Град прекрасен виждам под водата,
две хиляди години тук стои
- на камъка вечен светлината,
с храмове,градини и дворци.           

И храбър конник на скалата,
сред сумрака на дълбината,
ръка,протегнал към земята
самотен води той борбата.                   

Градът си славен зищищава
от всичките му неприятели.
Престанал бил да охранява,
но в оковите  окаменели                        

и в бъдещето ще бъде в плен,
затуй обречен е да опази
творението за утрешният ден,
и с камъка да обменя фрази.         

Но хора,посетили и Луната
пътищата нови усвояват .
Забързани,живеят на Земята,
и простори морски прекосяват.               

Името потънало в забрава
във времената на предците
- понякога на хора се явява
на сън,миражи,и нощите.                          

Но градът ще бъде потопен
до отстъпването на водите
- конник ще изплува някой ден
и живот ще кипне кат мечтите. 

18.03.2005 г. 
Юрий Владимирович
Баташов

превод Киреза Стирянов
            Бургас,25.01.2006 г. 

оригинал

Видение

   Прекрасный город под водой                      
   Стоит две тысчи лет                                      
   Сады, соборы и дворцы                                
   И камня вечный свет                                     
   
   И смелый всадник на скале 
   Во тьме морских глубин 
   С рукой простёртою к земле 
   Ведёт борьбу один 
   
   Он охраняет славный град 
   От всех его врагов 
   И был бы рад давно уйти 
   Но с каменных оков 
   
   Ему не выйти, потому 
   Он обречён хранить 
   Своё творение для людей 
   И с камнем говорить 

Но люди что в тот век живут 
   Идут своим путём 
   Живут спокойно на земле 
   Не зная ни о чём 
   
   Забыли, как тот град зовут 
   Они давно уже 
   Он к ним приходит лишь во сне, 
   Мечтах и мираже 
   
   Но град стоит и будет там 
   До отступления вод 
   И всадник выйдет с глубины 
   И город оживёт.
2005-03-18
Баташов Юрий Владимирович
России