ОБЯВА
Аз веч' съм, чуйте, на шейсет и шест,
и търся позавехналичка
дива,
която, кат' узнай, да прати вест.
Тя може да не е чак тъй красива,
но да не е пък като крокодил,
че силата ми мъжка да излива
що може подир туй кандил-кандил,
коет' се случва в седмицата раз,
и във което съм се убедил.
Щот' аз не съм, кат' някой, педераст,
и се втвърдява като парафин --
уви, за миг, изобщо не за час --
тоз' орган важен, че и доста фин,
наслада който носи на жените,
кога възправи се като комин.
Подир тоз' мой преамбюл нека всите
въпроси изясним, каква да'й тя?
'ми без значение са ù косите,
ами да почне още на часа
да ме направо тя боготвори,
но не поради женска простота,
а с твърдо убеждение, дори
аз ... облаче 'га пусна, не изтрая,
да се възрадва тя, да-н' ме кори,
защот' за нея то благоухае!
След туй, да е до четирийс'т и три,
защото се от древността йощ знае,
годините ти мъжки раздели
на две, и седем добави към тях.
Туй прави четирийс'т, но разбери,
аз ларж съм, та нали не е туй грях?
И даже минимален слагам праг
('ко ще да стана със това за смях):
на две делим годините ми пак,
но вадим седем този път, защото
"зеленото" на старото е враг.
Отново, кат' намигна със окото,
изваждам още три, за зор-заман,
и стават двайс'т и три, тъй на хорото
са всички в този интервал таман.
Така реших аз тоз' въпрос нелесен:
двайс'т три е под, четирис'т три е таван.
Но продължавам ази свойта песен:
да знае чужди трябва тя езици,
защот' в годините на мойта есен,
ценя не толкова аз женски __ци [гургули-?],
а разум, ако може интелект,
не тъпи сексапилни магарици.
Тъй че не е към мене пътят лек,
но вместо с мацка мога аз прекрасно
сам да си спя, на мекичък дюшек.
Какви езици? Ами туй е ясно:
английски, руски, немски, италянски,
аз тези знам, или разбирам свястно.
И френски би ме радвал, и испански,
но българския аз отдавна знам --
за мене той е като че ... без бански.
Обаче бих приветствувал със плам
аз италянка, или пък немкиня,
да ме изцежда чак до милиграм,
но, извинете, само не рускиня!
Едвам се от такава отървах,
и йощ веднъж -- набързо щ'се спомина,
и своите читатели аз, ах,
опечалени ще оставя, въх,
че всичко що в живота си узнах
ще се затрий с последния ми дъх.
И с българка аз бих се спогодил,
ще чувствам роден, някак-си, тъй лъх,
понеже тоз' език за мен е мил.
След туй тя трябва да е и висшистка,
не щот' не би ми инак изкласил,
ала неукото, то сал се киска,
това въпрос е на манталитет,
и редно е да е до мойта близка
душата ù, защото от съклет
ще тръгна скоро други да си тража,
понеже аз във всичко съм естет.
Образованието, да ви кажа,
Е редно да е в точните науки,
защото не желая да ме л
ажат,
или ушите ми да пълнят с клюки,
но нейсе, тъй като не ще катеря
на мойта възраст аз научни чуки,
на формули не ще се вече зверя,
кандисвам даже на хуманитарно,
'ко по-добро не мога да намеря.
Ах да, и ще е също много харно
с парици ако е осигурена,
защото при стопанството пазарно
не гледат мисълта ти възвисена,
ами дали слугуваш мирно, чинно,
дали на капитала си във плена
и чупиш гръб с усмивка и картинно,
и унижаваш се, комай, със кеф,
да може кат' отидеш в магазина
на свой ред да се перчиш като шеф,
и за боклуци модни да пилееш
с подмазване спечеления лев.
Тъй кротко като агънце ти блееш
и помен няма в теб от идеал,
един снобизъм сал береш и сееш.
Не съм, обаче, аз такъв абдал,
и като тъй с достойнство мизерувам,
но нека ви разкажа своя хал,
защот' не ща пред вас да се преструвам.
При все че беден, аз осигурен
със пенсия съм вече и ликувам --
сто трийсет лева, ала туй на мен
ми стига и третината остава,
далеч с по-малко скърпвах всеки ден!
И 'ко се питате: как в таз' държава
човек от въздуха мож' да живей --
ами, зеленинка расте и става
за ядене, щом топло слънце грей,
за зимата туршийки пък се правят,
'ко знаеш що да сбèреш и умейш.
Та ето, йощ от древността разправят:
глухарчето е сила, устрем нов,
предимно черния дроб то оправя,
ала джигера към ...
дживота'й зов
(той свързва се кат'дума със ... джигита!),
и грижа се за него аз с любов.
Така че, ако някой ме запита,
глухарче аз на всяка манджа слагам,
и скитам из горите кат' комита,
и с други зеленилки си помагам,
но нека не разтягам тук локуми,
щот' всичко туй аз другаде излагам.
Така че, резюмирано, с две думи,
аз с натурална храня се храна,
с коет' спестявам си немалки суми.
Но има, виж, и друга туй страна,
тоз' начин на живот е здравословен,
това все важни са за мен звена,
така че, без да бъда многословен:
джогирам, бягам в коридора аз
веднъжка седмично, комплекс основен
за мен е туй, минути двайс'т, не час.
След туй в града по десет спирки бродя,
коет' малцина правят -- ха на бас! --,
без асансьор по пет етажа ходя,
и правя даже лицеви опори,
на здравето си само да угòдя.
То в мойта възраст -- кой ще го оспори? --
дес'тина да напрайш е келепир --
човек едва живей, що да се мòри? --
но аз ги вдигах бавно и безспир
докато до четир'сет стигнах вече,
без да съм плувнал в пот като във вир.
При туй съм още хилав аз, човече,
но понатрупах мускули тук-там,
и лете съм от слънцето опечен,
и чувствам се, ви казвам аз без срам,
практически като на петдесет
('ко не броим във секса туй бум-бам),
макар че нивга нè съм бил атлет.
Е, имам си, разбира се кусури,
не съм аз с бели зъбки като плет,
дори фалшиви пак не съм си турил,
защот' за всичко искат ти пари,
тъй че в устата ми като че бури
вилнели са, обаче разбери,
човек без зъби ражда се в'обще,
и пак ги няма 'га се състари.
И недовиждам малко, но 'кво щеш?
За туй измислени са очилата,
коит' се свалят легнеш ли нощес.
Но здрави са ръцете и краката,
и вътре всичко е тих-топ,
и щракат мислите ми във главата.
След туй си хапвам всичко, като поп,
е, смленичко и хубаво сварено,
ала от туй не влиза се във гроб.
Изобщо, здравето ми'й натъкмено
така че аз лекарства
не купувам;
за пример, ако ми е позволено,
аз аспирин да глътна пак умувам,
и то три-чет'ри пъти
на година --
туй всичко вярно'й, нищо не надувам.
Освен това от дивата "градина"
аз плодове си сбирам за вина,
те слаби са, комай, на половина,
но туй са витамини, живинка,
те не вредят, лекуват организма,
промишлено не пия на инат.
А концентрат, кат' враг аз на снобизма,
си правя със аптечен спирт етилов,
което, пак през здравословна призма,
са билкови настойки, мен ми'й мило
дор до стотина грама в божи ден
да му гаврътна, щото се е пило
от памтивека, в туй съм убеден,
и да отдам по този начин чест,
'ко не на други, то на моя ... член.
Е, най-после прописах и в римска терца, така че ако дядо Господ реши да ме призове при себе си преждевременно (което значи 83 години, аз съм го изчислил) да може спокойно да склопя очи. Не че нямам куп други творчески планове, но това ми беше голямо гайле.
Така, и сега ако започнете със "щот'", вместо с "аз", то можете да продължите пак
от началото, защото тя, тази терца, никога не свършва, винаги има в аванс указания за следващата тройка.
А когато се уморите от тези цикли, то можее да преминете към "гран-финала", който е:
И ако мислите, че ви излъгах в нещо тук,
грешите, щот'не ви се хваля с дълъг аз "дудук",
а че се подмладявам на природата напук.
И тъй кат' в демокрацията ни фалшива
отдавна кòпам аз литературна нива,
със туй реалността си разкрасявам сива.
Или пък приемете, че аз нов съм йога,
че тайни знам, на тях да ви науча мога,
тъй че четете ме по-честичко, за Бога.
05.2016