Парнарев Пламен Димитров :
другие произведения.
Бялото момиче
Самиздат:
[
Регистрация
] [
Найти
] [
Рейтинги
] [
Обсуждения
] [
Новинки
] [
Обзоры
] [
Помощь
|
Техвопросы
]
Ссылки:
Школа кожевенного мастерства: сумки, ремни своими руками
Оставить комментарий
© Copyright
Парнарев Пламен Димитров
(
parnarev@abv.bg
)
Размещен: 12/07/2009, изменен: 12/07/2009. 87k.
Статистика.
Статья
:
Поэзия
Ваша оценка:
не читать
очень плохо
плохо
посредственно
терпимо
не читал
нормально
хорошая книга
отличная книга
великолепно
шедевр
Писмо
Денят
във теб
рисува брегове,
навели се
да пият
слънце
от
надеждата.
В която
оцелелите ми дни
по тебе
ще изгубят
гласовете
си...
Денят от мен
потапя четка. Плахо
рисува
побелелите ми устни...
ненацелувани гърди.
Некъпани коси.
Очи от чувство...
И длани,
недокоснали цвета
на забранените градини...
Неспирният ти танц
рисува -
в самотните ми
крепостни стени,
излъгани
от своята непристъпност.
Където вечер
плаче скрито
детето
на един
копнеж.
Денят от теб
рисува хлад...
В чемширените вени
на
капчуците
потъва
матовата тишина
на тези брегове
от чувство.
А ти
не питай
откъде съм минал.
И дали
ще си отида
някога...
Напълни с косите си
на месеца коритото.
Излъжи,
че дълго си ме чакала.
Приеми ме
като вятър,
не допил
своята любов в прегръдка.
Просто скитникът у теб... Сега.
Скитникът,
дошъл отнякъде.
Накрая ...
Накрая на ръцете ти
(където свършва сивото)
е пъстрата ливада
на моят сън
заминал.
Накрая на сънят ми
(по тебе още дишащ...)
светлее късче минало,
в което нощем
пиша...
В сърцето отброявам
косо
ритъма,
след който падат
плодовете на звездите.
В косите на нощта живее тя,
Любимата.
Жената, по която си събличам
нощем
грижите.
...За края на деня
щастлив избраник.
И паднал плод
от чуждата градина.
Целувам устните и
в нечий заник.
До утрешния сън,
от мен заминал...
Юни
Тази вечер
заливът, привързан
с късче сън
от лунната пътека,
ще нашепва ласкав
твоите очи.
И стъпки...
Пясъкът от тях
ще къса време.
В плитчини. И мидени черупки.
А лицето на луната
ще ни смига,
че съм те открил.
В трева. И песни..
Че от бледата скала
на фара южен
ще се спускат
всичките илюзии.
За есен.
А когато с утрото
ми махнеш. Леко и небрежно.
За довиждане.
От пътеката,
в очите ти потекла.
Сънена.
Отчаянието в мене
ще приижда. С водораслите.
Или смеха, пораснал
в твоите думи...
Акт
Пред буря е...
По върховете на нощта
като виновен поглед
се ражда
в снимки
от съня
желание за полет.
Навярно с есенна мъгла,
облякла сън
във риза,
среднощната ми тишина
по тебе
в думи
влиза...
А там,
римуван във жена,
сред лунното и тяло,
в морето диво на страстта -
умирам.
Вечност - в долината и...
Поантата е светъл вик,
поникнал в дъх .И спазъм.
По върховете на нощта.
От бликнали оргазми.
След буря ...
В топлата река -
осъмнали. Любили. Чисти.
С първичност
двете ни тела
навлизат в Дух. Сълза. И мисъл...
Късните думи
Капят в сенки.
Луни.
И безлуния.
Късните думи.
От теб.
Сякаш съм дъх,
изтъкан от безумия.
Или покорно море.
Бряг,
в който стене
по тебе
копнежът.
Или
безлико
неделно платно.
Някаква тиха,
изстрадана нежност.
В късна
внезапна
любов...
Колко жестоки
са късните думи...
Капят от сенки.
От къси молитви.
Или с кръщелна вода
ми доливат
до зимите
в твоето пролетно име...
Някак
осъмнали.
В чужди представи.
Сенки от свещи
на дни
за оставане.
Колко жестоки
са късните думи...
сякаш са праг
на среднощно
сбогуване.
Вечерни...
Утринни...
Стъпкали тръпката.
Спрели до себе си
нечия песен.
Сенки убиваме. В късните думи.
От листопада
на птичите песни.
.........
Капят в очите ми-
сън и безлуния-
късните думи...От теб.
Сякаш са дъх,
изтъкан от безумие.
Или от моето небе...