ТВОРЧЕСКО ЗАВЕЩАНИЕ НА МИРСКИ
Член 0. Предназначението на това завещание е да регулира въпросите с четенето и публикацията на Христо Мирски, който ще бъде наричан Автор, след неговата смърт, основно на различни сайтове в различни страни, но също така и в печатен вид. Страната предлагаща на хората произведенията на Автора ще бъде наричана Фирма, а страната където Фирмата трябва да изпраща нужните проценти от приходите ще наричаме Реципиент; това може да става с използуването на така наречения Дистрибуторски Фонд (или Дистрибутор), който ще бъде обяснен по-долу. Другите термини ще бъдат разяснявани в хода на изложение на Завещанието; използуването на курсив и скобки е заложено от Автора. Публикуването на това завещание на различни сайтове потвърждава, че такова е желанието на Автора, тъй като друг човек не може да публикува неща на неговите сайтове.
Член 1. (1) Творчеството на Автора (Христо Мирски, чието име, всъщност, е псевдоним) принадлежи на
всички хора. Това означава, че всяка фирма или частно лице
има правото да копира откъдето си иска и предоставя неговите произведения
след неговата смърт на всички желаещи да се запознаят с тях, ако не се обогатява по този начин пряко от използуването на неговите произведения над някакво минимално значение, което ще наречем Праг. Ако, обаче, праговото значение се превиши, то тя е длъжна да изпраща направо, или с посредничеството на някакъв Дистрибуторски Фонд, основната част от приходите на подходящи Реципиенти в съответствие със следващите по-долу членове. Под пряко облагодетелствуване се разбира изискването на заплащане за четене или копиране на неговите произведения, но това че тя може да повишава своя рейтинг (което може да се изразява и в увеличение на нейната печалба) само с показването, предоставянето на неговите произведения на нейните сайтове, или по друг начин, без изискване на пари специално за това, не се счита за пряко облагодетелствуване и за това тя не е длъжна на никого нищо, така че ако дадена Фирма не желае да се занимава със сметки и изпращане на пари на подходящи Реципиенти, то тя просто не трябва да иска пари за четене или копиране на Автора.
(2) Авторските права имат смисъл само докато Автора е жив, а след това остава само правото на всяка Фирма предоставяща произведенията на Автора, както и Дистрибутора в дадената страна (като заинтересовани инстанции), да проверяват всички ли Фирми изпращат каквото е нужно на подходящи Реципиенти. Преките наследници на Автора, и само от непосредствено следващото поколение, имат право да претендират само за 5% от останалите приходи от неговите произведения, и само за дадена текуща година (т.е. трябва да информират всички Фирми предварително), които могат да им бъдат заделени от четвъртата част, което ще бъде разяснено в Член 3.
(3) Праговото значение се изчислява на годишна база и възлиза на една Минимална Месечна Заплата (ММЗ) за цялата година; ако годината не е пълна то се изчислява пропорционална част от ММЗ. По този начин даже Фирми, които изискват заплащане за произведенията на Автора, може да не бъдат задължени да изпращат пари на Реципиенти, ако техните приходи са доста скромни.
Член 2. (1) Реципиенти могат да бъдат или фирмени институции, или директно частни лица. Изпращането на пари на Реципиентите се провежда на годишна база (или за пропорционална част от годината, ако тя е непълна). Техните характеристики са избрани по такъв начин, че характера и сферата на дейността им да съответствуват максимално на ситуацията на самия Автор, или иначе това да са някакви благотворителни организации, но не фирми работещи само заради печалбата. За да не се създават условия за необективно спонсориране на едни и същи лица се забранява да се изпращат пари от една Фирма повече от две години под ред на един и същи човек; що се касае до институциите то този интервал е максимум три последователни години. Ако една Фирма не знае на кого точно да изпрати нужните суми, и няма още сформиран национален Дистрибуторски Фонд (или тя не желае да се възползува от него), то е по-добре да избере
наслука един или няколко Реципиенти, и да изпраща малки суми, не повече от една ММЗ на година, отколкото да изпраща на вече използувани лица или институции.
(2) Фирмени Реципиенти са преди всичко различни образователни институти, като: училища, колежи, ВУЗ-ове, профилирани такива (по математика или точни науки, или езикови, или такива факултети и отдели), академични институти (като националните Академии на Науките), а също и благотворителни институции от всякакъв характер (тук е трудно да се дадат точни указания, и това е когато не можете да намерите подходящо учебно заведение). И тук е в сила това, че е по-добре да изпратите пари на не съвсем правилно избран Реципиент, но нов, различен с нещо от предишните, отколкото да изпращате на една и съща организация (когато може да се създадат условия за фалшифициране на духа на Завещанието).
(3) Реципиентите физически лица трябва да бъдат приблизително сходни с автора, и затова тук е нужно да се приложи някакъв филтър за уникалност, безпристрастност, и незаинтересованост на лицата, но които изпълняват своята работа, своя граждански дълг, в съответствие с техните лични възгледи за нещата. Предлагат се следните характеристики за тях: възраст над 40 години, образование повече от едно висше (по-нататък ще поясним това) но в областта на точните науки (математика, физика, химия, и проч.) или техническо, знание поне на три езика включвайки родния, живот (и/или обучение) поне в една чужда страна (а още по-добре в две) повече от половин година, състояние без постоянна работа поне половин година в годината за последните две години, интердисциплинарност на тяхната работа (т.е. между науките, или извън сферата на образованието им), оригиналност на творчеството им и безпристрастност на разглеждането. Повече от едно висше означава, че човека се е учил в повече от един ВУЗ и има или две висши, или специализация повече от година, или докторска (или междинна) степен, и всичко което е в повече от първото висше трябва да е започнато
повече от две години след завършване на първото висше образование и в
друг ВУЗ; т.е. не са подходящи Реципиенти лица получили даже докторска степен но наведнъж и в един ВУЗ, трябва време между степените на образование като характеристика за творческата и неспокойна натура на тези хора. Това са доста сложни критерии, така че е трудно да се спазват от всяка Фирма, и затова съществуват фирмени Реципиенти.
(4) За да характеризираме по-добре типа на подходящите Реципиенти, обаче, е желателно да дадем и примери за неподходящи лица (а оттук и организации), които се свеждат до неоправдано желание да блеснат с нещо чуждо, т.е. купено, рекламирано, или ненужно (само заради самоизявата), не със свои собствени идеи и достижения, хора които не работят в името на истината или просвещението на хората, а тъкмо в името на
заблудата, предлагайки на публиката само това, което тя желае (а не това, което е полезно за нея). Другояче казано, подходящи като Реципиенти са лица инакомислещи и свободомислещи, но уравновесени и разумни хора, които не се опитват да извлекат обогатяване със своето творчество (и затова такива хора трябва да се спонсорират), те може да предлагат на хората интересни неща, но интересни от гледна точка на познанието и интелекта, а не на празното увлечение и хихикане на необразованите маси, защото Автора твърдо застъпва тезата, че масите трябва да се образоват постоянно, това е единствения път към спокоен и осмислен живот, но който е много бавен. Хората трябва да се образоват, но да се учат да мислят сами, а не с готови фрази и шаблони, това, действително, е трудно, но това е което е нужно на хората. В съответствие с това, касателно Реципиентите-организации, неподходящи са професии и дейности в областите: реклама и public relations, политика, търговия, юриспруденция и право, а и почти всички хуманитарни науки, защото те не учат хората да мислят, а само класифицират известни явления в сферата на тяхната дейност, но така също и в областта на различни религии, които имат много добри замисли, но всичко се свежда до манипулиране и заблуда на масите.
Член 3. (1) Ако приходите на Фирмата надвишават една ММЗ за година (или пропорционална част, ако годината е непълна), то от тях се изважда 1 ММЗ (за служебни разходи) и останалата сума се дели на
четири равни части (т.е. по 25%). Първата част (четвърт) остава за Фирмата, а останалите три части се изпращат на различни Реципиенти в съответствие със следващите параграфи. При определяне на конкретните адресати може да бъде използуван някакъв Дистрибутор, ако такъв е налице, но той не трябва да иска повече от един процент от въпросната сума за своето мнение, което не е задължително за Фирмата, или ако самият Дистрибутор разпределя и изпраща парите, то тогава не повече от два процента от тази сума. За покриване на тези разходи трябва да стига 1 ММЗ (която извадихме от приходите), но ако не стига то се изважда от тази част.
(2) Една част (втората четвърт) се изпраща в родната страна на Автора, която в случая е България, на подходящи Реципиенти.
(3) Третата част (четвърт) се изпраща на подходящи Реципиенти в страната на действие на Фирмата, която може (по изключение) да се окаже и съвпадаща с предишния параграф.
(4) Четвъртата част се изпраща на подходящи Реципиенти, или просто на нуждаещи се лица,
по усмотрение на Фирмата; акотова са отделни нуждаещи се хора, то тогава се разрешава само еднократна помощ. Ако, обаче, някои лица успеят да докажат по убедителен начин, че те са преки наследници на Автора, то от тази част се изваждат техните проценти в съответствие с член 1.(2).
(5) Тъй като България не се явява, като правило, страна в която Фирмата работи, то ще изброя няколко подходящи като Реципиенти организации там, например: Българската Академия на Науките (БАН) и по-точно нейния Институт по Математика и Информатика, Института по Роботика, Института по Физика, Института по Астрономия, после Софийския Университет "Климент Охридски", по-точно Факултета по Математика и Информатика, Физическия Факултет, възможно е и други научно-изследователски институти или висши учебни заведения, после Софийската математическа гимназия, а и други математически гимназии в страната, гимназии по древни езици, езикови гимназии в страната (като по-елитни гимназии), освен това медицински институти или програми за работа в областта на онкологичните заболявания, или заболявания на сърцето, или по геронтология, и всякакви благотворителни организации ако е нужно да се избира още. Аналози на такива организации може да се използуват и в страната на действие на Фирмата.
Член 4. (1) Дистрибуторски Фонд може да бъде организиран във всяка страна, и те може да бъдат даже няколко (тъй като няма организация, която да контролира това). Той може да бъде и само звено на най-печелившата Фирма (сайт), или Фирмите може да се редуват по някакъв начин, така че да избегнат необходимостта всяка от тях да губи време за това. Във всички случаи, обаче, той трябва да може да изпълнява своята работа за 1% от сумата за която става дума, ако е необходимо само обявявяне на списък с подходящи Реципиенти, с някои характеристики за отделни лица (ако са указани конкретни лица), или 2% от сумата, ако трябва да се изпълнява и трансфер на пари.
(2) Все пак е добре, ако с течение на времето във всяка страна, където има Фирми печелещи от творчеството на (починалия) Автор, да се сформира неголям Дистрибуторски Фонд, който, въз основа на познаване творчеството на Автора, на неговите основни лични данни и неговите вкусове, да изработва всяка година списък от подходящи Реципиенти в неговата страна, както и в страната на Автора, и да го предоставя безплатно на всички други заинтересувани Фирми, за да оправят се сами, ако искат, но с условието да изпращат сведения за проведените парични трансфери на този Фонд. Само ако Фирмите поискат неговите услуги и по изпълнение на трансфера на пари, то тогава този Дистрибутор трябва да взема някакви проценти не превишаващи 2% от сумата, и тогава да информира Фирмите за проведените операции.
Член 5. (1) Това завещание има предвид преди всичко Интернет сайтовете с произведения на Автора, които той е поддържал по време на своя живот, но не само. В съответствие с член 1.(1) всеки сайт има право да копира откъдето желае някои произведения на Автора и, провеждайки още и нужната редакторска работа, за да може произведенията да изглеждат прилично, да ги предоставя при себе си срещу или без заплащане, но ако той получава някакви пари, то е длъжен да се подчинява на клаузите на това Завещание. Същото важи и за Фирми изпълняващи печатане на Автора, без значение дали са започнали да правят това докато той е бил жив, или след този момент, само че в този случай само частта подлежаща на изплащане на автора се счита за печалба в смисъла на това Завещание и се дели (без изваждане на 1 ММЗ) на четири части, една четвърт от които остава също за издателството, а останалите се разпределят в съответствие с този документ; ако, обаче, издателството е ново, или старо издателство продължава да издава нови негови книги, то тогава условията за издаване са съгласно с указаното в материала със съответното заглавие. Основното изискване при издаването на Автора, по отношение на заплащането за него самия, се свежда до това, че на него трябва да се даде 1/4 от продажната цена (която и се разпределя там на 4 части).
(2) (добавено в 2018-а) Все пак могат да възникнат проблеми с някои сайтове (или Фирми), които продават произведенията на Автора по цени установени преди смъртта му, но след това те ще продължават да печелят и може да не искат да поемат върху себе си задължението да изпращат пари на разни Реципиенти, защото при тях нищо не се е променило, обаче Автора не съществува вече и, следователно, това Завещание налага нови условия. За да се избегнат такива двусмислени положения аз реших да разреша на такива компании да
изменят цените при които произведенията са били публикувани, с оглед на това те да могат да вземат правилно решение и да изберат предпочитаното от тях поведение, т.е.: или да предлагат произведенията съвсем безплатно, или да поставят минимално допустимата за тях цена (в момента това е около 1 щатски долар, но то ще се измени после), надявайки се, че няма да надвишат Прага и няма да се натоварват с допълнителни задължения, или да продължават в този дух (може би дори повишавайки цената, щом нещата се купуват). В случай на превишение на Прага, обаче, или дори ако се предполага, че те
могат да го превишат (след като получават пари) те са задължени да
публикуват всяка година информация за посмъртните печалби на Автора и на кого са изпратили нужните суми от неговата част.
(3) (добавено в 2018-а) Остава само да се изясни момента с установяването на смъртта на Автора, тъй като анонимността може да създаде някои усложнения. Аз предлагам най-простото: ако за
повече от една цяла календарна година аз нито веднъж не съм се включил към сайта им (т.е. текущата година е с 2, или повече, над годината, когато аз за последен път съм се включил към тях), то те са длъжни да се опитат да установят връзка с мен, и ако това се окаже невъзможно, то те са упълномощени да приемат, че аз повече не се намирам на този свят, и да действат в съответствие с казаното по-горе. Нещо повече, всеки от моите читатели, стигнал до подозрението, че аз може би не съм вече жив, но някоя Фирма продава моите произведения по цени над минималната, има правото да запита тази Фирма за моето съществуване и да ù напомни, че ако аз не съм вече жив, то тя трябва да действува в съответствие с настоящето Завещание, и навярно да понижи цените (защото моите читатели са заинтересувани в установяване на възможно ниски цени). Но аз съм длъжен да добавя още и това, че от тези мои специални условия в Завещанието Фирмите в никакъв случай няма да губят, а по-скоро ще печелят, защото ще получават завишена част от печалбата от продажби (с 1/4 от печалбата на Автора, в съответствие с Член 3.(1)), плюс удоволствието от извършване на някое добро дело, докато иначе те, или ще изпращат суми на сметки, от които никой няма да може да вземе нищо, или ще ги държат при себе си, но без да бъдат официално упълномощени да ги използуват. Така че аз се старая да обръщам внимание на интересите на всички страни.
Член 6. Няма.
Член 7. Няма.
Член 8. Няма.
Член 9. Заключителни забележки. (1) (добавено в 2018-а) Както аз по-късно узнах, това мое изискване, моите произведения след моята смърт да принадлежат на хората, а не на някои Фирми или наследници, стои близо до термина "публична собственост" (public property, както, да речем, произведенията на Шекспир), обаче това
не е съвсем така, защото аз поставям някакъв Праг до който Фирмите могат да печелят свободно, но над него те са длъжни да изпращат нещо на някои Реципиенти, и още аз описвам кръга от възможни Реципиенти, включвайки образователни институти, благотворителни организации, и някои конкретни лица, което се различава от изискванията за произведенията на изкуството явяващи се публична собственост. Все пак в широк смисъл на думата, от гледна точна на духа на моето творческо Завещание, моите произведения стават
почти публична собственост.
(2) Нека това Завещание послужи като пример и за други автори, не само на литературни произведения, а и на аудио-визуални неща, или научни разработки, ако те очертаят свой кръг от подходящи Реципиенти. Това е само справедливо за възможните потребители на творчеството им (тъй като то ще бъде, предимно, безплатно), но и за Фирмите разпространяващи го срещу заплащане, защото те ще изпращат, т.е. ще бъдат задължени да го правят, основната част от приходите на различни организации нуждаещи се от финансиране, а не само да далечни роднини, които никога не са виждали това лице. Ето пример за справедливо завещание за творчески личности, чието творчество може лесно да се копира, но в същото време трябва да принадлежи на всички, а не само на ловки Фирми, които издават такива произведения и не плащат никому нищо (защото юридически не знаят на кого какво да изпращат).
12.2014