Мирский Христо : другие произведения.

01. Поэтическое окошко / Poetic Window / Поетично прозорче

Самиздат: [Регистрация] [Найти] [Рейтинги] [Обсуждения] [Новинки] [Обзоры] [Помощь|Техвопросы]
Ссылки:
 Ваша оценка:
  • Аннотация:
         Это место для новых поэтических вещей, пока я не разместил их по тетрадям и книгам, которое будет обновляться примерно раз в пару месяцев, и когда это уже перестанет случаться, то значит меня больше нет. Вот так-то.
         Это теперь с января 24-го и хотя бы на пол-года, так как раз меня не читаете то ни к чему стараться.



THINGS FOR CHILDREN



          WAY & WOY
          (Chinese parable)

     At the emp'ror's Court, Cathay/*,
     Beautiful, lived, butterfly.
        She was rather -flyess,
        Way, and hundred guys, yes
     -flyers, 'cause of love to her just died.

     [ * This name must be read 'Kath`aj' in nearest to Latin transliteration, because this is how Marco Polo has named the country, and also in Russian is 'Kitaj'. ]

     She was painted in pastels,
     Rosy, viºolet, and, well,
        Who saw her went crazy
        For she was amazing,
     And flew t' exercise to ... lift dumb-bell.

     Now you have to know that she
     Promised has a maiden be
        Till some guy in th'aºir
        Lifted this affaºir,
     And at hundred dimes he flew with it.

     Theºre lay just in the Court
     One such "bell" of-th' proper sort,
        Yet it was so heavy,
        That all -flyers levy
     Could not even lean it to the North.

     Still, the hardest thing was how
     T'grasp the beastly thing, so now
        One has to be tricky,
        T'find some substance sticky,
     Else you fail, if thick are as a sow.

     Yet the butterflyer Woy,
     Strong was, nice, and clever boy.
        He the wisest spider
        Asked for help, said: "Either
     I'll succeed, or die of lack of joy".

     Th'spider's sage some branches sucked
     For the glue, and caught ... a duck
        In the web to test it.
        Th'-flyer said: "Be blessed if
     To the thing my legs be firmly stuck!".

     This was done fast in no time,
     Th'distance measured with two dimes;
        All were well awaºre
        What will happen theºre,
     Bugs were gathering on-th' near lime.

     Still, at once a problem jumped,
     Unavoidabºle, plump:
        Th'wings were much too tiny;
        They were fine and stylish,
     Yet have to be long by hundred thumbs.

     Now all spiders went to work,
     Diligently, not like clerks,
        They got fallen feathers,
        Glued them all together
     To the own wings and checked all with jerks.

     Th'whole construction, as last step,
     Covered was with finest web
        Of this substance sticky,
        To be monolithic,
     And it was just wonder, you may bet.

     When all ready was young girls,
     -flyesses, him fed like earl,
        Mouth to mouth with honey,
        For he was their bonny,
     And they valued him like precious pearl.

     So he drank the last nectar
     From a flowºer cup not far,
        Leaned to him by buddies,
        For to make him ruddy,
     T'lift the soul and body of the star.

     Then his newest wings he spread,
     In the air rose joyous, glad,
        And with strong strokes headed,
        Yet now comes the sad bit:
     At the final found, alas, his death!

     Else the task accomplished was,
     He flew five dimes more, but just
        When he landed rolled forth,
        Might have jumped he from th'board,
     If not glued was strongly, hence, died thus.

     So it's time for you to cry,
     Dear children, for this guy,
        Woy, th'brave butterflyer,
        Who died of desiºre
     T'have the butterflyess Way for wife.

     Though to add, as afterthought,
     Can I that the very God
        This demise permitted,
        For if th'insects fitted
     With such strength are this will change a lot.

     This will change a lot of things,
     Th'human race may have to sink,
        So that, children, happy
        You remain, let's wrap it
     Up, the insects should not sorrow bring.

     June, 2016

     P.S. It is good if one tries to find suitable melody to sing it, because all couplets are exactly equal, and have by: 7, 7, 6, 6, 9 syllables. In the worst case a melody can be invented, i.e. to use this as a libretto for some song, yet I don't think that to find some existing one will be so difficult, at least because I have used, in fact, one popular Bulgarian children song about one small white rabbit and a little deer, adding the fifth line extra. Also, I suppose, and if one wants, one may repeat the last line for symmetry.





СЕКСИ МИРСКИЗЫ





          О МУЖИЦКОМ "ХЛЫСТЕ"

     Я_дрёна мать, какой большой,
     М_огущая дубина;
     Щ_еголеватый как, ой-ой --
     И_гривая скотина;
     К_ачается, как из пивной.

     02. 2019




          О ЖЕНСКОЙ "МИСКЕ"

     Ж_ивот у женщины имеет дырку,
     'Ё_ закупорить норовит мужик,
     Л_егонько щуп кладёт там свои и чиркать
     О_н начинает, это прямо шик,
     Б_елёсой полнит жидкостью "пробирку".

     02. 2019




          * * *

     Жил да был однажды педераст,
     Был он крепким, да к тому-ж' мудаст,
        Членом "бам", валил ... быка в упор,
        Звали к старикам ... лечить запор;
     Да не возродил свою так масть!

     04. 2020




          * * *

     У м'го дяди ... -- знаете Вы что --,
     Ежели свернуть во колесо,
        Выскажет диаметр во пядь,
        Так что девки норовят -- лишь глядь --
     В'брать в себя сверхмерный эт' "насос".

          * * *

     У м'го дяди мячики, поди,
     Не чтоб' больше кулака, но три.
        И как тот начнёт лить "молочко"
        Чередует за яйцом, яйцо.
     Бабе можно утром и попить!

          * * *

     У м'го дяди главное эт' зад,
     И стрельнут им залп всегда он рад.
        А что спереди у н'го винтовка,
        И орудует он ей тож' ловко --
     Эт' как соберётся на парад.

     11. 2019




          * * *

     Ежели б'у члена спереди был ... чуб,
     Он бы лучше был, чем голенький раструб!
        Вот к чему пришёл путём мышленья
        Я однажды, так что -- заключенья:
     Бог он не эстет, или немного туп!

     12. 2020




          * * *

     Былà-б' утроба бабья на ... спине,
     То член между лопатками б'висел!
        Сношались бы прижавшися плечами,
        Быть может пламеннее, как ... цунами,
     Но там где грех ч'ловек бы не глядел.

     12. 2020




          * * *

     Девка, ежели та Пенелопа,
     То у н'ё большущая же жопа.
        Спереди, зато, для равновесья,
        Грудь, что пол ведра хотя бы весит.
     Всё-ж' приятно сзади 'ё пошлёпать.

     12. 2020




          ЕСТЕСТВЕННЫЙ ПОДБОР

     У кого из мужиков предлинный члён,
     Редко тот случается чтоб' был умён.
        А вот если у кого с пол пяди лишь
        Тот старается, умнеет, зая#ись!
     Эт' естественный подбор даёт здесь тон.

     12. 2020







ФИЛОСОФСКИ





          КЪМ СИНА МИ, ОТКРОВЕНО

     Направих те на свой ред да се мъчиш,
     тъй как се мъча цял живот и аз.
     На Бога можеш ли да се оплъчиш?
     Пък и не бях тъй умен аз тогаз.
     Да видим дал' сега ще ме ти глъчиш?

     Но прояви съчувствие към мене,
     понеже всички ние сме в капан;
     не го съзнаваме, но нощ и дене
     подрипваме кат' ... хамстер във буркан,
     и бързаме да правим поколенье.

     Обаче пък, 'ко прекратим играта
     и срежем родословното дърво,
     то к'во ш'напрайм, ще ... пр#днем на софрата?
     'Ми други ще живеят, всё равно.
     Тъй спазваме и ние правилата.

     А ако всички спрем да се плодиме,
     то кой ще оцени след нас това?
     Затуй природното ний сучим виме
     и недоволстваме сал на слова,
     и ужким бъдещето си градиме.

     Та както никой нас не ни е питал,
     ний щем ли ил' не щем да се родим,
     така и аз отроче съм "изритал"
     след мен в живота, инак яко дим
     ще да изчезна, кат' в гора комита.

     12. 2019

     П.П. Хъм, това хем е така, хем не е съвсем. Имам предвид, че практически никой не поражда поколение по задължение, а защото процеса на правенето е приятен, Дядо Господ се е погрижил за това. При все че, разбира се, всички ние и искаме да имаме деца, но това е някак си различна работа от процеса. Освен това, както предполагам сте чували, живота е просто една заразна болест, предавана по полов път! И при това болест с гарантиран летален изход, така че ако сме почтени то не би трябвало да се плодим, или най-малкото да умерим това до възможния минимум. Да, ама в глобален мащаб не става така, нали? Та поради това излиза, че ние като че ли си отмъщаваме на децата за несгодите в живота и злорадстваме, че и те ще ги изпитат същите. Вярно е, че това звучи бая цинично, но пък цинизма не е официално забранен, защото той не взема човешки жертви.
     Изобщо, един такъв поглед с нещо е полезен, още повече, че аз казвам нещата достатъчно смешно, с тези мои детски рими. Но тук има и нещо друго, моята откровеност е фрапантна, човек трудно може да си я позволи, но аз реших че мога, защото аз хем имам син, хем нямам! Ха-ха, нали? Обаче такива неща в днешно време се случват, предвид на еманципацията, разпадането на семействата, руските булки (каквато беше моята), геноцида (макар и несъзнателен) на интелигенцията (като мен), и други фактори (да не задълбавам сега, това не е смешно). Та аз хем имам син, хем не го зная къде е и какво прави (ще трябва, навярно, някой път да го потърся с помощта на полицията), хем пък той и хабер си няма кой съм аз в демократичната действителност и с какво се занимавам в свободното си време (каквото е всичкото ми, като четвърт век безработен, защото много съм учил, за преходния период дето все не свършва). Така че аз говоря твърде откровено със сина си, който не ме познава като автор.
     Обаче никой не пречи на всеки един от Вас да вложи лични чувства в случая и да изпрати едно такова откровение на някое от децата си, или на майка им. При това стиха е еднакво подходящ и за дъщеря, защото само в заглавието казвам "син". А пък, ако човек желае, може да го промени леко и от страна на някоя майка, като в началото стане на "родих те аз", после "умна", и предпоследните редове стават на "така и ти в мен "втасва" като пита, / че то в живота, инак, яко дим". Е, това е моето откровение към потомството.




          ИЗГРАЖДАНЕ НА РЕФЛЕКСИ
          (вдлъбнат акростих)

     Б_езспорно'й, че децата 'га не слушат --
     пР_и туй основно са това момчета --,
     глЪ_чта им носи се навред и мушат
     нос М_ай във всичките в дома кюшета,
     и сал Б_еля да сторят сякаш душат,
     и с нА_синени са от бой дупета,
     те З_атова напинят за кауша,
     сЪ_с образа, че туй е вид просвета,
     К_олеж житейски, проба на ботуша!

     12. 2019

     П.П. Е, за такова нещо като вдлъбнат (или може би също изпъкнал, или вълнообразен, и още някакъв вид) акростих и аз не бях чувал, докато не взех, че го измислих! Но имам оправдание: думата бръмбазък има две "ъ"-та, но просто ми харесваше, та реших някак да я развия в поетичен план. Освен това тук имам вече не мирскетино, ами "мирскетинето", може би, защото римата се преплита в една кварта и една квинта, това хич не лесна работа, ще знаете. Но пък какво да правя, като аз се кефя, не като чуя нещо интересно от някого, а като извадя нещо интересно от себе си. Така че -- всеки с недостатъците си. (А пък че това трябва да са недостатъци следва от това, че хората не ме харесват много; във всеки случай, ако те харесваха моите поетични, а и прозаични, експерименти и вариации, то с около 25 хиляди поетични реда, и то на три езика, досега да съм получил нобелова награда, ама не съм.)




          ПОРЕДНОТО БОГОХУЛСТВО
          (мирскет)

     Живота наш е кат' ... пр#дня в небето!
     той може да е нужен, ала, ето:
     ако е нужен, 'що тогаз да мрем?
     Те туй не можем ний да разберем.

     Защото нещо ний кога строиме
     то искаме то вечно да стои,
     и ако скоро ще го разрушиме,
     то туй детинщини са и игри.

     А ако смисълът е да погинем,
     ала затуй е нужно да се пръкнем,
     то 'що тогаз живота си да мъкнем,
     ами не вземем в гроба да се сринем?

     Изобщо, таз' преходност е кошмар,
     и сал смъртта е за живота цяр,
     и Бога наш е просто зъл злобар!

     12. 2019




          РАЗМИСЛИ ЗА МОБИФОНИТЕ
          (мирскет)

     В днешно време ни един ... галфон
     не излиза вън без мобифон;
     не че има толкоз к'во да каже,
     ама ей тъй, да се изприкаже.

     Докат' преди време телефона
     беше сал за спешна, важна връзка;
     тачехме го като примадона,
     и мобилността бе дума дръзка.

     Но щом нещо стане по-достъпно
     неизбежно то се опошлява,
     тъй че младото да ме прощава,
     не че имам на прогреса зъб, но

     важните неща се казват вечер,
     щото в ритъма ни бързотечен
     денем всеки в нещо е увлечен.

     12. 2019

     П.П. Ами, да Ви кажа, че според мен колкото повече възможности за някаква сериозна дейност има човек, то толкова по-малко той я върши, и повечето постижения на науката се използуват не по предназначение, а така както плебса иска! Сега, това може и да не е чак толкова лошо, защото винаги ще се намери някой, който да го хване този разглезен човек от народа за носа и да си го води накъдето си иска (примерно всички медии се използуват за реклами; а пък мобилните компании печелят най-много от предплащане на услуги, които човек не може да използува, или се насилва да ги използува без нужда).
     Е, аз лично не ползувам мобилни телефони, да не говорим за iphone-и, защото нямам с кого да говоря, а и всичко това са ненужни разходи, така че може да съм пристрастен, но истината е, че хората някъде в 96-97 % от случаите използуват мобилните устройства само за да си чешат езиците (или каквото и да е то -- защото някои може и любов да правят по телефона). Същото е положението и с разните интернет-мрежи, където хората говорят за всичко друго, само не и за важни неща (примерно, след като ние сме всепризнат аутсайдер в Евросъюза, то как да се оправят някак нещата, без да трябва непременно да емигрираме от страната -- аз поне не виждам по-животрептящ проблем за нас от това, но никой не го е еня).
     Та по отношение на мобифоните: в повече от 10-хилядната история на човечеството хората са се оправяли без такива средства, дори без обикновени телефони, и аз мисля, че не са били по-малко щастливи от днес! Защото то, въпросът, е във щастието, според мен. Но, както казах в началото, и леко варирано: като не могат да направят това, което трябва да направят, хората най-често правят това, което могат да направят (независимо дали трябва или не). Единствената полза от тази перманентна мобилност е, че хората, като че ли, са по-спокойни, понеже си задоволяват страстите за комуникации; това би могло да е хубаво, но не знам дали по този начин не се увеличава ... броя на транспортните произшествия по вина на пешеходците, или пък дали те не стават все по-инфантилни, след като не могат да вземат сами решения (поне малките деца като че ли точно такива стават, щом по цял ден говорят с майките си).
     Е, въпросът е спорен, но аз ще Ви дам и едно просто и обосновано правило, а именно, че щом нещо се измени повече от 2-3 пъти, то трябва да спрем и бая дълго да мислим дали да го правим или не, а тук нещата се измениха десетки и повече пъти. Така че аз предупреждавам, пък Вие си продължавайте по старому.




          ЗАЩО ГО ПРАВЯТ ДЕЦАТА
          (мирскет)

     Защо обичат в локвите да джапат
     децата още 'га попарка лапат?
     Ами защото виждат бърз ефект,
     така че туй е разум, не дефект.

     Или защо те честичко се бият?
     'Ми щото към победа се стремят;
     в свят пълен със жестокост що да крият,
     че искат те на други да вредят?

     Или защо им дай все да играят?
     Ах, щот' живота е кефотропичен!
     И всеки, мъртъв дор не се капичне,
     пробива път през джунглата към рая.

     Така че да се учим от децата,
     и да си освежаваме душата
     с борбата тяхна смела със средата.

     12. 2019





          ^ ^ ^ ^ ^ ^ ^ ^ ^ ^

     - - - - -

     Господа читатели,
     Я вроде бы отказался писать больше стихов по русски, да вот, каждый год что-то да появляется и накапливается, так что я подготавливаю следующий сборник стихов, который уже имеет название, "Мирскизы", да только он появится нескоро, наверное к 2020-му году, к моему семидесятилетию. Однако даже и когда он появится, то он будет открытым и будет дополняться через год-два, потому что это последние стихи, и даже тогда перед тем как добавить что-то к его разделам, я буду публиковать вещи сначала в это окошко. Это может быть и непривычно, но для меня становится привычным, потому что я не могу позволить себе люкс публиковать каждый стишок в отдельном файле, я просто не могу разбрасываться по мелочам. У меня и так куда больше сотни вещей, и это при условии, если вы заметили это, что мои материалы на других языках я публикую только по целым книгам, чтобы они не превалировали перед русскими вариантами, и чтобы уменьшить хотя бы число вещей.
     Так что вам придётся привыкать к тому, что нужно будет хотя бы раз в месяц заглядывать и сюда чтобы проверить не появилось ли что-нибудь новенькое. А оно будет появляться через месяц-два и на трёх языках, на которых я пишу, на болгарском, русском, и английском, только что постоит там некоторое время, постоит, и потом исчезнет, чтобы уступить место новым добавлениям, учтите это! Единственное что я могу сделать, чтобы облегчить вам немного жизнь, это информировать на видном месте перед открытием этого файла (на некоторых сайтах может и добавлением в конце заголовка) о дате последнего добавления, и об языке. И так будет продолжаться пока я не отправлюсь на тот свет. То что будет добавляться как отдельные файлы это серьёзные вещи, а поэзия для меня так, отдушина. Ну, это всё.

     - - - - -

     Dear readers,
     I have to tell you that after I have finished my early poetry I have begun to write new verses in English, and hope them to become even more than the early ones, and have found a name for my new collection of verses, "Variations On Ho-ho-ho Theme", only that it will appear not soon, probably in the year 2020, for my 70th anniversary. But even when this new book appears it will be open and will be supplemented with new things after one-two years, for the reason that these are last verses, there will be no other book; still, before adding to its sections I will publish the new pieces first here, in this window. This may seem unusual, yet for me it becomes usual, because I can't allow myself to be diverted with trifles, can't publish each verse in a separate file. I have much more than hundred pieces, and this under condition, if you have paid attention to this, that I publish in foreign languages in whole books, so that they did not prevail before the Russian variants, to decrease at least the number of the things.
     So that you have to become used to this, that at least once in a month you have to look here for to check whether something new has appeared. And it will appear after one-two months and in the three languages in which I write verses, Bulgarian, Russian, and English, only that the new things will stay here for a while, and after this will disappear, in order to make place for new additions, mark this! The only think that I can do to make your life a bit easier is to inform you on a noticeable place before opening of this file (on some sites maybe even adding to the very title) the date of last addition and the language. And I will proceed in this manner until I will leave this world. This what I will add as separate files will be serious things, and the poetry for me is just so, for diversion. Well, that's all.

     - - - - -

     Господа читатели,
     Трябва да ви кажа, че след като аз приключих с ранната си поезия, въпреки че се заричах да мина само на английски, започнах да пиша нови стихове и на български, и дори съм измислил име за новата стихосбирка, "Последно Люпило", само че тя няма да се появи скоро, вероятно към 2020-та, по случай 70-тата ми годишнина. Но дори и когато тя се появи тя ще е отворена и ще бъде допълвана с нови неща през една-две години, защото това са последни стихове, няма да има друга книга след тях; независимо от това, обаче, преди да добавя нещата към нейните раздели, аз ще ги слагам първо в това прозорче. Това може да изглежда непривично за вас, на за мен започва да става привично, защото аз не мога да си позволя да се отвличам с дреболии, не мога да публикувам всяко стихче в отделен файл. Аз имам доста повече от стотина неща, и то при положение, ако сте обърнали внимание на това, че на чужди (за руските сайтове) езици аз публикувам в цели книги, така че те да не превалират над руските варианти, да се намали поне броя на нещата.
     Така че ще трябва да свиквате някак-си с това, че поне веднъж месечно ще трябва да поглеждате тук, с оглед да видите дали се е появило нещо ново. А то ще се появява през месец-два и на трите езика, на които аз пиша стихове, български, руски, и английски, само че ще постои известно време, след което ще изчезне, за да направи място за нови добавки, обърнете внимание на това! Единственото нещо, което мога да направя за да ви облекча малко живота, е да слагам на видно място преди отваряне на този файл (на някои сайтове дори като добавка в края на името) на датата на последното добавяне и езика. И ще продължавам по този начин докато си отида от този свят. Това, което ще се появява в отделни файлове, са сериозните неща, а поезията за мен е просто така, за отдушник. Ами, това е всичко.

     - - - - -




 Ваша оценка:
Связаться с программистом сайта.

Новые книги авторов СИ, вышедшие из печати:
О.Болдырева "Крадуш. Чужие души" М.Николаев "Вторжение на Землю"

Как попасть в этoт список
Сайт - "Художники" .. || .. Доска об'явлений "Книги"