добре на работа в бюрото.
II-РИ МЪЖ. ГЛАС: Абе, парите ни, май, хващат Ви окото.
ОРАТОРА: Тук вече се прокрадва и омраза
I-ВИ МЪЖ. ГЛАС: Защо пък не?
II-РИ МЪЖ. ГЛАС: Жените са зараза.
I-ВИ ЖЕН. ГЛАС: Уют домашен ...
II-РИ ЖЕН. ГЛАС: със любим съпруг ...
I-ВИ ЖЕН. ГЛАС: с дечица.
I-ВИ МЪЖ. ГЛАС: Със стари дрехи ...
II-РИ МЪЖ. ГЛАС: вечни пости ...
I-ВИ МЪЖ. ГЛАС: без парици.
ШМИД: Така живее се във беден заден двор.
I-ВИ ЖЕН. ГЛАС: Такива мисли за живота са позор!
ОРАТОРА: Спокойно, граждани, не бива със кавга.
ШМИД: Животът тежък е, но свиква се с това.
Докле човек е млад той има още сили,
но номера'й в това, че хората са гнили.
Тъй получава се печалния рефрен.
Но туй е нашия живот!
II-РИ ЖЕН. ГЛАС: Кога?
ШМИД: О, всеки ден.
I-ВИ ЖЕН. ГЛАС: Но без деца и мъж не е живота лесен.
ШМИД: А с тях мъжът пък пее люлчената песен.
No 6. Мъжка люлчена песен
Мъжки хор.
ШМИД: пее
Детенце спи! О, спи дете!
Аз май съм ти роднина,
но правдата, кат' две и две, | |