ЛИЧНИ НЕЩА (конгломератна папка) Христо МИРСКИ,  2014 - 2016 УСЛОВИЯ ЗА ПЕЧАТАНЕ НА МИРСКИ      Този материал не е за читателите, а за евентуални издателства, които могат за поискат да ме печатат. Не че сумата издателства правят това, всъщност до този момент мен не са ме издавали в печатен вид, обаче приблизително веднъж на тримесечие получавам някакво предложение за издаване, и по тази причина бих искал да обясня при какви условия аз бих се съгласил, защото моите изисквания се отличават от тези на издателите, но може би те са сходни с тези на разни други автори, така че нека този материал да послужи като образец и за тях. Тези предложения, които аз съм получавал, са основно от три вида: първия е издаване за своя сметка, втория е нещо средно първия и третия, т.е. за почти символично заплащане, и третия е предложение за сериозно издаване, каквото аз досега не съм получавал, но даже и да получа то аз ще имам още мои допълнителни изисквания.      Издаване за своя сметка мен абсолютно не ме устройва по простата причина, че аз никого ... не съм крал, за да чувствам угризения на съвестта и да плащам за това да образовам хората -- защото моите неща носят основно популяризаторски и образователен характер (макар и в интересна форма, считам аз). Човек може да иска да плати за издаване ако той желае някак-си да се прослави, да работи за имидж, както се казва, но аз съм напълно анонимен автор, мен никой не ме знае (дори най-близките ми роднини), така че аз нямам никакъв интерес да придобивам известност на стари години. Затова за своя сметка аз и няма да се издавам, даже и да имам пари, които аз нямам (но може и да се появят, кой знае?).      По-нататък, да се издавам за символично заплащане от порядъка на 10-тина процента, без указание от кое точно, без договор, без уточняване на тиража, и прочее, аз бих могъл да се съглася само условно, за 1-2 неща, и то при първоначален тираж около 5000 екземпляра (има се предвид в "нормално" голяма страна, за България цифрата трябва да се намали към 5 пъти, но аз у нас и не желая особено да се издавам -- аз превеждам материала на български за пълнота), тъй да се каже, за проба. Но трябва да сме наясно, че това не е работа, това е чиста експлоатация на авторите, и даже в България (която аз считам за варварска страна) в закона за авторското право е казано, че по-малко от 15% от крайната цена не бива да се предлага на автора, което значи че трябва да се започне от 20% и нагоре. Що се касае до публикация изобщо, то Интернета е публикация, и мен лично възможността да разполагам неща на сайтовете напълно ме устройва, тъй като така те получават масовост и остават някъде, за да не се загубят (както в древността е била изгоряла Александрийската библиотека), а и хората могат да си правят копия в някакъв вид, за да способствуват за запазване на материалите.      Така, и условията които аз имам за издаване на моите произведения в печатен вид могат да се разделят на две групи, които аз ще разгледам последователно, но на края ще има и още една група въпроси. 1. Ценови разчети за издаване на моите книги      Аз считам, че автора трябва да получи 1/4 от цената на корицата (cover price), тъй като има основно четири групи разходи, които формират тази цена, а именно: разходи за самото отпечатване и изготвяне на завършената книга, разходи в сферата на разпространение, заплащане на автора (ако са повече от един човек, то парите се делят между тях), и възнаграждение за самата издателска фирма като шапка, а и за носене на рисковете при печатането (или за търсене на спонсори). При това положение излиза, че авторът трябва да получи 1/4 от продажната цена, за да може никой друг да не получава повече от него, защото книгата е изцяло негова, нали, всички останали страни са основно храненици (макар и неизбежни). И даже самият процес на определяне на цената за продажба трябва да протича по следния начин: калкулират се всички разходи за издаване на книгата (включително евентуалната редакторска и коректорска работа) и тези разходи се умножават по 4 (с точност до закръгляне на сумата). В сферата на разпространението обикновено отиват от 20 до 30%, което в общи черти се обвързва с моите сметки, а шапката на издателството, разбира се, че носи рискове, има разходи за реклама, плаща навярно и за изготвяне на корицата на някой художник, така че за нея тази четвърт е също оправдана. Обаче всички други варианти се свеждат до експлоатация на автора. Аз лично съм съгласен или така както предлагам, или никак.      Освен това при печатането трябва да бъде указан и тиража на изданието, който по-рано се указваше на книгите, но днес като че ли престанаха да го дават. Авторът трудно ще е в състояние да проконтролира точно дали указания тираж съответствува на действително отпечатаните екземпляри на книгата, но трябва да съществуват някакви счетоводни документи (особено ако издателството плаща на друга печатна база) въз основа на които може да бъдат направени нужните заключения. Обаче издателството трябва да си носи отговорността за продажба на книгата, за нейната реклама, за рецензиране, и прочее. Затова на него трябва да му се оставят тези 25%, които може малко и да паднат, но това е чиста печалба, и даже 10% също са пари (практически за нищо, само за носене на риска). При допълнително стереотипно издание тези проценти може леко да се изменят, но не особено (обикновено при допълнително издание цената на изданието се получава по-ниска, тъй като се използуват вече готови печатни матрици), така че печалбите, и за автора и за издателството, трябва да нараснат. Във всички случаи възнаграждението на автора не трябва да пада под 20%, и само в краен случай, при нов автор, или при слабо читаем жанр (да речем, при публицистика, от която аз имам не малко), може да се стига при минимален първоначален тираж до 15% за автора. 2. Последователност на издаване на книгите ми      Това е типично мое изискване, но е напълно възможно, че и друг автор би поискал да приложи нещо подобно, защото всеки си има своя собствена оценка за неговите произведения, той настоява на едни повече отколкото на други. За мен аз определям следните пет групи, където издаването започва с първата и свършва с последната, и само тогава може да се издава всичко останало, което издателството иска; допуска се, обаче, слабо изменение на реда на две съседни групи. Във връзка с това трябва да се определят и минимални първоначални тиражи, а след това може да се преиздават и стари неща, за които има търсене след издаването на други книги, такива неща могат да се случат. Освен това аз ще давам и съвсем кратко описание на характера на книгата, някаква оценка за нейния размер в кило-байтове, а по-точно знаци (characters със шпации), и шрифт от 11 пиксела. Групите (които по принцип съвпадат с наредбата на моите произведения на сайтовете, но не съвсем) са следните.      а) "Комунизмът като религия", популярна студия за комунизма разглеждан като религия, какво я отличава от другите религии, през какви етапи минава в своето развитие, и малко социална фантастика за една нова религия, пентаизма, която е философска и атеистична религия, а така също и с едно много-езично стихотворение за комунистическите обръщения като Приложение: тираж от 10 до 20 К (т.е. хиляди), обем 134 КВ, размер 68 страници.      б) "Любопитни манифести", дузина манифести на измислени партии, които критикуват яростно съществуващите демократични форми, и предлагат нови утопични, но напълно научно-издържани, модели (към някои са проведени и сложни математически изчисления, но те са в отделни Приложения, и не са съществени за разбиране на идеите), които всички са по-добри от съществуващите в накакъв аспект, а освен това някои са и комични; към книгата има и две Приложения: тираж 5 - 10 К, обем 366 КВ, размер 180 страници.      в) "Десет цинични есета", популярно мировъзрение, цинизма трябва да се разбира в смисъл на безпристрастен и неразкрасен реализъм, темите са: за сътворението на света, за жената и мъжа, за човечеството, за интелекта, за религията, за демокрацията, за насилието, за справедливостта, за популацията от хора, за бъдещето, плюс Конституция на Циникландия: тираж 5 - 15 К, обем 465 КВ, размер 205 страници.      г) Тук има два варианта, които трябва да се разглеждат като ИЛИ.      Първият вариант е папката "Социални проблеми", в която засега са 5 неща (но те трябва да станат 6, така че дадените по-долу цифри трябва да се завишат с 20%), на най-различни теми (като: за демократичните ценности, за жените, за социалните злодеяния, за оцеляването по български, което се свежда до умерен и разумен начин на живот и естествена храна, и за нашето неумение да рушим разни неща), но те са обединени под общо заглавие, макар че всяко от тях може да се издава и като отделна брошура (но тогава всичките), и е съпроводено с поетично Приложение: 5 - 10 К, обем 356 КВ, 170 страници.      Вторият вариант е "И таз добра!", публицистика, но тя е твърде много, вече над 1 МВ обем, и 500 страници, така че изберете си сами каквото желаете от нея, под заглавие "Избрана публицистика" от порядъка на 200 - 250 страници, и в тираж 5 - 10 КВ.      д) Тук има вече три варианта, на етимологични теми, и също ИЛИ.      Първият от тях това е книга под заглавие "На лингвистична вълна", където трябва да бъдат следните статии (давам ги по руски, защото някои не са преведени на български, от 2016 ги има и на английски): "Неграмотный мир" (идея за световна азбука), "Порассуждаем о числах" (какви идеи се крият зад цифрите), и след това всички неща от папката "Для всех СНГ-цев" (те трябва да са 5 неща; алтернативно папката "For Arabs, etc." на английски): тираж също 5 - 10 К, обем приблизително 250 КВ, страници навярно 150.      Вторият вариант е на английски, това е огромния "Urrh" (500 стр. дребен шрифт): същия тираж 5 - 10 К, неговия обем е 3.3 МВ.      Третият вариант, но ако успея да го преведа на руски, това е също много голям (струва ми се че от порядъка на 300 - 400 страници при шрифт 10) многоезичен речник Explain: същия тираж 5 - 10 К, предположителен обем 2 МВ.      Едва след издаването на всички тези неща поне в минималните от указаните тиражи е възможно издаването на други мои неща от дадено издателство, които са по-ширпотребни, че и съвсем такива. Тук е основно моята социална фантастика "Разумният човек", утопични разкази, не съвсем science fiction, но приблизително такива неща: тираж всякакъв, но първоначално не повече от 20 К, обем 500 КВ, страници 230. Така също и всякаква поезия, която имам или ще имам, след като тя е изцяло публикувана на сайтовете (по руски в 2015 година трябва да започна публикация на епохална книга от лимрици под названието "Чем не география?", където има повече от 1,700 лимрици, но нейната публикация ще свърши към 2020 година). Що се касае до научните ми идеи, от папката ПИР (в 2016 ще се появи и на английски), то аз мисля, че те няма смисъл да се издават в печатен вид, те са твърде разнородни, това не е книга. Но за сметка на това моята пълна публицистика може да се мисли да се издава, и ако се добавят там и научните ми идеи (на руски или английски, на български не възнамерявам да ги превеждам), то ще се получат навярно стотина статии и на 300 - 400 страници, така че ако са издавани и други неща то може да се помисли и за това, и то в тираж от 10 К и нагоре.      Обаче всичко това бе основно на български, а аз се публикувам засега на три езика, още на руски и английски. Освен това на български имам и твърде обширна лека поезия (едно около 10,000 реда), която може да се издава във всяка страна, защото даже на територията на ОНД положително ще се намерят 1-2 милиона души, които разбират български, а същото важи и за САЩ и други страни. (Както споменах още в началото аз нямам предвид печатане на мои книги в България, от българска фирма, обаче на български език може във всяка страна, както и на руски и на английски.) 3. Други моменти при моите книги      Другите моменти се свеждат основно до това, че всяко издателство ще спечели (си мисля аз) ако започне да ме издава, по няколко причини. От една страна аз сега съм на 65 години, и статистически ми остава да живея не повече от 10 години, а после по принцип няма кой да иска изплащането на хонорара. По-точно, след моята смърт влиза в сила моето "Творческо завещание", но съгласно него за издателството ще остава още 1/4 от моята четвърт, и освен това то ще може да изпълнява стереотипни издания на всичко, което вече е издавано, във всякакво количество, и няма да има кой да следи това официално. Това, струва ми се, е съществен аргумент, защото, независимо от това че аз имам неща с повече от 20 годишна давност, аз се появих на Интернет сайтовете в последните 2-3 години, така че мен съвсем спокойно може да се очаква да ме четат и по-нататък и то в нарастващи темпове. Добавете към това и моята работа на няколко езика, което означава и различни страни, където може да се продават книгите ми. Това е едното.      Второто съображение за моето издаване се свежда до това, че аз, всъщност, и не искам толкова много пари за мен лично, както изглежда, аз ги искам за мен защото книгите са мои, така че парите се полагат на мен, но аз се каня да инвестирам основната част от приходите обратно в издателството, което ги издава! Това е така защото българската демокрация ме научи да живея мизерно, и ако аз най-сетне се пенсионирам, то на мен много пари и няма да ми трябват, аз бих се задоволил напълно с едно, да речем, 1,000 евро при издаването на книгата, и още по 1,000 евро на година за първите три години от издаването ù, но ако книгите следват една след друга, през поне половин година (а нормално една, мисля аз), то на мен може и да не ми трябват другите пари освен призовата хилядарка евро при издаването (или, може би, още толкова). Останалите пари просто ще остават в издателството до поискване (аз мисля че на отделна сметка, до която достъп ще има издателството, а не аз, те още няма да са мои), а аз, предполагам, ще ги инвестирам, за да помогна малко за издаването, да речем на публицистиката ми, ще работя съвместно с издателството.      Най-простия вариант на такова спонсорство можа да бъде, ако аз просто претендирам за 12 - 15% от инвестираните пари, а как издателството ще ги използува това си е негова работа. Друг вариант е ако аз заплащам нужните разходи по издаването на x книги по цена y (т.е. 1/4*x*y), носейки и риска наравно с издателството (но тогава ще искам да гледам и всички финансови документи, което не е особено приятно за издателството, струва ми се), за което ще получавам не само моята четвърт като автор, която ще се равнява на инвестираните пари (тъй като продажната цена ще бъде x*y, и после вземаме 1/4 от нея, което е равно на първоначалните инвестиции), но това само ще възстанови моите инвестиции, и още ще трябва да получа поне 10% (а то и малко повече) от цената на продадените книги (т.е. 0.1*x*y, което при инвестирани 0.25*x*y ще означава 40% печалба за мен), а за издателството ще остават приблизително 15% (което при условие, че иначе то получава 25%, означава че неговата печалба се намалява до 60%, но пък рисковете за продажбата на тези книги ще нося аз, макар и то да ги продава). Нещо в този дух, това ще трябва да се обсъди с издателството. И в крайна сметка аз мога да потъна във вечността, както се казва, и парите ще останат за издателството, а и нови ще се появяват. Аз може да поискам и всичките пари, щом те са мои, но ако те са много, то те ще ми са излишни, докато по-важно за мен ще бъде да издам още нещо, или още на друг език (за асортимент, и да се продава основно на един език, примерно на български, и пет пъти по-малко на руски и/или на английски).      С две думи, ако аз самият имах издателство, аз бих започнал веднага, малко по малко, започвайки с "Религията", да издавам книгите на този уникален Мирски, независимо от това, че той и не е писател в тесния смисъл на думата, не издава касови книги, а и изобщо не пише fiction. На три езика потенциалните читатели надхвърлят милиарда, помислите за това.      Обаче, за да укажа това изрично, авторските права остават за автора докато той е жив (а после съгласно Завещанието), и никое издателство няма да получи привилегировано положение за издаване на неговите книги; той може да се издава едновременно от няколко издателства, в няколко страни, да се преиздава, и да прекратява издаването при някое издателство, ако нещо не му хареса там, но всяко потенциално издателство може да се възползува от неговото предложение и тези условия за издаване, едно издателство не противоречи на друго а само се конкурира с него. Своите авторски права, обаче, той на никого не отстъпва.      Сега, разбира се, може да се възрази, че това са такива условия, които са съвсем нетрадиционни, и никое издателство няма да се съгласи с тях. Е и какво от това, тогава Мирски и няма да се издава в печатен вид, а само по Интернета, така че, госпожи и господа читатели, бързайте да го четете и копирате, той пише за вас. Ако искате да му помогнете с дребни суми (10 - 20 евро), то помагайте, а ако не искате, то и няма нужда. Той пише защото не може да не пише, от това няма отърване, то е като отделянето на жлезите, не зависи от него, нали? Той само си избира с какво нещо интересно да се захване (тъй като, да речем, политиката вече твърде му омръзна).      Е, основните неща ги казах. При възникване на нужната ситуация те трябва да се утвърдят юридически и да се подпишат съответните договори със всяко издателство, но имайте предвид, че анонимността на автора се запазва и при договорите (аз може да дам някакъв номер, моите биографични данни и фотографията съответствуват на действителността, но самото име не се каня да съобщавам, ако не се наложи обезателно то да бъде назовано за получаване на парите, но може това и да не се наложи).      Така, чакам предложения, ако желаете (стига да не е от България, където може да усложня условията).      12.2014      П.П. 2018. Тъй като аз добавих нещо към моето Завещание то мисля, че е удачно да вмъкна няколко думи и тук. Става въпрос за условията за моето печатане посмъртно, когато аз не бих могъл да подпиша контракт, но нямам никакво право да лишавам потомството от възможността да чете моите отпечатани книги, нали? Това, разбира се, трябва да става грубо при същите условия, като 1/4 от цената на корицата да е за мен, и в същата последователност на публикуване и при такъв брой копия, само че това, което е предназначено за мен, трябва да се подели в съответствие с моето творческо Завещание. Да, но последното се свежда основно до това, че Фирмата печатаща моите произведения е длъжна да изпраща 3/4 от моята печалба на някои Реципиенти, и 1/4 от моята печалба се добавя към нейната печалба, така че тя ще се чувствува значително по-добре ако ме публикува посмъртно. ОК, така да бъде, аз особено не възразявам; след като аз се пенсионирах с невъзможно "високата" сума от 85 (осемдесет и пет) Евро на месец (в момента) аз не се нуждая практически от нищо повече, с такава сума може да се живее творчески живот, а аз не изпитвам никакво желание да водя обикновен консумативен живот. Така че, ако всичко е против моята публикация докато съм жив, то аз нямам нищо против моята публикация посмъртно. Съгласно някои от моите последни пресмятания този момент трябва да настъпи най-вероятно между 33-та и 36-та години на века, така че моите читатели ще трябва да почакат до това време, предполагам.