"Кризата в Ирак илюстрира пълния провал на авантюрата на САЩ и Великобритания, заяви началникът на МИД на Русия Сергей Лавров".
Най-малко е странно да се чуят подобни заявления от политик и дипломат от такъв ранг.
Нали не просто завзема иракски градове ислямската "армия на Ирак и Шам (Леванта)", а заема позиции. Да се изгорят бойците от тази армия в Мосул, както направиха окупаторите - американци и британци с партизаните и опълченците от Фалуджа, по време на втората иракска война, извинете, е като две и две. Но това никой не прави и няма да направи.
Защо? Защото Ал Кайда и подобните й организации, като тази ислямска армия на Ирак и Шам, е същото за мюсюлманския свят, каквото е фашизмът за Европа или Латинска Америка.
Както Пиночет в Чили служеше на интересите на западните държави и международните картели и превърна страната си в полигон за практическа реализация на идеите на чикагската школа, точно по същия начин служи на същите господари и така нареченият радикален ислям.
Така наречените радикални ислямисти и фашистите имат много общо. Това преди всичко е ненавистта към профсоюзите и левите организации и безпощадното смазване на инакомислещите под панегерика за някаква висша идея като нация или религиозни догмати със същевременното подчиняване на икономиката на страната и разпродажбата на националните ресурси на транснационалните корпорации и компрадорската буржоазия.
Именно радикалният ислям стана ударна сила и преден отряд на НАТО в свалянето на Муамар Кадафи в Либия, в гражданската война в Сирия - срещу президента Асад, а преди това салафитите бяха главната сила в разрушаването на Русия, по време на войната в Северен Кавказ.
И ето че сега се извършва прегрупиране на силите на клерикал-фашистите в Ирак, за нов удар по Сирия.
Крайната цел на тази война е разбира се не Сирия, а Иран. Тук целите на НАТО от една страна, Саудитска Арабия и княжествата от Персийския залив съвпадат: саудитите и техните съседи-шейхове отдавна мечтаят за превръщането на Персийския залив в Арабски, а какво е Иран за Западния блок, както от геополитическа, така и от макроикономическа гледна точка, мисля, че не трябва да се обяснява.
Так че стратегическият съюз между радикалния ислям и западната демокрация изглежда абсурден само на пръв поглед.
Онова, което не е позволено на Юпитер, е позволено на Цезар: все пак да се изгарят градове с бял фосфор някъде в Сирия не е прилично за демократите. Но за Ал Кайда или за "армия на Ирак и Шам" - напълно. Какво ти позволение да искат - та те не са подписвали Конвенцията за правата на човека.