Докато придворните компартии вярно охраняват финансовите елити, същите тези елити подготвят нова социална революция. По ирония на съдбата именно едрият капитал беше и остава главният фактор за развитието на революционно съзнание на широките маси.
Социализмът (общество, формиращо се на принципите на социалната справедливост и равенството) даде образование на стотици милиони неграмотни, откривайки им пътя към немислима по-рано кариера. Комунистите успяха да превърнат изостаналите аграрни страни в напредничави промишлени, военни и научни държави на света (примери са СССР и Китай).
Впрочем, именно върху постиженията на социализма, например, в бившия СССР, и досега паразитира олигархичният капитал в самата Русия, а чуждият капитал - върху научната и суровинна база на СССР.
Комунистите спасиха човечеството от кафявата чума. Единственото, в което те претърпяха пълно фиаско беше възпитанието на социалистическо съзнание в народа. Но именно с тази непосилна за комунистите задача успешно се справя капитализмът - обществената система, в основата на която е властта на капитала.
Невероятно е, но и очевидно: докато комунистите реставрират капиталистическата система, едрият капитал формира революционното съзнание в масите. Разбира се, това става съвсем не защото финансовите елити жадуват социална справедливост и истинско равенство. Съвсем обратното. Но... Те просто не могат иначе.
Неутолимата жажда за печалба кара управляващия света капитал да измисля все по-нови и още по-рафинирани методи за експлоатация на трудещите се, да изобретява нови видове борсови и финансови спекулации, да орязва и без това ограничените права работниците и, разбира се, да води неоколониални войни. Поразително е, но западните страни намират пари за водене на войни в Афганистан, Ирак, Либия. А за образование, медицина, осигуряване на гладните с продоволствия и жадуващите с питейна вода - не. Капитализъм!
Всичко това е природа на капитализма, той не може да стане друг и затова рано или късно ще загине, защото финансовият елит не може вечно да отвлича народа от перманентното съкращаване на разходи за социални нужди и приказки за заплахата от международен тероризъм. Гърция е ярък пример за това. И мисля, че е това е само началото на големите социални трусове. Рано или късно тези трусове ще се прехвърлят и през океана.