Аннотация: превод: Татяна Любенова Литературен свят
Приблизително преди седмица в Йерусалим се случи чудовищна трагедия: трийсет и шест годишна жена уби двете си деца, а след това се опита да се самоубие, прерязвайки гърлото си. Жената била флейтистка от Москва - професионален музикант.
Чрез приятели във фейсбук научих причината за тази трагедия: младата жена била разведена и преди половин година пристигнала в Израел с двете си малки деца. Разбира се, музикант от Москва тук се оказва ненужен. И какво после? Да върви да чисти или нещо още по-лошо?
Тя се обърнала към социалната служба за помощ, но там й казали, че щом няма средства да възпитава децата си, ще ги предадат на друго семейство (безукорна логика - да вземеш децата от майка им, за да платиш парична помощ за нейните деца на друго семейство, което, видите ли, е по-грижовно, отколкото родната им майка).
Жената убила децата си и се е опитала да се самоубие два часа преди да пристигнат социалните работници, които трябвало да вземат децата й.
Не мисля, че тя е пристигнала в Обетованата Земя, за да убие децата си.
Не мисля и, че социалните служби са създадени за това да отнемат децата на бедняците.
Не знам за какво са мечтали бащите-основатели на Израел, но навярно не да изхвърлят съплеменниците си от собствените им домове за дългове по ипотека, и не за да отнемат децата от майките им, под предлог, че за тях това е добро.
Това е то, за което сме дошли!
Сега у нас са празници. Хубаво ли ви е да празнувате - вие, които сте довели тази нещастница до отчаяние?
Разбира се, у нас е капитализъм и никой на никого не е длъжен.
По-често си спомняйте за това, когато събирате от нас - живеещите на една заплата, данъци в помощ на богатите, които имали трудности. По-често си спомняйте за това, когато призовавате в армията деца, за чиито детски градини и от помощта за чиито майки сте икономисвали, господа капиталисти.
Засега тази нещастница се намира в реанимацията. Степента на нейната вина, както и вменяемостта й ще определи съдът. Той ще определи и степента на отговорност на социалните служби за случилото се.
Само че аз нямам особено доверие на нашите съдилища, политици и въобще на държавата, която Ленин бе определил като апарат за насилие. Нещо повече, нищо хубаво от такава държава не чакам, доколкото във властта на капитала такъв апарат може да служи само за една цел - да насилва обществото в интерес на капиталистите (финансисти, олигарси - както ви харесва). Но това е като пръчка с два края: от едната страна власт, от другата - безправие.
От една страна богатство, от другата - нищета. От една страна толерантност, от другата - агресия. И с агресия заплашват другата страна тези, в които е властта и богатството.
Отделихте се с огради от палестинците, разоръжихте собствените си охранители ... Мислите ли, че ще помогне, господа?
Опитайте да надникнете в Свещената Тора, там черно на бяло е написано: съди честно и не обиждай слабите...
И още много мъдри неща са написани, които, ако следвате, няма от какво да се боите.
Но господата свещени книги не четат. Или са ги чели твърде отдавна. Жалко. Нямаше да се стигне дотам да плачете за пролятата сълза на детето, вече своето. Това вече се е случвало не един път в историята, във Франция, например, или в Русия. Но властимащите плачат само за пролятата сълза на своето дете. Сълзите на чуждите деца не са тяхна работа.
Затова и Иисус казва, че по-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в Царството Небесно.