Твърдението за ефективността на капиталистическата икономика и неефективността на социалистическата отдавна е станало аксиома, за която като че ли не са необходими доказателства.
А тук има над какво да се помисли.
В Съветския Съюз, при цялата уж неефективност на социалистическата икономика, страната беше не само два пъти изцяло наново построена след две разрушителни войни: Гражданската и Великата Отечествена, но и се превърна от изостанала и неграмотна във втората по промишленост държава в света, в страна на инженери и учени.
От друга страна, за Британската империя, владееща една четвърт част от земното кълбо, бяха достатъчно шест години Втора световна война, при това война, която Британия водеше не на своя територия, като СССР, а на чужда, (действително, жестоко бомбардирана от немската авиация), за да се окаже икономиката пред банкрут и да попадне в пълна зависимост от САЩ.
Едва ли някой би се заел да пресметне как е забогатяла Британия от експлоатацията на трудовите и природни ресурси на своите колонии. Но всички тези богатства не спасиха тази империя от банкрут.
Друг пример: САЩ, страна в миналото с много богати природни ресурси, където за разлика от Русия, в която седемдесет процента от територията й са зона с рисковано земеделие, почвата е плодородна, даваща щедри реколти. От времето на Гражданската война в 1861 - 1865 г., в САЩ не е паднал нито един снаряд, ако не се брои Пърл Харбър. От двете световни войни, бушуващи в Европа, САЩ приказно забогатя, превръщайки се в световен кредитор. Но беше достатъчна една Виетнамска война, за да се разклати силно доларът, а след него - и икономиката на страната.
Натрупаните богатства не помогнаха на САЩ - вече много години главната демокрация на света е по съвместителство и най-големият световен длъжник, кредитната способност на който предизвиква все по-големи съмнения в цял свят. Жизненият стандарт на обикновените американци постоянно пада. Не по-добра е ситуацията и в Европа.
И всичко това е след краха на СССР, в резултат на който огромната страна се превърна в гигантски пазар за западния производител. Но, не помогна.
Съвсем не твърдя, че в капиталистическия модел няма нищо жизнеспособно. Ако "при тях" подушат пари или каквато ида е друга изгода, а усетът им е просто феноменален, не само ще се ориентират, но и ще доведат до съвършенство всяка технология и ще изстискат изгодата си до последната капка.
Само, че това явно е малко - както е казал поетът. Нещо при тях не им се получава.
Успехите на СССР обичат да любят обясняват с ГУЛАГ.
Но първо, не всички съветски инженери, учени, лекари са получили образованието си в ГУЛАГ, за всички просто явно не са стигали местата. И второ, освен ГУЛАГ в СССР имаше никъде по-рано несъществувала система за поощряване на труда. СССР беше и остава единствената страна в света, където бяха създадени висши правителствени и държавни награди за труд, възприеман като подвиг. Тези награди можеше да получи всеки работник или работничка. И това бяха не просто награди: - те, на свой ред, откриваха пред човека пътя към всяка кариера, включително и пътя към висшите органи на държавната власт.
Наред с това искам да отбележа, че принципите на социализма бяха реализирани на Запад много по-ефективно, отколкото в СССР. Разбира се, съвсем не защото капиталистите са толкова добри. Работническата класа отвоюваше своите права в тежка кръвопролитна битка в продължение на сто години. Но парадоксът е в това, че капиталистите се възползваха от тези завоевания много по-ефективно за целите си, отколкото в социалистическия лагер. И по ирония на съдбата, именно завоеванията на социализма осигуряваха в продължение на десетилетия стабилността на капиталистическата система. Без социализма, в света на капитала ще остане едната лесна печалба. А дом без фундамента, както е известно, дълго няма да просъществува.
Но да се върнем на въпроса за ГУЛАГ.
Нима използването на евтиния труд на гастарбайтерите се различава чака толкова много от робството? А от друга страна, откъде са всички тези печалби на картелите и корпорациите? Откъде са тези високи стандарти на живот за западния гражданин, за сметка на какво, по-точно, на кого?
И защо не изследват американските историци каква роля е изиграло робството в икономическото развитие на САЩ, или търговията с роби в развитието на Британската империя?
Лесната печалба е много крехък фундамент за обществото. Общество, основано на взаимопомощта и безкористността, е много по-здраво и ефективно. Може би в това е разгадката? Така мисля.