Аннотация: превод: Литературен свят НА МОЯ ПРИЯТЕЛ И СЪРАТНИК, ПОЕТА ГЕОРГИ АНГЕЛОВ
До някое време едни го считаха за забавен, други - за странен. Едни гледаха на чудачеството му снизходително, с добродушна усмивка. Други - най-близките му хора - с горчивина.
От раждането си той не се вписваше в картината на този свят.
Като дете Рувен никога не играеше с другите деца на футбол и никога не участваше в нито едно от детските забавления. Винаги се държеше настрани, потънал в своя свят. Другите деца чувстваха неговата различност и никога не го канеха в игрите си. Но си личеше, че Рувен не страда много-много от това. Когато поотрасна, той започна често да отива в Пустинята, където търсеше пещери, изоставени кладенци, древни градове или просто бродеше сред нейните простори. Връщаше се винаги с купчина камъни със странна форма. Привличаше го всичко необикновено в тоя свят.
Училището ненавиждаше и учеше под пръчка. На уроците седеше с отсъстващ вид и всички опити на учителите и родителите да достигнат до него нямаха успех.
Когато веднъж възмутената учителка го попита за какво мисли през цялото време вместо урока, Рувен раздразнено й отговори: "Не ми пречи да слушам музиката!"
Винаги слушаше само онова, което му беше интересно, а към всичко останало беше напълно глух.
Родителите му го водеха на психолози, но те така и не можаха да открият ключ към душата му. Заради странностите му и в училище, и вкъщи го гледаха като бавно развиващ се.
Но ето че веднъж в училище се появи учител по математика - възрастен човек с черна кипа на главата и гъста, бяла брада, скриваща почти цялото му лице, освен внимателните тъмнокафяви очи. Учителят посвети учениците си в тайната на цифрите, откривайки им вълшебен свят, в който всичко има смисъл, всичко е взаимосвързано и наред с това много тайнствено.
Оттогава математиката стана негова страст и Рувен можеше да реши всяка сложна задача.
После той започна да чете свещените книги, да спазва заповедите и като повъзмъжа, се канеше да постъпи в ешива.
Родителите му някога мечтаеха да стане счетоводител, като баща му, адвокат или лекар. Но много бързо разбраха, че не е съдено на надеждите им да се сбъднат.
Родителите на Рувен бяха от кибуца и мечтаеха децата им да получат професии, "които да им осигурят достойно място в обществото", както сами казваха.
Но Рувен не искаше да става нито счетоводител, нито адвокат. Вместо това постъпи в ешива в Йерусалим, но не се задържа там дълго.
Върнал се в кибуца, той работеше в животновъдна ферма и събираше реколтата, а в свободното време, по примера на древните пророци, задълго отиваше в пустинята и там търсеше среща с божественото присъствие. Когато човек дълго пребивава в Пустинята му е дадено да види много. И Рувен виждаше много неща, следвайки принципа на великия мъдрец: "Искаш ли да разбереш замисъла на Твореца - изучавай явленията на природата".
Рувен така и правеше, записваше видяното в дневника си, но чувстваше, че за главното - особената мисия, за която е роден, още не е готов.
Той не знаеше в какво е неговата мисия и се опитваше да разбере, всеки път питайки за това Бога в своите размисли и молитви, но отговор нямаше.
По времето, когато връстниците му овладяваха професии, с които после се канеха да печелят, Рувен все търсеше специалната си мисия. Вярваше, че всеки човек има своя мисия в този живот, иначе самият живот би бил безсмислен.
Озарението дойде неочаквано.
Веднъж преди голям празник той пристигна в Йерусалим и съвсем случайно се натъкна на страшна сцена: полицаи изселваха от къщи многодетно семейство, задлъжняло по ипотека. Специално извикан шлосер тъкмо пробиваше ключалката на вратата, полицаите стояха наблизо, готови да нахълтат, малко по-далече пушеха товарачи, чакайки кога ще дойде редът им да изнасят вещите на нещастниците. Вътре отчаяно викаше жена, заплашвайки да взриви балон с газ, ако не оставят децата й на мира.
Рувен, без да се замисли, се втурна в къщата, разблъска полицаите и се опита да изтръгне дрелката от ръцете на шлосера. Намесата на Рувен беше толкова неочаквана, че всички присъстващи отначало се объркаха, но след секунда дружно се нахвърлиха върху него като глутница на мечка. Рувен, без да изпуска дрелката, се опита да отхвърли нападателите- той и наистина приличаше на мечка - висок и тежък. Но силите бяха твърде неравни и полицаите скоро го вързаха. Но постъпката на Рувен възпламени съседите на нещастниците, барикадирали се в къщата, и мълчали досега, те се развикаха на полицаите, а после и започнаха да ги замерват. Не помогна и подкреплението - на помощ на обсадените дойде целият квартал, така че полицаите в края на краищата бяха принудени да се махнат, отвеждайки Рувен.
Срещу него заведоха углавно дело за организиране на обществени безредици и възпрепятстване на длъжностни лица при изпълнение на задълженията им .
Въодушевени от победата над полицията, всички забравиха за Рувен. Полицаите му бяха ядосани и искаха да го оставят зад решетките до приключване на следствието. Но когато го докараха в мировото съдилище за удължаване на ареста, той изведнъж от обвиняем превърна в обвинител:
-"Не са ми нужни вашите жертви! Съдете честно, не обиждайте вдовиците и сираците"- цитираше той книгите на пророците.
Съдийката се обърка и внезапно започна да се оправдава пред Рувен, че това семейство повече няма да бъде изселвано "и че точно сега банката търси решение на проблема".
Всички присъстващи от учудване отвориха уста - тази съдийка винаги се славеше с твърдостта си.
Рувен беше освободен, но той не се успокои и от този ден често идваше в сградата на съда - там присъстваше на заседания, на които се слушаха дела на длъжници, взели ипотека или кредити и сега задлъжнели на банката, и произнасяше изобличителни речи:
-"И ако обеднее твоят брат, не вземай от него лихва"- цитираше той свещената книга, пречейки на работата на съда.
Отначало го възприемаха като чудак, гледаха на него като на клоун, а към речите му се отнасяха като към забавление. Но постепенно Рувен започна да дразни и съдията, и полицаите. Отначало го извеждаха от залата, където се състояха слушанията, а после и изобщо престанаха да го пускат в сградата на съда.
Тогава той започна да говори направо на стъпалата на входа в помпозното здание на съда.
- Махай се или ще те арестувам! - заплаши го един от пазачите, но Рувен, без да му обърне внимание, продължи да говори, предсказвайки скоро срутване на сградата, ако несправедливостите продължават.
- Вие оправдавате крадците, рушветчиите и съдите бедните, защото нямат пари!- възмущаваше се Рувен - Спомнете си съдбата на двата храма. Не гоите ги разрушиха, а несправедливостта и ненавистта на хората един към друг!
Веднъж полицаите го арестуваха и го отведоха в психиатрията за освидетелстване.
- Той е абсолютно здрав - спокойно каза лекарят след разговор с Рувен.
- Как така...- смутено рече един от полицаите.
- Ако той се застъпва за бедните, това още не е признак за лудост - обобщи лекарят, отговаряйки на въпроса на офицера - По-скоро е чудачество.... Взимайте го, и без това имаме работа, колкото щеш!
В края на краищата полицаите махнаха с ръка и само гледаха Рувен да не приближава до входа на съда.
А Рувен, както и преди, всеки ден идваше тук и изкачил няколко стъпала, призоваваше съдиите и полицаите, предупреждавайки ги, че ако не се откажат от лошите си дела, сградата на съда ще рухне.
И ето че веднъж през нощта жителите на столицата се събудиха от силни подземни трусове. Няколко минути земята бучеше, като че ли искаше да каже нещо на хората. После тежкото бучене стихна и настъпи тишина. Всички жилища останаха невредими и само в сградата на мировото съдилище се срути покривът. Тъй като това стана през нощта, не пострада никой.
Съобщавайки за случилото се, новинарите си спомниха за пророчествата на Рувен и започнаха да го търсят навсякъде.
Но Рувен, спасявайки се от сполетялата го слава, избяга и се скри в пещерите на Юдейската Пустиня, по примера на есеите. Но един от ловките журналисти все пак го откри и тук.
- Откъде знаеше? Пророк ли си? - попита го журналистът.
Рувен се усмихна и каза:
- Не съм пророк. Когато в дома се натрупат обиди и несправедливост, този дом рано или късно ще рухне... Така е било винаги, а аз само напомням за това на хората.
След известно време забравиха за Рувен. А той продължи да живее в своите пещери, които му станаха дом. Тук той започна да отглежда маслини и лозе, смятайки, че само така може да се поправи света. С времето придоби последователи, които ставаха все повече. А в града още дълго търсеха виновните за срутването на покрива, но така и не откриха никого, но пък започнаха да строят сградите на правителствените учреждения и скъпите домове за богатите устойчиви към земетресение. В живота се случва всичко.