Вятърът от Арабската пустиня поваля всичко, което е зле прикрепено, овършава на покрива изгубения лист алуминий, откъснал се от слънчевия бойлер.
Вятърът е студен и зъл.
Предците ми са го нарекли Азазел - злия дух на пустинята.
Слънцето не се вижда, светът е потънал в сивота.
Песъчинките проникват навсякъде и след няколко дни пясъчна буря прахът по ъглите на къщата трябва да се събира със специална четка, прахосмучката е безсилна срещу такава маса.
А клоните на маслините всичко ще изтърпят.
Ще изтърпи всичко и бедуинът в своята палатка.
А после, след пясъчната буря ще дойде дъждът, който няма да остави и следа по листата на дърветата от буйствата на Азазел.
Няма да засипе пясъкът на пустинята нито мисълта, нито паметта.